Сайт на Ася Пенчева

Още един поглед

Как старшина Стайкова не стана мелничарка в Шумен

Когато в съдебната палата се появи адвокат Гинка Стайкова, колегите й знаят – ще се гледа заплетено пътно-транспортно дело. Тя е сред най-добрите в тази материя и това съвсем не е случайно: днешната юристка е сред първите четири жени, постъпили през 1972 г. в КАТ и направили кариера в Народната милиция. По-старите шофьори още я помнят като част от градския фолклор – страшната старшина Стайкова, пред която никакви номера не вървят. Можеш да се отървеш от фиш или акт само ако си изряден.
Не ми трябваше дрегер, за да разбера кой е пил, преди да седне зад волана, и прошка нямаше за такива. Така започва разговорът с една от емблематичните за русенските улици преди 1990 година катаджийка старшина Гинка Стайкова. Всички шофьори, въртели волана по това време, си спомнят за нея с респект и уважение – нещо, с което малцина нейни колеги могат да се похвалят сега.
В системата на Народната милиция Тайчето, както я наричат приятелите й от службата, попада съвсем случайно. Родена е на 6 юни 1950 г. в шуменското село Дибич. В документите обаче е записана с ден по-късно, тъй като баща й пропуснал срока да се обади в кметството и да съобщи за бебето и за да отърве държавната глоба, обявил за дата на раждането 7 юни. След основното училище Гинка е изпратена в Русе да учи в Техникума по зърносъхранение по настояване пак на баща си.
Татко беше директор на мелницата в Шумен и много искаше да продължа професията му, като след техникума запиша Хранително-вкусовия институт в Пловдив, разказва адв.Стайкова.
Когато завършила русенското училище обаче, се оказало, че мелничарството съвсем не й е по мерак и отказала да кандидатства. След това животът й продължил по познатата на всички схема – омъжила се, родила дъщеричка, изкарала майчинството и започнала да търси работа.
Случайно попаднах на обява, че
в МВР набират за пръв път жени за КАТ
които да регулират движението по улиците. Проучиха ме, одобриха ме и на 1 септември 1972 г. започнах работа в системата, връща се в началото на пътя бившата катаджийка.
Няколко години по-късно записва редовно обучение във Висшата специална школа на МВР „Георги Димитров“ в Симеоново и в края на следването завършва като първенец на випуска със специалност „Управление на обществения ред и осигуряване на безопасно движение по пътищата“. Следващото стъпало в изкачването на образователната стълбица е диплома от Софийския университет по право. Кариерата й все пак започва с бели ръкавици и бял чохъл върху шапката по улиците на Русе.
През 1972 г. нямаше толкова много автомобили в града, но пък и светофари липсваха и това налагаше да се регулира с хора. Ние бяхме на кръстовищата в натоварените часове, а през другото време осъществявахме контрол. Тъй като аз не пия и не пуша, ми беше изключително лесно да разбера кой шофьор е пил само докато ми каже „Добър ден!“. Нямах нужда от дрегер.
Не смееха да ми предложат подкуп
категорична е бившата старшина Стайкова и обяснява колко различна е била системата и нагласата на обществото към хората с пагони. Пък и при мен не минаваха такива номера. Аз бях строга и не само че не съм си имала проблеми с началниците, а и постоянно ме награждаваха. Те знаеха, че в моя район има ред. Държах централната част – „Борисова“, „П.Д.Петков“ и „Съединение“. На площада тогава имаше движение, минаваха автобуси и беше натоварено движението. То и като ти излезеше име, шофьорите не смееха да ти предложат подкуп. По това време бяхме четири катаджийки и всички се радвахме на уважение от мъжката част в екипа. Униформата ни най-малко не ни пречеше да сме елегантни. Аз продължавах и да си спортувам – бях бегачка на дълги разстояния и скачах висок скок. Точно срещу КАТ имаше стадионче и ходех да спортувам.
И зиме и лете бяхме навън
оттогава ми остана хроничен синузит. Другото неудобство на униформата беше, че коланите не бяха от естествена кожа и през лятото се изпотявахме много, което вредеше на бъбреците ни. Все още си пазя една парадна униформа, но се съмнявам, че след 20 години мога да вляза пак в нея, шегува се Тайчето.
Нейн „учител“ в професията бил Кольо Станчев, който също имал репутацията на страшилище за шофьорите. Явно добре ме е научил. Той казваше, че който остане три години в МВР, остава до пенсия. Аз също щях да остана – вървеше ми в кариерата, но предпочетох да напусна.
Лигавщини при мене не минаваха
и винаги се намираше за какво да глобя нахалниците, разказва старшията. Била млада и хубава и това често ставало повод за задявки от страна на шофьорите към другарката с униформа. Имало е случаи да направя забележка за нещо малко, а водачът да започне да парадира. Някои се мъчеха по този начин да ухажват. Иначе компромиси съм правила. Тогава беше забранено в кабините на товарните автомобили да се водят деца. Как да накажеш един шофьор, който няма на кого да си остави детето?
