Вдъхновявам се да напиша химн на ГЕРБ!
Бойко е единствен демократ и честен по дух, казва поетесата, възпяла премиера в мерена реч
Петата стихосбирка на русенската поетеса Венета Бакалова й донесе слава благодарение на строфите, посветени на премиера Бойко Борисов. Авторката е родена в Мартен през 1937 г. и има филологическо и музикално образование. В първите дни след като одата за Генерала бе публикувана, във всички социални мрежи на интернет се сформираха групи от нейни фенове, които се амбицираха да преведат на всички езици творческите открития на Венета Бакалова.
- Подозирала ли сте, че ще станете толкова известна с поезията си, госпожо Бакалова?
- Първо да ви кажа, че много държа на титлите си. Аз съм доктор по филология и съм защитила доктората си в Германия. Всъщност аз там съм много по-известна. Дори сега от 13 до 19 септември представях България на международна славистична конференция в Лондон по предложение на германския ми рецензент Петер Фишер. Англия направо е простовата да ви кажа, а англичаните се оказаха много затъпели хора – те не знаят чужди езици и само икономиката им е на ниво.
- Все пак в интернет за този час в мрежата Facebook имате над 140 почитатели.
- Понеже не знам изобщо какво представлява интернет, не мога да преценя това добре ли е. Предполагам, че това са симпатизанти на ПП „ГЕРБ“ и Бойко Борисов. Аз също съм член на ГЕРБ, и то много преди изборите. От момента, в който Бойко Борисов дойде в Русе и го чух как говори, реших, че тук ще бъда и аз.
- Усещате ли, че някои хора се отнасят иронично към вас и творчеството ви?
- О, да, разбира се. По време на интервюто за БНТ водещият ми задаваше много провокационни въпроси, но аз смятам, че достойно му отговарях. Не му позволих да ме подведе и накрая дори той се ядоса, че не казах нищо против Станишев. Явно е симпатизант на БСП-то, а не на ГЕРБ. И ме пита защо съм посочила като врагове ДПС, но всички знаят защо. Яд ме е, че не съобщиха пълното заглавие на книгата ми „Звезда над Витлеем“.
- Бихте ли могла да направите анализ на произведението, с което станахте така популярна?
- В началото давам сведения за генерал Бойко Борисов
„Израснал и възпитан
в недрата на народа,
сред прелестната българска природа.“
След това продължавам с описани е на духа му -
„Със борбен дух, във трудности изпитан!“ – той не е бил началник, а охрана на Тодор Живков и след това на царя. Той има една къща и една стара кола в гаража. Жена му е богата, но той лично има само това. Къде по-богати от него фирмаджии има!
„В теб, Генерал Борисов, е вродено
чувство за справедливост, строгост.“ – показвам достойнствата, заради които трябва да бъде уважаван.
„Достоен си да бъдеш премиер.
Народът те избра и те обича,
естествен и без царствен маниер,
„наш Генерал Борисов“ те нарича!“ – вие не го ли виждате по телевизията как върви сред народа и прегръща този, гушне онзи, съвсем демократично. Следва показ на дейността му за София -
„София имаше късмет,
че беше нейн грижовен кмет!
Метро, детски градини, булеварди
ти обнови и съгради,
нови прощадки детски, сгради,
във столицата ти откри!“.
Сега вече застъпвам националната тема и описвам какво е положението в страната:
„Двайсет години нашата родина
е разграден и безстопанствен двор,
способната младеж замина за чужбина;
корупция, мафия, убийства – без надзор.
Във горните етажи на властта
проникнали са мафиоти и престъпност,
а те предопределят участта
на хората с терор и недостъпност!“. Това са тежки думи, но са истински. Лъжа ли нещо?
„Разчитаме и вярваме на тебе, Генерале,
със твоя нов и дръзновен екип
от управлението с хирургична точност
да отстраните всеки корумпиран тип“. Нали така трябва да бъде и вярвам, че той ще успее. Само се страхувам да не го провалят. Ако някои мафиоти решат да стрелят и неговите да не усетят… Страх ме е да не го ликвидират физически.
„Да се избави нашият народ
от крайна бедност, болести и глад, просия,
самоубийства – прекратен живот
и нечовешки форми на мизерия!“.
Сега вече следва финалът, който го знаят повечето -
„О, достолепни Генерале, поведи ни!“ – обръщам се към него, след като вече съм посочила, че е справедлив и достолепна личност.
