Сайт на Ася Пенчева

Още един поглед

Владиката Неофит – вероятният партиарх

Вече е ясно, че социалните мрежи не са за пренебрегване. Факт е, че много от протестите на потребителите се ограничават само в мрежата, но е вярно и друго – Орлов мост се случи, при това само с призиви, подобни на позивите от съпротивата. Пак там, в интернет, където споделянето на мнения прераства в дискусии и анкети, дни след смъртта на патрирах Максим започна залагането за наследника му. Завъртат се различни имена, но това на Русенският митрополит Неофит присъства неизменно и нещо повече – радва се на доста поддръжници.
Все пак изборите ще решат кой да сложи бялото було,
но кой ще избира патриарх?
Повод за такъв поглед даде интервюто на проф.Калин Янакиев, публикувано във в.“Труд“ на 16 януари. Още с първите си думи преподавателят в Софийския университет загатва, че „в огромна част от епархиите от квотата на миряните за патриаршеския избирателен събор бяха избрани хора, които са служители на митрополиите – или секретари, или счетоводители – изобщо хора, които са на заплата към митрополита. А в устава на БПЦ изрично е казано, че щатни служители в църковната институция не биха могли да представляват БПЦ на събора“. Наистина ли? Оказва се – да.
В чл.142 от Устава на Българската православна църква е записано, че член на църковно настоятелство не може да е „съпруг или роднина по права линия без ограничения в степените, по съребрена линия или по сватовство до трета степен с председателя, с друг член на църковното настоятелство, с касиера, свещопродавачите или лице, назначено на щатна длъжност в църквата“. Още по-силни и стриктни би трябвало да са тези изисквания към избирателите за патриарх.
В Русенска епархия обаче дори в официалния митрополитски сайт са изнесени имената на следните трима клирици и двама миряни – протойерей Валентин Лазаров от Попово, иконом Георги Георгиев от Разград, ставрофорен иконом Илия Тонков от Тутракан, Ангел Младенов и Даниел Николов. Е,
двамата миряни са на заплати при владиката
Единият като секретар на митрополията, а другият като нейн счетоводител. Отделен е въпросът, че нито един от тези хора не е роден и израснал в Русе. Дори владиката. Толкова ли няма поне един истински русенец, който да има отношение към църковните дела и да е показал честност и принципност в живота си! Явно няма.
В същия този Устав на БПЦ пише, че за избора на патриарх „Светият Синод разпорежда всеки епархийски митрополит да определи и двама представители на епархийските си манастири – един монах и една монахиня“. От Русе към София ще пътуват архимандрит Виктор Мутафов и игуменът на Басарбовския манастир йеромонах Емилиян. А монахини има в Каран Върбовка и Копривец.
Въпреки тези пропуски по отношение на спазването на църковния устав, делегатите от Русе и хора от цялата страна ще направят своя избор за патриарх на 24 февруари. Според анализатори най-вероятно начело на църквата ще застане не друг, а именно митрополит Неофит. Фактите, както и пътищата, които водят към Рим, доказват точно това. Останалите две спрягани имена за избор са на
варненския митрополит Кирил и на ловчанския Гавриил
Пловдивският митрополит Николай обеща да говори, след като изтече даденият от него 40-дневен скръбен обет за мълчание. Той обаче не се обажда, противно на очакванията към него, свързани с невъздържания му характер. Владиката Николай е вън от състезанието за патриаршеския пост, тъй като не му достигат възраст и управленски стаж като митрополит. Неговата най-голяма цел е да не бъде избран варненският митрополит Кирил. Личната вражда и непоносимост един към друг пролича още след избирането на Кирил за наместник-председател на Светия синод. Сливенската и Старозагорската епархия вероятно ще се вслушат в гласа на младия Николай и ще са на негова страна. Запознати твърдят, че между старозагорския владика Галактион и варненския Кирил съществува отколешна вражда, и то заради това, че
единият е привърженик на футболния ЦСКА, а другият на „Левски“
Доказателство е, че докато Галактион бе председател на храма „Св.Александър Невски“ в София, Томас Лафчис бе в църковното му настоятелство. Сливенският митрополит Йоаникий пък не веднъж е показвал подкрепата си към пловдивския си колега Николай.
Митрополитите, които бойкотираха заседанието на Светия синод за избор на председател – плевенският Игнатий, врачанският Калиник, търновският Григорий, вероятно ще продължат да бъдат единни и ще съберат гласовете си на изборите срещу кандидата Кирил. Благоевграският Натанаил също не е сред симпатизантите на Кирил Варненски, а силистренският Дометиян няма начин да не се отблагодари на владиката Неофит за това, че има самостоятелна епархия.
Ловчанският митрополит Гавриил е добре познат на църковните хора с неговата душевна доброта и активна дейност в епархията си. Той е човекът, който преведе 21 000 евро след продажбата на свой наследствен апартамент в София за новостроящ се храм в Ловеч. За него се знае, че обгрижва редовно лишените от свобода в местния затвор, като се опитва да ги вкара в правия път с подходящи беседи. Митрополитът е известен също и като радетел на религиозното възпитание в училищата. Но най-голямата му лична победа в това отношение навярно е канонизацията на
загиналите по време на Априлското въстание монахини и свещеници
в Новоселския манастир „Света Троица“ в Априлци. На него бе възложено и да изработи културно-просветната стратегия на БПЦ. Владиката трогна зрителите на предаването на Росе Петров, когато се разплака в ефир след история с македонци, които той венчал. Общата му свързаност с Москва, както и на Кирил обаче едва ли ще повлияе върху решението му.
За варненския митрополит Кирил вече се знае достатъчно. За линкълна му – също. За връзките му с Москва е пределно ясно.
Русенският митрополит Неофит е на служба в Русе от 1994 г. Той е роден в София на 15 октомври 1945 г. със светското име Симеон Николов Димитров. Завършил е Софийската духовна семинария, когато е преместена на  гара Черепиш, а след това продължава образованието си в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София. неговият изключителен певчески талант го изпраща през 70-те години в Москва на специализация по църковно пение. Това и преподава после на студентите в академията, като е и диригент на студентския хор.
На 3 август 1975 г. е постриган за монах с името Неофит
от патриарх Максим. Няколко дни по-късно, на Голяма Богодорица, пак патриархът го ръкополага в иеродяконски чин. През същата година става диригент на Софийския свещенически хор. В продъложение на почти три години епископ Неофит е ректор на Духовната академия, а след това е избран и за пръв декан на възстановения  Богословски факултет при Софийския университет. Този пост той заема до януари 1992 г., когато е назначен за главен секретар на Светия синод и председател на Църковното настоятелство при катедралния храм „Св. Александър Невски“. На 3 април 1994 г. е канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. Когато бяха извадени досиетата на владиците, реакцията на Неофит бе по-скоро сдържана. Запознати с документите твърдят, че в общи линии той не е бил оперативно интересен, затова и папката му е твърде малка в сравнение с други негови колеги. Избирателите ще преценят как да тълкуват тези факти.
В същото интервю на проф.Калин Янакиев във в.“Труд“ се казва, че патриархът не бива да е деспот. По времето на комунизма покойният вече патриарх Максим е председателствал заседанията на Светия синод, но силните личности около него – врачанският владика Калиник и старозагорският Панкратий, са оказвали голямо влияние върху решенията му.
Дали патриархът ще е силна и обединяваща фигура
зависи само от личността му. По устав няма подобно задължение. Българската църква в момента не воюва с никого, за да се очаква, че първият духовник ще поведе народа. Битките обаче са вътре в самата църква. Всяка епархия си разполага със собствени средства и имоти, като има пълната свобода да прави каквото си поиска с тях. Няма обща хазна и това създава огромен дисбаланс между бедните и богатите епархии. Това може да бъде променено. Вярата на хората в Бога също, особено ако това е целта на нейния глава. Ако Господ е рекъл точно русенският владика да е следващият патриарх, остава ние тук, край Дунава, горещо да се молим наследникът му да е добър човек, деен и духовен водач.

