Сайт на Ася Пенчева

Д-р Росица Вачева: Близнаците на Краси са компенсация за изгубената й младост

Както „Утро“  съобщи, на 5 май 62-годишната лекарка от Русе д-р Красимира Димитрова роди две момиченца и постави национален рекорд за късно майчинство. Години наред тя е един от специалистите в областния Психодиспансер, като е оглавявала и отделението му по зависимости. В интервю майката обясни, че е получила подкрепата на колегите си. Един от тях е д-р Росица Вачева – началник на Спешния кабинет и бивш директор на русенската болница.

- Д-р Вачева, как оценявате постъпката на колежката си д-р Димитрова да стане майка на 62 години?
- Това е едно решение, отлагано във времето и потискано от родителите й. Те бяха хиперпротективни и властни в поведението си спрямо дъщеря си. Краси е изключително възпитан, интелигентен и много добър специалист. Само допреди две години тя беше началник на отделението по зависимости в диспансера ни. Краси е човек, който умее да свири на пиано, с богата култура е, владее перфектно английски език, има изключителна компютърна грамотност – всичко това е нетипично за възрастта й. Тя има своите съвсем човешки желания, какъвто е първичният стремеж на жената да има поколение и да даде живот.
- Никога ли не е имала собствено семейство?
- Не и беше отдадена на родителите си до последните им дни. Те обаче й определяха начина на живот като дълбоко й бяха иззели личното пространство. Били сме заедно на екскурзия в чужбина и бях свидетел как майката вземаше вместо нея всички решения. Краси обаче е много фин и възпитан човек, което не й позволяваше да опонира на майка си. Моделирана е да бъде като цвете в саксия и това е навредило твърде много. Нещо повече – те си имаха нещо като стандарт, на който трябва да отговаря евентуалният съпруг на Краси, но така и не се намери някой, който да го покрие. Отхвърляха всички и Краси се сдоби с ограничен живот, без контакти, без мъже. Преди 2-3 години почина майка й, а след това тя доизгледа баща си. Той не можеше да остава сам, затова на някои от нашите конгреси и симпозиуми тя го караше с колата и го настаняваше в хотелската си стая, докато е на лекции.
- Д-р Димитрова здрава ли е психически и физически?
- Разбира се – това е изключително здрав физически човек, който от години изминава пътя до работа пеша, макар това да са около 10 километра. Независимо от метеорологичните условия Краси вървеше като маратонец. Възпитаните хора в днешно време се приемат като странни.
- А решението й да стане майка не е ли странно?
- О, да, странно е заради възрастта. Тя искаше да осинови дете, но не й разрешиха. Явно толкова силно е била обсебена от идеята за майчинство, че е предприела следващата стъпка. В такъв момент човек трудно преценява сам ситуацията, затова е трябвало при консултацията си със специалисти да бъде спряна. Тази частна клиника в Плевен е постигнала успех, съчетан с нейното желание.
- Имаше ли някой от вашите колеги, който да я упрекне за действията й?
- Не, тъй като научихме към четвъртия месец от бременността. Бяхме шокирани, когато ни каза, но беше напълно излишно да я разубеждаваме. Аз й се обадих по телефона, за да я попитам иска ли да запазя дрешките от внучето ми, което се роди наскоро, а тя ми отговори, че засега не мисли за отглеждането, а за износването на децата. Тя съзнателно извърши всички действия и до никого не се е допитала.
Питахме я дали са й разяснили рисковете, тъй като след 50-годишнината тече обратно развитие на клетките, но тя беше категорична и се радваше. Носеше ни снимки от ехограф след всеки преглед в Плевен.
- Вие като специалист какво бихте казали на друга такава жена?
- Бих я разубедила, защото не се знае нито как ще се развият нещата по време на бременността, нито как ще се грижиш за детето в залеза на живота си. На кого ще го оставиш? Човек трябва да е отговорен. Стартът е даден, но тези хора, които са й гарантирали успех, не са ли мислили какво ще се случи нататък. Упреквам колегите си от Плевен, които така примитивно си правят реклама на клиниката. Това е непрофесионално и не е повод за гордост.
- Смятате ли, че д-р Димитрова сега живее младостта си?
- За мен това е компенсация за изгубените години в сянката на родителите й. Тя е мислила в аспекта „зачеване“ и не иска да види напред. Краси няма никого около себе си и ще й е трудно после. Тя е психиатър и знае много добре какво е нужно, за да се развие мозъкът и колко е голям рискът децата да са непълноценни. Надявам се, че вече си дава сметка какво е хипотрофично дете и явно това я плаши. Честно казано, Краси разцъфтя, когато починаха родителите й, но годините не могат да се компенсират. Дано обаче да оцелеят дечицата!
Този случай трябва да е показателен за всички родители, които потискат желанията на децата си. В един момент всичко избива и е трябвало на плевенското ниво да й се обясни, че бебе се гледа тежко, особено на тази възраст.
- Вие наистина ли бихте искали децата да оцелеят?
- Рисковете на кувьозното отглеждане са много, но мисля, че ще се справят колегите. Животът е на първо място. Друг е въпросът, че винаги трябва да се мисли за бъдещето и съдбата им. Всяка майка минава през огромно натоварване в отглеждането на деца, които не са по силите на толкова възрастен човек.
- Има ли диагноза в психиатрията за подобно поведение?
- Чак диагноза не, но има понятие в международната класификация на болестите – гранична личност. Нейното поведение може да се определи като такова. Една от дефинициите за дееспособност е да си поставиш осъзната цел и в борбата на мотиви и противомотиви да решиш дали да я изпълниш. На кантар поставяш плюсовете и минусите, а при Краси е нямало кой да постави нещата от другата страна и да й каже „Какво ще правиш ти с тези деца след десетина години?“.