Първо ти!
а народната любов е неизмерима…
Само преди месец в „Небесна лъчезария“ бяха огряни почти всички български електронни и печатни медии. Не остана назад и социалната мрежа Facebook, която за нула време приобщи към едноименната група млади български интелектуалци, пръснати по широкия свят, по тая тежка чужбина. Искрата, вдъхновена от министър-председателя Бойко Борисов и неговата партия, запали буен огън в гърдите на русенската поетеса Венета Бакалова. В творчеството си тя постави лидера на ГЕРБ наравно с първата любов, Бога и романтичните си пориви. Нейният поглед се устреми към светлото бъдеще на Родината ни само броени седмици след успешната операция на очното й перде, финансирана от партия ГЕРБ и лично от областния координатор и настоящ депутат Пламен Нунев. Той също получи стихове като награда за добрината си.
След шумното посрещане на „Небесна лъчезария“ г-жа Бакалова доразви вдъхновението си от личността на Бойко Борисов и неговата партия в нова форма и създаде химн. Това е прецедент в новата политическа история на страната, в която много емблематични песни са се идентифицирали с различни политически течения, но нито една партия не е имала официален химн.
- Как дойде отново вдъхновението при вас, госпожо Бакалова?
- След срещата ни в редакцията на „Утро“, когато ми подхвърлихте идеята да напиша химн на партия ГЕРБ, изпитах известни колебания дали ще успея. Нямах текст, а обикновено, когато пиша маршове, предпочитам да имам текста пред себе си готов. Категорична бях, че трябва да е марш. Вече виждах пред погледа си младежка мъжка група да марширува. Темпото избрах да е 104 по метронома, а размерът да е 4/4. В нотите всичко съм описала така точно, че за един музикант е лесно да ме разбере. Все пак минаха няколко дни и в един миг така, внезапно, както влизах вкъщи, ми прозвучаха първите тонове – ре-сол-ла-си-си. Веднага определих, че маршът ще бъде в тоналност сол минор с паралелната си бемол като двуделна песенна форма. Грабнах молива и с точици изписах нотите на първия глас, който вече звучеше в главата ми. Аз пиша наум и след това свиря – нещо, което учудваше и учителя ми Панчо Владигеров. Другите му ученици сядаха пред пианото и започваха, а на мен музиката ми звучеше преди да съм докоснала клавиши. Пианото ми беше облигатен инструмент и вече съм позабравила някои неща, но завърших с Бетовен, Соната в сол мажор.
За текста бях убедена, че трябва да се обърна към целия народ, който трябва да гласува за ГЕРБ.
- Дали ще запеят химна в младежката организация на партията?
- Ако стане, ще съм горда, че съм направила нещо полезно за България. Така ще оставя следа.
- Станахте ли популярна със стиховете за Бойко Борисов?
- Да и дори в аптеката се шегуват, че съм станала медийна звезда. Аз не съм самонадеян и надменен човек, макар че имам талант и в изобразителното изкуство. Не страдам от грандомания, а вярвам в Бога. Никога няма да тръгна да се хваля.
- Показахте ли химна и на други хора?
- Разбира се. Първо звъннах на Найден Тодоров, директора на ОФД-Русе. Него го познавам още от Пловдив като ученик. Не се бяхме виждали от години, но когато стана в Русе диригент, му се обадих. На него по телефона сега му казах, че искам да му изпея нещо. След като го чу, каза „Това е завършен марш! Ти си го направила legia artis /по правилата на изкуството/!“. След това ми се извини, че не може да ми обърне много внимание и приключихме разговора. После го изпях и на една приятелка, която е певица. Тя също много го хареса. Третата беше друга приятелка, която пък е много талантлива поетеса. Нейното мнение съвпадаше с другите и това ми даде увереност.
- Можете ли да опишете творческия си порив?
- Той ми бликна изведнъж. В момента, в който пишех първия глас, се чувствах като в безтегловност, нито на небето, нито на земята. Имах усещането, че ангел е кацнал на ръката ми и той пише нотите с молива. За мен творчеството е Бог. Бог ми помогна да направя химна на ГЕРБ. Аз не мога да пиша по поръчка, а всичко излиза от вътре, от душата ми.
- Какви са вашите нови творчески планове?
- Аз вече съм на преклонна възраст и нямам планове.
за по-образованите – и нотите, че да си разучат химна
за десерт :
Бойко е единствен демократ и честен по дух, казва поетесата, възпяла премиера в мерена реч
Петата стихосбирка на русенската поетеса Венета Бакалова й донесе слава благодарение на строфите, посветени на премиера Бойко Борисов. Авторката е родена в Мартен през 1937 г. и има филологическо и музикално образование. В първите дни след като одата за Генерала бе публикувана, във всички социални мрежи на интернет се сформираха групи от нейни фенове, които се амбицираха да преведат на всички езици творческите открития на Венета Бакалова.
- Подозирала ли сте, че ще станете толкова известна с поезията си, госпожо Бакалова?
- Първо да ви кажа, че много държа на титлите си. Аз съм доктор по филология и съм защитила доктората си в Германия. Всъщност аз там съм много по-известна. Дори сега от 13 до 19 септември представях България на международна славистична конференция в Лондон по предложение на германския ми рецензент Петер Фишер. Англия направо е простовата да ви кажа, а англичаните се оказаха много затъпели хора – те не знаят чужди езици и само икономиката им е на ниво.
- Все пак в интернет за този час в мрежата Facebook имате над 140 почитатели.
