Сайт на Ася Пенчева

Още един поглед

Скъпият фотоапарат и мегапикселите не правят хубавата снимка

Евгени Димитров е собственик и управител на агенция „Булфото“. Завършил е журналистика в СУ „Св.Климент Охридски“ и още като студент започва работа като фоторепортер в различни печатни издания. От 2000 г. ръководи своята агенция, като негови снимки се продават успешно и в чужбина. Той бе един от членовете на журито, което оценяваше снимките в първия национален фотографски конкурс „Това е Еконт“ на русенската куриерска компания „Еконт Експрес“.
- Господин Димитров, фотографията стана масова, а скъпата техника вече не е екзотика. Това проблем ли е за професионалистите?
- Един от вечните спорове за фотографията е дали тя е изкуство, журналистика, нещо приложно и какво е участието на човека в нея. Все още никой не е отговорил еднозначно на този въпрос.
За мен критерий дали един фотограф е професионален, или не, е дали той получава пари за снимките си, или си ги подрежда в домашния албум или компютър. Друг е въпросът как определяме, че някой снима добре. Разбира се има и такива фотографи, които снимат добре, но не вземат пари за снимките си.
Откакто изобщо я има на света фотографията, тя върви към демократизиране. Първите фотографи, за да си направят снимката, са ходели с огромна палатка, разпъвали са я на място, забърквали са в тенджери емулсия, мазали са я върху стъкло, чакали са я да изсъхне, пъхали са плаката във фотоапарата, снимали са, след което са вадели и проявявали на място, за да има снимка. След години започнали да са правят снимки с готови плаки и отпаднало едно от действията.
Голямата революция станала, когато фотографите преминали от плака към ролфилм. „Кодак“ вкарали 100 кадъра в един филм и продавали фотоапарата направо с него. Когато свършели тези 100 кадъра, апаратът се връщал във фирмата и те зареждали нов филм. Техният девиз бил „Вие натискате копчето, ние правим всичко останало“. Тогава пак възникнали този същият спор и тревогата, че всеки ще може да снима и им се губи майсторлъкът. Ернст Лайц пък направил „Лайка-филма“ и фотоапарата „Лайка“ и фотографията станала все по-масова. Няколко десетки години по-късно влезе дигиталната фотография и … всеки може да снима.
- Наистина ли всички могат да снимат?
- Оказва се, че с всички тези технически новости се улесняват тези, които могат да снимат. Които не могат – нищо не би им помогнало. С дигиталните апарати няма нужда да се броят и пестят кадрите, затова хората щракат много и не мислят за нищо. Идеята им е, че от всичко наснимано все ще излезе хубава снимка, но това е заблуда. Имаше един период, в който на едно събитие половината от професионалните фотографи бяха с дигитални апарати, а другите – на лента. Изумително беше, че се различаваха по поведението си. Филмовият човек гледа, мисли и снима, а цифровият – щрака, щрака, щрака и после гледа на екранчето, като мисли. Човек се подмамва по идеята, че има хубава техника и си въобразява, че тя ще му извади хубава снимка. Не е точно така, тъй като във фотографията винаги има хазартна тръпка и няма нужда да ходиш в казино, но добрата снимка винаги изисква добра подготовка. Когато започнахме работа в агенцията, всички бяхме с едни офисни малки „Pentax“-чета и колегите ни се смееха. Това обаче даде възможността да се оптимизира процесът на снимане и фотографите да бъдат улеснени в техническо отношение – снимките могат да бъдат изпратени по-бързо, евтино и без много усилия. Всичко това обаче не отнема задължението човек да мисли, преди да снима.
- Все пак защо всички искат да снимат?
- Това е приятна форма на общуване, начин да покажеш преживяване и да остане то съхранено. Аз лично много се радвам на това, че всеки хваща в ръцете си фотоапарат за удоволствие. Не така стои въпросът в професионалната сфера. Някои от медиите се подхлъзнаха по тази плоскост, че вместо да имат на щат професионален фотограф, могат да раздадат на всеки от репортерите по един малък дигитален и всичко ще е наред. Със сигурност такава снимка би била доказателство, че журналистът е бил на събитието, но оттам нататък нищо повече. Малцина са талантите да успеят както да хванат най-важното от случката, така и да запишат пълната информация от нея.
- Но все пак е известно, че PhotoShop-ът прави чудеса.
- Да, така е, но със съществуващ материал. Програмата не може да изобрети нещо, не може да промени гледната точка и не може да нарисува снимка. Аз лично съм твърдо за PhotoShop-а, защото той ти дава още един инструмент в ръцете. Обаче калпавият фотограф и с най-високата версия на програмата ще си остане калпав фотограф. Същото важи и за скъпия фотоапарат. Много хора с финансови възможности си купуват техника на невероятни цени и с класи над тази, с която снимаме ние дори. Това обаче няма да им направи снимката по-хубава, ако не се научат как да стане това. Автоматиката не е лекарство за всичко – важно е да знаеш къде и как да я употребиш.
- А надпреварата за мегапиксели в апарата?
- Хората, които произвеждат фотографска техника, трябва да намират начини да си я продават. Те безспорно печелят от нас, професионалистите, но повечето пари се печелят от продажбата на така наречените „вафли“ или „сапунерки“ – малки апаратчета за домашно ползване. Разбира се, че мегапикселите са търговски трик за продажба. Моят телефон в момента е с 5 мегапикселова камера, но обективът му отпред е като глава на карфица и качеството му е точно като за глава на карфица – никакво. Общо казано, мегапикселите нямат отношение към качеството на снимката. Всичко над 3 MPX е добро, стига да има добра оптика, качествени лещи, прилично смятаща автоматика и здрав апарат. Това си е още един елемент на състезание за хората. Фотографията е и вид себедоказване, затова тя страда от всички болести на съвременната епоха като вещоманията.
Голямата битка на търговците и производителите е за малките апарати. Оказва се, че по света във всеки един момент милиони апарати щракат едновременно. Фотографската индустрия е една от малкото, която в световен план не е засегната от кризата и бележи ръст от 2% на продажбите.

