Сайт на Ася Пенчева

Дуелът на анонимните – гражданската съвест на русенци

Преди няколко седмици за пръв път из улиците на Русе бяха разлепени позиви от името на алианс „Свети Георги“. Позиви Русе е имал преди Девети и след Десети, но за пръв път техен автор не е Тинка Джейн или „Кубратов сноп“, а все още анонимно общество с будна гражданска съвест. Всички твърдения за заспалото съзнание на русенци са гнусна клевета. Членовете на алианс „Свети Георги“ имат обострено чувство за справедливост и всеки опит за накърняване на гражданските им права пали фитила на яростния им отпор и светкавичното писане на нов позив.
В първия те упрекваха кмета Божидар Йотов, че нито едно от обещанията си не е изпълнил и му задават ребром 22 въпроса. Между тях се промъква констатацията, че коледните къщички на площада са „грозни кафяви бараки“ и читателят автоматично разбира високите естетически критерии на членовете на алианс „Свети Георги“. Как въобще е възможно да се подлага на съмнение решението на градската управа с такава лекота да съчетае архитектурните стилове в централната част на Русе с новите тенденции в дизайна!
Какво не им харесват на къщичките? Конструкцията е лека, изградена от изключително правилни модули, които от ранна зима до късна пролет изпълват празното пространство на площада. Осигурени са отвори за проветряване на помещенията, тъй като в студените месеци е престоят в анаеробна среда е вреден и така търговците изграждат имунна система на градинско куче.
Цветът ли ги дразни? Нима кафявото не е олицетворение на земята, на плодородния ни чернозем, който храни трудолюбивия и честен български народ?! Талашитът е съчетал в себе си и спомените за гората, която дори и да изчезне от естествените си местности, е жива в сърцата на българите. Нещо повече – за съвременния човек кафявото е цветът на кафето, без което нощите биха продължили и на работното място. А във времена на криза от всеки се изисква да дава повече, макар да получава по-малко.
Архитектурата по „Александровска“ била разрушена, за да се пръкне нов мол. Ало, алианса, какви са тия ретроградни твърдения, които слагат прът в развитието на града? Как да спрат строежите на моловете, след като това е единственият начин да се задоволят нарастналите покупателни способности на населението и стремително повишения интерес към постиженията на съвременната мода, техника и домашен стайлинг.
Йотов, подай си оставката!, апелират от „Свети Георги“. Суров ултиматум с горчиви думи. На кого да я подаде обаче? На кого кметът да отговори въпрос по въпрос в най-голяма конкретика, след като алиансът няма нито адрес за контакт, нито лице за среща. Ето тази енигма напълно олицетворява истинската мощ на гражданското общество. Моето предложение е самият Йотов да не се прави, че не забелязва позивите, а да запретне ръкави и да потърси за съдействие или „Утро“, или друга медия от същия ранг като например „Гардиън“. Защото ако членовете на алианса не си купуват единия вестник, то със сигурност ще намерят отговорите на въпросите си в другия и така ще има пълна прозрачност на действията на цялата кметска управа в Русе.
Будната съвест на „Свети Георги“ не спи, тъй както не спи и патронът на ротата в някогашните военни поделения на Българската армия. Само седмица по-късно нови позиви се пръснаха из улиците на аристократичния Русе, този път насочени към зам.-кмета Александър Неделчев. Направил си ремонт на кабинета и той струвал на бюджета 35 000 лева. Браво! То без пари направо! Как нито един член на алианса не се сети да разтвори учебниците по икономика и да прочете, че във време на криза не се стимулира спестовността, а харченето. Колкото повече харчиш, толкова повече условия за разтеж на икономиката създаваш – просто е като 2+2. Обаче и той да си ходи, призовават от алианса.
Дотук наистина щеше да е забавно всичко, ако не беше вчерашният отговор на друга група анонимни ентусиасти, които пък се определят като „голяма група будни русенски граждани“. Този отговор бе разпратен по електронните пощи като спам, тъй като няма нито реален адрес, нито подател. Наличието на толкова големи групи „будни граждани“, макар и на различни мнения по обществено значими въпроси, внася радост във всяко демократично сърце. Неслучайно Русе е люлката на българската демокрация.
Интернет превърна в света в едно голямо село и доказателство за това е селянията, която е обзела значителна част от форумите и пощите. В писмата си двете групировки не пестят квалификации от типа „страхливци“ и „клеветници“, като пренасят дискусиите си в полетата на икономиката, строителството и културата. Вече е ясно, че общественото самосъзнание е на изключително високо ниво и хората отказват да бъдат манипулирани. За съжаление самата кметска управа нехае за справедливата битка на двата клана и демонстрира някаква надменност.
Гражданството е събудено и Русе не е същият след първите листовки на 1 ноември! Както не беше същият след позивите на Тинка Джейн и прозренията на „Кубратов сноп“. Йотов да си признае всичко, а Неделчев да си плати облозите!

Етикети:kmet