Сайт на Ася Пенчева

Д-р Боянов сбъдна мечтите ни!

             Отлично информиран източник донесе, че днес, 2 февруари, изтъкнатият русенски хирург д-р Боянов е разрешил един от проблемите на зам.-кмета Александър Неделчев като му е отстранил нещо от някъде, предполагам отзад. Благодарим, д-р Боянов!              

            Вие като никой друг успяхте да надникнете там, където няма слънце, в мястото, на което хиляди са се заканвали, но не всички са реализирали намеренията си.

              Не е достатъчно само да си се срещал с един човек по коридорите на властта – по-ценно е да проникнеш в дълбините му, за да разбереш докрай какво вълнува сърцето и ума му.

             В стремежа си да вържат бюджета на общината, нейните ръководители са готови дори да си скъсат г..  /галошите/ Достойните го доказаха баш на 2 февруари.

           Преди близо половин година зам.-кметът Неделчев се усети за пореден път прободен в г… /гърба/ от моя статия. Тогава той достойно заяви, че „ще дам месечната си заплата на журналистката Ася Пенчева.”

             Мнозина псевдоексперти изказаха безотговорното си мнение, че не можеш да вземеш пари от митничар, както не можеш да подстрижеш костенурка. Точно тогава се пося семето на поредното разделяне в обществото  на граждани, които твърдо вярват в стригането на корубите и други, предимно селяни, за които този процес е невъзможен и в двата посочени аспекта.

              За да се отговори категорично обаче ще са нужни детайли от вътрешната красота на личността – нещо, за което се надяваме на д-р Боянов да ни осветли.

             В последната година в дълбините на зам.-кметската душа надникнаха малцина, но пък мнозина успяха да му бръкнат, макар и фигуративно в г…/галерията/.  Сред тях са алианс „Св.Георги”, ВМРО и демократичните формации, към тях и аз скромно, но от сърце… Какво толкова им бодеше ремонтираното работно стайче на човека не можах да разбера. Другите пък и сайтове организираха да доказват, че нямало нужда от петима зам.-кметове. Те ще кажат! Гнусни и долни провокатори, за които единствената цел бе да бръкнат на Сашо Неделчев в г… /градината/ Не стана и сега ще трябва да понесете тежестта на разочарованието си. Признавам, включително  и аз. Не може всички да сме д-р Боянов все пак и преодолейте най-сетне завистта си към благородната му професия! И неговата не е била лесна, но съм убедена, че си е взел подходяща маска.

              Отвътре обаче ме изяжда желанието да попитам доктора дали не би повторил процедурата в удобно за него време или ще изчака следвашия  2 февруари ден.   

                В  едно демократично общество всеки има право на любов, нали? Дори и зам.-кметските г… /глави/  Споко, Сашо, ще оправим сметката, аз толкова чаках, ще потърпя още седмица докато излезеш от лечебницата. Тогава се съмнявам, че ще се заседиш в кабинета си и се надявам да наминеш покрай редакцията на „Утро”.  А, да – и аз няма да те каня да сядаш за дълго – даваш заплатата и беж на превръзка!