Posted 8 years, 1 month ago at 15:54.

Add a comment

Георги Божков: Ако загубим, да не ме търсят 2-3 дена!

Георги Божков, треньор на "Дунав Еконт ЕКспрес"Носителят на Купата на България с „Дунав Еконт Експрес“ си няма баскетболна топка и разпуска със ски

 

Георги Божков е роден в София на 24 януари 1962 г. Завършил е НСА с профил баскетбол. Бил е активен състезател и вече 20 години е треньор на отборите на „Славия“, ЦСКА и националния отбор по баскетбол, както и на тимове в Гърция и Саудитска Арабия. В ръцете си е държал четири пъти Купата на България, като последния засега е с отбора на „Дунав Еконт Експрес“. С водените от него отбори е ставал национален шампион и победител в Адриатическата лига, през 2007-а е избран за треньор на годината. Един от големите авторитети в баскетбола не само у нас и най-големият капацитет, работил с русенския тим.
 

 

- Кой е Георги Божков?
-
Изключително привързан към семейството си човек. За съжаление дъщеря ми Ана-Мария, която също е баскетболистка, учи в САЩ. Съпругата ми пък преподава в Медицинска академия-София и сега сме малко разпиляни. Въпреки това обаче тя винаги е до мен при важни мачове. Получавам пълно разбиране от нея – познава ми характера, знае как се чувствам преди и след битка и за мен това е голям шанс.
- Защо точно баскетбол избрахте?
- Баща ми Александър Божков е дългогодишен деятел на баскетбола и аз фактически израстнах в залата. Бил съм 2-3-годишен, когато съм хванал топка в ръцете си. Това е трудна игра, за интелигентни хора. Баскетът е академичен спорт, който изисква особена култура и възпитание. Затова държа момичетата и момчетата в отборите да имат амбиции да се развиват извън спорта и да съчетават тренировките с обучение. Трябва да имаш сериозен потенциал, за да успееш в нашия спорт. Не говоря само за комбинациите. На терена трябва да се вземат много бързо решения за ситуацията, а си притиснат от защитата на противника, правилниците и времето. Доказало се е в годините, че именно баскетът е академичният спорт.
- В САЩ баскетболистите като че ли задължително завършват колеж.
- Такава им е системата. Не може да стигнеш до върховете на професионалния спорт, ако нямаш колежанско образование.
- Първи сезон начело на „Дунав Еконт Експрес“ и вече с Купата на България.
- Тази купа се преследваше, макар че сегашният отбор „Дунав Еконт Експрес“ е едва петгодишен. Без мениджърът Николай Падалски и спонсора „Еконт Експрес“ нямаше да бъде възможно така да побеждаваме отбори с традиции и история.
- Кой ви доведе в Русе?
- Николай Падалски ми се обади и предложи да стана част от екипа. Взех решението трудно не заради провинциалния отбор. От опита знам, че големите женски отбори не са от столични градове. Малкият град припознава отбора, харесва го, чувства се съпричастен, радва му се, страда с него. Публиката е шестият играч и в това няма съмнение. Само в Русе се пълни залата и се радваме на такава прекрасна атмосфера. Хората плащат билети да гледат мач, което е уникално за България. Ние от своя страна сме задължени да се борим за доверието на публиката. Някой път побеждаваш, а друг път падаш – важното е да гориш в играта и да се бориш за всяка топка. Хората искат да видят сърце и хъс, за да простят и загубата.
- Какво е личното ви обяснение за успеха?
- Русе игра два финала в предишните години, но едва сега спечелихме. Съвсем логично е да се случат така нещата, тъй като клубът се развива по правилен начин. Получи се добър колектив от състезателките, които подбрахме през лятото. Идва най-тежката част от първенството и тогава ще видим колко сме успели.