„Ний вярваме във твоя свят обет!“ – това е без тълкувание, тъй като той се закле в служба на родината.
„От враговете – Де Пе Се /ДПС/ пази ни!“ – разбира се, тъй като те искат да установят своя хегемония над България.
„Проправяй бъдния ни път напред,
за да застане нашата България
във Европейския съюз със чест,
да заблести като нечесна лъчезария
да я приветстват всички! Светла чест!“ – тук е един вид пожелание да ни премахнат санкциите и да ни отпуснат фондовете по програмите на Европа. След това се обръщам към най-великия във вселената -
„Премъдри Господи Иисусе, благослови Ти
Генерала и България!“.
- Това е написано ден след изборите за парламент. Какво ви вдъхнови?
- Тогава написах и стихотворението „Човечност“, посветено на депутата Пламен Нунев.
- Знаете, че има стихове, посветени на Ленин, Сталин, Димитров. Вашите обаче са първите, посветени на действащ български държавен глава. Защо не написахте за Петър Стоянов, Иван Костов или Андрей Луканов?
- Не бих написала за друг политик. Откъде накъде ще пиша за другите – само за Бойко. Той е единствен демократ и честен по дух. С него можеш да говориш така, без фалш, не се прави на много интелигентен.
- В интерент вече има преводи на финала на стихотворението за Борисов на немски, френски, ангийски, руски, норвежки и фински.
- Ама те защо само финала са избрали, не мога да разбера. Дали не може да преведат и останалата част? Трябва да се изпрати на преводачите. Давам право и не им искам пари.
- Като композитор бихте ли направили песен по тези стихове?
- Няма как да се получи, тъй като не са в строга мерена реч. Вие обаче ми давате страхотна идея. Учила съм при Панчо Владигеров композиция и имам написани 34 песни за четиригласен хор. Аз съм универсален автор и чакам вдъхновение. Сега се сещам, че ГЕРБ нямат още химн. Ако Бог бъде с мен, може да се справя.
- Какъв хонорар получихте за книгата си?
- О, аз исках само една книжка да имам – повече не ми трябват. Нищо не съм получила като хонорар. Приех да предоставя тиража, за да може да излезе книгата. Аз така го реших, не ГЕРБ.
Етикети:GERB
Loading ...
ВЕНЕТА БАКАЛОВА / род 1937, Русе /
ИЗБРАНО
ИЗ СТИХОТСБИРКАТА
„КАМБАНЕН ЗОВ”
САКРАЛНА ЛИРИКА
РУСЕ 1992
НАШИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ
Нашият социализъм –
българският комунизъм
в нас със сълзи и със ужас
се посрещна с песимизъм.
От народа нежелан бе.
Нам наложи го руснака
с помощта на комунисти,
с шмайзера и със кривака.
Равенство и справедливост
обеща на наш народ,
но наместо тях нахлузи
на врата му чер хомот.
Благодарни сме на Бога,
че останали сме живи.
В тази робска изнемога
бяхме свити, тъжни, сиви!
НОВОГОДИШНА НАЗДРАВИЦА
Греят заводите,
пеят моторите,
дъхат нечувана мощ.
Трепкат антените,
чакат сирените
Новогодишната нощ.
Нашата обич към Теб е без граница,
вярваме, Боже, във Твойта любов!
Дай ни късметите в Твоята баница,
вслушай се в нашия Зов!”
ВРАГИНЯ
на майка ми
Не беше майка ти, а врагиня черна.
Почувствах го в предсмъртния ти час.
душата ти на сатаната беше верна,
разбрах го от злорадия ти глас.
„ Защо съм толкоз много завистлива? Попречих да си повече от мен. Ти няма да простиш докат си жива.
Долавям го във твоя взор зелен!”
И каза: – Ставам, удари ме! –
изпаднала във страшен бяс.
- Не ме въвличай в грях! Не искам! –
й отговорих твърдо аз.
Не беше майка, а врагиня
в съюз със мойте врагове,
като езическа богиня
от олимпийски върхове.
И детството ми бе сурво,
като сираче озлобено,
с очи, препълнени с отрова,
тя гледаше жестоко и студено…
………………………………………
Аз имах майка, а пък бях без майка.
От детството си чувствах самота.
Със татко свирехме на дървената пейка.
Той даваше ми вяра топлота.
