Сайт на Ася Пенчева

Още един поглед

Вие сте в раздел " Властта ".

Тъжни унгарски танци за българските училища

Че българското образование затъва все повече, няма нужда да бъде коментирано. Висшето се докара дотам, че дори Софийският университет стои с празни банки. Единствената ни надежда и гордост бяха няколко наистина елитни гимназии в страната, които с новия закон за просветата ще запеят тъжната песен на стотиците им събратя.
Зам.-министърката на образованието Милена Дамянова ще запише името си в историята като основен двигател на предстоящите реформи. Самата тя пък била харесана от премиера заради образованието й по унгарски език. Нейните предложения, каквито и да са те, със сигурност ще бъдат подкрепени в парламента от мнозинството на партията й. За българското образование ще започне цикъл от унгарски танци, каквито и Брамс не е могъл да композира.
Първата част на нейния
своеобразен чардаш в просветата
ще е премахването на онези паралелки петокласници в математическите гимназии, които от години стоят като трън в очите на колегите им от езиковите училища. Според Дамянова компромис не може да има – малките аут от гимназиите и да заповядат, когато пораснат. Единственият плюс на това предложение е, че държавата, дори и Русе в частност, ще спести много пари. Ще отпаднат ангажиментите по събиране на средства за разни международни олимпиади просто защото няма да има кой да участва. Е, няма да имаме повече световни медали от Хонг Конг, Индонезия, Филипините, Австралия и разни други екзотични дестинации, но това изобщо не е болка за умиране.
Честно казано, Русе наистина ще изгуби. Преди около 25 години, когато в града е имало силна математическа школа и извънкласна дейност, резултатите са били наистина впечатляващи – страхотни първенци и олимпийци. В момента нещата са доста видоизменени. Две са местата, в които сериозно се занимават с точните науки – Математическата гимназия и кръжоците в Центъра за ученическо техническо и научно творчество. В ЦУТНТ обаче ходят предимно децата пак от МГ, „Любен Каравелов“, „Иван Вазов“ и „Христо Ботев“. Единственият начин хлапетата, които наистина имат умения в задачите, да бъдат подбрани и да се работи с тях като за състезание,
е точно този пети клас в Математическата
Трудът, който полагат учителите им и те самите, дава резултат и повод Русе да се гордее. За да има и доказателствена част, е нужно да се види какво се случва през годините с тези селектирани ученици. През май от МГ ще излязат Момчил Молнар, Ивелин Пенчев, Велина Вълова, Яница Пехова, Стефани Шарбанова – всички те достатъчно известни с постиженията си. След тях идват Елица Петкова, Теодора Сигалова, Яна Асенова, Ина Иванова, Христиан Христов, Веселина  Неделчева, Даниел Исов, Калина Китова, Стилян Гаджев, Дона-Мария Иванова, Пресиана Маринова, Радослав Димитров, Станимир Халаджов. И това са само учениците, които през последната година са имали победи на национални и международни състезания. За капак на всичко на националното външно оценяване през 2011 г. учениците от същия този започнал като вече незаконен пети клас, комплексно от петте изпита след седми клас са на второ място в страната. Нищо от това няма да се случи, ако сериозните занимания с наука започнат чак в 8 клас, както вероятно ще стане. Защо все пак забраняват петите класове в математическите гимназии? Е, досега няма нито един смислен отговор на този толкова прост въпрос. Всичко се ограничава до „ами не може“ и толкова. Какво като това е най-резултатният учебен процес – голяма работа! А става дума за 26 деца на година за цял Русе.
Следващите с енергични стъпки ще бъдат
училищата в малките населени места
