Директори калинки, назначени без конкурси от ГЕРБ все още управляват българските театри, опери и оркестри. Наскоро една новина скандализира българската културна общественост. Директорът- диригент на Русенската опера, една от водещите у нас, Найден Тодоров нямал легитимна диплома за висше образование – бакалавър от Виена, но въпреки това се сдобил с такава /предполага се срещу добро заплащане/ за по-високата магистърска степен в Нов български университет. В биографията му, публикувана в електронната Уикипедия, можем да прочетем, че от 1993 година е бил студент на проф. Карл Йостерайхер и проф. Урош Лайович във Виенската академия, която бил завършил през 1996 година. През 2001 година пък бил станал магистър в НБУ, София. Но никъде в регистрите на това учебно заведение не фигурира въпросната бакалавърска диплома на Найден Тодоров. Сериозната музикална критика у нас, а и в чужбина не приема творческите качества на Тодоров като диригент, но за съжаление, определени кръгове у нас му оказват щедра финансова и морална подкрепа.
Преди около две години в подобна конфузна ситуация се оказа директорът на операта в Стара Загора, иначе талантливият млад певец Веселин Стойков, съобщи агенция „Телеграф“. Когато поел високия пост Стойков представил само магистърска диплома от НБУ, но в последствие се оказало, че и той няма завършена бакалавърска степен. Заради измамата Веселин Стойков беше уволнен начаса. Но солидно подкрепеният от някои „фактори”, в това число и от чиновници от културното министерство, Найден Тодоров не беше уволнен заради лъжата си! Дори наскоро получи награда. Продължи да съсипва музикален Русе с ниското качество на набързо направените постановки и концерти, както и да печели и богатее на гърба на нашите бедни музиканти с турнетата на Операта и оркестъра в чужбина.
Всъщност, явлението съвсем не е изолирано. През последните три години в редица културни институти: театри, опери, оркестри – ГЕРБ назначи без конкурс голям брой свои некадърни протежета, както се случи и в Русенския театър, където беше натрапен активистът на тази партия бившия артист, а сега извяващ се като режисьор без диплома и необходимите качества за това, Орлин Дяков.

Според законите в българското образование всеки, който придобие образователна степен в чужбина и получи документ за това, е длъжен веднага да го легализира. Това се извършва в Националния център за информация и документация към Министерството на образованието. Резултатът от тази проверка се архивира и съхранява завинаги в архива на ведомството и при нужда може да се провери.

По данни на служителите от Центъра при тях изобщо не е постъпвала диплома за бакалавърска степен на диригента- директор Найден Тодоров от Виена, което на практика означава, че у нас той няма необходимия за длъжността ценз. Потърсен за коментар, шефът на Русенската опера призна, че действително не разполага с диплома от чужбина за бакалавър. По думите му – у нас подобен документ за диригент не се признава и тази специалност се учи само в квалификационната степен магистър.

Тя обаче не е записана в държавно регулираните специалности, които задължително са по 5 години и за тях се дава директно магистърска степен.

„Впоследствие кандидатствах в НБУ и учих 2 години за бакалавър и 1 за магистър“, твърди още Найден Тодоров.

На въпроса защо е учил толкова кратко, при положение че продължителността на бакалавърския курс е поне четири години, а на магистърския – две, Найден Тодоров отговори, че бил представил „легализирана и призната академична справка от Виена“. Но за наличието на подобен редовен документ от просветното министерство обаче не
потвърдиха.
Интересното е, че Найден Тодоров вече се е кандидатирал отново – за трети път! – за директор на Русенската опера, въпреки че в условията за конкурса се изисква нормална, истинска диплома.

