Шампион с 16 медала и 13 операции се готви за олимпиадата в Лондон
Русе има европейски шампион по вдигане на тежести, но не знае за това. Той е толкова скромен, че дори избягва да говори за медалите и победите си. Само преди месец му е направена поредната ортопедична операция, но спортсменът вече крои планове за подготовката си за Голямото състезание – Параолимпийските игри в Лондон през 2012 г. Става дума за 25-годишният Христо Иванов, за когото дори в Google трудно се намира информация.
Младият мъж е с вродени малформации на крайниците и се придвижва с инвалидна количка. Няма коляно на единия си крак и заради увреждане костите на краката му не растат. Трудно е да се повярва, че точно той би могъл да е шампион, но фактите са точно такива – 120 кг вдига от лежанка без проблеми. Миналата година през октомври печели купата в българските параолимпийски игри, но тъй като Варна се представя с отбор, трофеят заминава за морето.
Кариерата му на спортист започва още на 11-годишна възраст, когато в дома за деца в Луковит един от учителите по физическо
решава да изпробва силата на момчето с щанги
Много се страхувах, че ще се ударя и първо не исках, но учителят ме убеди, че поне трябва да опитам, разказва Христо. Дали му лоста в ръцете и започнали да нанизват тежести равномерно от двете страни. Стигнал до 75,5 килограма и учителят веднага се свързал с Илия Лалов – председател на Българската параолимпийска асоциация в София. От столицата обаче поискали момчето да стигне резултат от поне 100 кг, за да го картотекират, и затова в Луковит започнали тренировки. С всеки ден започнали бавно и полека да увеличават килограмте на лоста, докато достигнат нужните резултати и Ицо е включен в състезателната листа на параолимпийците. Самият той тежи едва 51 килограма.
Два пъти се явява на състезания в гръцките градове Солун и Кавала, като именно
там печели и европейската си титла
Той е четвърти в света, но при подбора за участие в Параолимпиадата в Пекин не му достигат само две точки актив. Точно затова сега се е амбицирал да покаже уменията си и да спечели квота за Лондон 2012. С парите, спечелени от турнирите, Христо си плаща операциите. Последната, в Клиниката по ортопедия и травматология в Горна Баня, за една пластина в бедрото му вземат 2313 лева. А предстоят още много – да му се изправи едното ходило, да се оформя крак, да се наплъстява кост …
Навсякъде Христо е заедно с баба си Надежда. Той живее с нея и тя го придружава на всички състезания и операции. 70-годишната жена не може да забрави как на церемонията по награждаването на най-добрите български параолимпийци, сред които и внука й,
великият Йордан Йовчев стиснал ръката й
и й благодарил за грижите към Ицо. Възрастната жена и сега се разплаква от радост, макар само тя да знае какво й е покрай внука. Всъщност до 18 години Ицо живее по домове и пансиони и се връща при баба си, след като тя излиза в пенсия и може да е изцяло покрай него.
Освен щангите, Христо е и певчески талант. Не минава сбирка на спортистите, без той да е специално поканен на микрофона от председателя им Лалов. След всяко състезание параолимпийците си правят купон, на който едни пеят, други танцуват с количките си – всичко, което правят и здравите им колеги.
След основното си образование в Луковит Ицо продължава да учи в Електротехникум във Варна. Целта на семейството му била
да има занаят, който да му вади хляба
На всички е ясно, че размерът на инвалидните пенсии в България е обидно малък и крайно недостатъчен, особено за млад човек. Въпреки квалификацията си обаче, досега Христо няма нито един работен ден. Регистриран е в трудовата борса, но за толкова време получава само едно предложение – да нанася в компютър фактури до обед, а след това да носи каси в магазин. Едва след като отишъл лично да се запознае с условията на работа, служителите се сетили, че няма как да стане точно този млад човек да носи каси, при положение че е на инвалидна количка. Конфузната ситуация обаче не променила нищо – той все още разчита само на пенсията си от 196,09 лева.
Веднага след като излезе от болницата, Ицо отново ще е в зала „Олимпия“ в комплекс „Ялта“. Там негов треньор е Мартин Славчев, а собственикът Веселин Богданов му е предоставил напълно безплатен и свободен достъп до уредите. Какви са причините за увреждането му, никой не може да каже. Явно така е трябвало да стане, за да има Русе европейски шампион по щанги и да стиска палци след две години в Лондон.