Поздравления, др……! На първо четене съм зашеметена – възторжено ми действат и съдържанието, и дизайнът, също като тебе Много удовлетворение ти пожелавам и самозареждане чрез сайта!
Донякъде ме изненада. Завиждам ти благо и кротко – на времето, че го имаш, за да правиш този сайт. За останалото не се съмнявам – и за свежестта, и за отстояването на публична позиция. Не обещавам да те чета често. Но ще надниквам… Успех в постоянството!
В началото е Словото и може би ,
затова всяко начало е трудно …
Едно е да говориш , а друго да кажеш нещо ново ,
но ти можеш да го кажеш , нали ?
Успех на Сайта с главна буква , Ася !
Как тоалетната на двора беляза живота на Гоце от Сирищник – от Д-р Гено Данаилов, психолог, Швейцария
«Георги Първанов съвсем не е умен човек, но е изключително коварен и по андрешковски хитър политик. Това е «рутина, добита в пералнята за мръсно бельо на БСП…» – Николай Марков.
Гоце може да жонглира с удивително голям брой цели, проекти и отговорности. Това се дължи на специфичната за него външна виртуозност и на липсата на задълбочаване в същината на нещата. Просто вземаш проблема, хващаш го за дръжките, упражняваш се малко, слушаш какво ти казва другарят Божидар Д. за нужните въртеливи движения и после смайваш публиката.
Натрапниците винаги поемат повече отговорности отколкото на практика могат да реализират. Но това в масовите среди също по един парадоксален начин се възприема за предимство и добродетел.
Характерна особеност на Ментора е желанието винаги да смекчава негативното, даже и когато това засяга пряко истината за нещата. Той интуитивно чувства, че това се харесва на хората. Никой не обича лоши вести, а така също и оногова, който му ги носи. Гоце никога не носи лоши вести. „Или добро, или нищо“ съобщава той на народа. Като че ли народът е покойник, за когото е измислена тази сентенция.
Известно е, че при по-зрелите Ментори може да се види доста умело боравене с нуждите, потребностите и проблемите на хората. Това е допълнителен бонус за тях в борбата им за влияние върху социума. Голяма част от мисловната дейност на Натрапника е предназначена за избягване на неловките компрометиращи ситуации, в които постоянно попада: от неправилната фраза „сър Чърчил е казал“ и думата „компромеНтиран“ до реалния скандален факт за службата му като агент в Първо Главно на ДС. По принцип мисленето е слабата страна на личността на Натрапника. То приема като логични и правилни само онези констатации и изводи, които поддържат ценностите на Чувстването. Всякакви други версии и сценарии изглеждат на Натрапника неверни, укорими и невалидни.
В този смисъл при самия психологически тип първо се извеждат на преден план хората, след това е общата картина на действителността, а логиката и фактите са на най-заден план. Това разположение на нещата крие опасността Натрапника да игнорира даже важни задачи и проблеми, ако прецени тяхното решаване като противопоказно за определени междуличностни отношения или на политическия пейзаж в момента. Друга опасност е при конфликти Гоце просто да „задуши“ противоречията, да ги сложи „в кошчето“. Затова той добре работи с материя, която е свързана с ценностите на организацията, която представя, а не с материя, изискваща мислене и логика. Но пък работи с огромен ентусиазъм.
Интересно е, че този ентусиазъм отначало е много силен, но после видимо отслабва и създава емблематичния проблем на Натрапника да не може да финализира първоначалните си идеи и намерения. Много често, без да бъдат доведени докрай, те биват „захлупвани“ от нови идеи. В името на изпълнението на дадена задача, за която той знае, че е много вероятно да бъде изоставена насред пътя, Натрапника упорито настоява за активност и мобилизация, проявява строгост и т.н. Даже не разрешава никакви прояви на по-свободни отношения, никаква атмосфера на шеговитост.
Гоце не може да се учи от грешките на другите и от своите собствени грешки. Не е критичен достатъчно нито към другите, нито към себе си. Не вижда конкретната същност на нещата в живота; вижда само определени процеси, които текат, без да разбира защо текат. В стила му на работа с хората (например, сътрудници, съратници и др.) Гоце слага маската на съучастника, на сподвижника. Така му е по-лесно да накара другите да приемат неговите становища и му е по-удобно да ги манипулира. Най-много дразни хората, с които работи, твърдоглавата му вярност и лоялност даже на провалили се хора и клаузи.