Дуелът на анонимните – гражданската съвест на русенци

Преди няколко седмици за пръв път из улиците на Русе бяха разлепени позиви от името на алианс „Свети Георги“. Позиви Русе е имал преди Девети и след Десети, но за пръв път техен автор не е Тинка Джейн или „Кубратов сноп“, а все още анонимно общество с будна гражданска съвест. Всички твърдения за заспалото съзнание на русенци са гнусна клевета. Членовете на алианс „Свети Георги“ имат обострено чувство за справедливост и всеки опит за накърняване на гражданските им права пали фитила на яростния им отпор и светкавичното писане на нов позив.
В първия те упрекваха кмета Божидар Йотов, че нито едно от обещанията си не е изпълнил и му задават ребром 22 въпроса. Между тях се промъква констатацията, че коледните къщички на площада са „грозни кафяви бараки“ и читателят автоматично разбира високите естетически критерии на членовете на алианс „Свети Георги“. Как въобще е възможно да се подлага на съмнение решението на градската управа с такава лекота да съчетае архитектурните стилове в централната част на Русе с новите тенденции в дизайна!
Какво не им харесват на къщичките? Конструкцията е лека, изградена от изключително правилни модули, които от ранна зима до късна пролет изпълват празното пространство на площада. Осигурени са отвори за проветряване на помещенията, тъй като в студените месеци е престоят в анаеробна среда е вреден и така търговците изграждат имунна система на градинско куче.
Цветът ли ги дразни? Нима кафявото не е олицетворение на земята, на плодородния ни чернозем, който храни трудолюбивия и честен български народ?! Талашитът е съчетал в себе си и спомените за гората, която дори и да изчезне от естествените си местности, е жива в сърцата на българите. Нещо повече – за съвременния човек кафявото е цветът на кафето, без което нощите биха продължили и на работното място. А във времена на криза от всеки се изисква да дава повече, макар да получава по-малко.
Архитектурата по „Александровска“ била разрушена, за да се пръкне нов мол. Ало, алианса, какви са тия ретроградни твърдения, които слагат прът в развитието на града? Как да спрат строежите на моловете, след като това е единственият начин да се задоволят нарастналите покупателни способности на населението и стремително повишения интерес към постиженията на съвременната мода, техника и домашен стайлинг.
Йотов, подай си оставката!, апелират от „Свети Георги“. Суров ултиматум с горчиви думи. На кого да я подаде обаче? На кого кметът да отговори въпрос по въпрос в най-голяма конкретика, след като алиансът няма нито адрес за контакт, нито лице за среща. Ето тази енигма напълно олицетворява истинската мощ на гражданското общество. Моето предложение е самият Йотов да не се прави, че не забелязва позивите, а да запретне ръкави и да потърси за съдействие или „Утро“, или друга медия от същия ранг като например „Гардиън“. Защото ако членовете на алианса не си купуват единия вестник, то със сигурност ще намерят отговорите на въпросите си в другия и така ще има пълна прозрачност на действията на цялата кметска управа в Русе.
Будната съвест на „Свети Георги“ не спи, тъй както не спи и патронът на ротата в някогашните военни поделения на Българската армия. Само седмица по-късно нови позиви се пръснаха из улиците на аристократичния Русе, този път насочени към зам.-кмета Александър Неделчев. Направил си ремонт на кабинета и той струвал на бюджета 35 000 лева. Браво! То без пари направо! Как нито един член на алианса не се сети да разтвори учебниците по икономика и да прочете, че във време на криза не се стимулира спестовността, а харченето. Колкото повече харчиш, толкова повече условия за разтеж на икономиката създаваш – просто е като 2+2. Обаче и той да си ходи, призовават от алианса.
Дотук наистина щеше да е забавно всичко, ако не беше вчерашният отговор на друга група анонимни ентусиасти, които пък се определят като „голяма група будни русенски граждани“. Този отговор бе разпратен по електронните пощи като спам, тъй като няма нито реален адрес, нито подател. Наличието на толкова големи групи „будни граждани“, макар и на различни мнения по обществено значими въпроси, внася радост във всяко демократично сърце. Неслучайно Русе е люлката на българската демокрация.
Интернет превърна в света в едно голямо село и доказателство за това е селянията, която е обзела значителна част от форумите и пощите. В писмата си двете групировки не пестят квалификации от типа „страхливци“ и „клеветници“, като пренасят дискусиите си в полетата на икономиката, строителството и културата. Вече е ясно, че общественото самосъзнание е на изключително високо ниво и хората отказват да бъдат манипулирани. За съжаление самата кметска управа нехае за справедливата битка на двата клана и демонстрира някаква надменност.
Гражданството е събудено и Русе не е същият след първите листовки на 1 ноември! Както не беше същият след позивите на Тинка Джейн и прозренията на „Кубратов сноп“. Йотов да си признае всичко, а Неделчев да си плати облозите!