Posted in Ново 5 years, 6 months ago at 14:36.

4 comments

4 Replies

  1. илиян хаджиев яну 22nd 2013

    моят баща дончо хаджиев има досие.в него след куп глупости пише.,че докато е бил врусе е имало доноси срещу него от“Духовника“не знам кой е той. но факта че Неофит е бир доносник е неуспорим.той не се покая за това.не се извини.или не каза че се гордее с миналото си.баща ми напуска Русе и отива в София.майка ми я махат от работа защото е била секретарка на Пенчо Кубадински.целият живот на семейството ни се обърка.аз не бях записан в Университета,макар и приет,защото съм син на враг на народа.това благодарение на характеристика на радосвет Радев-доносник и сегашен собственик на Дарик.аз съм вярващ човек.християнин.изповядвам се редовно.не бих искал да си представя как се изповядвам пред Неофит.гнусно е .нека изберат достоен човек.Неофит не е такъв

  2. духовник яну 24th 2013

    Отец Емилиан не е йеромонах, а архимандрит. Каранвърбовският манастир повече не е девически, а мъжки манастир, т.е. в него повече не се подвизават монахини. Доростолският (Силистренският) митрополит не се казва Дометиан (той е Видински), а Амвросий.

  3. Моето име е Ради Иванов Петров, моят баща( лека му пръст) е един от хората организирал бягство на цяла група и е съден от Народния Съд – нещо за което, цялото ни семейство е било осъждано в предишния режим. Не желая да влизам в подробности, но ще Ви кажа едно нещо – г-н Илиян Хаджиев !!!
    Колкото й да съм бил “ под наблюдение“ от режима, аз имах възможност да придобия Добро Образоване и съм приеман във всяко желано от мен Учебно заведение – аз съм роден през 1973г. , а моята сестра е родена през 1963г.
    Баща ми – Иван Монев, цял живот беше принуден да страда за своята младешка грешка, но АКО вие г-н Иван Хаджиев имахте , достатъчно ум и показвахте отлични резултати на премните изпити —– Убеден съм , че щяхте да бъдете приет в който желаете УНИВЕРСИТЕТ!!!

    Без да искам да Ви засегна – Едно време се ценяха умните хора!
    Радо Петров.

  4. Духовнико, приемам забележките, но те не променят нито смисъла, нито фактологията.


Вашия коментар