И всичко, що постигнах във науките
дължа го аз на златния си Татко.
Той неуморно ми посочваше поуките,
затуй повтарям:”Татко, име сладко!”…
ХВАЛИ!
Съветват ме – Хвали, хвали!
Със стих ти силни похвали!
Така ще бъдеш забелязан
и бързо ще ти провърви.
Път друг да се издигнеш няма!
Теб трябва силен да те лансира!
С перо когото си спечелил,
за тебе той ще гарантира!
Но бива ли и трябва ли
на всяка мръсна мутра с туш
старателно да слагаш лустро
и скъпоценен, фин ретуш?!…
Не! Не! Хвали добрите само!
Хвали, които заслужават
и за делата си достойни
заставят да ги уважават!…
АКСИОМА
Както и да го увърташ,
никой наш голям талант
сам не може да успее
без подкрепа, без гарант!
Книгата ни беше любезно предоставена
от Библиотека „Л. Каравелов”, Русе
тази венета бакалова е наистина луда за връзване!
чакайте, г-н Василев, става още по-интересно…
Нашата съседка –
лудата Венетка
станала поетка.
Сложила баретка
с лека воалетка
дъртата кокетка.
И на тротинетка
стигнала до Бойко
тази песнопойка.
В ода го възпяла,
доста се оляла,
за резил станала.
Нашата съседка –
лудата Венетка
първа стихоплетка.
Мазна, тлъста тетка…
Браво, Петров! Какъв порив на мисълта! Какво умение с прости слова да изразите най-съкровените открития на този титан на поетичната мисъл Венета Бакалова, която Вие така умилително наричате „тетка“!
Знам, че интелектуалците са моралният ориентир на нацията, но вие разкривате и другото, човешко лице на твореца, който се оказва личност с адрес и съседи
Благодаря!
По радиото някой
шумно спори.
С кого?
Не знам.
А може би с народа.
Говори си и нека си говори,
нали затуй му плащат хората.
„Държава има,
има власт, която
неспирно бди
за ваште интереси.
Хвърлете лозунга!
Плаката на земята!
Народът е доволен,
сит
и весел.“
Във кафенето
някой се изсекна
и дълго трна
със здравите опинци,
игледа се и каза уж полека:
– Комай ни лъжат
тия синковци.
А и в писанието
писано е божем:
„Глас народен – глас божи.“
– Комай си прав –
обади се от ъгъла
един младеж
със глас от глад изстинал, –
нали така ви лъгаха
и през
петнайсета година?
И ако нас ни карат
да умираме,
а ако нас ни тикат
към куршумите,
то сигурно и лудия
разбира,
че ние трябва
да си кажем думата.
Та казвам аз,
понеже няма
олио
и хлябът е
от мъката по-чер,
един е лозунга:
Терора долу!
Съюз със СССР!
ЕДНА БЕЗРОДНА КНИГА
Огнян СТАМБОЛИЕВ
„На крачка пред времето” или „Държавникът-реформатор Мидхат паша” е името на новата книга на русенската османистка Теодора Бакърджиева, щедро субсидирана от Анкара, написана по идея на турския консул в Бургас Сефа Юджер, известен с интереса си към вътрешните дела на България. Според признанието на авторката, той я бил накарал да погледне на Мидхат паша с „нов поглед, като непредубедена европейка”. За целта, заедно с посланика на Турция у нас, консулът Юджер, й издействал солидна субсидия от голямата турска банка „Зираат” за едно луксозно и безполезно, бих казал дори вредно, издание.
В уводните си, преливащи от възторг и благодарности думи, развълнуваната авторка споделя: „Благодаря на съдбата, която ме поведе по този път и ми позволи да съпреживея един ДОСТОЕН ЖИВОТ!”. Да, драги читатели, не се чудете, тук не става дума за живота на Раковски, Ботев, Каравелов, Левски и Караджата / Мидхат паша е неговият пряк убиец!/ на хилядите достойни българи дали живота си за нашата свобода, а… за живота на един от нашите поробители, от най-опасните и коварните, „реформаторът” Митхад паша, който ако беше напълно успял с „реформите” си, сигурно сега щяхме да бъдем още в границите на Турция! Защото какво е целял всъщност този „велик и мъдър реформатор”? „Този ерудит, този философ, този строител? Чрез някои козметични промени да запази статуквото на варварската Османска империя и България да остане под робството – още някое и друго столетие, ако българите се съхранят като народност. За щастие, консервативните сили от Високата порта не са го разбрали и след като е бил обвинен в атентата срещу султана, е осъден и изпратен в изгнание в Анадола.
