Георги Божков: Ако загубим, да не ме търсят 2-3 дена!
Носителят на Купата на България с „Дунав Еконт Експрес“ си няма баскетболна топка и разпуска със ски
Георги Божков е роден в София на 24 януари 1962 г. Завършил е НСА с профил баскетбол. Бил е активен състезател и вече 20 години е треньор на отборите на „Славия“, ЦСКА и националния отбор по баскетбол, както и на тимове в Гърция и Саудитска Арабия. В ръцете си е държал четири пъти Купата на България, като последния засега е с отбора на „Дунав Еконт Експрес“. С водените от него отбори е ставал национален шампион и победител в Адриатическата лига, през 2007-а е избран за треньор на годината. Един от големите авторитети в баскетбола не само у нас и най-големият капацитет, работил с русенския тим.
- Кой е Георги Божков?
- Изключително привързан към семейството си човек. За съжаление дъщеря ми Ана-Мария, която също е баскетболистка, учи в САЩ. Съпругата ми пък преподава в Медицинска академия-София и сега сме малко разпиляни. Въпреки това обаче тя винаги е до мен при важни мачове. Получавам пълно разбиране от нея – познава ми характера, знае как се чувствам преди и след битка и за мен това е голям шанс.
- Защо точно баскетбол избрахте?
- Баща ми Александър Божков е дългогодишен деятел на баскетбола и аз фактически израстнах в залата. Бил съм 2-3-годишен, когато съм хванал топка в ръцете си. Това е трудна игра, за интелигентни хора. Баскетът е академичен спорт, който изисква особена култура и възпитание. Затова държа момичетата и момчетата в отборите да имат амбиции да се развиват извън спорта и да съчетават тренировките с обучение. Трябва да имаш сериозен потенциал, за да успееш в нашия спорт. Не говоря само за комбинациите. На терена трябва да се вземат много бързо решения за ситуацията, а си притиснат от защитата на противника, правилниците и времето. Доказало се е в годините, че именно баскетът е академичният спорт.
- В САЩ баскетболистите като че ли задължително завършват колеж.
- Такава им е системата. Не може да стигнеш до върховете на професионалния спорт, ако нямаш колежанско образование.
- Първи сезон начело на „Дунав Еконт Експрес“ и вече с Купата на България.
- Тази купа се преследваше, макар че сегашният отбор „Дунав Еконт Експрес“ е едва петгодишен. Без мениджърът Николай Падалски и спонсора „Еконт Експрес“ нямаше да бъде възможно така да побеждаваме отбори с традиции и история.
- Кой ви доведе в Русе?
- Николай Падалски ми се обади и предложи да стана част от екипа. Взех решението трудно не заради провинциалния отбор. От опита знам, че големите женски отбори не са от столични градове. Малкият град припознава отбора, харесва го, чувства се съпричастен, радва му се, страда с него. Публиката е шестият играч и в това няма съмнение. Само в Русе се пълни залата и се радваме на такава прекрасна атмосфера. Хората плащат билети да гледат мач, което е уникално за България. Ние от своя страна сме задължени да се борим за доверието на публиката. Някой път побеждаваш, а друг път падаш – важното е да гориш в играта и да се бориш за всяка топка. Хората искат да видят сърце и хъс, за да простят и загубата.
- Какво е личното ви обяснение за успеха?
- Русе игра два финала в предишните години, но едва сега спечелихме. Съвсем логично е да се случат така нещата, тъй като клубът се развива по правилен начин. Получи се добър колектив от състезателките, които подбрахме през лятото. Идва най-тежката част от първенството и тогава ще видим колко сме успели.
- Как подбирате момичетата?
- Това е много дълга работа. Общо взето познавам почти всички български баскетболистки и не мога да сбъркам. Въпросът беше в чужденките и аз исках да подберем млади и амбициозни състезателки, които имат желание да се докажат. Гледах много видео, консултирах се с мениджъри и беше важно освен състезателните им качества, да разбера характерите им. Това е изключително важно, тъй като не си заслужава да се пренебрегне колектива само заради уменията на някого. Искахме да спечелим купата и достойно да се представим в Европа. Пет победи от осем мача мисля, че е добър резултат. Ще искаме и още, но сега ще трябва да поработим за стабилизиране на баскета като привлечем за спорта деца. Вече трима треньори работят и имаме 170 момичета да тренират.
- Усещате ли завист от колегите си в страната?
- О, разбира се че има хора, които завиждат, но те са малки и не се занимавам с тях.
- Заслужаваше ли Русе този отбор и тази купа?
- „Дунав Еконт Експрес“ е единственият отбор, който печели купа за Русе. Това, че се случи в този престижен спорт, е знаково за града и публиката му. Русе заслужава не само купата, но и да продължи да се развива. Вярвам, че с новата спортна зала нещата ще тръгнат още по-уверено напред.
- Ще изчакате ли да бъде построена?
- Това е още една от причините да се задържа тук. Успехът не е гарантиран, тъй като не знаеш какво ще се случи на всеки мач. Вярвам в него, но се борим.
- Имате ли специален ритуал, който правите преди мач?
- Спазвам режим, концентрирам се и ставам по-труднен за контакт. Ако загубим, по-добре е да не ме търсят поне 2-3 дена. Много тежко изживявам загубите и това не се отразява добре на отбора, но всички се съобразяват с това. Чувството да държиш купата в ръцете си е равно на щастие. Радвам се и за спонсорите, които виждат резултата от усилията си.
- Важни ли са парите в спорта?
- Без тях не може. Ако някой ми каже как да се постигне успех без пари, съм готов да изкарам и курс. Въпросът е средствата така да се управляват, че да постигнеш очакванията на спонсорите – моментен успех или развитие. „Дунав Еконт Експрес“ накара Русе и спонсорите да се чувстват горди. Вече се съобразяват с нас както в страната, така и европейските отбори.
- Каква е идеята на спорта?
- Да има активни деца, които да станат спортисти и да забавляват публиката. Ако едно дете започне да тренира, то може да стане състезател, но може и да се развие така, че да управлява отбор, да спорсорира или да влага емоциите си в залата от седящите места. Въпрос на време е нашият отбор „Дунав Еконт Експрес“ да влезе в историята и спортистите с гордост да записват в CV-тата си, че са били част от него.
- Какво би ви откъснало от баскета?
- Като че ли нищо. По някой път може би се нуждаем от смяна, но аз се чувствам с млад дух и това ми помага.
- Имате ли си лична топка?
- Не, но и аз не играя баскетбол. Понеже съм по цял ден в залата, това ми е достатъчно. Разбира се, че мятам от време на време, но толкова. Когато съм свободен, карам ски и така се разтоварвам истински.
- Баскетболът шоу ли е?
- Разбира се. Америка измисли баскетбола, Америка измисли шоуто и успешно съчетават двете. Мачовете там са истински спектакли, хората отиват като на празник и вярвам, че това ще се случи в Русе. Заслужава го градът и публиката, затова се надявам да успеем да спечелим тук домакинство на мачовете на националния отбор.
Етикети:econt