Сайт на Ася Пенчева

Още един поглед

Как за пореден път не станах министър

Да си призная честно детската ми мечта не беше да стана министър. Идеята да оглавя министерство ме завладя в малко по-късен етап, „на попрището жизнено в средата“. Всъщност зародишът бе още в началото на демократичния път на страната ни, когато министър Нейчо Неев призна „ега ти държавата, щом аз съм й вицепремиер!“. След това изречение мнозина станахме по-уверени в себе си и още по-големи демократи – нали всъщност това е върхът на демокрацията – всеки може да управлява държавата.
Започнаха и лека полека да се трупат доказателства за тезата на Неев. Царят стана премиер и започна трудовия си стаж на 64 години. След него Станишев пое кормилото на държавата без грам подготовка и още го приказват как се е справил. Апогеят на демократичното ни общество обаче достигна настоящият премиер Бойко Борисов. Каква кариера! Какъв порив! От обикновен пожарникар да се превърнеш в охранител на Тодор Живков, а след това да минеш през генерал по пътя към кметския стол на столицата, за да достигнеш максимума в родината си – ето на това му казвам демократично развитие!
При мен в частност идеята да стана министър беше обмисляна твърде внимателно. Не е проста работа да си избереш министерство, затова истинско предизвикателство бе да си припомня „Големанов“ и неговото признание, че просветното всъщност е „най-пършавото“. Аз обаче хвърлих поглед именно натам – нещо типично за екстравагантната ми натура и светкавичното противодействие на фразата „не можеш!“ с „а не мога!?“.
Допълнително масло в огъня на желанията ми наля един бивш министър /колега един вид/, който сподели, че да си министър на просветата всъщност е страхотна работа и е възможно най-авторитарната позиция във властта. Каквото сънуваш, това изпълнява цялата система на другия ден под формата на наредба или заповед.
Затова започнах методическа подготовка за бъдещата ми длъжност. Пуснах агенти из системата – с що народ що бира изпих не е за разправяне, но кой е казал, че е лесно да си мисистър?! След като установих слабостите в системата, вече се чувствам готова да поема кормилото на народното просвещение и да закача портрета си редом до този на Вазов в коридорите на ведомството.
В новата система обаче са нужни промени. Ще се наложи някои форми в училищата да бъдат променени така, че общата култура на учениците да стане все по-обща и въпреки това да придобият умения за компетентен разговор в смесена компания. Личните ми наблюдения доказват, че гимназисти в последните класове рядко са чували за Шекспир и често го бъркат със Шекспирт, не си спомнят кой е авторът на „Хаджи Димитър“, нямат представа кой е открил Америка и колко са планетите в Слънчевата система. Всъщност такива въпроси създават интелектуално напрежение и изискват енциклопедични познания, каквито повечето ученици нямат. Студентите също нямат. Както казва един колега, „не са с обезобразени от интелигентност лица“.
Затова лично аз щях да предложа на началника си Б.Б. да обясни на медиите как ще редуцираме учебната програма до задължителен минимум. Така по литература ще се знаят имената само на тези автори, които ги има по кръстословиците и може да се изкарат едни 500 лева от „Стани богат“. Ми и това са пари все пак! Шекспир ще го зачеркнем изобщо, тъй като от една страна името му внася смут и от друга – той всъщност не е кой знае какъв автор.
По история ще се учи само за хан Аспарух, който отдавна е създал държавата и ще се премахнат главите за турското робство и Златния век. Първата по причина етническа толерантност и втората – да не се бърка със Симеон Втори, който си взе горите в Рила. Бойчето ще реши дали да споменаваме изобщо за Кирил и Методий, тъй като съвременната младеж общо взето си чати с „kpr?“ „n6″ – първото означава „кво правиш?“ с отговор „нищо“. И що им е кирилица?!
Географията ще бъде сведена до задължителния минимум, който изисква да се знае, че съществуват часови зони, за да не събудим другарчето в Щатите докато ние купонясваме. България е на три морета, а в Лондон има страхотни разпродажби преди Коледа.
По музика ще се акцентира на съвременните тенденции и ще се залага на новите модели силикон. Нещо повече – с изучаването на талантливия наш изпълнител Илиян, децата вече ще са научили най-важното за него – че размерът има значение. Така ще се съчетаят изкуството и естествените науки и леко ще протичат часовете именно по музика. Задължително ще се знае, че има композитор Вагнер и той не бива да се бърка с футболиста Лусио Вагнер, още повече, че с „Атака“ сме си близки в парламентарно отношение.
По физическо възпитание ще реши Бойчето какво ще се учи и по колко часа. Все пак ако искаме да имаме трайна власт, е добре да подготвим хората отсега с бойни изкуства и основи на охранителните техники.
С новите въведения в просветата ще гарантирам на изходно ниво производство на изключителни ерудити, за които в светските среди на по-възрастни ще коментират „баси колко е умен тоя!“.
Така, докато разработвах програмата си за управление на МОН, в сградата влезе Данчето. Аз си знаех, че тя има такива мераци, но я оставих сама да се убеди, че тая работа не е за нея. През това време ми звънна Бойчето и се разбра, че за нея е харесал друго местенце, на „Московска“ 47 и започна да ме кандардисва аз да запретна ръкави и да сложа веднъж завинаги ред в тая система. Към неговите вопли за помощ се присъедини цял хор от мои фенове, но аз все още изпитвах колебания. Те се засилиха когато споделих идеите си за реформа пред тесен кръг от приятели и вместо окуражителни възгласи получих искрен смях. Ретрогради, продукти на социалистическото образование, в което общата култура не беше толкова обща!
Така докато аз се потисках от съмнения, овакантеното място зае Сергей. Пак Сергей… А иди, че не вярвай на нумерология и хороскопи! За всичко е виновно името и винаги съм го подозирала.

Posted in Ново 11 years, 5 months ago at 20:54.

3 comments

3 Replies

  1. Ти не спирай да загряваш. Току-виж се е наложило да сменят шефа на БАН – а такива индикации вече няколко дни се носят с писклив гласец – и Сергей като нищо ще спечели изборите при феодалните старци. Той е идеалният кандидат – хем е млад и енергичен, хем е египтолог, сиреч познава света още преди прапрадядовците на днешните академици да са били на белия свят. Та така – Този човек със сложно съставното име отива да реформира науката, а поемаш просветата. Впрочем тъкмо името ще бъде големият ти коз – то е кратко, запомня се лесно и няма да обременява обектите и субектите на обучението. Съвсем е в тон с програмата за редуциране на учебното съдържание до разумния минимум.

  2. Трябваше да си признаеш, че имаше и подкрепящи в идеята. Дори все още се обръщат към теб – министър Пенчева, кажете как

  3. Естествено, министър Димитрова :) След онзи нещастник Петков Вие сте единственият подходящ кандидат за поста :)


Вашия коментар