Наистина, нещастна е нашата историческа съдба! Както писа забележителният български драматург Станислав Стратиев: „Ние сме без късмет, дори на поробител не случихме!”. Нашето петвековно робство е без аналог в културна Европа. Повечето от европейските народи са били за по-дълго или за по-кратко време под нечие чуждо робство. Но когато Италия е била под австрийско робство е имала Верди, а Полша – под руско : Мицкевич и Шопен. Толкова жестоко, примитивно, безпросветно, варварско беше само нашето. То ни осакати за векове – промени съдбата ни, националния ни характер, замърси хубавия ни и звучен славянски език с грозните турцизми, забави културното ни и икономическото ни развитие, нанесе непоправими поражения върху генофонда ни. Демографите твърдят, че ако не бе то, щяхме да сме от големите нации и сили на континента, с близо 60 милионно население. Да, нашата трагедия е била в това, че сме били поробени в един кризисен момент в историята ни от една силно военизирана държава с по-ниска степен на цивилизационно развитие, която е упражнявала цели пет века истински геноцид у нас. Геноцид, за който още не сме получили извинение от Анкара.
Няма да се спирам тук на хвалебствията на българската историчка за турския държавник. Да, той е направил доста неща,
доста е строил, реформирал, но за…Турската империя. А с българските борци за свобода и национална независимост се е разправял безмилостно, зверски, жестоко. След потушаването на бунтовете в Южна България през 1857 година започва възходящата му кариера, при която стига до поста губернатор или валия на Русенския вилает, заемащ цяла Северна България.
Цялата книга с немалък обем, близо 300 страници, е едно „похвално слово”, една ода за този турски паша. Чета и не мога да повярвам на очите си, че един български историк може да стигне дотам, да разхвалва един поробител. Защото Мидхат е имал една-единствена цел, реформирането на изостаналата и ретроградна Османска империя, за да бъде тя съхранена в новите политически реалности на Европа. Също, както неговите наследници днес, Ердоган и сие искат да възродят омразната Османска империя, потискала и тормозила векове наред десетки народи от Азия, Африка и Европа. Затова бяха и тези нагли турски демонстрации с т.нар. „Влак на Османска империя” от Виена до Цариград, по чиито вагони имената на Пловдив, Стара Загора и Русе бяха изписани като „Филибе”, Ески Заара” и „Русчук”, като географската карта за турските училища, на която една трета от България е в…границите на Република Турция / Всъщност вече една трета от нашата прекрасна страна е вече под властта на петата колона на Анкара – антибългарската и противоконституционна партия ДПС/.
Жалкото е обаче, че след скандала с Батак, субсидиран от Анкара, се появяват четива като този панегирик за един от нашите поробители. А на иначе упоритата и трудолюбива авторка Теодора Бакърджиева бих препоръчал да напише подобни вдъхновени книги за нашите герои от тази трагична епоха. Те не бива да бъдат забравени, нищо, че от Анкара няма да получи пари, похвали и покани за гостувания за тях…
И накрая искам да цитирам нещо от самия герой на тази безродна и вредна книга, която е написан сякаш от турски, а не от позицията на български историк / като потомък на стар възрожденски род на книжовници и революционери, се чувствам лично обиден от този текст/.
Мидхат паша е познавал добре населението на тогавашната империя и разпространението на Исляма като религия по българските земи. Той е управлявал тези земи и като велик везир и висш държавен служител е имал достъп до информация, документи и факти, които понастоящем трудно може да се открият. Неговото автентично признание в статията „Турция в своето минало, настояще и бъдеще“ пред френското списание „Ревю сиантифик дьо ла Франс е дьо л`етранж“, година VII, януари-юли 1878 г., стр. 1152, има особен о висока достоверност и стойност:
… Между българите има повече от един милион мохамедани. В това число не влизат нито татарите нито черкезите. Тези мохамедани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в Исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, и от същото това коляно. А между тях има една част, които не говорят друг език освен български…”
БЕЗРОДНИЦИ ПОЗОРЯТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЧЕСКА НАУКА
Огнян СТАМБОЛИЕВ
Ще започна с лично признание. Произхождам от два стари рода. За единия имам родословие от началото на 14 век. И в двамата е имало много възрожденци, книжовници / сред тях е и предшественикът на Паисий Йосиф Брадати 1682 – 1759/, революционери. Но като роден в европейския Русе, като преводач на автори от Европа, доскоро бях настроен повече космополитно, отколкото възрожденски.
