Сайт на Ася Пенчева

Още един поглед

Да станеш майка на 62 години

Желанието да родиш е по-голямо от всичко, казва русенската лекарка, която постави национален рекорд с раждането на Мери и Жаклин



- Аз съм Ася Пенчева, на 37 години, журналист и майка на две дъщери.
- Аз съм Красимира Димитрова, на 62 години, по професия съм лекар психиатър и съм майка на две дъщери. Имаме нещо общо, нали. На 29 октомври миналата година преминах ин витро процедура в плевенския клиничен институт по репродуктивна медицина. Екипът беше от д-р Емин и доц.Конова. Преминах всички изследвания и след неколкомесечно лечение с хормонални препарати настъпи моментът на ембриотрансфера. От втория път излезе успешен опитът за забременяване.
- Значи решението да станете майка не е от скоро?
- Всъщност започнах опитите от месец април миналата година. Въпреки двата положителни теста за бременност първият ембриотрансфер се оказа неуспешен. Ехографският преглед показа, че няма живот. През септември започнахме отново опитите, като през това време си вземах лекарствата редовно. Аз лично не вярвах, че ще се случи толкова бързо. Д-р Алкан Емин беше много категоричен и вярваше в успеха си. На 13 ноември се установиха три живи имплантирани ембриона, което пък създаде проблем. Изпратиха ме в София, в клиниката на д-р Мазнейкова, за да махнат единия ембрион. Аз отначало не исках да го махат, пък и беше зима с много снегове и чак в 12-13 гестационна седмица отидох в клиниката. Вече бях в 4 лунарен месец от бременността, но д-р Мазнейкова е изключително прецизна и успя да навлезе през маточната стена и да вкара калиев хлорид в сърцето. След контролния преглед се оказа, че всичко е наред. Терминът ми за раждане беше определен от 19 до 25 юли, но от началото на този месец рязко се влоших. Досега се чувствах субективно добре, но започнаха да ми се подуват краката заради натоварването на бъбреците и сърцето. Д-р Георги Хубчев ме прие в отделението и изследванията показаха, че имам общ спад на белтъка. На 5 май решиха да направят секцио и да настъпи родоразрешението.
- Това, че сте лекар, помагаше ли ви по време на бременността?
- Не мога да преценя, но аз бях толкова обсебена от желанието да са добре децата, че въобще не обърнах внимание на себе си. Затова съм изключително благодарна на д-р Хубчев, тъй като той спаси мен и децата. Рисковете за децата ми не са преминали, но все пак имам някаква надежда, че ще оцелеят. Тук полагат нужните грижи и са всеотдайни, но не се знае.
- Как на вашата възраст човек се решава да направи такава стъпка в живота си?
- За мен годините не са пречка, но е по-рискова бременността. То поначало многоплодната бременност се води рискова и млади жени са развивали същите усложнения, както и аз. Добре е, че се случи през късния етап.
Много исках да имам деца, не успях в по-ранен период и затова сега.
- Не мислите ли, че трябва да има ограничения за майчинство?
