http://pencheva.com/?p=559 Още един поглед Thu, 16 Apr 2020 20:55:15 +0000 hourly 1 http://pencheva.com/?p=559&cpage=1#comment-397 Петя Wed, 17 Feb 2010 11:41:46 +0000 http://pencheva.com/?p=559#comment-397 Ася, не си много права, като насочваш нашите чиновници да гледат какво става в Стара Европа или в САЩ. Нека отворят историята. Ето, аз я отварям вместо тях (по Цоков, Г. Училищна администрация. - Ш.,1999.) Първият законодателен акт, който конституира нашата образователна система „Привременен устав за народните училища” след Освобождението, е създаден от Марин Дринов като директор на Дирекция на народните училища и е утвърден на 29 август 1878 г. С цел осигуряване на условия за осъществяване на задължително начално образование държавната власт подпомага възстановяването на старите и създаването на нови училища във всяко (обърнете внимание!) населено място. „През цялата история на нашето образование не се забелязва такъв силен подем в основаването на селски училища както през това време.” – са думи на забележителния Петър Нойков, който, като ги е казал, не знаел, че това в историята на българското училище повече няма да се повтори и ще дойде време поголовно да се закриват. През пролетта на 1879 г. се приема от Учредително събрание Конституцията на Княжество България и на първи юли княз Александър Батенберг поема в свои ръце управлението на младата държава. Продължава доизграждането на българската образователна система. Въпреки тежките условия развитието на българската училищна мрежа през първите години след Освобождението е доста бурно (Оп-паа! Абе, може пък тогава да е било по-лесно да се гради, защото... сега в условия на икономическа криза е по-лесно да се руши. Обърнете внимание на посочените години – никак не е случайно – колко бързо и интензивно се е създавала образователна система, а как през последните ни 20 години уж се напъваме, пък не смогваме даже да я реформираме. Все не можем да го измислим, защото си знаем, че не ще устискаме до успех.). В историята още се казва, че благоприятен фактор за това е наличието на една правилно ориентирана просветна политика от страна на депутатите на Второто обикновено народно събрание и първите български правителства. Още повече, че образованието е и водещ приоритет в държавната политика на Княжеството, на който се разчита за по-бързото културно и икономическо развитие (Ася, ега ти – на шопски „виждаш ли?”, ти за приоритети ли питаше? И защо говориш така за образованието като продукт? Толкова е абстрактно. Виж хората тогава колко конкретно за виждали образованието като проекция в бъдещето точно на културен и икономически продукт! Ама за пари щяхме да говорим. Дръжте се да не паднете. Четете не само седнали, но се и облегнете, че от следващото, което ще прочетете, направо се припада.). Как се е финансирала образователната система? Нещо от протоколите: „През 1880 г. Министерство на народното просвещение поиска увеличение на сумата за повдигане на общинските училища от 20 хил.лева, каквато е била предната година, на 80 хил.лева. Комисията по бюджета, недоволна от увеличението, което тя намира за недостатъчно, отпуска 120 хил.лева за целта. Когато въпросът дохожда за разглеждане в самото Народно събрание, народните представители увеличили тази сума на 350 хил.лева.” (Е, тука, Ася, вече казвам „Егати!”. Ако днес стане такова нещо, ще го приемем като виц, и то като черен хумор и ще си плюем в пазвите, по-леко да се отръскаме от този стрес, че депутатите ни може да са се побъркали). Никога в по-нататъшното развитие на българското образование не се среща такъв случай, при който народните представители отпускат доброволно сума по-голяма от исканата на самия министър на Народната просвета – пояснява Г. Цоков (Дааа, и никой тогава не си е и помислял даже да противопоставя хората в системата, като им пуска парите не за постигане на единство и качество, а за разделение и създаване на условия за виреене на пороци. Но нека не критикувам просто така, а да погледна още нещо в историята, което конструктивно може да се предложи за приложение и в наши дни.). С приетия през 1885 г. „Закон за обществените и частни училища” се внася демократичен дух, който обхваща най-вече сферата на управление на училищната мрежа. Увеличава се ролята на местните органи и по-голямото участие на родители, учители и общественост в управлението на училищата. Много по-голяма е и ролята на общинското училищно настоятелство (Разбра ли, Ася? Хайде да проверим какво е участието на редовото учителство, на родители и на дарителите, когато Държавата или Общината взема решения за издръжката, за разпределението на средствата и за числения състав на класовете в училище и групите в детската градина.). Вярвам на това, което казва Деян, защото аз го видях и то започна още от лятото на 2008 г. там, където работех. И дано някъде да има учители, които