- Как подбирате момичетата?
- Това е много дълга работа. Общо взето познавам почти всички български баскетболистки и не мога да сбъркам. Въпросът беше в чужденките и аз исках да подберем млади и амбициозни състезателки, които имат желание да се докажат. Гледах много видео, консултирах се с мениджъри и беше важно освен състезателните им качества, да разбера характерите им. Това е изключително важно, тъй като не си заслужава да се пренебрегне колектива само заради уменията на някого. Искахме да спечелим купата и достойно да се представим в Европа. Пет победи от осем мача мисля, че е добър резултат. Ще искаме и още, но сега ще трябва да поработим за стабилизиране на баскета като привлечем за спорта деца. Вече трима треньори работят и имаме 170 момичета да тренират.
- Усещате ли завист от колегите си в страната?
- О, разбира се че има хора, които завиждат, но те са малки и не се занимавам с тях.
- Заслужаваше ли Русе този отбор и тази купа?
- „Дунав Еконт Експрес“ е единственият отбор, който печели купа за Русе. Това, че се случи в този престижен спорт, е знаково за града и публиката му. Русе заслужава не само купата, но и да продължи да се развива. Вярвам, че с новата спортна зала нещата ще тръгнат още по-уверено напред.
- Ще изчакате ли да бъде построена?
- Това е още една от причините да се задържа тук. Успехът не е гарантиран, тъй като не знаеш какво ще се случи на всеки мач. Вярвам в него, но се борим.
- Имате ли специален ритуал, който правите преди мач?
- Спазвам режим, концентрирам се и ставам по-труднен за контакт. Ако загубим, по-добре е да не ме търсят поне 2-3 дена. Много тежко изживявам загубите и това не се отразява добре на отбора, но всички се съобразяват с това. Чувството да държиш купата в ръцете си е равно на щастие. Радвам се и за спонсорите, които виждат резултата от усилията си.
- Важни ли са парите в спорта?
- Без тях не може. Ако някой ми каже как да се постигне успех без пари, съм готов да изкарам и курс. Въпросът е средствата така да се управляват, че да постигнеш очакванията на спонсорите – моментен успех или развитие. „Дунав Еконт Експрес“ накара Русе и спонсорите да се чувстват горди. Вече се съобразяват с нас както в страната, така и европейските отбори.
- Каква е идеята на спорта?
- Да има активни деца, които да станат спортисти и да забавляват публиката. Ако едно дете започне да тренира, то може да стане състезател, но може и да се развие така, че да управлява отбор, да спорсорира или да влага емоциите си в залата от седящите места. Въпрос на време е нашият отбор „Дунав Еконт Експрес“ да влезе в историята и спортистите с гордост да записват в CV-тата си, че са били част от него.
- Какво би ви откъснало от баскета?
- Като че ли нищо. По някой път може би се нуждаем от смяна, но аз се чувствам с млад дух и това ми помага.
- Имате ли си лична топка?
- Не, но и аз не играя баскетбол. Понеже съм по цял ден в залата, това ми е достатъчно. Разбира се, че мятам от време на време, но толкова. Когато съм свободен, карам ски и така се разтоварвам истински.
- Баскетболът шоу ли е?
- Разбира се. Америка измисли баскетбола, Америка измисли шоуто и успешно съчетават двете. Мачовете там са истински спектакли, хората отиват като на празник и вярвам, че това ще се случи в Русе. Заслужава го градът и публиката, затова се надявам да успеем да спечелим тук домакинство на мачовете на националния отбор.