- Не, тъй като не всяка жена на моята възраст ще се реши на такова действие. Зависи и от здравословното й състояние. Когато започнах процедурите, нямах абсолютно никакви хронични заболявания и бях уверена, че мога да износя една бременност.
- Осиновяването на дете било ли е вариант за вас?
- Правих един опит, подадох всички документи, минах всички процедури, но не ми разрешиха. Това е нещо кошмарно да искаш да осиновиш дете. От страна на социалните служби създават всякакви пречки. Няма официални ограничения за възраст, но те отказаха да ми дадат дете именно поради тази причина.
- Какъв им беше аргументът?
- Можело да се влоша, да умра и какво щяло да стане с това дете, което отново трябва да се върне в институция. Това било много мъчително за детето. А всъщност има малки дечица, които от години чакат някой да ги осинови.
- Тези аргументи не важат ли и за Мери и Жаклин?
- Вероятно, но сега аз сама решавам какво да правя. Истината е, че е кошмар да искаш да осиновиш дете в България.
- Ако погледнем в бъдещето, какво бихме видели?
- Не ми се иска много-много да гледам в бъдещето и се надявам сега да са добре децата и да оцелеят.
- Сега практикувате ли професията си?
- От 23 март съм в болнични, но дотогава си давах дежурства в диспансера. В момента ми изготвят документи за пенсия, но имам и трудов договор.
- Как приемат бременността колегите и приятелите ви?
- Всички са много добронамерени и никой досега не ме е упрекнал за решението ми.
- Вие сама знаете, че естественият цикъл на живота е друг. При вас нещата са разменени.
- Да, така е. За обществото може и да не се приема, но е страхотно чувството на майчинството. По време на бременността имаше дни, в които кротуваха и не ги усещах, което страшно ме притесняваше. Голямо щастие е да носиш живот.
- Как избрахте имената им?
- Мери е на майка ми /Бог да я прости!/, а на Жаклин дойде спонтанно. Сега съм по-емоционална, тъй като се вълнувам за състоянието на децата си.
- Като психиатър вие правите личностни оценки. Как определяте късното майчинство?
- Това е право на вътрешно усещане и мотивация. За едни това сигурно е кощунство, но за други не е. Аз съм взела правилното решение и се радвам, че съм го направила. Ще имам две дечица, които ще бъдат свързани с мен. Самият акт на раждането не е нищо – той е мимолетен, но животът продължава. Това беше целта на живота ми и положих много усилия.
- Колко струваше процедурата по ин витро и лесно ли се съгласиха колегите ви?
- Тогава професията ми действително беше предимство. Ако беше друга жена, сигурно нямаше да се съгласят на подобно нещо. Иначе всичко платих по ценоразпис, макар да ползвах някои отстъпки от прегледи и изследвания. Явно в Плевен екипът е много амбициозен и искат да постигнат успехи. Страшно съм им благодарна за всичко!
- Как ще приемете упреците към плевенския екип, че изобщо са се съгласили?
- Няма да имат основание подобни упреци. Въпреки възрастта аз бях здрава физически и психически.
- Мислите ли за моралния аспект?
- Жените, които искат да имат деца, не мислят за тези неща. Желанието да родиш е по-голямо от всичко.