По-нахалните водачи с претенции са ме заплашвали много. Какво ли не са ми казвали – от утре няма да си на работа; ще ти скъсам пагона; какво си въобразяваш, ма; ти знаеш ли кой съм и т.н. При такива случаи тихо и кротко си пишех актовете. С полицай на пътя трябва
да се отнасяш с уважение, човешки
Ако срещу тебе е такъв, който не би трябвало да работи тази професия, каквото и да направиш, ще е грешно и ще си иска подкупа. Лично аз се стараех да бъда справедлива и рядко са оспорвали мой акт. В Русе тогава автомоблите бяха малко и с голяма част от шофьорите се познавахме. Обикновено първо съм предупреждавала за нарушение и си записвах в едно тефтерче. Ако се усъмня в някого, че вече веднъж е бил предупреден и не е изпълнил препоръките, глобявах. Най-често за неправилно паркиране, неспазване на предимство или преминаване на червено. Служебните автомобили често не попълваха пътни листи и шафьорите си вземаха от бензина. Таксиметровите шофьори пък правеха гешефти – бяха държавно предприятие и някои пропускаха да се отчитат за всяка поръчка и врътваха частни курсове. Бях се научила как да ги хващам и засечките ставаха по пътния лист и часовете. Писал, че от „Георги Димитров“ отива до КАТ, а аз го спирам на центъра. Отделно и клиентите си казват накъде са тръгнали и така лъсва цялата работа.
И аз имам едно нарушение – бях превишила скоростта
в Разградски окръг, но ме пуснаха колегите без наказание. То и не беше фатално, тъй като се случи на прав и чист участък, без пешеходци. По принцип се старая да спазвам правилата. Има и безумни знаци, но не искам да ги коментирам. Само ще кажа, че така девалвират. За мен и ограничението от 40 км/ч по международното в Русе е неподходящо. То хем се води бул.“България“, хем международен път. Недомислица е, а няма кой да го оправи. Куца яко организацията на пътищата, разсъждава вече като адвокат Гинка Стайкова.
След Симеоново започва да расте в кариерата
Дипломата от школата донася на старшината звездичка на пагона, след нея още една и още една и тъкмо да грейне капитанското каре, Стайкова напуска системата на МВР след 18 години стаж. Аз полицайка не съм била – започнах и свърших като милиционерка. След първите демократични месеци Тайчето разбира, че няма да може да се впише в новите условия на работа и подава рапорт. Първият не е уважен, но след втория началниците й са наясно, че няма да се откаже, и я освобождават.
Още докато учех в София, се усещаха нещата. Ние бяхме много хора, които завършихме Симеоново и се знаехме. Осакатиха МВР, като съкратиха всички членове на БКП – уволняваха дори по телефоните. Е, как да си работил в милицията и да не си член на партията?! Аз нито като политически, нито като служебни виждания се вписвах в новите условия и напуснах. Така си спестих много унижения, които преживяха опитни и обучени хора с мерак от системата на МВР и отбраната.
Като офицер Стайкова е назначена за следовател. Ходи предимно на транспортни произшествия – все пак това разбира в детайли.
Първото ми самостоятелно дежурство беше с 9 убити
Това се случи на края на града. Беше есента на 1986 г. при много хубаво време. Още съществуваха ТКЗС-тата и имаше едни малки бели чавдарчета. Кооператорите рано сутринта с такова микробусче ги возели на полето да работят и един ЗИЛ се отклонява внезапно и връхлита върху автобусчето. Всички на място убити около 7,30 ч, когато аз застъпвам на дежурство. Бях сама и няма да забравя как бяха подредени труповете на възрастните жени, на които никой не се беше сетил да смъкне поне полите и да не им се вижда бельото. Много трагично беше и на мен много ми дожаля. И двамата шофьори загинаха и не се разбра защо този товарен автомобил е връхлетял.
След това един германец беше катастрофирал и колата му беше пълна с коледни подаръци. Тогава, когато го закарахме в болницата, лекарите казаха „о, няма да го бъде, щом от ушите му тече кръв“. Оттогава знам, че като видя кръв от ухо, нещата са обречени.
За войната по пътищата бившата катаджийка има своето обяснение. Според нея агресията е следствие на целия ни живот, но някои хора са „в благополучие, за което не са узрели“.
Обидно ми е, когато чувам за подкупи
Верен е тоя израз, че няма бивше ченге. В милицията ми отидоха младостта и най-хубавите години. В тази система оцелява само този, който има характер и хъс. Полицейската работа учи на дисциплина, на въздържание, на изпълнителност. Върху заповедта не се разсъждава, а се изпълнява. Същото е и в закона и стажа ми в МВР много ми помага в настоящата ми работа, обяснява адвокат Стайкова, успешно сменила фуражката с адвокатска тога.

Posted 8 years, 6 months ago at 22:36.

Add a comment