Сайт на Ася Пенчева

Още един поглед

Важното на Възкресение Христово е Христовото Възкресение!

Ставрофорен иконом Стефан Стефанов

- Отче, дните преди  и след Великден са изпълнени  с църковни служби и символика,  за която малко се знае. Какво  правим ние и какъв е смисълът  от всяко наше действие?

- В църквата има много неща, които са съществени, които правят църквата църква, но не им се обръща внимание. Затова пък се ширят разни обичаи, влезли в църковната практика от неразбиране. Най-яркият пример за това е увирането под масата на Разпети Петък. Не случайно използвам този груб глагол. Повечето хора твърдят, че се увират под масата за здраве. Ако ги попитате как точно става това, няма да могат да отговорят, уповават се на някакъв „църковен магизъм“. Тези неща са ритуали, които се предполага, че действат механично – навираш се под масата – и си здрав. В църквата ритуали няма. Църквата не е ритуален дом. Под плащаницата минаваме на вечерното богослужение в петък, след литията около храма. Минаваме под плащаницата, а не под масата! И когато се молим, трябва да казваме като Исус, когато се моли да Го отмине чашата на смъртта „Не Моята воля да бъде, Отче, а Твоята“.
- Какво е мнението Ви за пренасянето на Свещения огън от Йерусалим?
- Не бива да се превръщаме в огнепоклонници и да забравяме, че главното събитие на този ден е Възкресението Христово, а не огънят. Само по себе си нищо не се променя, ако си го отнесем вкъщи. За съжаление хора, които дори не знаят какво се извършва в църквата, не са чели Евангелието, не са се причастявали, не са се изповядвали, се редят да си запалят свещ от този огън и си тръгват. Те си мислят, че той сам по себе си чудотвори. Това е подмяна на същността – на първостепенното с второстепенното. Великден не е огъня от свещта, а огъня в душата. Христос казва „Аз съм светлината на света”, а на нас „вие сте светлината на света“. Той е божествената и неугасваща светлина. А за огъня на Божи гроб в Свещеното писание не се споменава на нито едно място. Няма го и в писанията на древните църковни отци.
- А кога и защо се е появил в църквата?
- Не се наемам да тълкувам това, но има обяснения, свързани със съжителството на мюсюлмани и християни точно на това място – в Йерусалим. Все пак в YouTube е пълно с клипове как пада огънят, значи не е невъзможно да е божествена сила. Лошо няма да се донася в България, но е важно да не се изместват важните неща във вярата. Лично аз бих искал да попитам всеки, дошъл да си запали свещ в тази възкресна нощ, дали наистина вярва във Възкресението на Иисус Христос. Уви, зная, че повечето ще ми се усмихнат иронично.
- Как протича по канон Великденската служба?
- Тя започва в 23,20 часа на съботния ден. Извършва се кратка служба, след която се изгасят всички светлини, за да се запали новата Пасхална светлина след това. Аз винаги казвам няколко думи, с които обяснявам защо се прави всичко това. Много добре знам, че много от хората не са наясно, затова и се опитвам да обясня, за да не си мислят, че това са някакви църковни ритуали. Възкресението е новият живот, новата светлина. Изтокът вярва в многобройните прераждания /сансара/ просто защото нямат Възкръсналия Христос. Те го приемат като един от многото учители, но той не е само учител, а и Син Божи – въплътен Бог. Със своята кръстна смърт и със своето Възкресение Той обнови света. И когато ние се кръщаваме в Неговото име – това е истинското прераждане – новорождението.
Службата е така подредена, че точно в 00,00 часа, след прочитане на възкресното Евангелие, първите думи на свещеника са поздравът „Христос Воскресе!“, на което народът отговаря „Воистину воскресе!“. На съвременен български език е „Христос възкръсна!“ – „Наистина възкръсна!“. Така изразяваме нашата вяра в Христовото възкресение. След това се прави литийно шествие около храма. Пълна безсмислица е, че това обикаляне трябвало да се направи три пъти. Като гротеска и пародия възприемам това, че някои хора продължават да се въртят около храма, след като ние сме влезли и богослужението е започнало. Смисълът на литийното шествие е в празничното сплотяване на Божия народ. Църквата е непрестанно движение, напредване към Царството Божие, тя е динамика, а не статика и литийното шествие е именно такова движение напред. В Гърция например обикалят не само около храма, а целия квартал. Тъжен факт е, че когато започне Пасхалното богослужение, повечето хора си отиват по домовете.