Posted in Ново 10 years, 11 months ago at 10:58.

9 comments

9 Replies

  1. Бъди благословена! Помните ли този български филм? За жени, които преживяваха времето преди раждането на децата им в Дом „Майка и дете“, като повечето от тях знаеха, че ще се откажат от майчинството.
    Много се зарадвах, като чух за пръв път тази новина от анонсите, дори и да не знаех подробности. Нов живот!
    Моят дядо – баща на майка ми, зедно с неговия близнак са последното 10-то и 11-то дете на прабаба ми и прадядо ми, създадени, когато са били на 50 и няколко години. Родили са се и са израснали здрави, а роднините твърдят, че били и най-красиви :) В миналото това е било обичайно явление. Контрацептивите не са били и фантазирани даже. Жалко е, че тогава не са правени изследвания за случаите на трудности и аномалии при късни бремености и раждания. Доста некоректно ми се струва сега на малките извадки (защото са редки тези случаи), те да се обявяват за непрепоръчителни. В това виждам и пръстта на държавата, която гледа да има по-малко участие в подкрепа на нуждаещите се. И създава стигми, и ги подкрепя. Така се възпрепятства решителността на много жени, които живеят до края на дните си дълбоко нещастни, че не са имали възможност за избор, ако институциите поставят ограничения, ако обществото ги сочи с пръст… Вече четох във Фейсбук коментари в един обществен профил. Не упреквам жените, които вече изкалкулираха на колко години ще е майката във възрастта на бала на тези деца. Мили дами, много деца остават без родители поради катастрофи и други нещастни причини доста по-рано преди бала си. Защо не сме като арменците, при които няма отчуждение по отношение на децата? При тях, ако дете загуби майка си, то получава много майки – всички жени от неговата общност се превръщат в негови майки. Негласно, недоговорено, веднага! А тук като в историята за Нероден Петко насищаме атмосферата отсега с тревожност как ще протече животът на тези малки създания. Нали не се съмняваме, че са родени от жена, която е силно мотивирана да бъде майка на фона на множестовото раждания на млади жени, които се отегчават от усилията? Да, има майки, които приемат грижата точно като усилия, а не като обикновена функция на майчинството.
    Дано дечицата да допораснат в тези месеци и да компенсират успешно своята недоносеност! Дано майката се възстанови добре! Сигурно са минали години, докато у нея назрее това решение, направила е пробив след възрастовата дискриминация на социалните служби и после на медицинските услуги. За децата е важно да бъдат гледани с обич, но и така, че да се подготвят за самостоятелния живот. Ето, може би тази жена ще отгледа децата си така, че да ги подготви добре за самостоятелния живот – нещо, което трябва да правят всички за децата си. И несъмнено ще ги храни с много любов – нещо, което трябва да правят всички за децата си.
    Поздравявам колегите и приятелите й, които са я подкрепили. Силата за вземането на това решение и пристъпване към действие не е случайна. Тя съдържа по нещо от силата на всички, които не рухват пред стигмите. Стигмите парализират живота!
    Бъдете здрава, доктор Димитрова, и се радвайте на подмладяването (поне с 10 години), което по хормонален и емоционален път предизвиква всяко ражане, пък и гледане на малки деца! Бъди благословена, мамо Краси! :)

  2. Радослава Момчилова май 14th 2010

    Баба ми Рада е единадесето дете в семейството. Прабаба ми е била на 53 години, когато я е родила. Разликата във възрастта на първото и последното дете е била 20 години. Мисля, че в онези времена това съвсем не е било необичайно.
    Сега, когато с хормони и какво ли още не, можем да променяме природата (си), пред нас стои огромното предизвикателство на ИЗБОРА. Вземането на такива необичайни решения е трудно; аз вярвам, че всичко, което се е случило е трябвало да се случи, затова нека подкрепим смелия избор на Красимира и да и помогнем; обвиняването в некомпетентност (на лекарския екип от Плевен) и изобщо търсенето на вина не е конструктивно. Моля всеки, който реши да си философства по темата, да публикува идеите си само ако са от помощ!
    Ася, може ли да информираш дали Красимира има нужда от някаква помощ и каква? Крайно време е да докажем, че сме достигнали в развитието си поне до нивото на високоорганизираните общества като мравкити или пчелите, например.

  3. Веднага, щом разбера, че майката и бебетата имат нужда от помощ, ще информирам. Благодаря от нейно име за подкрепата :)
    Не знам дали тази жена е наясно какво се случи в държавата – цял закон променят заради нея… Странно, нали.

  4. Аз наистина не вярвам да е пристъпила към това действие с идея да бъде рекордьорка. А всеки уважаващ себе си медицински екип първо изследва рисковете и после предприема нещо ново. Опитът с това зачеване и доброто износване на плода (в случая два!) до момента на настъпилия здравословен проблем на Красимира (който е разпространен и сред младите бременни) е важен и от научна гледна точка за приложение в практиката. Знае се една пределна възраст, в която е възможно износване на дете. Такива опити вече са правени на Запад – майка да износи плода на дъщеря си поради някакви наложителни причини. Така че всичко в тази ситуация е важно за бъдещето и не би трябвало болниците да се противопоставят една на друга. Може би трябваше предварително да се координират по-добре, а не постфактум да си отпраят упреци. Факт е, че бебетата са се чувствали и са се развивали добре в тази утроба, иначе тялото на майката щеше да ги отхвърли, както става в много други случаи. В природата жизненото оцелява. Дано имат добър късмет всички!
    А тази майка – кой каквото ще да мисли за нея – в момента има нужда от помощ поне във вид на спокойствие и окуражаване.
    Да не забравяме, Поля, че домовете са били специално създадени през социализма. Това впоследствие е направило доста популярно изоставянето като възможност. В миналото хората не са си изоставяли децата (дори и родени с аномалии). Който не е можел да си гледа детето, го е предлагал директно на други хора да му го отгледат.
    И аз като Радослава Момчилова искам да знам, ако се появи необходимост от помощ. Кризите след раждане са нещо нормално, но ситуацията май се очертава да е подтискаща. А тези бебета като всички други имат нужда от силна майка и даже още повече.

