Можем заслужено да се гордеем, че сме създали модни архетипи, които остават непроменени във времето. Имаме такива иновации в облеклото и аксесоарите, че Париж и Милано могат само завистливо да рупат зеле пред нашите достижения.

За да повдигна малко смачканото ни национално самочувствие, реших да систематизирам непреходните ценности на българския фьешън.

Ако сте момиче, което иска да е модна икона, първото условие е блузката да е без ръкави, със златист надпис “D&G” на гърдите. Колкото по-едра е табелата, толкова по-добре. Трябва да се вижда от 200-300 метра с невъоръжено око. Тази блузка задължително се комбинира с еластични дънки с пайети. Върху дънките с розов лак са изрисувани цветя. Стилно, аристократично, секси.

Акцентът в този вълнуващ ансамбъл е бяло лъскаво коланче, обсипано с позлатени капси. Коланчето е широко с голяма катарама, върху която със златни букви пише LOVE. Посланието на този надпис е, че стопанката му е изискана дама, търсеща любов и топлота в този студен свят на лицемерие и лъжи.

Друг вариант е бял прозрачен панталон, под който прозират черни прашки. Комбинацията „черно и бяло” винаги е признак на висока класа и изтънчен вкус. Прашките могат да бъдат загатнати и по друг начин – посредством загащване над кръста, така че да стърчат срамежливо над панталона и едва доловимо да гъделичкат деликатните струни на прикритата еротика.

Можем да се гордеем и с още едно типично българско откритие в модата – високите, затворени ботуши посред лято. Август, навън е 43 градуса, а тя – с ботуши до коленете. Тази гледка въздейства индиректно върху мъжкото подсъзнание, отново на принципа на скритото съкровище. Предполага се, че през лятото мъжът се е нагледал на боси крака и сега гадае – какво ли има в ботуша? А как ли ухае в тая жега?… Изящна, изтънчена еротика има в това.

Важен елемент в бг-стайлинга са надупените устни в стил „Мара Отварачката”. Тези устни трябва да са обилно намазани с мощен гланц, тип „току-що съм яла пиле”.

В мъжкия фьешън също имаме много постижения.

Модерният български мъж носи шушляков анцуг (на който вика „анцунг”), бели хавлиени чорапи с надпис SPORT WEAR и мрежести обувки (по-кежуъл вариант е джапанки с бели чорапи). Косата е мазничка, разделена на път с жълти кичури, небрежно-разхвърляни тук-таме, тип „ранния Дейвид Бекъм” Вратът е обрасъл, долавя се натрапчива миризма на пот, която трябва да подскаже, че младежът прелива от хормони.

Много яко е, ако на тениската му пише SEX INSTRUCTOR. Този надпис издава усет към постмодерната провокативност, а освен това е повод за непринуден разговор, който през шеги и закачки да доведе до поантата „шта скъсам”.

Върху анцуга най-добре върви яке от изкуствена кожа с надпис Harrison или Wilson. Да се види, че собственикът му има рокерски дух, пък и е пич по принцип.

На главата задължително стоят слънчеви очила „на диадема” независимо дали е ден или нощ. Те придават на носителя им една завладяваща артистичност, до степен на „разчупеност”.

Изключително важни за българския фьешън-мъж са татуировките. Най-впечатляваща е татуировката „бодлива тел“ на мишницата. Другият вариант e татуировка на йероглифи, копирани от менюто на някой китайски ресторант.

Признак на висока модна култура е и пускането на дълъг нокът на малкия пръст. Този нокът, освен че е стилен, е и много практичен. С него хем можеш небрежно да си почистиш ухото (при липса на нокът ухото се почиства дискретно с най-дългия ключ от връзката), хем да си затегнеш някой винт.

Да, българската мода е самобитна и автентична. Тя носи аромата на Балканите и блясъка на ж.к. „Фондови жилища”. Крайно време е българските шивачи, които възторжено наричат себе си „дизайнери”, да интегрират вече наложените български стереотипи в модните си колекции. И да покажем на света, че въпреки вредните влияния на Париж и Милано, ние завинаги ще запазим своята фьешън-идентичност.

 текстът е на Иво Сиромахов и е публикуван във в.“24 часа“