Сайт на Ася Пенчева

Още един поглед

Осъждат журналистка за клевета, понеже не е записала интервюто по реда на НПК

Това е коментар от сайта http://www.advocati.org/index.php?menu=1&podmenu=1

(22.06.2012) Журналистката от русенския в. „Утро“ Ася Пенчева беше осъдена на 5′000 лв. глоба, обществено порицание, 1′000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди и 317,80 лв. съдебни разноски по дело за клевета. Първоинстанционният съд отказа да приеме като доказателство направения от подсъдимата запис с диктофон на интервюто, отпечатано от нея в броевете в. „Утро“ от 12.07.2012 г. и 17.08.2012 г., за което се посочва, че съдържа изопачени от нея и клеветнически по своя характер твърдения. В записаното интервю социален работник Ценка Благоева от местния дом за деца „Надежда“ обвинява своята колега Стоянка Петрова в извършването на системни безобразия, злоупотреби с имущество и упражняване на насилие спрямо настанени в дома деца. Журналистката Пенчева интервюира и набедената служителка Петрова, и директора на дома, като всеки път прави запис със своя служебен диктофон и отразява след това разговорите в отпечатания материал. Въпреки всичко съдът отказва да прослуша направените записи, като се мотивира, че същите не са изготвени по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)!
След публикацията във вестника изобличената като насилник служителка Петрова завежда тъжба и образува наказателно дело от частен характер срещу своята колега Благоева, която е изнесла неблагоприятните твърдения в интервюто. Седем месеца след провеждане на интервюто Благоева е осъдена за клевета на глоба от 3′000 лв. Тогава тя на свой ред завежда тъжба за клевета, вече срещу журналистката Пенчева, с обвинението, че е изопачила думите й. Делото срещу Пенчева тръгва през месец март.2012 г. и се гледа от състав на Русенския районен съд с председател районен съдия Ралица Русева.
Подсъдимата журналистка разкрива от страниците на своя блог, че очаквала делото да приключи бързо и в нейна полза, тъй като е убедена в точното и обективно представяне на събраните чрез записаните интервюта сведения от социалните работници. Последното може да се установи лесно, ако съдът изслуша направените записи и провери при необходимост тяхната автентичност чрез назначаването на фоноскопска експертиза. Нещо повече – вече осъдената служителка Благоева сама настоява записът да бъде прослушан и да се установи, че е набедена несправедливо от колегата Петрова. Съдът обаче отказва да приеме записа като годно доказателствено средство, с мотива, че същият не е изготвен по реда на НПК. Съдът остава безразличен към обстоятелството, че записът е направен правомерно от журналистката и отказва да прибегне към възможностите на фоноскопската експертиза, която позволява да се установи категорично дали записът е подправен и дали на него са записани гласовете на лицата, посочени по делото. Това лишава подсъдимата от възможността да бъде приложена ал. 2 на чл. 147 от Наказателния кодекс (НК), според която „деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления“. Съдът отказва да съобрази и обстоятелството, че подсъдимата журналистка не е осъждана до момента и това позволява – дори да е извършила престъплението „клевета“ – да бъде освободена от наказателна отговорност, като се наложи административно наказание „Глоба“ по реда на чл. 78а от НК. В резултат на това по наказателно дело от частен характер (НЧХД) №256/2012 е произнесена осъдителна присъда от 20.06.2012 г. , с която подсъдимата журналистка е призната за „виновна в това, че на 12.07.2012 г. и 17.08.2012 г., в гр. Русе на два пъти при условията на продължавано престъпление, чрез печатно произведение е разгласила позорни обстоятелства и приписала престъпление (клевета), на Ценка Г. К.-Благоева, състоящо се в това, че последната е казала, че „съучастник в жестокостта спрямо детето С. била и жена от помощния персонал, че всички от персонала на дома ежедневно тормозят и насилват децата, че има съмнения за сериозни злоупотреби в дома с даренията от спонсорите, че всички нейни колеги са престъпници“.