Там ще могат да задържат децата до 10 клас, за да ги дообразоват и да не се налага родителите да харчат грешни пари, като ги изпращат в града. Това се случва във време, непосредствено след като тази същата държава няколко години по-рано затвори стотици малки училища в градчета и села. Грешката беше, че не оставиха началните класове да си съществуват, пък било то и по взаимнообучителна метода, в стая с кюмбе и един даскал за цяло село. Тогава правителството инвестира милиони в ремонти, компютри, автобуси… Сега пък обратно – не до 8 клас, а до 10-ти ще учат в някакъв нов вид обединени училища. Реално липсват учители. Колегата по математика ще бъде принуден да води и физиката, а защо не и химия, и трудово, то дали ще успее всеки ден да подготвя нови теми и уроци за всеки час с различно ниво? Дори и при добро желание не би издържал. За какво качество на образованието ще говорим след две петилетки!
Ясно е, че в България никой няма нужда от качествено образование. Поредно доказателство е
премахването на оценките в началните класове
/този филм вече сме го гледали и видяхме, че не е добър/ и отмяната на външното оценяване. Тази прекрасна идея на министър Даниел Вълчев в неговия мандат не успя да удържи на лобито от мързеливци, за които е по-добре безметежно да си вървят дните в училище. Преди пет години Вълчев директно попита: като наливаме милиарди за образование, какъв е резултатът. Въведеното национално външно оценяване просъществува само две години във вида, в който беше създадено. На голяма част от директорите и редовите учители не им беше приятно, когато лъснаха резултатите от работата им. Затова победиха – такова нещо вече няма да има.
Единственото, което остана от онази наистина голяма и смислена реформа на Вълчев, е матурата. Друг е въпросът защо задължителна е само тази по български език, а не и по математика. Нали точно само тези два предмета се учат от първия до последния ден в българското училище. Никой ли не се интересува какво са правили 12 години по чиновете тези деца и за какво са харчени парите на родителите им. Много просто – математиката е трудна, гадна, иска постоянство като леката атлетика, ужасна работа, която е по-добре за всички да я няма. В другите европейски страни и САЩ матури има по всички предмети. Странно им изглежда, че при нас не е така, но с радост приемат умниците ни за техни студенти.
Единствената промяна, която ще доведе до финансова полза, е
субсидията за децата и в частните училища
Вярно, бюджетът ще олекне с още около 10 милиона, но пък ползата ще е за собствениците на такива образователни структури. Въведението от една страна не разделя децата, които по презумпция са равни, а от друга има за цел да създаде конкуренция межу държавните и частни училища. Ако първото е донякъде вярно, то за второто подобно твърдение е абсурдно. Опитът с делегираните бюджети го доказа. Никой не се напъва да работи, а основната му цел е да събира ученици. Друг е въпросът как в едни професионални гимназии трудно може да се намерят деца за един клас даже от всички випуски – те просто не ходят на училище. Вместо някой да ги провери и да им тропне по масата, че в стремежа си да си осигурят заплати, всъщност са извън закона и лъжат децата, че им дават образование.
В новата ситуация ще трябва да се играе с извънкласни форми, с атрактивност, с резултати или с обикновен снобизъм. Ако целта на частното училище е да дава пълна газ и да създаде елита на нацията – окей. Ще наеме най-добрите учители в града, ще им даде двойно по-големи заплати и ще ги изцеди от работа с хлапетата. Опитът обаче досега показва, че по-голямата част просто печелят пари.
Преди две години, когато излязоха резултатите от международното изследване за нивото на обучение PISA, не беше много приятно. Детайлите не са важни, но изводът бе, че е „тревожна разликата между най-добре представилите се и средното ниво“. Природо-математическите гимназии
тогава отсрамиха българската просвета
С ударите по тях обаче със сигурност ще се  снижи горната граница, всичко ще е равно като тепсия и ще си спомним мъжките реплики от казармата, че „влизаме различно умни и излизаме еднакво затъпели“.
Българското образование, клетото, е преживяло безумия като УПК /учебно-производствен комплекс/, ЕСПУ /единно средно професионално училище/, шестгодишни първолаци, станали известни като „сендовчета“ на името на идеолога акад.Благовест Сендов, поголовни матури, без матури, освобождаване, сливане… Дано преживее и тази унгарска рапсодия!