- Понеже не знам изобщо какво представлява интернет, не мога да преценя това добре ли е. Предполагам, че това са симпатизанти на ПП „ГЕРБ“ и Бойко Борисов. Аз също съм член на ГЕРБ, и то много преди изборите. От момента, в който Бойко Борисов дойде в Русе и го чух как говори, реших, че тук ще бъда и аз.
- Усещате ли, че някои хора се отнасят иронично към вас и творчеството ви?
- О, да, разбира се. По време на интервюто за БНТ водещият ми задаваше много провокационни въпроси, но аз смятам, че достойно му отговарях. Не му позволих да ме подведе и накрая дори той се ядоса, че не казах нищо против Станишев. Явно е симпатизант на БСП-то, а не на ГЕРБ. И ме пита защо съм посочила като врагове ДПС, но всички знаят защо. Яд ме е, че не съобщиха пълното заглавие на книгата ми „Звезда над Витлеем“.
- Бихте ли могла да направите анализ на произведението, с което станахте така популярна?
- В началото давам сведения за генерал Бойко Борисов
„Израснал и възпитан
в недрата на народа,
сред прелестната българска природа.“
След това продължавам с описани е на духа му -
„Със борбен дух, във трудности изпитан!“ – той не е бил началник, а охрана на Тодор Живков и след това на царя. Той има една къща и една стара кола в гаража. Жена му е богата, но той лично има само това. Къде по-богати от него фирмаджии има!
„В теб, Генерал Борисов, е вродено
чувство за справедливост, строгост.“ – показвам достойнствата, заради които трябва да бъде уважаван.
„Достоен си да бъдеш премиер.
Народът те избра и те обича,
естествен и без царствен маниер,
„наш Генерал Борисов“ те нарича!“ – вие не го ли виждате по телевизията как върви сред народа и прегръща този, гушне онзи, съвсем демократично. Следва показ на дейността му за София -
„София имаше късмет,
че беше нейн грижовен кмет!
Метро, детски градини, булеварди
ти обнови и съгради,
нови прощадки детски, сгради,
във столицата ти откри!“.
Сега вече застъпвам националната тема и описвам какво е положението в страната:
„Двайсет години нашата родина
е разграден и безстопанствен двор,
способната младеж замина за чужбина;
корупция, мафия, убийства – без надзор.
Във горните етажи на властта
проникнали са мафиоти и престъпност,
а те предопределят участта
на хората с терор и недостъпност!“. Това са тежки думи, но са истински. Лъжа ли нещо?
„Разчитаме и вярваме на тебе, Генерале,
със твоя нов и дръзновен екип
от управлението с хирургична точност
да отстраните всеки корумпиран тип“. Нали така трябва да бъде и вярвам, че той ще успее. Само се страхувам да не го провалят. Ако някои мафиоти решат да стрелят и неговите да не усетят… Страх ме е да не го ликвидират физически.
„Да се избави нашият народ
от крайна бедност, болести и глад, просия,
самоубийства – прекратен живот
и нечовешки форми на мизерия!“.
Сега вече следва финалът, който го знаят повечето -
„О, достолепни Генерале, поведи ни!“ – обръщам се към него, след като вече съм посочила, че е справедлив и достолепна личност.
„Ний вярваме във твоя свят обет!“ – това е без тълкувание, тъй като той се закле в служба на родината.
„От враговете – Де Пе Се /ДПС/ пази ни!“ – разбира се, тъй като те искат да установят своя хегемония над България.
„Проправяй бъдния ни път напред,
за да застане нашата България
във Европейския съюз със чест,
да заблести като нечесна лъчезария
да я приветстват всички! Светла чест!“ – тук е един вид пожелание да ни премахнат санкциите и да ни отпуснат фондовете по програмите на Европа. След това се обръщам към най-великия във вселената -
„Премъдри Господи Иисусе, благослови Ти
Генерала и България!“.
- Това е написано ден след изборите за парламент. Какво ви вдъхнови?
- Тогава написах и стихотворението „Човечност“, посветено на депутата Пламен Нунев.
- Знаете, че има стихове, посветени на Ленин, Сталин, Димитров. Вашите обаче са първите, посветени на действащ български държавен глава. Защо не написахте за Петър Стоянов, Иван Костов или Андрей Луканов?
- Не бих написала за друг политик. Откъде накъде ще пиша за другите – само за Бойко. Той е единствен демократ и честен по дух. С него можеш да говориш така, без фалш, не се прави на много интелигентен.
- В интерент вече има преводи на финала на стихотворението за Борисов на немски, френски, ангийски, руски, норвежки и фински.
- Ама те защо само финала са избрали, не мога да разбера. Дали не може да преведат и останалата част? Трябва да се изпрати на преводачите. Давам право и не им искам пари.
- Като композитор бихте ли направили песен по тези стихове?
- Няма как да се получи, тъй като не са в строга мерена реч. Вие обаче ми давате страхотна идея. Учила съм при Панчо Владигеров композиция и имам написани 34 песни за четиригласен хор. Аз съм универсален автор и чакам вдъхновение. Сега се сещам, че ГЕРБ нямат още химн. Ако Бог бъде с мен, може да се справя.
- Какъв хонорар получихте за книгата си?
- О, аз исках само една книжка да имам – повече не ми трябват. Нищо не съм получила като хонорар. Приех да предоставя тиража, за да може да излезе книгата. Аз така го реших, не ГЕРБ.