Posted 8 years, 7 months ago at 13:27.

Add a comment

Куриерските фирми още чакат покана за пощите

Водещите куриерски компании все още се въздържат да коментират идеята да влязат ли в стратегическо партньорство с Български пощи АД, показа проучване на в. Пари.
Преди две седмици транспортният министър Александър Цветков обяви, че Български пощи ще се раздели на пет отделни дъщерни дружества, в които държавата ще запази мажоритарния дял от 51%, а за останалите 49% ще се търси частен инвеститор, който ще бъде избран чрез конкурс.

Схема
Целта е в пощите да се влеят свежи капитали, очакваме около 40 млн. лв. да дойдат от частни инвеститори в новите дружества, обясни Цветков. Той уточни, че бъдещите инвеститори няма да притежават активи в съвместните дружества, а само ще участват в разпределянето на дивиденти от печалбата.
На първо време ще бъдат обособени три дружества – Хибрид пост, което ще доставя пратки на големи компании до крайни клиенти, Бул пост, което ще развива куриерски услуги, и Инфо пост, което предлага електронни услуги за граждани и за бизнеса.

Очаквания
В момента стратегията за преструктуриране на Български пощи е предоставена за обществено обсъждане, след което ще трябва да бъде одобрена от правителството и от парламента.
Според новия изпълнителен директор на пощите Милен Керемедчиев стратегическите партньори в съвместните дружества ще трябва да осигурят ноу-хау.
Обособяването на отделните дружества ще позволи повишаването на пазарния дял на всяка от услугите, предлагана от Български пощи, спрямо конкурентите от частните компании. Това важи и за дружеството Бул пост, коментира Керемедчиев.
Въпреки че транспортният министър обеща тази схема да заработи до месец, Милен Керемедчиев смята, че още е рано да се каже кой от големите играчи на пазара на куриерски услуги ще прояви интерес да участва с 49% в съвместното дружество Бул пост.

Интереси
Досега не сме получили официална покана от Български пощи да участваме в съвместното дружество Бул пост, но ако получим такава, сериозно ще обмислим идеята, заяви за
в. Пари Иван Василев, управител на българския офис на холандската корпорация TNT.
От друга водеща компания с клон у нас – DHL, казаха, че вече си партнират с Български пощи и също ще обсъдят варианта дали да инвестират в съвместно дружество за куриерски услуги с държавната фирма.
Преди година от компанията майка DHL имаха намерение да участват в приватизацията на Български пощи, която се предвиждаше да е през 2009 г. Сега за приватизация обаче ще може да се говори след 2011 г. По подобен начин DHL вече създаде заедно с Deutcshe Post съвместна фирма за авиопревози на куриерски пратки.
Единствено In Time, българският партньор на американския транспортно-логистичен гигант UPS, са категорични, че нямат интерес да участват в съвместно дружество с Български пощи. Според управителя Жени Белопитова двете компании се развиват в съвсем различни посоки и между тях няма допирни точки за подобно сътрудничество.

Ефективност
40 млн. лв. не стигат за модернизация

Схемата за разделянето на Български пощи на пет отделни дружества беше подготвена от предишния екип на транспортното ведомство.
Според бившия транспортен министър Петър Мутафчиев не е ясно дали тези 40 млн. лв., които се предвиждат да дойдат от частни инвеститори, ще се достатъчни за модернизацията на Български пощи.
Възможни са още няколко печеливши варианта за оцеляване на държавната фирма, твърди Мутафчиев.
Един от тях предвижда правителството да тегли кредит, за да осигури по-качествени пощенски услуги.

Posted 8 years, 10 months ago at 20:38.

4 comments

„Еконт Експрес“ дава 30 000 лева стипендия

По програмата си за подкрепа на талантливи русенски деца куриерска компания „Еконт Експрес“ определи стипендия от 250 лева месечно, която трикратният олимпийски шампион в астрономията Момчил Молнар ще получава в продължение на 10 години. Така до края на подпомагането сумата ще стане 30 000 лева.
Длъжни сме да дадем шанс на такъв човек, който прославя България и Русе, независимо от това какви са плановете му за бъдещето – дали ще остане в родината си или ще предпочете другаде да се развива професионално, казаха от ръководството на фирмата.

Posted 8 years, 10 months ago at 20:14.

Add a comment

Преди бурята

sea in greece

Морето в Гърция – красиво в спокойствието и бурята си

Posted 8 years, 11 months ago at 9:28.

2 comments