Но от десетина години, като видях какви позорни, безродни процеси започнаха в родината ми, изпитах истинско потресение. Всичко това ме развълнува дълбоко и ме разтревожи.
Няма сега да говоря за пълзящата турцизация, за настъплението на агресивния ислямски фундаментализъм, за никнещите като гъби след дъжд стотици джамии и медресета /дори и в районите без турци/, за „ползата” от турските „театри” за кючеци и маанета, за чалгата, за замърсяването на езика ни с турцизмите, за все още неизчистената от напомнящите ни за робството турски топоними карта на европейска България /дори най-високият ни връх носи грозното име Мусала!/, за превръщането на българските народни читалища в пропагандни центрове на Анкара, стремяща се да ни зароби не само икономически, но вече и културно под равнодушните погледи на правителства и парламенти…Писах неведнъж по тези проблеми и истинските редактори- българи, колкото и малко да са те, публикуваха с охота моите писания. Получих и много положителни отзиви, а също и ругатни от турци и от българи-безродници. А някои от редакторите не се засрамиха да ги отхвърлят. За съжаление, у нас има немалко журналисти и редактори – безродници.
Но думата ми сега е за българските кириакстефчовци днес. Разбира се, такива е имало и в миналото, например, Иванчо Хаджи Пенчевич, Георги Пашов и др, но те не са били чак толкова много, колкото са днешните. Имено за тях искам да напиша по няколко думи. За да се знаят и помнят и техните „заслуги”:
ГЕОРГИ ПЛЕТНЬОВ, писател и историк от Търновския университет.
Написал е редица трудове, сред които и една голяма монография „Мидхат паша и управлението на Дунавския вилает”, в която не само, че изкривява историческата истина, но дори и обявява турският управник от Русе за: „бележит реформатор”, „високообразован”, „честен държавник”, „строител”. Докато истината за Мидхат е съвсем друга. Първо: той е бил без образование, назначен е от Високата порта, която тогава е искала да въведе модела на вилаетите, бил е само за три години в Русе, второ: „реформите” му са целели само едно – задържането на робството в България чрез козметични промени и някакъв негов неуспешен проект за конституция, според която всички граждани на Империята са…османци, четвърто: приписваните на Мидхат строежи, всъщност са дело на българи, с български пари и български робски труд. Опитал се да създаде дунавски флот за Турция, но се провалил. Българи са основали този флот през 1862 г.
Истината е, че е построил голям затвор, няколко шивашки работилници за униформи на турските заптиета/ с подобна униформа е ходил и той!/, един жалък хотел и турска баня…Всичко останало са лъжи, преувеличения, легенди, за съжаление, поради незнание, вкоренили се в съзнанието на поколения българи.
А и градът, 19-вековният Секстагинта Приста/ Русе, като център на Дунавския вилает по негово време, съвсем не е бил европейски и благоустроен, това става след Освобождението от варварското, дивашко турско робство, когато се превръща в нашата врата към цивилизована Европа.
Напротив, по времето на Мидхат, Русе е бил малък, мръсен, ориенталски град / като повечето в империята/ с 22 джамии и с много малко българско население – то е било главно в селата. А и първата жепелиния Русе- Варна е всъщност, втора, и не е построена от него.
И тази фалшива книга тиражира мита за „държавника- реформатор” сред поколения студенти- историци, сред непознаващи историята ни наши журналисти и така се създаде един фалшив ореол около убиеца на десетки и стотици български революционери, сред които четниците на Филип Тотю, Хаджи Димитър, Стефан Караджа и др.
Негова „ученичка” и последователка е русенската османистка и преводачка от турски език ТЕОДОРА БАКЪРДЖИЕВА, която по ирония на съдбата, работи във възрожденската къща- музей, носеща името на революционера Тома Кърджиев, сформирал чета, в която е бил и моят прадядо, Тодор Стамболиев.