Защо ви асфалтираха улицата?

Защо ви асфалтираха улицата? Ето този парадоксален въпрос зададох на приятели, след като видях гладката им като огледало малка уличка в „широкия център“ на Русе. Изпълни ме подозрение – или не се сещам кой от властта живее наблизо, или нещо  съм объркала датите и не се сещам да наближават избори. Защо, по дяволите, асфалтираха ул.“Тодор Каблешков“?!

Оказа се, че докато машините работели по улицата със знаменито име  на знаменит пълководец „Муткурова“, съседът Тошо съзрял кмета, отишъл до него и с подкрепата на млади майки с детски колички вдигнали такъв джангър, че нямало накъде и кметът обещал да оправи пътищата в района.

Ега ти рекета! Някъде му казват „гражданско общество“, но в нашия случай не ми изглежда нито гражданско, нито обществено. Да не издребняваме обаче Значи изводът е следния: Всеки, който има нужда от нещо, причаква кмета и здраво атакува до постигане на целта си! И нема прошка, батка!

За една зам.-кметска заплата…

Ето така изглежда сградата на някогашното училище „Св.св.Кирил и Методий“ в Русе.

След като във в.“Утро“ написах, че това безобразие е в резултат от бездействието от страна на общината, получих следния настоятелен и назидаващ отговор от страна на зам.-кмета Александър Неделчев:

P.S.Той все още не си е платил…

За горещия картоф, професионализма и умението да се информира коректно

Александър НЕДЕЛЧЕВ,
зам.-кмет на община Русе по „Икономика, инвестиции и собственост“
Ако сградите и теренът на у-ще „Кирил и Методий“ са общинска собственост към 19.08.2008г., ще дам месечната си заплата на журналистката Ася Пенчева. Ако не са – нека тя даде своята на някое социално заведение.

По повод уводната публикация от вчерашния брой на в-к „Утро“ се налага да ползвам правото си на отговор, тъй като в нея се съдържат редица неверни твърдения. По този начин се дезинформират читателите на един уважаван вестник и се уронва авторитетът му като медия.
Т В Ъ Р Д Е Н И Я Т А
в материала на г-жа Ася Пенчева, които не отговарят на истината са следните:
- Няма заповед на бившия министър Даниел Вълчев, според която сградата на закритото през 2006 г. ПУ Д Св.Св. Кирил и Методий“ от 19.08.2008 г. става публична общинска собственост.
- Няма правен механизъм, според който имотите на едно закрито държавно училище автоматично да стават публична общинска собственост
- Няма как Община Русе да предприема мерки по опазването и използването на имоти – държавна собственост и да харчи пари от общинския бюджет за поддръжка и охрана на сградите.
Накратко изложени,
фактите по тази „сага“ са следните:
   Със Заповед РД-14-143от 11.07.2006 г./обн. В ДВ бр.62/09.08.2006г/ министърът на образованието и науката закрива ПУ ДСв.св. Кирил и Методий“-Русе. В т. 2 на заповедта се казва: “ Имуществото на закритото Помощно училище се предоставя на ПУ „Д-р Петър Берон“-Русе. Забележете – имуществото, а не имотите и имуществото!

……………………………. много е дълго и скучно, затова го съкращавам /б.а./
С А ГА    И М А,
но за нея Община Русе няма вина. Упражнението „Дпрехвърляне на горещи картофи“ никога не е било част от стила на работа на общинската администрация. В държавата ни си има закони, правила и ясно разписани правомощия на всяка институция и орган. Особено по отношение на имотите и тяхната собственост.
   Вече сме изпратили писмо до министър Фандъкова с приложени към него 14 документа и с искане за становище по отношение на имотите на закритото ПУ „Св.св. Кирил и Методий“ и собствеността върху тях.