Църквата в Табачка стана бойно поле за кмета, попа и миряните
това е кметът Николай Градев от ГЕРБ
Епархийският съвет ще отсъди кой е крив и кой е прав в споровете около заключения храм
Преди много години, още през Възраждането, табачени останали без свещеник за храма си. Младият учител Иван Ненов бил окумуш, грамотен, сладкодумен и умен, затова и изборът им паднал на него. Събрали пари от цялото село и го изпратили да се учи в Бачковския манастир за поп. Върнал се даскалът в Табачка и станал свещеник. Той служил вярно на Бога и съселяните си до 112-тата си година и през 1914 г. починал.
Тази история е умилителна и истинска. Днес обаче, сто години след онова време, хората от Табачка пак имат църковен проблем, макар и далеч по-сложен. Храмът е заключен, попът е обиден, кметът не отстъпва и висш духовник ги заплашва.
През 2012 г. църквата „Св.Успение Богородично“ ще чества своя 150-ти рожден ден. Табачка е село с традиции и въпреки 45-годишния атеизъм храмът ни не е станал нито склад, нито обор, казва Мария Кънчева от църковното настоятелство. Тя не пропуска да отбележи, че
дори при комунизма са правени ремонти на Божия дом
Като благословия за селото си табачени определят заселването при тях на вече покойния Росен Минев.
Останали сме по-малко от 100 човека и както навремето са търсили цар на България, така и ние търсехме кмет на Табачка. Харесахме си Росен Минев, който обикна селото и селото обикна него. Оказахме се прави в избора. Църквата е в това състояние благодарение на него. Затова и името му ще бъде записано и от игуменката на Калоферския манастир в историята на българското православие, казват хората в китното село в Поломието.
Традицията в Табачка е населението да уважава както светската, така и духовната власт. Заради изключително дългите служения и високия си авторитет имената на свещениците се помнят и до днес. Нещата се променят и през последните 10 години се извървяват 8 попа. Въпреки всичко с никого нямат конфликт.
До момента, в който в Табачка е изпратен отец Веселин – отскоро сложил расото, но с преданост служи и в русенския храм „Св.Петка“.
Табачени го поглеждат накриво
в момента, в който отецът си поискал ключ за църквата.
На мен всичко в храма ми се води, аз отговарям за имуществото и ако изчезне нещо, аз ще съм виновен, обяснява свещеникът и допълва, че за две години не се е намерила дори стаичка за пренощуване и почивка в цяло село.
Нито един поп не е имал ключ, а отец Веселин като си поиска, не ни хареса. Не му дадохме, но тогавашният кмет Росен Минев парира положението. Направихме си музей в църквата и имаме 12 богослужебни книги с дървена подвързия, подарени от императорското семейство на Александър Втори. Тези книги ги намерихме във въглищата под стъпалата. Сега ги пазим като зеницата на очите си, сложили сме ги под стъкло в музея, разказват хората от Табачка.
Спокойствието обаче е привидно и временно. С кметските избори през 2007 г. за наместник в селото е назначен Николай Градев, сега член на ГЕРБ. Макар и млад на години,
Градев всъщност е стар кмет за Табачка
след като изкарва четири мандата преди избора на Росен Минев.
Абе, управлявал ни е преди, не сме доволни от него, но кметицата на Иваново Данка Матеева гледа да угоди на ГЕРБ. Минев беше всеотдаен, Бог да го прости! Кметството ни беше руина, читалището също, направи спирки – всичко това направи сам. Градев не е направил нищо и сме го търпели. Сега жена му пое читалището, а той иска да обсеби и църквата, коментират обществено-политическата обстановка хората, които по закон нямат право на глас в избора на кмет, защото в селото живеят под 100 души.
Истинските конфликти се проявяват още миналата година, когато изтича мандатът на църковното настоятелство. Изборът е трябвало да бъде по бърза процедура и на неизвестна дата, твърдят недоволните миряни, но за лош късмет молби подават само трима човека при изискване да бъдат 6. Вотът е провален и случката се разчува из селото.
Заподозряхме, че може да бъде злоупотребено с ценните икони и книги, обясняват активността си по църковните дела табачени.
На вторият избор пристигнаха 38 човека.
Изборите минаха, но на служби няма хора
Само една баба Тодорка идва редовно да се причестява и толкова. Лошото е, че на политическа основа бойкотират църквата, спомня си началото на конфронтацията отец Веселин.
Втория път се взехме в ръце и 11 човека подадоха молби. Открито гласувахме и нито един от предишните не беше избран. Кметът побесня. Попът започна да влиза с кавга в църквата – тоя защо бил такъв, това къде било, кой къде застанал… Съюзиха се с кмета и направиха проблема, разказват за същата случка миряните.
Тъй като още от началото не си паснали с попа, табачени не скриват отношението си и нещата прерастват в конфликт, а шумът от него стига до митрополията в Русе. През август в Табачка отива ревизионна комисия, която потвърждава, че свещеникът трябва да държи ключа от касата за дарения в храма, както и за самата църква. Тогава митрополитската делегация се води от месемврийския епископ Яков, наместник в Русе на митрополит Неофит.
