Нина Стоянова е родена в Русе през 1957 г. Завършила е Средното музикално училище „Проф.Веселин Стоянов“ и Държавната консерватория. В продължение на 27 години е концерт майстор на Русенска филхармония, Софийска опера и сборния оркестър на „Teatro Lirico D’Europa“.

 
- Как така се получи, че една от най-добрите русенски цигуларки радва публиката в чужбина, а не тук, госпожо Стоянова?
- Действително от няколко години насам прекарвам повече време в САЩ и европейски турнета със състава на „Teatro Lirico D’Europa“. Собственик на тази формация е българин и бизнесът му се разраства все повече. Свирим опери, оперети и балет, като за балета задължително се канят руски диригенти и артисти. Хубавото е, че от акомпаниращ, при балета оркестърът става солистиращ фактор.
Аз напуснах Русе през 2004 г. не по собствено желание. Бях сред онези осмина, които уволни тогавашният директор Георги Димитров. Една част от колегите ми се върнаха в оркестъра след издържан конкурс, но за моето място на концертмайстор и досега не е обявяван конкурс.
- Това стечение на обстоятелствата отрази ли се зле на кариерата ви?
- Ако погледнем философски на нещата, може да се каже, че дори се е случило по-добре. Тогава аз заминах за София и работех в Музикалното училище и Националната опера, където пак бях концертмайстор. След това се включих в състава на „Teatro Lirico D’Europa“ и започнаха пътуванията. Хубаво е човек да си сверява часовника, а за музикантите е от особена важност да видят как работят колегите им, какво търси публиката и да „препрочита“ произведенията.
- Мислите ли за завръщане?
- Принципно Русе е моят град и изпитвам особено чувство на патриотизъм. Макар и на голямо разстояние, винаги се старая да следя концертния и обществен живот на родния си град. Благодарение на интернет вече това е постижимо без усилия. Впечатлението ми за оркестъра на ОФД-Русе е, че съставът направи такава метаморфоза, за каквато не съм и предполагала, че ще се случи. В момента колегите с духовите инструменти са на равнище със столичните. За жалост щрайхът не е на това ниво и се изгуби онази мекота, емоционалност и красота, с каквато бе характерна музиката на Русенска филхармония от миналото.
- Има ли според вас изобщо бъдеще за симфоничната музика?
- Категорично да. Ако тук, в България, има отлив на публика, то в другите европейски страни и в САЩ нещата не са така. Явно вече не е достатъчно само високото качество на музикантите, но и да се търсят нови форми на симфонични концерти. Те се превръщат в цели спектакли със светлинни ефекти и мултимедия, оркестрантите се обличат в различни от традиционните черни костюми, сцените са пълни с цветя, има движение и това доставя удоволствие на зрителите. Публиката в Русе е строга и заслужава да види такива представления. Не е без значение и програмата, която се съставя.
- Фестивалите все още ли се радват на интерес?
- В годината на кризата в Букурещ направиха превъзходен феестивал „Енеску“ – невероятен! Той беше предизвикателство и е като подхвърлена ръкавица към ръководството на русенския „Мартенски музикални дни“. Русе се превръща в музикалната столица на България и това съвсем не са празни думи. Имам един интересен случай – в САЩ свирим заедно с руски музиканти и се оказа, че един от контрабасистите им е бил в големия оркестър на Юрий Башмет. Той се появи с прекрасно кожено яке, на което завидяха всички. А колегата обясни, че си го е купил от град Русе, България, където гостувал на фестивала и били изключително топло посрещнати с невероятен успех на концертите. Когато разбра, че аз и съпругът ми сме от Русе, се учуди как сме оставили такъв чудесен град.
- Как се отнасяте към предложението „Мартенски музикални дни“ да се съкрати като продължителност?
- Категорично съм против, дори ще се радвам да се удължи. Чух, че някакви общински съветници го предлагат, но това е безумие. Този фестивал е създаден в годините, когато те вероятно са били в детската градина и е кощунство да се посяга на такава традиция. Не е вярно, че по света са по-кратки. В Букурещ беше цял месец и не досади на никого. Дори беше чудесно, че имаше диригетнски курсове с конкурсен характер. На мен ми се ще в Русе да има повече интрига в добрия смисъл на думата, за да се събуди интереса на музиканти от съседните държави поне. За тези 50 години, откакто има фестивал в Русе, не успяха да построят една качествена зала, а сега искат и да съсипят фестивала. Надявам се директорката Ива Чавдарова да успее да го защити по достойнство. Лошото е, че децата от Училището по изкуствата вече не свирят в свой оркестър и няма как да се научат на първите стъпки в тази музика.
Аз съм оптимист, че българската музикална култура ще оцелее и ще се радва на добро бъдеще.
- Как са заплатени музикантите в чужбина?
- Разбира се, че много добре. Преди години, когато Людмила Живкова беше председател на Комитета по култура, българската култура преживя истински възход. Имаше пари и нещата ставаха. Надявам се отново да има такъв успех след закона за спонсорството. Мога да кажа, че ако в продължение на 15 години си концерт майстор на западен оркестър, имаш право да се пенсионираш с пълна пенсия или да избереш да свириш на по-заден пулт при желание. Хубаво е, че сега младите музиканти завършват консерватория и си търсят място в български оркестри.
- Как американската публика възприема европейската класика?
- На мен продължава да ми е интересна реакцията на американците за някои сцени. Нашата европейска психология им се вижда чужда и странна, но не я отричат. Така например в „Селска чест“ за тях е необяснимо защо главният герой, който обява дуел, започва да плаче пред майка си за младия си живот и любовта. На тях им е странно как така един мъж, който има любов с най-красивата девойка в селото, отрича пред жена си и не се интересува от мнението на хората, всъщност се разплаква. На американците им идва много като емоция и в залата настъпва тишина за разлика от европейската сцена, където тук са най-големите аплодисменти. В „Кармен“ пък са разочаровани от убийството й.
- Все пак кога ще ви чуем отново в Русе?
- Планираме заедно с колеги да гостуваме на русенска сцена. Създадохме един камерен състав, с който ще представим интересни произведения. Но това ще бъде следващата година.