Фантастичната симфония на Берлиоз бе творбата на втората част от концерта. Дори и тази композиция с ефектността си, с естествената оркестрова виртуозност, с релефа на образите и, най-вече, пределно ясна с програмата си (тук има само да се живописва) се оказа концептуално трудна за НАЙДЕН ТОДОРОВ.
СЛУШАХМЕ ЕДНО СЪВСЕМ ПЪРВОСИГНАЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, ДОСТА ЧЕСТО ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА ТЕЖКО ЧУВАЩИ ХОРА!
Защото Найден Тодоров още не е наясно с фразиране, с динамики, с темпови колебания. И с балансиране на оркестъра според фактурата на произведението.
Доста безгрижен човек, можеш и да се усмихнеш. Но изведнъж си даваш сметка, че тъкмо такава ?диригентска визия и естетика? в момента се шири из милата ни родина и възпитава публиката с подобен комиксов възглед за музиката.

The liner notes for this Naxos issue are sloppily written, fail to point out the non-Minkus sections in the score (the Capriccio release at least managed to do that) and even the numbers are sometimes wrongly identified (e.g. #3 on CD2 is not a „Sailor’s Dance“ but a Spanish dance, added by Anton Simon). The recording is about as pale and uninteresting as all the rest.

A very disappoint ing issue, adding nothing of value to the ballet music catalogue

MARK HEGEEMANN -Belgium

ПРЕВОД – само на оценката за работата на НАЙДЕН ТОДОРОВ:

По някаква неясна причина Софийската национална филхармония е записала „Дон Кихот” на Минкус, постановка на Мариус Петипа от 1869 година и все още изпълнявана в световните театри, за втори път през последните 10 години. След Борис Спасов сега Найден Тодоров е този, който се опитва да постигне някакъв резултат, който в подходящи ръце би било слънчево и радостно събитие от началото до края.

В ръцете на Найден Тодоров, обаче, се получавава ужасно скучно слухово преживяване. След няколко минути вече, маестро Тодоров завършва с неговите бавни и кухи темпа по най-лишено от въобръжение дирижиране, каквото не съм слушал от години. Странно е, че нетанцувалните пасажи, които представляват най-вдъхновената част от музиката на Минкус, страдат най-много, като че ли г-н Найден Тодоров няма никаква представа какво дирижира.

ИЗ РЕЦЕНЗИЯ НА БЕЛГИЙСКИЯ МУЗИКАЛЕН КРИТИК МАРК ХЕГEМАН – ЗА ЗАПИСА НА БАЛЕТА „ДОН КИХОТ“ ОТ МИНКУС НА ВИЕНСКАТА ФИРМА „НАКСОС“ С ДИРИГЕНТ НАЙДЕН ТОДОРОВ

The liner notes for this Naxos issue are sloppily written, fail to point out the non-Minkus sections in the score (the Capriccio release at least managed to do that) and even the numbers are sometimes wrongly identified (e.g. #3 on CD2 is not a „Sailor’s Dance“ but a Spanish dance, added by Anton Simon). The recording is about as pale and uninteresting as all the rest.

A very disappoint ing issue, adding nothing of value to the ballet music catalogue

MARK HEGEEMANN -Belgium

ПРЕВОД – само на оценката за работата на НАЙДЕН ТОДОРОВ:

По някаква неясна причина Софийската национална филхармония е записала „Дон Кихот” на Минкус, постановка на Мариус Петипа от 1869 година и все още изпълнявана в световните театри, за втори път през последните 10 години. След Борис Спасов сега Найден Тодоров е този, който се опитва да постигне някакъв резултат, който в подходящи ръце би било слънчево и радостно събитие от началото до края.

В ръцете на Найден Тодоров, обаче, се получавава ужасно скучно слухово преживяване. След няколко минути вече, маестро Тодоров завършва с неговите бавни и кухи темпа по най-лишено от въобръжение дирижиране, каквото не съм слушал от години. Странно е, че нетанцувалните пасажи, които представляват най-вдъхновената част от музиката на Минкус, страдат най-много, като че ли г-н Найден Тодоров няма никаква представа какво дирижира.