Публикувано преди 6 years, 5 months.

1 коментар

Първо ти!

В Русенския университет

премиерът Борисов нахрани девойка пред радостните погледи на посрещачите

а народната любов е неизмерима…

Публикувано преди 8 years, 2 months.

Коментирай

Д-р Боянов сбъдна мечтите ни!

             Отлично информиран източник донесе, че днес, 2 февруари, изтъкнатият русенски хирург д-р Боянов е разрешил един от проблемите на зам.-кмета Александър Неделчев като му е отстранил нещо от някъде, предполагам отзад. Благодарим, д-р Боянов!              

            Вие като никой друг успяхте да надникнете там, където няма слънце, в мястото, на което хиляди са се заканвали, но не всички са реализирали намеренията си.

              Не е достатъчно само да си се срещал с един човек по коридорите на властта – по-ценно е да проникнеш в дълбините му, за да разбереш докрай какво вълнува сърцето и ума му.

             В стремежа си да вържат бюджета на общината, нейните ръководители са готови дори да си скъсат г..  /галошите/ Достойните го доказаха баш на 2 февруари.

           Преди близо половин година зам.-кметът Неделчев се усети за пореден път прободен в г… /гърба/ от моя статия. Тогава той достойно заяви, че „ще дам месечната си заплата на журналистката Ася Пенчева.”

             Мнозина псевдоексперти изказаха безотговорното си мнение, че не можеш да вземеш пари от митничар, както не можеш да подстрижеш костенурка. Точно тогава се пося семето на поредното разделяне в обществото  на граждани, които твърдо вярват в стригането на корубите и други, предимно селяни, за които този процес е невъзможен и в двата посочени аспекта.

              За да се отговори категорично обаче ще са нужни детайли от вътрешната красота на личността – нещо, за което се надяваме на д-р Боянов да ни осветли.

             В последната година в дълбините на зам.-кметската душа надникнаха малцина, но пък мнозина успяха да му бръкнат, макар и фигуративно в г…/галерията/.  Сред тях са алианс „Св.Георги”, ВМРО и демократичните формации, към тях и аз скромно, но от сърце… Какво толкова им бодеше ремонтираното работно стайче на човека не можах да разбера. Другите пък и сайтове организираха да доказват, че нямало нужда от петима зам.-кметове. Те ще кажат! Гнусни и долни провокатори, за които единствената цел бе да бръкнат на Сашо Неделчев в г… /градината/ Не стана и сега ще трябва да понесете тежестта на разочарованието си. Признавам, включително  и аз. Не може всички да сме д-р Боянов все пак и преодолейте най-сетне завистта си към благородната му професия! И неговата не е била лесна, но съм убедена, че си е взел подходяща маска.

              Отвътре обаче ме изяжда желанието да попитам доктора дали не би повторил процедурата в удобно за него време или ще изчака следвашия  2 февруари ден.   

                В  едно демократично общество всеки има право на любов, нали? Дори и зам.-кметските г… /глави/  Споко, Сашо, ще оправим сметката, аз толкова чаках, ще потърпя още седмица докато излезеш от лечебницата. Тогава се съмнявам, че ще се заседиш в кабинета си и се надявам да наминеш покрай редакцията на „Утро”.  А, да – и аз няма да те каня да сядаш за дълго – даваш заплатата и беж на превръзка!

Публикувано преди 8 years, 5 months.

8 коментара

Църквата в Табачка стана бойно поле за кмета, попа и миряните

това е кметът Николай Градев от ГЕРБ401

Епархийският съвет ще отсъди кой е крив и кой е прав в споровете около заключения храм

Преди много години, още през Възраждането, табачени останали без свещеник за храма си. Младият учител Иван Ненов бил окумуш, грамотен, сладкодумен и умен, затова и изборът им паднал на него. Събрали пари от цялото село и го изпратили да се учи в Бачковския манастир за поп. Върнал се даскалът в Табачка и станал свещеник. Той служил вярно на Бога и съселяните си до 112-тата си година и през 1914 г. починал.
Тази история е умилителна и истинска. Днес обаче, сто години след онова време, хората от Табачка пак имат църковен проблем, макар и далеч по-сложен. Храмът е заключен, попът е обиден, кметът не отстъпва и висш духовник ги заплашва.
През 2012 г. църквата „Св.Успение Богородично“ ще чества своя 150-ти рожден ден. Табачка е село с традиции и въпреки 45-годишния атеизъм храмът ни не е станал нито склад, нито обор, казва Мария Кънчева от църковното настоятелство. Тя не пропуска да отбележи, че

дори при комунизма са правени ремонти на Божия дом

Като благословия за селото си табачени определят заселването при тях на вече покойния Росен Минев.
Останали сме по-малко от 100 човека и както навремето са търсили цар на България, така и ние търсехме кмет на Табачка. Харесахме си Росен Минев, който обикна селото и селото обикна него. Оказахме се прави в избора. Църквата е в това състояние благодарение на него. Затова и името му ще бъде записано и от игуменката на Калоферския манастир в историята на българското православие, казват хората в китното село в Поломието.
Традицията в Табачка е населението да уважава както светската, така и духовната власт. Заради изключително дългите служения и високия си авторитет имената на свещениците се помнят и до днес. Нещата се променят и през последните 10 години се извървяват 8 попа. Въпреки всичко с никого нямат конфликт.
До момента, в който в Табачка е изпратен отец Веселин – отскоро сложил расото, но с преданост служи и в русенския храм „Св.Петка“.