Друг негов дефект е прекалено голямото време, отделяно от Натрапника за междуличностни проблеми. Самият му идеалистически темперамент го изисква. Той не може без да съветва, без да напътства и без да определя кое как да бъде.
Като идеалист, предпочитаното време на Гоце е бъдещето. Светлото бъдеще. Очакванията на Менторите за бъдещето са прекомерни и понякога ги водят по странни пътища. Например, много е възможно да станат агенти на ДС.
Да видим какъв е самият механизъм за това от психоаналитична гледна точка. Представяме си следния виртуален случай. Дадено лице, например Гоце, е от най-долен селски произход. Името на самото му родно село е по шопски грозно и отвратително. А името на баща му, Седефчо, издава помашки (или турско-цигански) корени.
Пълна бедност. И простотия! Нужникът е на сто метра от къщата. Което има значение в аналния период от развитието на детето (Фройд). Принудено ученолюбие. Комсомол. Маркс. Дядо Благоев. „Але-е-ен мак самотен нейде-е-е“. Психичните подбуди са свързани главно с желанието за скъсване със срамната селскост (пейзанизъм), от която младежът се срамува.
Вербуването в Държавна сигурност за него е механизъм за надмогване на досегашната му същност (и битие), навлизане в мечтаната градска среда на столицата. Моралните си дилеми като ДС агент Гоце решава по ефектен начин – остава си перчем и става много активен социалист. А както е известно, тъкмо социалистите и комунистите прегряват с увлеченията си по социалната справедливост, по равенството между всички другари и другарки, по преклонението си към ъндърграунда (пролетариата), от който произхождат в крайна сметка всички техни лидери от Лайпцигския херой и досегашните им гротескни министри и министърки.
Като агент Гоце се развива, започва да служи и на още господари от Запад и от Изток. И особено от Кремъл. Сближава се много с други агенти – Сава, Бор, Мурад, Димитър, агент Цветанова и др. И създава своеобразен клуб на агенти сподвижници. По време на президентските избори създава и втори клуб – на агентите, които искат да станат президенти или активно участват в кандидат-президентската надпревара. В този клуб са: агент Виктор, агент Иван, агент Колев, агент Николай, агент Бончо, агент Сава и т.н.
В резюме като основни психични черти на Натрапниците ще споменем: желанието да изглеждат това, което не са и не биха могли да бъдат никога; тяхната партийна обсебеност; популярността им; склонността за манипулиране; виждането на света в черно-бяла светлина; склонността им да се натрапват и да досаждат; невъзможността да виждат и да оценяват правилно настоящата действителност и др.
Интелигентността на този тип е около средната. Основните акценти на личността са: ригидност (втвърденост, непластичност), дистанцираност, мнителност и др. Менторът има следните по-често срещани обсесии: страх от възмездия, желание за величие, клаустрофобия, скоптофобия (страх да не си смешен), вербомания (бъбривост), дромомания (страст към пътувания).
Комплексите му са свързани главно с неговия произход. Гоце има още и ясен вождистки комплекс, съчетан с комплекс за несвобода (фатална обвързаност) с някого или с нещо. Ползваните компенсации са главно в сферата на популистичните изяви и в уж социалната сфера. Любима песен: разбира се, „Аз съм Гошо хубавеца“ и „Интернационала“.
Из книгата „Психопати във властта” от д-р Гено Данаилов, изд. „Ахат”
Bravo,Asi!
Super si!
Ти си супер, тиквичке
Първия коментар чаках с такова нетърпение…! Internet ни съсипа като ни промени радостите
Поздравления, др……! На първо четене съм зашеметена – възторжено ми действат и съдържанието, и дизайнът, също като тебе
Много удовлетворение ти пожелавам и самозареждане чрез сайта!
Радвам ти се! Зареждаш ме! Браво!
Пожелавам и предвиждам голяма популрност на този сайт.
Ще подкрепя всяко твое начинание,щото го правиш със сърце и ясен ум.