с новоналоженото натоварване вземат четирицифрена заплата. За по 35 деца в група на нас ни вдигнаха тогава заплатите с по 100 лева, за да станат 540 лв. Нямаше значение стажът и квалификациите, защото всички бяхме изравнени  Като си пееш Пенке-ле, че учителите не бива да спират да се квалифицират, кой ли те слуша? Нали като отидат на обучения, и се връщат повече питащи и повече изискващи от управленците. И пак ще попитам – защото вече съм ги питала, - не е ли антихуманно по отношение на всички да работиш с 35 деца, няколко от които може да са със специални потребности. Но сега е модно да се говори за привличането на пари, да се артикулира интеграцията на деца с увреждания още преди да сме създали предварително оптимални условия и да сме осигурили допълнителен персонал от специалисти. Хайде настоятелствата да бъдат по-бдителни и за това по какви проекти избира да работи училището, дали са целесъобразни и дали и какво стига до самите изпълнители по тях – учителите. Защото няма какво да се лъжем – мотивацията за работа доказано зависи от два фактора – възнаграждението и удовлетворението от работата. Без малко щях да разкажа как напуснах образователната ни система, ама ще се въздържа, че леко навлизаме в съседна на тази тема. Само ще кажа на Деян и колегите като него: ти, Деяне, и хора като теб са същинският елит на нацията. Нищо, че други хора се изживяват като елит. Който не ми вярва, нека се запознае с Пирамидата на Маслоу и признаците на самоактуализиращата се личност, чиито качества обладават представителя на този човешки елит. И защо мълчат директорите – или ги е обхванала манията за властта, подобно на тези, дето много ги влече изгодата от политиката, или пък са толкова слаби, че не им остава друго освен да стоят и да гледат. И пак за да бъда конструктивна, ще ви информирам, че в едно частно училище, което познавам съвсем отблизо (но не само там е така), има икономически директор, който се занимава само с вкарването на пари, рекламни кампании, създаване на връзки, поддържане на обратна връзка с колежаните как възприемат обучението и тем подобни. Имат си и директор по учебната част, който се занимава само със заверяването на учебните планове, кореспондирането с министерството и инспектората по учебните въпроси и той хоспитира преподавателите, ако собственикът пожелае да провери състоянието на учебния процес. Така е. Гърците изнесоха частно образования в България, пък ние държавното нямаме волята да оправим. А какво пречи едно силно Настоятелство като представител на Обществото да влезе във функциите на така споменатия частен собственик? Деяне, да знаеш, че не е страшно да си тръгнеш от училището, ако то те кара да се чувстваш там като натрапник. Този опит, който си добил е важен и приложим за много неща. Преди около 2 години на мен ми беше много мъчно от това, че образованието не ми искаше това, което аз съвсем без пари му предлагах (Ами консервативната е образователна система, и то по цял свят, особено по отношение на иновациите. Но странно как е така авантюристично настроена към импровизации с въртенето на пари?). Личният и тъжен извод, който тогава си направих: не можеш да подариш днес на своите това, което ще можеш да продадеш утре на чуждите. Защото човек май цени само това, на което може да му заплати цената. Само тогава то има за него стойност. По-широко погледнато може да не става въпрос само за пари. И така, Деяне, сега аз не мога да се оттърва от работа, за която непрекъснато ме стимулират и с уважение, и с пари и не спират да мислят как максимално да използват потенциала ни – на мен и на другите колеги. О, и реализацията ми в частното образование е – забележи – само за разнообразие. Основният ми поминък е в друга различна „система”, за хората в която думата професионализъм има специално значение и се свързва с ясни критерии. Мечтая това да се случи на всички учители в България и няма да спирам да мисля за тях и да помагам с каквото мога. Ася, не си много права, като насочваш нашите чиновници да гледат какво става в Стара Европа или в САЩ. Нека отворят историята. Ето, аз я отварям вместо тях (по Цоков, Г. Училищна администрация. – Ш.,1999.) Първият законодателен акт, който конституира нашата образователна система „Привременен устав за народните училища” след Освобождението, е създаден от Марин Дринов като директор на Дирекция на народните училища и е утвърден на 29 август 1878 г. С цел осигуряване на условия за осъществяване на задължително начално образование държавната власт подпомага възстановяването на старите и създаването на нови училища във всяко (обърнете внимание!) населено място. „През цялата история на нашето образование не се забелязва такъв силен подем в основаването на селски училища както през това време.” – са думи на забележителния Петър Нойков, който, като ги е казал, не знаел, че това в историята на българското