Табачени го поглеждат накриво

в момента, в който отецът си поискал ключ за църквата.
На мен всичко в храма ми се води, аз отговарям за имуществото и ако изчезне нещо, аз ще съм виновен, обяснява свещеникът и допълва, че за две години не се е намерила дори стаичка за пренощуване и почивка в цяло село.
Нито един поп не е имал ключ, а отец Веселин като си поиска, не ни хареса. Не му дадохме, но тогавашният кмет Росен Минев парира положението. Направихме си музей в църквата и имаме 12 богослужебни книги с дървена подвързия, подарени от императорското семейство на Александър Втори. Тези книги ги намерихме във въглищата под стъпалата. Сега ги пазим като зеницата на очите си, сложили сме ги под стъкло в музея, разказват хората от Табачка.
Спокойствието обаче е привидно и временно. С кметските избори през 2007 г. за наместник в селото е назначен Николай Градев, сега член на ГЕРБ. Макар и млад на години,

Градев всъщност е стар кмет за Табачка

след като изкарва четири мандата преди избора на Росен Минев.
Абе, управлявал ни е преди, не сме доволни от него, но кметицата на Иваново Данка Матеева гледа да угоди на ГЕРБ. Минев беше всеотдаен, Бог да го прости! Кметството ни беше руина, читалището също, направи спирки – всичко това направи сам. Градев не е направил нищо и сме го търпели. Сега жена му пое читалището, а той иска да обсеби и църквата, коментират обществено-политическата обстановка хората, които по закон нямат право на глас в избора на кмет, защото в селото живеят под 100 души.
Истинските конфликти се проявяват още миналата година, когато изтича мандатът на църковното настоятелство. Изборът е трябвало да бъде по бърза процедура и на неизвестна дата, твърдят недоволните миряни, но за лош късмет молби подават само трима човека при изискване да бъдат 6. Вотът е провален и случката се разчува из селото.
Заподозряхме, че може да бъде злоупотребено с ценните икони и книги, обясняват активността си по църковните дела табачени.
На вторият избор пристигнаха 38 човека.

Изборите минаха, но на служби няма хора

Само една баба Тодорка идва редовно да се причестява и толкова. Лошото е, че на политическа основа бойкотират църквата, спомня си началото на конфронтацията отец Веселин.
Втория път се взехме в ръце и 11 човека подадоха молби. Открито гласувахме и нито един от предишните не беше избран. Кметът побесня. Попът започна да влиза с кавга в църквата – тоя защо бил такъв, това къде било, кой къде застанал… Съюзиха се с кмета и направиха проблема, разказват за същата случка миряните.
Тъй като още от началото не си паснали с попа, табачени не скриват отношението си и нещата прерастват в конфликт, а шумът от него стига до митрополията в Русе. През август в Табачка отива ревизионна комисия, която потвърждава, че свещеникът трябва да държи ключа от касата за дарения в храма, както и за самата църква. Тогава митрополитската делегация се води от месемврийския епископ Яков, наместник в Русе на митрополит Неофит.
Години наред въпросният ключ за църквата се държи от клисарката Гинка и тази новост внася допълнителен смут в селото. От настоятелството продължават с борбата си и