Години наред въпросният ключ за църквата се държи от клисарката Гинка и тази новост внася допълнителен смут в селото. От настоятелството продължават с борбата си и
подават жалба до владиката Неофит
още преди Великден с молба да им смени свещеника.
Макар всеки да има право да протестира и да бъде недоволен в демократична страна като България, това става повод за ново височайше посещение в Табачка от митрополията. Абсолютно безрезултатно и без всякакви промени. Но наследниците на балканджийски родове не се спират и продължават да търсят съдействието на митрополит Неофит, въпреки неговата изключителна заетост по национални дела.
Членовете на църковното настоятелство все пак се вдигат и идват в Русе.
Такава гюрултия стана… Същият този Яков така ни се накара, че накрая не издържа и каза, че всички миряни са длъжни да се съобразяват със свещеника си. После ни прокълна да имаме десет циганина да ни тормозят. Заплаши ни, че ще закрие енорията и ще назначи служебно църковно настоятелство, разказват Георги Кънев и Мария Кънчева от Табачка, които са сред унижените в залата на митрополията.
Така бавно и полека се стига до момента, в който клисарката Гинка е принудена да извади всичките си вещи от църквата, да ги стовари на площада, тъй като няма как да ги прибере у дома си, и да чака помощ. В селото са категорични, че жената и принадлежностите й, сред които и касети с църковни песнопения, всъщност са изхвърлени на улицата от свещеника и кмета. Те пожелали да заключват храма не просто с два катинара,
а с две метални скоби и секретен ключ
Свещеникът идва да служи в събота, а ние не сме съботяни и си държим на традицията църквата да е в неделя. То и никой не ходи вече на църква заради него. Досега сами си отваряхме храма в неделя и на празник, а сега – когато си поиска попът, тогава. За нас църквата е вяра, а за тях е интерес!, разделят с думи и категорично лагерите в Табачка.
От едната страна са християните с тяхното право на свобода на вероизповеданието и духовен живот. От другата – кметът Градев с амбицията да изгради авторитета на властта и свещеникът отец Веселин.
Как на някой не му проумя главата на кмета, че на Димитровден трябва да можеш поне свещ да си запалиш! Защо трябва да ходим и да се молим да ни отвори храма! Кражби ли има в село, хайдутлук ли, че трябва да ни заключваш църквата! Николайчо, гледай си кметството и си управлявай селото, но не се меси в църковните дела. Нито един президент, министър или друг не го прави, само ти се намери да заключваш църква. Ама ти от дума не поемаш и като си навиеш на пръста, може вечно да безобразничиш. Не ти е в задължението изобщо да се разправяш с хората в църквата. То преди, докато беше кмет Минев, един път не сме те видели на литургия, а сега стана набожен и защитаваш устави, говорят почти едновременно и с различни гласове табачени на кмета си Николай Градев.
В присъствието на репортерт на „Утро“ той не успя да отговори на съселяните си
защо все пак заключва храма
и това негово правомощие ли е. Разправията в двора на църквата започна от секретната скоба и продължи в изчистване на стари вражди – кой крал царевица, кой дървен материал за кошери, кой не си платил преди 15 години агнетата и т.н.
Разказът за свещеника продължава с упреците към него за грубо отношение към миряните си. Какъв е този поп, дето се кара на възрастни хора с инсулт защо не стояли прави. Неговата работа е да учи хората и да ги приобщава, а той само ни гълчи и мърмори „като дойде владиката, ще се изложим!“. Ние му казваме кротко „отче, не се карай така на жените, днес е голям празник“, а той отговаря „както си искам, така ще говоря в мойта църква“. Ама това не е негов храм, а наш. Клисарката сама години наред слиза от другия край на селото да удря камбаната за смърт или за празник, а сега? Преди Голяма Богородица няколко жени се бяхме събрали да изперем чергите, да изчистим, а попът като ни видя, започна пак да се кара и да пита какво правим без негово разрешение в църквата. Че той ли ще е имал намерение да чисти, не разбрахме, единодушни са жените от храма.
Жалка работа стана и се получи така, че
политиката влезе в църквата
По времето на Росен Минев хората дори организирано идваха в църквата. Как ги убеждаваше, не знам, разказва отец Веселин. Самият той се оплаква от големите харчове за пътни и почти никаквото възнаграждение за службата му. Свещеникът продължава с тъга да си спомня как Табачка е завладяна от партийни междуособици. На политическа основа бойкотират църквата, категоричен е той и допълва „срамно ми е, че съм там изобщо“.
Какъв ще е изходът от конфликта ще реши Епархийският съвет. Той има право да решава църковни въпроси и да предлага смяна на свещеник. Богослови в Русе обаче коментираха, че е добре, преди да протестират, миряните да имат точен критерий какво харесват и какво не харесват у попа си. За да се избегне сегашната война, при която победители и победени няма да има. Ще загубят всички – свещеникът най-вероятно ще си тръгне огорчен; миряните дълго ще живеят със спомена за конфликта и смътната тревога, че свято място като храма не трябва да е дом на кавги между паството и пастира; кметът ще изпие до дъно почти като в Библията чашата с горчилки заради неразбориите и публичните скандали със съселяните му…
Що се отнася до закриването на енорията им, както ги е плашил наместникът на дядо Неофит – Яков, това по Устава на Българската православна църква не може да се случи.