ИЗ РЕЦЕНЗИЯ НА БЕЛГИЙСКИЯ МУЗИКАЛЕН КРИТИК МАРК ХЕГEМАН – ЗА ЗАПИСА НА БАЛЕТА „ДОН КИХОТ“ ОТ МИНКУС НА ВИЕНСКАТА ФИРМА „НАКСОС“ С ДИРИГЕНТ НАЙДЕН ТОДОРОВ

Рядък мармалад с неприятен вкус потече от екрана миналата седмица, когато гост на шоумена Слави Трифонов бе „диригентът-виртуоз“ Найден Тодоров (определението е на водещия). Днешният главен диригент на Пловдивската филхармония (впрочем той действително се записа в историята на българските оркестри като най-младия шеф на оркестър) бе решил очевидно да разкрие на публиката някои истини за музиката, за диригентското изкуство, за /не/традициите на класическата музика у нас и за себе си (дори!). Вследствие на което от екрана заваля дъжд от „открития“. Такива, че по едно време си помислих как милионната аудитория на шоуто слуша момчето и приема всичко, което то съобщава, като „информация от първа ръка“. Защото „как да не е така, след като Слави го кани. Та той кани не кой да е.“ А и Найден Тодоров не е главен диригент на валсовия оркестър във Виена или на фестивалния оркестър в Лос Анжелис, или на… други подобни суперформации. Той ръководи оркестъра на Добрин Петков (по аборигенски). Е, пожертвал се, така да се каже, човекът, въпреки че за него (както ни съобщи) се борят най-големите оркестри в света. Но Тодоров като Чапаев от прочутия виц е обърнал гръб на всеки един от тях и… пловдивчани рипат от радост пред този несравним талант!… И музиканти, и публика. И не само те. И ние също – зрители, слушатели. Защото толкова щастливо невежество и безразборно дърдорене трудно може да се чуе на един път. Че то не бяха констатации („диригент частично е трудно да се направи, от една страна – не от всяко дърво свирка става“), че то не бяха информации (всички най-големи диригенти в днешно време са учили при Карл Йостеррайхер, например…?), че то не бе самоотвержен ентусиазъм (дори да има грешки, гафове, технически проблеми, всичко това е без значение – когато се получава музиката) или пък прозрението, че да се различава рокмузиката от класическата е като да отделяш Бах от Барток. Страхотно! И Слави почти цъка с език, като че ли никога не е търкал виолата и не е виждал симфоничен оркестър… Като че не знае що е то диригент и какви такива са имали почва у нас, пък и комай до ден днешен има няколко… Пардон, спомена Васил Казанджиев в контекста на своето уважение към него. Но (о, сладък миг!) май и на него му дойде много, когато гостът му изтресе, че в България класическата музика няма никакви традиции. (Майтап бе, Уили!) И изпълнение имаше (в такива случаи Вивалди винаги спасява положението) – изпълнение, което плуваше между музиката на шоуто и шоуто на музиката.
Така на границата между инфантилното самохвалство и потупването по рамото си вървеше всичко като моабет в кафене. А зрителите какво? Мислят си: действително е гОлям талант човекът, щом с 500 думи, такъв словоред и едната само ръка осъществява комуникация с оркестъра. Пък макар и само за „един Вивалди или един Битовен“. Стига да го „пожилае“. В едно му повярвах: наистина ще напише в биографията си, че е дирижирал вече и Куку-бенд.
Но това няма нищо общо с професията на диригента. Не да си пред Куку-бенд, а така да правиш биография. Иска се наръч от специфични сръчности. И малко фантазия в сферата на ординерното И празно самохвалство.

ЕКАТЕРИНА ДОЧЕВА,музиковед
МУЗИКАЛЕН НАБЛЮДАТЕЛ НА ВЕСТНИК „КУЛТУРА“, СОФИЯ и музикален редактор в Българското национална радио

ИЗ РУБРИКАТА НА ВЕСТНИК К У Л Т У Р А, София
Кресчендо,
декресчендо