подават жалба до владиката Неофит

още преди Великден с молба да им смени свещеника.
Макар всеки да има право да протестира и да бъде недоволен в демократична страна като България, това става повод за ново височайше посещение в Табачка от митрополията. Абсолютно безрезултатно и без всякакви промени. Но наследниците на балканджийски родове не се спират и продължават да търсят съдействието на митрополит Неофит, въпреки неговата изключителна заетост по национални дела.
Членовете на църковното настоятелство все пак се вдигат и идват в Русе.
Такава гюрултия стана… Същият този Яков така ни се накара, че накрая не издържа и каза, че всички миряни са длъжни да се съобразяват със свещеника си. После ни прокълна да имаме десет циганина да ни тормозят. Заплаши ни, че ще закрие енорията и ще назначи служебно църковно настоятелство, разказват Георги Кънев и Мария Кънчева от Табачка, които са сред унижените в залата на митрополията.
Така бавно и полека се стига до момента, в който клисарката Гинка е принудена да извади всичките си вещи от църквата, да ги стовари на площада, тъй като няма как да ги прибере у дома си, и да чака помощ. В селото са категорични, че жената и принадлежностите й, сред които и касети с църковни песнопения, всъщност са изхвърлени на улицата от свещеника и кмета. Те пожелали да заключват храма не просто с два катинара,

а с две метални скоби и секретен ключ

Свещеникът идва да служи в събота, а ние не сме съботяни и си държим на традицията църквата да е в неделя. То и никой не ходи вече на църква заради него. Досега сами си отваряхме храма в неделя и на празник, а сега – когато си поиска попът, тогава. За нас църквата е вяра, а за тях е интерес!, разделят с думи и категорично лагерите в Табачка.
От едната страна са християните с тяхното право на свобода на вероизповеданието и духовен живот. От другата – кметът Градев с амбицията да изгради авторитета на властта и свещеникът отец Веселин.
Как на някой не му проумя главата на кмета, че на Димитровден трябва да можеш поне свещ да си запалиш! Защо трябва да ходим и да се молим да ни отвори храма! Кражби ли има в село, хайдутлук ли, че трябва да ни заключваш църквата! Николайчо, гледай си кметството и си управлявай селото, но не се меси в църковните дела. Нито един президент, министър или друг не го прави, само ти се намери да заключваш църква. Ама ти от дума не поемаш и като си навиеш на пръста, може вечно да безобразничиш. Не ти е в задължението изобщо да се разправяш с хората в църквата. То преди, докато беше кмет Минев, един път не сме те видели на литургия, а сега стана набожен и защитаваш устави, говорят почти едновременно и с различни гласове табачени на кмета си Николай Градев.
В присъствието на репортерт на „Утро“ той не успя да отговори на съселяните си

защо все пак заключва храма

и това негово правомощие ли е. Разправията в двора на църквата започна от секретната скоба и продължи в изчистване на стари вражди – кой крал царевица, кой дървен материал за кошери, кой не си платил преди 15 години агнетата и т.н.
Разказът за свещеника продължава с упреците към него за грубо отношение към миряните си. Какъв е този поп, дето се кара на възрастни хора с инсулт защо не стояли прави. Неговата работа е да учи хората и да ги приобщава, а той само ни гълчи и мърмори „като дойде владиката, ще се изложим!“. Ние му казваме кротко „отче, не се карай така на жените, днес е голям празник“, а той отговаря „както си искам, така ще говоря в мойта църква“. Ама това не е негов храм, а наш. Клисарката сама години наред слиза от другия край на селото да удря камбаната за смърт или за празник, а сега? Преди Голяма Богородица няколко жени се бяхме събрали да изперем чергите, да изчистим, а попът като ни видя, започна пак да се кара и да пита какво правим без негово разрешение в църквата. Че той ли ще е имал намерение да чисти, не разбрахме, единодушни са жените от храма.
Жалка работа стана и се получи така, че

политиката влезе в църквата

По времето на Росен Минев хората дори организирано идваха в църквата. Как ги убеждаваше, не знам, разказва отец Веселин. Самият той се оплаква от големите харчове за пътни и почти никаквото възнаграждение за службата му. Свещеникът продължава с тъга да си спомня как Табачка е завладяна от партийни междуособици. На политическа основа бойкотират църквата, категоричен е той и допълва „срамно ми е, че съм там изобщо“.
Какъв ще е изходът от конфликта ще реши Епархийският съвет. Той има право да решава църковни въпроси и да предлага смяна на свещеник. Богослови в Русе обаче коментираха, че е добре, преди да протестират, миряните да имат точен критерий какво харесват и какво не харесват у попа си. За да се избегне сегашната война, при която победители и победени няма да има. Ще загубят всички – свещеникът най-вероятно ще си тръгне огорчен; миряните дълго ще живеят със спомена за конфликта и смътната тревога, че свято място като храма не трябва да е дом на кавги между паството и пастира; кметът ще изпие до дъно почти като в Библията чашата с горчилки заради неразбориите и публичните скандали със съселяните му…
Що се отнася до закриването на енорията им, както ги е плашил наместникът на дядо Неофит – Яков, това по Устава на Българската православна църква не може да се случи.