Поздрави,
Браво за сайта!!!
Смело и хубаво – като Ася !
Донякъде ме изненада. Завиждам ти благо и кротко – на времето, че го имаш, за да правиш този сайт. За останалото не се съмнявам – и за свежестта, и за отстояването на публична позиция. Не обещавам да те чета често. Но ще надниквам… Успех в постоянството!
Идеята ти е прекрасна,но от опит ти казвам,че трябва да имаш време и да го поддържаш.Успех!!!
Много е Хубав сайта ти – изчистен и стилен! Обещавам ти да те навестявам често тук…
Това трябваше да стане по-рано!Супер си го измислила!Поздрави от мен за теб!
Поздравления!
Каквото правиш го правиш добре!
Дано да имаш достадъчно време, желание виждам не ти липсва.
В началото е Словото и може би ,
затова всяко начало е трудно …
Едно е да говориш , а друго да кажеш нещо ново ,
но ти можеш да го кажеш , нали ?
Успех на Сайта с главна буква , Ася !
Аз съм засегнат,че трабваше да науча за сайта от други хора!Въпреки това , искрено ти желая успех!
Мила Ася,изгубих тел. Ви номер или не съм го имал.Може ли да ми го изпратите за връзка?
Как тоалетната на двора беляза живота на Гоце от Сирищник – от Д-р Гено Данаилов, психолог, Швейцария
«Георги Първанов съвсем не е умен човек, но е изключително коварен и по андрешковски хитър политик. Това е «рутина, добита в пералнята за мръсно бельо на БСП…» – Николай Марков.
Гоце може да жонглира с удивително голям брой цели, проекти и отговорности. Това се дължи на специфичната за него външна виртуозност и на липсата на задълбочаване в същината на нещата. Просто вземаш проблема, хващаш го за дръжките, упражняваш се малко, слушаш какво ти казва другарят Божидар Д. за нужните въртеливи движения и после смайваш публиката.
Натрапниците винаги поемат повече отговорности отколкото на практика могат да реализират. Но това в масовите среди също по един парадоксален начин се възприема за предимство и добродетел.
Характерна особеност на Ментора е желанието винаги да смекчава негативното, даже и когато това засяга пряко истината за нещата. Той интуитивно чувства, че това се харесва на хората. Никой не обича лоши вести, а така също и оногова, който му ги носи. Гоце никога не носи лоши вести. „Или добро, или нищо“ съобщава той на народа. Като че ли народът е покойник, за когото е измислена тази сентенция.
Известно е, че при по-зрелите Ментори може да се види доста умело боравене с нуждите, потребностите и проблемите на хората. Това е допълнителен бонус за тях в борбата им за влияние върху социума. Голяма част от мисловната дейност на Натрапника е предназначена за избягване на неловките компрометиращи ситуации, в които постоянно попада: от неправилната фраза „сър Чърчил е казал“ и думата „компромеНтиран“ до реалния скандален факт за службата му като агент в Първо Главно на ДС. По принцип мисленето е слабата страна на личността на Натрапника. То приема като логични и правилни само онези констатации и изводи, които поддържат ценностите на Чувстването. Всякакви други версии и сценарии изглеждат на Натрапника неверни, укорими и невалидни.
В този смисъл при самия психологически тип първо се извеждат на преден план хората, след това е общата картина на действителността, а логиката и фактите са на най-заден план. Това разположение на нещата крие опасността Натрапника да игнорира даже важни задачи и проблеми, ако прецени тяхното решаване като противопоказно за определени междуличностни отношения или на политическия пейзаж в момента. Друга опасност е при конфликти Гоце просто да „задуши“ противоречията, да ги сложи „в кошчето“. Затова той добре работи с материя, която е свързана с ценностите на организацията, която представя, а не с материя, изискваща мислене и логика. Но пък работи с огромен ентусиазъм.
Интересно е, че този ентусиазъм отначало е много силен, но после видимо отслабва и създава емблематичния проблем на Натрапника да не може да финализира първоначалните си идеи и намерения. Много често, без да бъдат доведени докрай, те биват „захлупвани“ от нови идеи. В името на изпълнението на дадена задача, за която той знае, че е много вероятно да бъде изоставена насред пътя, Натрапника упорито настоява за активност и мобилизация, проявява строгост и т.н. Даже не разрешава никакви прояви на по-свободни отношения, никаква атмосфера на шеговитост.