училище повече няма да се повтори и ще дойде време поголовно да се закриват. През пролетта на 1879 г. се приема от Учредително събрание Конституцията на Княжество България и на първи юли княз Александър Батенберг поема в свои ръце управлението на младата държава. Продължава доизграждането на българската образователна система. Въпреки тежките условия развитието на българската училищна мрежа през първите години след Освобождението е доста бурно (Оп-паа! Абе, може пък тогава да е било по-лесно да се гради, защото… сега в условия на икономическа криза е по-лесно да се руши. Обърнете внимание на посочените години – никак не е случайно – колко бързо и интензивно се е създавала образователна система, а как през последните ни 20 години уж се напъваме, пък не смогваме даже да я реформираме. Все не можем да го измислим, защото си знаем, че не ще устискаме до успех.). В историята още се казва, че благоприятен фактор за това е наличието на една правилно ориентирана просветна политика от страна на депутатите на Второто обикновено народно събрание и първите български правителства. Още повече, че образованието е и водещ приоритет в държавната политика на Княжеството, на който се разчита за по-бързото културно и икономическо развитие (Ася, ега ти – на шопски „виждаш ли?”, ти за приоритети ли питаше? И защо говориш така за образованието като продукт? Толкова е абстрактно. Виж хората тогава колко конкретно за виждали образованието като проекция в бъдещето точно на културен и икономически продукт! Ама за пари щяхме да говорим. Дръжте се да не паднете. Четете не само седнали, но се и облегнете, че от следващото, което ще прочетете, направо се припада.). Как се е финансирала образователната система? Нещо от протоколите: „През 1880 г. Министерство на народното просвещение поиска увеличение на сумата за повдигане на общинските училища от 20 хил.лева, каквато е била предната година, на 80 хил.лева. Комисията по бюджета, недоволна от увеличението, което тя намира за недостатъчно, отпуска 120 хил.лева за целта. Когато въпросът дохожда за разглеждане в самото Народно събрание, народните представители увеличили тази сума на 350 хил.лева.” (Е, тука, Ася, вече казвам „Егати!”. Ако днес стане такова нещо, ще го приемем като виц, и то като черен хумор и ще си плюем в пазвите, по-леко да се отръскаме от този стрес, че депутатите ни може да са се побъркали). Никога в по-нататъшното развитие на българското образование не се среща такъв случай, при който народните представители отпускат доброволно сума по-голяма от исканата на самия министър на Народната просвета – пояснява Г. Цоков (Дааа, и никой тогава не си е и помислял даже да противопоставя хората в системата, като им пуска парите не за постигане на единство и качество, а за разделение и създаване на условия за виреене на пороци. Но нека не критикувам просто така, а да погледна още нещо в историята, което конструктивно може да се предложи за приложение и в наши дни.). С приетия през 1885 г. „Закон за обществените и частни училища” се внася демократичен дух, който обхваща най-вече сферата на управление на училищната мрежа. Увеличава се ролята на местните органи и по-голямото участие на родители, учители и общественост в управлението на училищата. Много по-голяма е и ролята на общинското училищно настоятелство (Разбра ли, Ася? Хайде да проверим какво е участието на редовото учителство, на родители и на дарителите, когато Държавата или Общината взема решения за издръжката, за разпределението на средствата и за числения състав на класовете в училище и групите в детската градина.).
Вярвам на това, което казва Деян, защото аз го видях и то започна още от лятото на 2008 г. там, където работех. И дано някъде да има учители, които с новоналоженото натоварване вземат четирицифрена заплата. За по 35 деца в група на нас ни вдигнаха тогава заплатите с по 100 лева, за да станат 540 лв. Нямаше значение стажът и квалификациите, защото всички бяхме изравнени  Като си пееш Пенке-ле, че учителите не бива да спират да се квалифицират, кой ли те слуша? Нали като отидат на обучения, и се връщат повече питащи и повече изискващи от управленците. И пак ще попитам – защото вече съм ги питала, – не е ли антихуманно по отношение на всички да работиш с 35 деца, няколко от които може да са със специални потребности. Но сега е модно да се говори за привличането на пари, да се артикулира интеграцията на деца с увреждания още преди да сме създали предварително оптимални условия и да сме осигурили допълнителен персонал от специалисти. Хайде настоятелствата да бъдат по-бдителни и за това по какви проекти избира да работи училището, дали са целесъобразни и дали и какво стига до самите изпълнители по тях – учителите. Защото няма какво да се лъжем – мотивацията за работа доказано зависи от два фактора – възнаграждението и удовлетворението от работата.
