Сайт на Ася Пенчева

Грешно е само да се прекръстиш небрежно!

Това е полезно  интервю с отец Стефан от храма „Св.Николай Чудотворец“ в Русе. Признавам си, че част от написаното и аз не знаех – научих го сега, от него. 

- Отче, с влизането в храма всеки бърза да се прекръсти. Какво означава това?

- Повечето хора за съжаление извършват движения, за които се предполага, че са кръст. Тези механични, неориентирани размахвания на ръцете много ми приличат по-скоро на разгонване на мухи, отколкото на осеняване с кръста.
- Защо има поверие, че трябва три пъти да се прекръсти човек?
- Това са пак народни необосновани традиции и предания. Повечето хора не се замислят защо правят каквото и да е във всички области на живота.
- Все пак първото нещо, на което учим децата си, е да се прекръстят.
- Учудвам се, че някои майки и баби хващат ръчичките им и ги карат да правят кръстния знак. Хубаво, но това трябва да бъде продължено, когато порасне детето и му се обясни защо изобщо прави тези движения.
- Има ли символика в подредбата на пръстите ни?
- В кръстното знамение се съдържа цялата догматика на християнството. Трите пръста, събрани в едно, означават Светата божествена троица – един Бог в три лица – Отец, Син и Дух свети. Тези три лица са неразделни, но и неслитни. Другите два пръста символично означават двете лица на Иисус Христос – истински Бог и истински човек след въплъщението.
- Поредността на движенията какво означава?
- С изобразяването на кръста ние един вид освещаваме цялото си тяло – разума, тялото и плещите.
- Защо православните спират на сърцето, а католиците вдясно?
- Има разлики действително, но те са маловажни и не си струва да се обръща внимание на тях. Единственият грешен начин е небрежният. Има деца, които пък се кръстят с лява ръка – явно са левичари и предпочитат да правят всичко с тази. Никой не им прави забележка, макар да е правилно с дясната. Причината е, че в религията дясната страна е по-почетна.
Ние всъщност говорим с жестовете си, както при пантомимата. С езика на тялото представяме идеята, че Христос ни благославя. Затова смятам, че протестантите и техните производни не са прави в упреците си към нас за прекръстването. Напротив – ние по този начин включваме тялото си в молитвата към Бога.
- Какво трябва да си казва християнинът, когато прави кръстния знак?
- „В името на Отца и Сина и Светия дух“ – това е един вид адресиране на молитвата към триединния Бог. С тези мислени думи трябва да започва молитвата, а не да свършва. Иначе прилича на изпращане на празен плик – правилно адресиран, но няма никакво съдържание в него. Много хора просто палят свещ, прекръстват се и си тръгват. А то всъщност кръстът е началото на молитвата.
- Постът защо е толко важен?
- От най-древни апостолски времена постът е както телесен, така и духовен. Не е достатъчен нито само телесният, нито само духовният. Грехът най-лесно влиза в нас през плътта и така вредим и на духа. Затова не бива да пренебрегваме нито едната, нито другата част. За съжаление в нашата църква се набляга повече на храната и духовното се забравя. Ако постът се сведе само до храна, ще се превърне в обикновено суровоядство, вегетарианство или нещо друго. За да имаме духовна полза, трябва да постим и духовно. Много важен принцип също от апостолски времена е милосърдието. През постния период ние харчим по-малко пари за храна и забавления. Икономисаните от обичайното средства трябва да използваме за милосърдие и помощ към бедните и болни хора.
- Колко значим празник е Рождество Христово?
- Мисля, че не може да има степенуване на празниците, макар за православната църква Великден да е празник на празниците. Рождество Христово е един от основните празници, тъй като на този ден Бог се понижи да стане като всеки един от нас – Словото стана плът. Въплъщението е началото, а Възкресението – завършекът, и едното без другото не може. Рождество се появява в църковния календар значително по-късно и в ранните векове Богоявлението се е празнувало и като Рождество. Това е останало в традицията на Арменската апостолическа църква.
- Как се отнасяте вие към спора дали да се премести Коледа, или не?
- Тази еуфория да се върне старият календар според мен е безсмислица, защото една грешка не може да бъде поправяна с друга грешка. Безспорно преместването на календара през 1968 г. е грешка от страна на Светия синод, но условията тогава са били такива и са се поддали на натиск. Неслучайно руската и сръбската църква, които са много по-устойчиви от нашата и на много по-високо ниво са просветени духовно, не приемат новия стил и не са си преместили календара. Сега това е безумие. Нашата църква има много по-важни проблеми и този не е между тях. Евентуално решение би довело до ново разделение, противопоставяне и изяждане на енергията на християните без никакъв резултат. Най-важният проблем и болка в нашата църква е безпросветността сред клира и народа. Държим повече на ритуалите и показността, отколкото на духовния живот. Иисус Христос не умря на кръста, за да създаде професията свещеник.