Централна част от Пасхалната утриня е Пасхалният канон, когато се пеят текстове от Христовото Възкресение. Много пъти се пее пасхалния тропар „Христос възкръсна от мъртвите, със смърт смъртта победи и на ония, които са в гробовете живот дари!“. Това продължава около 40 минути, след което започва Възкресната литургия. Тя е същата като на всеки друг празник – Златоустова, но с някои пасхални текстове. В Литургията се извършва освещаване на Причастието, за да се причастим с него всички. Това е най-важното в Литургията, тя заради това се служи, но за съжаление много свещеници не разрешават на миряните да се причастят. Преди причастяването се чете специалното пасхално слово на св. Иоан Златоуст „Който е благочестив…“, в което всички – тези, които са работили от първия час и тези, които са дошли едва в единадесетия час, са поканени на трапезата с угоения Телец, както образно е наречено Причастието. Нека да поясним, че причастяването не е пречистване, както съм чувал мнозина да казват. Причастие означава ставам причастен, част от нещо – в случая част от самия Господ. И тъй като кръстния знак присъства във всичко в църквата – по вертикала ние ставаме причастни с Христос, а по хоризонтала – един с друг, съгласно Христовите думи „Вземете тази чаша и я разделете помежду си“. Така ставаме братя. През хайдушките времена воеводите са се побратимявали като са смесвали кръвта от вените си, а ние по този начин споделяме в църквата вярата и съдбата си. Ние сме църковното тяло и всеки от нас е клетка от него – „един хляб, едно тяло сме ние, многото, понеже всички се причасяваме от един хляб“.
В 11 часа преди обяд започва пасхалната вечерня, която се нарича Второ Възсресение и тогава Евангелието се чете на различни езици, като символ на това, че се проповядва на всички народи. 
- Важно ли е агнешкото на великденската трапеза?
- Вчера гледах репортаж, в който питаха хората какво ще правят през четирите почивни дни. Повечето отговориха, че ще отскочат до провинцията, за да си вземат агънце за Великден. Целия празник, както и много други през годината, някои го свързват единствено със стомасите си, празнуват само с корема си, а душите и сърцата им остават празни.
Същата работа е и с яйцата. Те са една детска радост. Христос е казал да бъдем като децата. На този ден, чукайки се с червени яйца, ние се радваме като деца. Това е прекрасно, но не може да се сведе всичко само до боядисаните яйца. Всички строго спазват обичая на Велики четвъртък да се хващат в тази работа, но малцина вярват истински във Възкресението. Символиката присъства и тук – червеният цвят е символ на Възкресението, а яйцето на новия живот. След като сме постили, истинска радост е за нас да хапнем яйце. Ако пък не си постил, ако си ял яйца преди Великден как ще се зарадваш на великденското яйце – то е като всяко друго сварено яйце. Същото е с козунака – едно време козунак се е ядяло само на Великден, а сега в магазина се продава всеки ден. Който не е постил как ще се зарадва на козунака. Ето така Великден става просто неработен ден за този, който не участва в църковния живот.
- Какво освен четири почивни дни ни носи Великден?
- Най-важното е победата над смъртта. Възкресението е фундамента на християнската вяра. Ако не вярваме в живота след смъртта, само си въобразяваме, че сме християни. Св. апостол Павел казва „Ако Христос не е възсръснал, празна е нашата проповед, празна е вашата вяра“. Няма нищо по-безсмислено и тъжно от такава празна вяра!
- Чия е вината, че народът не знае всичките тези неща?
- Най-вече на пастирите, на свещениците. Вината на учителя винаги е по-голяма от тази на ученика. На Цветница ми разказаха как една жена запалила свещ и ръкавът й без малко да се подпали от друго огънче. Едно момиче й отместило леко ръката, а тя се нахвърлила отгоре й, че й прекъснала връзката с Господ. Това е пълно обезумяване. Сигурен съм, че нейната връзка не е била с Бога.
Просветата става малко по малко, както децата започват да пишат с ченгелчета и чертички буквите. Не всички сме еднакво умни, затова и едни напредват по-бързо, а други по-бавно. Най-важното обаче е, че това не може да стане насила, а трябва да има желание, трябва да отворим сърцето си за Бога, защото Бог никога не крещи, а винаги говори тихо и нежно на нашето сърце.

Posted in Ново 11 years ago at 9:53.

Add a comment

No Replies

Ще се радвам да видя вашия коментар!


Вашия коментар