Сайт на Ася Пенчева

Още един поглед

Вдъхновявам се да напиша химн на ГЕРБ!

poetesaвдъхновението на поетаБойко е единствен демократ и честен по дух, казва поетесата, възпяла премиера в мерена реч

Петата стихосбирка на русенската поетеса Венета Бакалова й донесе слава благодарение на строфите, посветени на премиера Бойко Борисов. Авторката е родена в Мартен през 1937 г. и има филологическо и музикално образование. В първите дни след като одата за Генерала бе публикувана, във всички социални мрежи на интернет се сформираха групи от нейни фенове, които се амбицираха да преведат на всички езици творческите открития на Венета Бакалова.
 
- Подозирала ли сте, че ще станете толкова известна с поезията си, госпожо Бакалова?
- Първо да ви кажа, че много държа на титлите си. Аз съм доктор по филология и съм защитила доктората си в Германия. Всъщност аз там съм много по-известна. Дори сега от 13 до 19 септември представях България на международна славистична конференция в Лондон по предложение на германския ми рецензент Петер Фишер. Англия направо е простовата да ви кажа, а англичаните се оказаха много затъпели хора – те не знаят чужди езици и само икономиката им е на ниво.
- Все пак в интернет за този час в мрежата Facebook имате над 140 почитатели.
- Понеже не знам изобщо какво представлява интернет, не мога да преценя това добре ли е. Предполагам, че това са симпатизанти на ПП „ГЕРБ“ и Бойко Борисов. Аз също съм член на ГЕРБ, и то много преди изборите. От момента, в който Бойко Борисов дойде в Русе и го чух как говори, реших, че тук ще бъда и аз.
- Усещате ли, че някои хора се отнасят иронично към вас и творчеството ви?
- О, да, разбира се. По време на интервюто за БНТ водещият ми задаваше много провокационни въпроси, но аз смятам, че достойно му отговарях. Не му позволих да ме подведе и накрая дори той се ядоса, че не казах нищо против Станишев. Явно е симпатизант на БСП-то, а не на ГЕРБ. И ме пита защо съм посочила като врагове ДПС, но всички знаят защо. Яд ме е, че не съобщиха пълното заглавие на книгата ми „Звезда над Витлеем“.
- Бихте ли могла да направите анализ на произведението, с което станахте така популярна?
- В началото давам сведения за генерал Бойко Борисов
„Израснал и възпитан
в недрата на народа,
сред прелестната българска природа.“
След това продължавам с описани е на духа му -
„Със борбен дух, във трудности изпитан!“ – той не е бил началник, а охрана на Тодор Живков и след това на царя. Той има една къща и една стара кола в гаража. Жена му е богата, но той лично има само това. Къде по-богати от него фирмаджии има!
„В теб, Генерал Борисов, е вродено
чувство за справедливост, строгост.“
– показвам достойнствата, заради които трябва да бъде уважаван.
„Достоен си да бъдеш премиер.
Народът те избра и те обича,
естествен и без царствен маниер,
„наш Генерал Борисов“ те нарича!“
– вие не го ли виждате по телевизията как върви сред народа и прегръща този, гушне онзи, съвсем демократично. Следва показ на дейността му за София -
„София имаше късмет,
че беше нейн грижовен кмет!
Метро, детски градини, булеварди
ти обнови и съгради,
нови прощадки детски, сгради,
във столицата ти откри!“.

Сега вече застъпвам националната тема и описвам какво е положението в страната:
„Двайсет години нашата родина
е разграден и безстопанствен двор,
способната младеж замина за чужбина;
корупция, мафия, убийства – без надзор.
Във горните етажи на властта
проникнали са мафиоти и престъпност,
а те предопределят участта
на хората с терор и недостъпност!“
. Това са тежки думи, но са истински. Лъжа ли нещо?
„Разчитаме и вярваме на тебе, Генерале,
със твоя нов и дръзновен екип
от управлението с хирургична точност
да отстраните всеки корумпиран тип“.
Нали така трябва да бъде и вярвам, че той ще успее. Само се страхувам да не го провалят. Ако някои мафиоти решат да стрелят и неговите да не усетят… Страх ме е да не го ликвидират физически.
„Да се избави нашият народ
от крайна бедност, болести и глад, просия,
самоубийства – прекратен живот
и нечовешки форми на мизерия!“.