Адвокатът на подсъдимата подчертава, че записът „няма как да бъде изготвен по реда на НПК – той не е изготвен за целите на някое производство“. Ако се придържаме към позицията на съда, излиза, че журналистите трябва да искат съдебно разрешение за всеки запис, който правят в работата си, за да могат след това да доказват правата си. Нещо повече – записи по реда на НПК се извършват само от оторизирани лица, с точно определена апаратура и при спазване на стриктно установени от закона изисквания, което е невъзможно и неуместно да се следва при журналистическата работа. Подсъдимата Пенчева е изумена от решението на съда: „Не очаквах тази присъда. Мислех, че ще приключим през март, когато бе първото заседание в съда, когато тъжителката искаше съдът да чуе записа. Аз бях щастлива и доволна, че тя иска точно този запис от моя репортерски касетофон. След като съдът каза, че не желае да го чуе, аз останах безпомощна. Нямаше начин да намеря свидетел на този разговор – това беше интервю очи в очи и няма как да докажа какво е казала Ценка Благоева и какво си е измислила“.
Съдът явно не е кредитирал и показанията на свидетели от дома, които са слушали записа и потвърждават, че отпечатаният материал с цитати от служителката Благоева отговаря на това, което се чува в аудио-записа. Адвокатът на подсъдимата е категоричен, че „това е грубо нарушение на конституционните права на всеки журналист, на всеки гражданин. Не виждам кой ще бъде този съдия, който ще потвърди тази несправедлива и незаконна присъда“. От журналистите нито се изисква, нито е възможно да се очаква да спазват правилата на НПК. Диктофонът е помощно средство в работата на журналиста, а според утвърдената съдебна практика журналистическите записи са т.нар. „случайно доказателство“, което се преценява заедно с всички останали доказателства по делото, но не се игнорира по начина, по който е постъпил съставът на съдия Ралица Русева. Подходящ актуален пример е делото за клевета, заведено срещу министъра на вътрешните работи Цветанов от съдия Мирослава Тодорова, председател на Съюза на съдиите в България (ССБ) за това, че същият я обвини от телевизионния ефир в „обвързаности с организираната престъпност“. По делото срещу Цветанов защитата представи като доказателство оптичен диск със записа на телевизионното предаване, който е предаден за извършването на съдебна фоноскопска експертиза и установяване автентичността на записа. От това следва да се установи безспорно дали министър Цветанов е извършил престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК.
Произнесената присъда намери широк отглас в журналистическите среди на гр. Русе и се явява опасен прецедент за българската съдебна система. Дружеството на русенските журналисти към Съюза на българските журналисти (СБЖ) застава категорично със своя Декларация от 21.06.2012 г. зад колегата Ася Пенчева – журналист с над 10 години стаж, носител на наградата „Черноризец храбър“ за 2010 г. в раздел „Регионални медии“. Първоинстанционната присъда на Русенския районен съд подлежи на обжалване по общия ред пред втората въззивна инстанция на Русенския окръжен съд, в 15-дневен срок.
Копие от направения по време на интервютата запис може да се прослуша от блога на журналист Ася Пенчева на следния адрес:

http://pencheva.com/?p=749

Posted in Ново 6 years ago at 14:35.

2 comments

2 Replies

  1. Asq kakvo se slu4va s tebe ? Zainteresuvah se i pro4etoh vsi4kite statii tuk … heh … ne znam kakvo da ti kaja … hubavo e 4e v velikobritaniq ne sym 4uval za podobni absurdi

  2. Zdraveite Asq, moi poznati mi pratiha vsi4ki publikuvani materiali po tova delo. Ujasut za men e ogromen, za6toto moqta fondacia Stichting NSP360-Kinderhulp pomaga na tozi dom ot okolo godina i polovina.
    Nadqvam se 4rez moite priqteli i dobrovolci v Ruse da razbera pove4e i da uspeq da napravq ne6to po tozi ujasen skandal,

    Moq suvet e – ne se predavaite, mogat da vi sudqt, NO ne mogat da vi promenqt!!! Istinata e nai-vagna……..
    Blagodarq vi ot vse surce,
    Natalia


Вашия коментар