Тази работлива и упорита дама открита туркофилка, която често прескача до Цариград и Анкара, е истински Кириак Стефчов в рокля. Пише, изнася лекции и доклади, дори уроци в училища/!/, изцяло в услуга на пантюркистката идея у нас. Работи активно за турското дружество „Гюнеш”. Наскоро тя издаде една наистина скандална, безродна книга, красноречиво озаглавена „На крачка пред времето” или За държавника- реформатор Мидхат паша”, когото сравни с…Петър Велики. Няма да се спирам на лъжите и неистините в тази, написана без всякакво чувство за мярка, срам и морал, похвална ода, която е до голяма степен реплика на труда на Плетньов. Щедро заплатена от мощната турска банка „Зираат” тя е недопустимо, срамно, обидно явление в нашата историческа наука и книгоиздаване. Тази книга е просто един венец, апотеоз на протурската пропаганда на Анкара и ДПС у нас. В предговора си развълнуваната „българска историчка”, благодари на: посланика на Турция у нас, на турския консул в Бургас/ и двамата, вече известни с наглата си, безцеремонна намеса в нашите вътрешни дела!/, на турските си колеги, дали й безценни документи, за да възвеличи българоубиеца, на щедрата анадолска банка и накрая на Съдбата, като е пропуснала само да благодари и на Аллаха!
А в този срамен пасквил няма нито дума за българофоба Мидхат, за това как садистично е измъчвал и убивал българските борци за свобода, как е обесил Караджата, какви пъклени и коварни планове е кроил, за да ни турцизира и претопи завинаги по мирен път, защото е виждал накъде отива Европа и е искал да продължи робството ни. За щастие, той не е, успял да убеди по-консервативно настроените си шефове от Високата порта. Иначе, представяте ли си какво щеше да стане?
През 2004 година излезе книгата „Вести от Русчук”/ това беше турския, грозен вариант на древното име на Русе!/ от друг наш историк. Останах много изненадан от постъпката на уважавания от мен русенец ЙОРДАН БОРИСОВ.
В тази малка книжка поробителят Мидхат е отново възвеличен. Тук той е …
„завършил Сорбоната в Париж” – само за един месец, през които е бил във френската столица!, при това 36- годишен. Отново четем хвалби и небивалици за „строителя и реформатора”, и нито един ред за българофоба и българоубиеца Мидхат.
Същият автор, като областен управител, преди няколко години предложи да се организирало национално честване „125 години Дунавски вилает в България, съвместно с Република Турция”. Представяте ли си какво безумие – все едно поляците да честват с руснаците двойното си поробване или италианците да честват „австрийското робство”, което съвсем не е било така варварско и дивашко, като турското, защото тогава са имали Верди и Ла Скала, а ние?
Проф ВЕРА МУТАФЧИЕВА / известна и с агентурното си име… „агент Атанас”/?!/, беше сред изтъкнатите наши османисти- туркофили. В този дух е и част от литературното й творчество, особено претенциозния й, откровено протурски роман „Случаят Джем”. Автор на много трудове по темата „турско робство”, тя упорито го наричаше „османско присъствие”. Наистина, колко недостойна позиция: да си чел толкова много, да разполагаш с архивите, и да налагаш подобна невярна, обидна, срамна формула? Да казваш, че: „българското село процъфтявало при турските спахии” и други подобни нелепости и абсурди. Да интерпретираш този фатален, ужасяващ период от нашата история / осакатил ни за векове!/ по такъв недостоен и угоден за Турция начин е равносилно на национално предателство. Всъщност, самата Вера Мутафчиева или агент „Атанас” предава – в известен смисъл- и родния си баща, големия наш историк проф. Петър Мутафчиев в автобиографичната си книга „Семейна сага”. Тя определено се дразни и срамува, че баща й като защитник на българската национална кауза, го наричали „великобългарски шовинист”.
Не друг, а един български министър на образованието, при това историк, ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ, предложи абсурдната идея да се напише „ОБЩА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ”, представете си – съвместно с турски историци-османисти!, в която формулата „турско робство” да се замени с „османско присъствие”. Все едно евреите да напишат историята си под диктата германците и да отрекат Холокоста или поляците – с руснаците да зачеркнат двойното си поробване от Кремъл. Затова, нека да не се учудваме, че и във властта и сега имаме подобни безродници.