Сега вече следва финалът, който го знаят повечето -
„О, достолепни Генерале, поведи ни!“ – обръщам се към него, след като вече съм посочила, че е справедлив и достолепна личност.
„Ний вярваме във твоя свят обет!“ – това е без тълкувание, тъй като той се закле в служба на родината.
„От враговете – Де Пе Се /ДПС/ пази ни!“ – разбира се, тъй като те искат да установят своя хегемония над България.
„Проправяй бъдния ни път напред,
за да застане нашата България
във Европейския съюз със чест,
да заблести като нечесна лъчезария
да я приветстват всички! Светла чест!“
– тук е един вид пожелание да ни премахнат санкциите и да ни отпуснат фондовете по програмите на Европа. След това се обръщам към най-великия във вселената -
„Премъдри Господи Иисусе, благослови Ти
Генерала и България!“.
- Това е написано ден след изборите за парламент. Какво ви вдъхнови?
- Тогава написах и стихотворението „Човечност“, посветено на депутата Пламен Нунев.
- Знаете, че има стихове, посветени на Ленин, Сталин, Димитров. Вашите обаче са първите, посветени на действащ български държавен глава. Защо не написахте за Петър Стоянов, Иван Костов или Андрей Луканов?
- Не бих написала за друг политик. Откъде накъде ще пиша за другите – само за Бойко. Той е единствен демократ и честен по дух. С него можеш да говориш така, без фалш, не се прави на много интелигентен.
- В интерент вече има преводи на финала на стихотворението за Борисов на немски, френски, ангийски, руски, норвежки и фински.
- Ама те защо само финала са избрали, не мога да разбера. Дали не може да преведат и останалата част? Трябва да се изпрати на преводачите. Давам право и не им искам пари.
- Като композитор бихте ли направили песен по тези стихове?
- Няма как да се получи, тъй като не са в строга мерена реч. Вие обаче ми давате страхотна идея. Учила съм при Панчо Владигеров композиция и имам написани 34 песни за четиригласен хор. Аз съм универсален автор и чакам вдъхновение. Сега се сещам, че ГЕРБ нямат още химн. Ако Бог бъде с мен, може да се справя.
- Какъв хонорар получихте за книгата си?
- О, аз исках само една книжка да имам – повече не ми трябват. Нищо не съм получила като хонорар. Приех да предоставя тиража, за да може да излезе книгата. Аз така го реших, не ГЕРБ.

Етикети:

Posted in Ново and Хората 5 years ago at 22:50.

2 comments

2 Replies

  1. василев дек 28th 2009

    ВЕНЕТА БАКАЛОВА / род 1937, Русе /

    ИЗБРАНО
    ИЗ СТИХОТСБИРКАТА

    „КАМБАНЕН ЗОВ”

    САКРАЛНА ЛИРИКА
    РУСЕ 1992

    НАШИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ

    Нашият социализъм –
    българският комунизъм
    в нас със сълзи и със ужас
    се посрещна с песимизъм.

    От народа нежелан бе.
    Нам наложи го руснака
    с помощта на комунисти,
    с шмайзера и със кривака.

    Равенство и справедливост
    обеща на наш народ,
    но наместо тях нахлузи
    на врата му чер хомот.

    Благодарни сме на Бога,
    че останали сме живи.
    В тази робска изнемога
    бяхме свити, тъжни, сиви!

    НОВОГОДИШНА НАЗДРАВИЦА

    Греят заводите,
    пеят моторите,
    дъхат нечувана мощ.
    Трепкат антените,
    чакат сирените
    Новогодишната нощ.
    Нашата обич към Теб е без граница,
    вярваме, Боже, във Твойта любов!
    Дай ни късметите в Твоята баница,
    вслушай се в нашия Зов!”

    ВРАГИНЯ
    на майка ми
    Не беше майка ти, а врагиня черна.
    Почувствах го в предсмъртния ти час.
    душата ти на сатаната беше верна,
    разбрах го от злорадия ти глас.

    „ Защо съм толкоз много завистлива? Попречих да си повече от мен. Ти няма да простиш докат си жива.
    Долавям го във твоя взор зелен!”

    И каза: – Ставам, удари ме! –
    изпаднала във страшен бяс.
    - Не ме въвличай в грях! Не искам! –
    й отговорих твърдо аз.

    Не беше майка, а врагиня
    в съюз със мойте врагове,
    като езическа богиня
    от олимпийски върхове.

    И детството ми бе сурво,
    като сираче озлобено,
    с очи, препълнени с отрова,
    тя гледаше жестоко и студено…
    ………………………………………

    Аз имах майка, а пък бях без майка.
    От детството си чувствах самота.
    Със татко свирехме на дървената пейка.
    Той даваше ми вяра топлота.

    И всичко, що постигнах във науките
    дължа го аз на златния си Татко.
    Той неуморно ми посочваше поуките,
    затуй повтарям:”Татко, име сладко!”…

    ХВАЛИ!

    Съветват ме – Хвали, хвали!
    Със стих ти силни похвали!
    Така ще бъдеш забелязан
    и бързо ще ти провърви.

    Път друг да се издигнеш няма!
    Теб трябва силен да те лансира!
    С перо когото си спечелил,
    за тебе той ще гарантира!

    Но бива ли и трябва ли
    на всяка мръсна мутра с туш
    старателно да слагаш лустро
    и скъпоценен, фин ретуш?!…

    Не! Не! Хвали добрите само!
    Хвали, които заслужават
    и за делата си достойни
    заставят да ги уважават!…

    АКСИОМА

    Както и да го увърташ,
    никой наш голям талант
    сам не може да успее
    без подкрепа, без гарант!

    Книгата ни беше любезно предоставена
    от Библиотека „Л. Каравелов”, Русе

  2. ‎“Знаете, че има стихове, посветени на Ленин, Сталин, Димитров. Вашите обаче са първите, посветени на действащ български държавен глава.“ – Откога, по дяволите, министър-председателят е държавен глава??


Вашия коментар