Публикувано преди 8 years, 8 months.

6 коментара

Защо ви асфалтираха улицата?

Защо ви асфалтираха улицата? Ето този парадоксален въпрос зададох на приятели, след като видях гладката им като огледало малка уличка в „широкия център“ на Русе. Изпълни ме подозрение – или не се сещам кой от властта живее наблизо, или нещо  съм объркала датите и не се сещам да наближават избори. Защо, по дяволите, асфалтираха ул.“Тодор Каблешков“?!

Оказа се, че докато машините работели по улицата със знаменито име  на знаменит пълководец „Муткурова“, съседът Тошо съзрял кмета, отишъл до него и с подкрепата на млади майки с детски колички вдигнали такъв джангър, че нямало накъде и кметът обещал да оправи пътищата в района.

Ега ти рекета! Някъде му казват „гражданско общество“, но в нашия случай не ми изглежда нито гражданско, нито обществено. Да не издребняваме обаче :) Значи изводът е следния: Всеки, който има нужда от нещо, причаква кмета и здраво атакува до постигане на целта си! И нема прошка, батка!

Публикувано преди 8 years, 9 months.

4 коментара

За една зам.-кметска заплата…

Ето така изглежда сградата на някогашното училище „Св.св.Кирил и Методий“ в Русе.

 uchiliste

След като във в.“Утро“ написах, че това безобразие е в резултат от бездействието от страна на общината, получих следния настоятелен и назидаващ отговор от страна на зам.-кмета Александър Неделчев:

P.S.Той все още не си е платил…

Публикувано преди 8 years, 9 months.

1 коментар

За горещия картоф, професионализма и умението да се информира коректно

Александър НЕДЕЛЧЕВ,
зам.-кмет на община Русе по „Икономика, инвестиции и собственост“
Ако сградите и теренът на у-ще „Кирил и Методий“ са общинска собственост към 19.08.2008г., ще дам месечната си заплата на журналистката Ася Пенчева. Ако не са – нека тя даде своята на някое социално заведение.

По повод уводната публикация от вчерашния брой на в-к „Утро“ се налага да ползвам правото си на отговор, тъй като в нея се съдържат редица неверни твърдения. По този начин се дезинформират читателите на един уважаван вестник и се уронва авторитетът му като медия.
Т В Ъ Р Д Е Н И Я Т А
в материала на г-жа Ася Пенчева, които не отговарят на истината са следните:
- Няма заповед на бившия министър Даниел Вълчев, според която сградата на закритото през 2006 г. ПУ Д Св.Св. Кирил и Методий“ от 19.08.2008 г. става публична общинска собственост.
- Няма правен механизъм, според който имотите на едно закрито държавно училище автоматично да стават публична общинска собственост
- Няма как Община Русе да предприема мерки по опазването и използването на имоти – държавна собственост и да харчи пари от общинския бюджет за поддръжка и охрана на сградите.
Накратко изложени,
фактите по тази „сага“ са следните:
   Със Заповед РД-14-143от 11.07.2006 г./обн. В ДВ бр.62/09.08.2006г/ министърът на образованието и науката закрива ПУ ДСв.св. Кирил и Методий“-Русе. В т. 2 на заповедта се казва: “ Имуществото на закритото Помощно училище се предоставя на ПУ „Д-р Петър Берон“-Русе. Забележете – имуществото, а не имотите и имуществото!

……………………………. много е дълго и скучно, затова го съкращавам /б.а./
С А ГА    И М А,
но за нея Община Русе няма вина. Упражнението „Дпрехвърляне на горещи картофи“ никога не е било част от стила на работа на общинската администрация. В държавата ни си има закони, правила и ясно разписани правомощия на всяка институция и орган. Особено по отношение на имотите и тяхната собственост.
   Вече сме изпратили писмо до министър Фандъкова с приложени към него 14 документа и с искане за становище по отношение на имотите на закритото ПУ „Св.св. Кирил и Методий“ и собствеността върху тях.

Публикувано преди 8 years, 9 months.

Коментирай