  5. ole oel kakva je na yta be :D

  6. Анонимен ное 10th 2011

    Какво става с Красимира и момичетата?

    Аз съм Сияна, живея в Сан Франциско, САЩ, майка съм на една 4 годишна дъщеря и втора майка на 15 годишна дъщеря. Приветствам раждането на Мери и Жаклин! И тука имаше вълнения по повод раждането на близнаци от една 65 г. жена, какти и за една млада майка, която пък инвитро роди 14 деца (не на веднъж, но 6 или 8 бяха родени заено- Наричат я Окто Мам.
    Аз мисля, че е крайно време да спрем да подклаждаме вярването, че жените трябва да раждат между 20 и 30г., а мъжете, да заплождат, когато си искат. Това е просто Вярване, повтаряно през поколянията. Щом могат да раждат, нека си раждат. Много от нас са отгледани от бабите си, защо тогава по-вързрастни родители, самотни или в семейство да не отгледат осиновени деца? Смятам, че не майките, вижданията ни са остарели. Ограничените виждания са плод да много свободно време в ръцете на Малки, Тясно скроени хора.
    Красимира, прегръщам те и теб и момичетата. Не дължиш обяснение на никого! Наслаждавай се на децата си и се подържай в отлична форма, за да насмогваш на тичането!
    С обич,
    Сияна
    (под строго попечителство на 4 годишната Карина)

  7. аз не мога да си обясня,защо това гонене на талантливи(очебиино)български лекари и злобно гонене на жени,решии да станат майки на преклонна възраст!!?Честно,смятах че българина е по-толеранте към подобни решения и най-малко няма да му направи впечатление,че някоя жена е решила да изпита майчинството на тези години.Кой ни ддава гаранция на тези дето сме родили по на 20 години,колко ще живееме да отгледаме децата си-само от моя блок,две мои приятелки преди години напуснаха живота-едната на 26 години-почина от тумор в мозъка и остави момченце на 3 годинки,а другата остави момченце на годинка след грешка при рутинна операция на жлъчката!!Мисля,че всеки отговаря сам за себе сии поне ние обикновените хора не можем да съдим жени като тази.Аз дъщо опитвам за дете след като изгубих дъщеря на 5 годинки при катастрофа и ви уверявам какво ходене е по мъките,когато по някаква причина не могат да ти помогнат с in vitro,а при нея се получи от раз,и не разбирам с какво е виновен доктора,когото подгониха,нима тов не показва най-вече професионализъм и хъс за работа?!

  8. Не разбирам,защо е този негативен хъс против жена решила на преклонна възраст да стане майка и кои сме ние обикновените,които сме родили по на 20 години, да я съдим и да кажем,колко ще живее ,за да отгледа децата си.Познавам две приятелки от детинство от блока в който живея,които оставиха деца по на 2-3 годинки,едната почина от тумор,другата при рутинна операция на жлъчка.Аз самата загубих момиченце на 5 години след катастрофа и вече доста време опитвам за дете и ви уверявам какво ходене по мъките е това in vitro,дето не става и не става,а в случая при нея се получи от раз и не проумявам защо е това гонене на лекар,който нй-малкото е професионалист(от раз, повярвайте от опита ми, не става случайно-тука трябва явно желание и професионализъм),Всеки отговаря сам за себе си и никой не може да съди другите с лека ръка !

  9. лила яну 31st 2013

    йбг


Вашия коментар