Без малко щях да разкажа как напуснах образователната ни система, ама ще се въздържа, че леко навлизаме в съседна на тази тема. Само ще кажа на Деян и колегите като него: ти, Деяне, и хора като теб са същинският елит на нацията. Нищо, че други хора се изживяват като елит. Който не ми вярва, нека се запознае с Пирамидата на Маслоу и признаците на самоактуализиращата се личност, чиито качества обладават представителя на този човешки елит. И защо мълчат директорите – или ги е обхванала манията за властта, подобно на тези, дето много ги влече изгодата от политиката, или пък са толкова слаби, че не им остава друго освен да стоят и да гледат.
И пак за да бъда конструктивна, ще ви информирам, че в едно частно училище, което познавам съвсем отблизо (но не само там е така), има икономически директор, който се занимава само с вкарването на пари, рекламни кампании, създаване на връзки, поддържане на обратна връзка с колежаните как възприемат обучението и тем подобни. Имат си и директор по учебната част, който се занимава само със заверяването на учебните планове, кореспондирането с министерството и инспектората по учебните въпроси и той хоспитира преподавателите, ако собственикът пожелае да провери състоянието на учебния процес. Така е. Гърците изнесоха частно образования в България, пък ние държавното нямаме волята да оправим. А какво пречи едно силно Настоятелство като представител на Обществото да влезе във функциите на така споменатия частен собственик?
Деяне, да знаеш, че не е страшно да си тръгнеш от училището, ако то те кара да се чувстваш там като натрапник. Този опит, който си добил е важен и приложим за много неща. Преди около 2 години на мен ми беше много мъчно от това, че образованието не ми искаше това, което аз съвсем без пари му предлагах (Ами консервативната е образователна система, и то по цял свят, особено по отношение на иновациите. Но странно как е така авантюристично настроена към импровизации с въртенето на пари?). Личният и тъжен извод, който тогава си направих: не можеш да подариш днес на своите това, което ще можеш да продадеш утре на чуждите. Защото човек май цени само това, на което може да му заплати цената. Само тогава то има за него стойност. По-широко погледнато може да не става въпрос само за пари.
И така, Деяне, сега аз не мога да се оттърва от работа, за която непрекъснато ме стимулират и с уважение, и с пари и не спират да мислят как максимално да използват потенциала ни – на мен и на другите колеги. О, и реализацията ми в частното образование е – забележи – само за разнообразие. Основният ми поминък е в друга различна „система”, за хората в която думата професионализъм има специално значение и се свързва с ясни критерии.
Мечтая това да се случи на всички учители в България и няма да спирам да мисля за тях и да помагам с каквото мога.

]]> http://pencheva.com/?p=559&cpage=1#comment-395 Деян Tue, 16 Feb 2010 15:28:14 +0000 http://pencheva.com/?p=559#comment-395 Ася мога само да кажа, че статията е много уместна и хубава. Като имам предвид, че аз като учител попадам в категорията на училищата, които получават по-малко от делигираните бюджети, въпреки външни оценявания и успехи на кандидат-гимназистите след 7-ми клас, благодарние на това, че формулата за разпределение на делигираните бюджети не е в полза на училището в което преподавам. Остава да следваме всепризнатият принцип още от комунизма, "пари нема, действайте"! Ася мога само да кажа, че статията е много уместна и хубава.
Като имам предвид, че аз като учител попадам в категорията на училищата, които получават по-малко от делигираните бюджети, въпреки външни оценявания и успехи на кандидат-гимназистите след 7-ми клас, благодарние на това, че формулата за разпределение на делигираните бюджети не е в полза на училището в което преподавам.
Остава да следваме всепризнатият принцип още от комунизма, „пари нема, действайте“!

]]> http://pencheva.com/?p=559&cpage=1#comment-393 Петя Mon, 15 Feb 2010 21:24:51 +0000 http://pencheva.com/?p=559#comment-393 Минаха повече от 24 часа, откакто публикува този материал. Мислех, че те четат и общинари, и директори. Аз лично очаквам някакво включване, а ти, Ася? Не ми се искаше нищо да казвам, че доскоро си изкарвах хляба от образователната система. Допускам, че може още да не е изчетен от такива хора. Все пак, ако на 72-я час не чуем мнения от тях, изобщо няма да оставим въпроса некоментиран. Заради потърпевшите. Минаха повече от 24 часа, откакто публикува този материал. Мислех, че те четат и общинари, и директори. Аз лично очаквам някакво включване, а ти, Ася? Не ми се искаше нищо да казвам, че доскоро си изкарвах хляба от образователната система. Допускам, че може още да не е изчетен от такива хора. Все пак, ако на 72-я час не чуем мнения от тях, изобщо няма да оставим въпроса некоментиран. Заради потърпевшите.

]]>