Църквата се кани да проговори пред медиите
Какво ще правим с негативите в църквата, попита о.Стефан
Ася ПЕНЧЕВА
С ремонтирани храмове, изпрани килими и снопове свещи православните църкви в епархията се готвят да посрещнат коледните празници. Декември и януари изобилстват от дни, посветени на житието и славните дела на светиите, които народът тачи и поменува всяка година. И отново по телевизии, радиа и вестници ще се появяват един след друг пищни цветни репортажи за църковните ритуали и обреди. Което само по себе си се е превърнало в една добра традация. Друг е въпросът, че църквата в последните петнадесетина години сякаш присъства в медиите най-вече с това – с цветните бгослужения и литургии. Или… Или с вопли за дарения, нужни за поредния ремонт на поредния изпаднал в недоимък храм. През останалото време мълчат синодалните старци и неуморно повтарят, че „вратите на храма са отворени за всеки“.
Българската православна църква отдавна не говори С хората – тя столетия наред е свикнала да говори НА хората. И като че ли изобщо не се интересува от житието им. Велеречивата мъдрост на свещениците се изчерпва с няколко цитата от евангелието, произнесени от амвона. А там няма нито ред за дрога, СПИН, психология на младенеца, секти и детска престъпност. Максимата „за това, за което не може да се говори, трябва да се мълчи“ е в употреба най-вече в православната църква. Години наред хората се питат как именно влязоха в страната и най-страшното – намериха своята незаета ниша, толкова секти и измислени деноминации, които в името на Христа вземат от българите не десятък, а половината от доходите им и при това ги тласкат към самоубийства.
Само преди дни в Русе трябваше да се състои минивариант на конференцията „Сътрудничество на Църквата и медиите“, която събра в София православни от Русия, Сърбия, Гърция и Македония. Поканените журналисти очакваха да чуят отговорите на въпросите защо и докога така с обезверения народ, а отново срещнаха мълчанието на традиционното вероизповедание. За съжаление русенският вариант на диалог между църква и медии се превърна в „другарски съд“ и припомняне на лични обиди.
Отец Георги подчерта, че „църквата не бездейства – пренася на света Христос и това е най-голямото, което може да бъде направено“, но призна, че е време да се запълнят празнотите между медии и свещенослужители.
С присъщата си провокативност о.Стефан повдигна темата за голямата гледаемост на реалити шоуто „Биг Брадър“ и го сравни с информациите за църквата. Той изказа собственото си мнение за „ново проговаряне на църквата. Първото беше чрез устата на апостолите и се нуждаем от ново, за да бъдем близо до обществото“. Според него църквата присъства в медиите резерватно и Българската православна църква е единствената, която няма своя официална интернет страница.
Отец Иван от храма „Св.Възнесение“ категорично обяви, че журналистите трябва да се отнасят с благоговение към свещениците, които са им духовни наставници.
Случаен звън на мобилен телефон провокира о.Марин, който сам се определя като „единствения в галактиката поп-адвокат“, и той разказа как преди 2 години „пострадал“ от медиите, след като по време на водосвет GSM-ът му изписукал. О.Марин сподели и други свои беди с медиите, които тълкували думите му превратно.
Отговарящият за връзките с обществеността в Русенска митрополия Ангел Младенов цитира части от доклада на медийния експерт доц.Георги Лозанов – „Тя /църквата, б.а./ трябва да влиза чрез индивидуалния авторитет на духовника. Засега това е дефицит.“ Оказа се, че пиарът на църквата не знае за открит параклис от о.Янко и о.Марин, нито за беседа от о.Иван в читалище „Ангел Кънчев“.
Атаките срещу медиите от страна на свещениците продължиха с назидание към стила на писане на дописките и така се породи теологичен спор – „е ли е кочът курбан и защо?“. Докато о.Марин обясняваше колко е важно да се колят по 5-6 агнета, нищо, че това се случва на стадиона, колегата му о.Георги пък го контрира с тезата за жертвоприношението на Христос и неговата значимост за спасението на човечеството.
Отец Добромир изказа несъгласието си с акцентирането върху обредността в църковните празници. Според младия свещеник вестниците трябвало да разказват за житията на светците и да укрепват вярата, като очевидно във всяка свременна медия искаше да разпознае официозния „Църковен вестник“.
Отец Марин продължи пледоариите си и заяви своето несъгласие с Конституцията, която отделяла църквата от държавата. Според него у нас трябва да се приложи моделът на Гърция – „свещениците там са като министри – те са държавни служители и имат големи заплати, а нас ни лишиха даже от субсидиите, които бай Тошо даваше за строеж на църкви“.
Мълчанието на църквата продължава
Защо църквата не се покаже в хубавата си страна, каквото основание й дава вековната традиция? Защото не е възможно да се привлекат вярващите с неразбираем език и със свещеници, които не се интересуват от нищо, дори от разпространението на Христовото благовестие, и са се превърнали единствено в потребители на интересите на вярващите. Защо никой не казва колко и кои свещеници са сред най-редовните клиенти на магазините „Всичко по 1 лев“ и именно от там купуват свещи, които после препродават на тройна цена в храмовете? Защо Синодът мълчи за финансовите ревизии и злоупотребите с реставрациите на църкви? Кой всъщност дава право на безпросветни хладилни техници да са свещенослужители? Църквата има големи възможности, но не прави нищо, освен това да обвинява медиите. Какво друго, освен богохулство, е да се пренебрегна мисионерската задача, която има църквата. Господ Исус Христос е изпратил апостолите да разпространяват спасителното учение с думите „Идете и научете всички народи.“ Апосто Павел е пътувал и проповядвал, казвайки „настоявах навреме и ненавреме“. Какво щеше да бъде, ако апостолите имаха сегашните технически възможности и въздействие на медиите, може само да си представяме, тъй като апостоли с изпити, но благородни лица и окървавени ходила днес просто липсват.
Иначе свещеници се обидиха на журналисти, които им казаха попове. За тяхно сведение – папас – гр., свещеник.