Напоследък голям скандал в Народното събрание предизвика изказването на историка депутат от БКП/БСП, проф. АНДРЕЙ ПАНТЕВ. Неговият прадядо, истински българин, бунтовник от видинското село Раковица/ където е роден и той/ е бил зверски побит на кол от турците през 1850 година. Това доскоро с гордост съобщаваше в многобройните си интервюта лично самият Пантев! След 1989 година той започна активно да публикува в печата / особено във в „Монитор”, когато зам.главен редактор беше Волен Сидеров/ пробългарски, патриотични текстове. Но след като стана депутат от листата на БКП/БСП, партията- приятел и съдружник на мафията ДПС, този хлевоуст „български” историк изведнъж запя съвсем друга песен: „Геноцид у нас изобщо не е имало, да се говори за това е „газиран национализъм”, „Геноцид е имало само за индианците в Америка…” и други подобни скудоумия, които предизвикаха вълна от негодувание сред нашата общественост. Прочетете само коментарите в Интернет. Жалко и срамно!
Да, прави са демографите в техните изчисления, ако не беше този петвековен геноцид, ние щяхме да сме сред многобройните и водещи нации н Европа.
А ето какво казва Юрий Венелин по този повод:
„Ако тоя народ не бе претърпял значителни загуби от дълготрайното желязно и опустошително турско иго, от убийствената политика на Високата порта; ако тоя народ останеше и досега да господствува във всички земи, обитавани от него, то сигурно може да се предположи, че сега би могъл да бъде тъй многоброен, тъй колосален, колкото е и руския…”
В един от сайтовете – „Гласове” прочетох интервю със социолога от Пловдив доц. ИВО ХРИСТОВ. Бил „на гости” на една от турските фондации / напоследък те започнаха да купуват нашите гладни „интелектуалци”/ и останал във възторг от турците като народ, манталитет, морал, култура, нрави. И заключава, че те са по-европейци от нас и на много по-високо цивилизационно равнище. Това признание на българина- интелектуалец направо ме порази. Направо ми стана мъчно, че не съм се родил…анадолец! Не знаех, че те били много по. издигнати и по-добри от нас?!… Да, може би въпросният социолог от Пловдив е попаднал в лукс кварталите на Цариград и Анкара, или пък в снимачните павилиони за тъпите турски сапунки, които облъчват и промиват мозъците на немислещите наши телезрителки и телезрители? Е, такава безродност още не бяхме виждали!
Но целият текст е просто поръчка, защото няма безплатен обяд, нали? Бих препоръчал на г-н Христов да отиде в Анадола, истинската Турция, където всяка година убиват по „морални” и „цивилизационни” мотиви повече от 100 млади момичета и жени с камъни, при това бащите и братята им, а някои дори ги заравят живи в земята и ги държат така, докато издъхнат заради „греха”, че са искали свободно да се омъжат, без намесата на родителите си. Това може да се види навсякъде в Интернет. Да види как турците се отнасят към кюрдите, един многоброен народ, все още без държава.
Така че нито германците, нито французите, нито австрийците, нито датчаните и повечето европейци са толкова глупави, че да величаят Турция и да я искат с нейните едва 2% европейска територия/ а това е бивша наша земя!/ в Европа. Те просто не знаят какво е „турско робство” като нас, нито какво е това турска експанзия и турцизация, на които сме подложени сега, ежедневно.
И не им пожелавам да узнаят…
ТЕЗИ ДНИ В МАГАЗИНА ЗА ЕДИН ЛЕВ НА УЛИЦА БОРИСОВА СРЕЩУ БЛОК НЕКРАСОВ, ЗАЛОВИХА ПРОЧУТАТА РУСЕНСКА ПОЕТКА -Д-Р ВЕНЕТА БАКАЛОВА ДА КРАДЕ! БЕШЕ ОТКРАДНАЛА ЕДИН ЕВТИН ПАРФЮМ, НО ЗА ЗЛАБА БЕДА ИМАЛО КАМЕРА, ТА Я ЗАПИСАЛИ.И НЕ МОГЛА ДА ОТРЕЧЕ ПРЕД ПОЛИЦАИТЕ.
Лудата ВЕНЕТА БАКАЛОВА се оказа и крадла!
нашата Венетка станала поетка,
краднала парфюмче,
ах, станала за срам и смях!
“Знаете, че има стихове, посветени на Ленин, Сталин, Димитров. Вашите обаче са първите, посветени на действащ български държавен глава.“ – Откога, по дяволите, министър-председателят е държавен глава??
лекувайте жената,може да ухапе някого