Гоце не може да се учи от грешките на другите и от своите собствени грешки. Не е критичен достатъчно нито към другите, нито към себе си. Не вижда конкретната същност на нещата в живота; вижда само определени процеси, които текат, без да разбира защо текат. В стила му на работа с хората (например, сътрудници, съратници и др.) Гоце слага маската на съучастника, на сподвижника. Така му е по-лесно да накара другите да приемат неговите становища и му е по-удобно да ги манипулира. Най-много дразни хората, с които работи, твърдоглавата му вярност и лоялност даже на провалили се хора и клаузи.
Друг негов дефект е прекалено голямото време, отделяно от Натрапника за междуличностни проблеми. Самият му идеалистически темперамент го изисква. Той не може без да съветва, без да напътства и без да определя кое как да бъде.
Като идеалист, предпочитаното време на Гоце е бъдещето. Светлото бъдеще. Очакванията на Менторите за бъдещето са прекомерни и понякога ги водят по странни пътища. Например, много е възможно да станат агенти на ДС.
Да видим какъв е самият механизъм за това от психоаналитична гледна точка. Представяме си следния виртуален случай. Дадено лице, например Гоце, е от най-долен селски произход. Името на самото му родно село е по шопски грозно и отвратително. А името на баща му, Седефчо, издава помашки (или турско-цигански) корени.
Пълна бедност. И простотия! Нужникът е на сто метра от къщата. Което има значение в аналния период от развитието на детето (Фройд). Принудено ученолюбие. Комсомол. Маркс. Дядо Благоев. „Але-е-ен мак самотен нейде-е-е“. Психичните подбуди са свързани главно с желанието за скъсване със срамната селскост (пейзанизъм), от която младежът се срамува.
Вербуването в Държавна сигурност за него е механизъм за надмогване на досегашната му същност (и битие), навлизане в мечтаната градска среда на столицата. Моралните си дилеми като ДС агент Гоце решава по ефектен начин – остава си перчем и става много активен социалист. А както е известно, тъкмо социалистите и комунистите прегряват с увлеченията си по социалната справедливост, по равенството между всички другари и другарки, по преклонението си към ъндърграунда (пролетариата), от който произхождат в крайна сметка всички техни лидери от Лайпцигския херой и досегашните им гротескни министри и министърки.
Като агент Гоце се развива, започва да служи и на още господари от Запад и от Изток. И особено от Кремъл. Сближава се много с други агенти – Сава, Бор, Мурад, Димитър, агент Цветанова и др. И създава своеобразен клуб на агенти сподвижници. По време на президентските избори създава и втори клуб – на агентите, които искат да станат президенти или активно участват в кандидат-президентската надпревара. В този клуб са: агент Виктор, агент Иван, агент Колев, агент Николай, агент Бончо, агент Сава и т.н.
В резюме като основни психични черти на Натрапниците ще споменем: желанието да изглеждат това, което не са и не биха могли да бъдат никога; тяхната партийна обсебеност; популярността им; склонността за манипулиране; виждането на света в черно-бяла светлина; склонността им да се натрапват и да досаждат; невъзможността да виждат и да оценяват правилно настоящата действителност и др.
Интелигентността на този тип е около средната. Основните акценти на личността са: ригидност (втвърденост, непластичност), дистанцираност, мнителност и др. Менторът има следните по-често срещани обсесии: страх от възмездия, желание за величие, клаустрофобия, скоптофобия (страх да не си смешен), вербомания (бъбривост), дромомания (страст към пътувания).
Комплексите му са свързани главно с неговия произход. Гоце има още и ясен вождистки комплекс, съчетан с комплекс за несвобода (фатална обвързаност) с някого или с нещо. Ползваните компенсации са главно в сферата на популистичните изяви и в уж социалната сфера. Любима песен: разбира се, „Аз съм Гошо хубавеца“ и „Интернационала“.
Из книгата „Психопати във властта” от д-р Гено Данаилов, изд. „Ахат”