Кон за икарус – сделката на Стоянка Близнакова
A, B, C, BE, CE, DE, Tkt, M – това не е обикновено изброяване на латинските букви, а категориите превозни средства, които има право да управлява първата жена, подкарала автобус „Икарус“ в Русе. Забележителната поредица започва още през февруари 1973 г. и от нея са удивени дори в съседна Гърция.
Почти като легенда се разказва още из кафенетата на Русе как някаква дама работела в атинския квартал Глифада и в един летен ден шефът й възложил за задача да му измие мерцедеса. Вместо да хване кофата и маркуча, тя врътнала ключа и закарала возилото на автомивка. Собственикът погледнал от терасата и след като установил, че колата му е изчезнала, веднага сигнализирал полицията. След минути целият квартал бил на крак, а пред автомивката три патрулки причаквали крадеца. Униформените не повярвали на очите си, когато видели свидетелството за управление на МПС с изредените категории на името на Стоянка Близнакова – Русе – България. След тази случка българката получила личен автомобил от шефа и правото да го кара където си поиска.
Мъжкото момиче е родом от Пазарджик, но от 1960 г. е в Русе и тук преминава животът й. Край Дунава я довежда омразата към баща й, както тя самата признава. Един ден, когато Стоянка е едва 18-годишна,
баща й решил да продаде най-красивия им кон
който пък й бил любимец. „Страхотен дивак беше, а клиентът искал кротък кон. След като му видели характера, го върнали и намират баща ми в кръчмата да пие от спечелените пари. Върнали му животното, взели си парите, а баща ми си отишъл вкъщи и хванал ножа да коли коня. Животното като ме видя, изцвили, аз го хванах, издърпах го и го заведох на лекар, щото той беше успял да го наръга с ножа. В това време баща ми, за да си изкара яда, набил майка ми. Когато се върнах, се скарахме и сбихме с баща ми. Тогава влязох в болницата заради нараняванията и една медицинска сестра ме прибра у тях“, разказва със същата страст като преди 50 години Стоянка Близнакова. По това време в Акумулаторния завод работел бъдещият й съпруг, който я харесал, оженили се и я довел в Русе.
Стоянка първо започнала работа в „Дунавия“, а след това в сушилнята на тютюн. Имала опит, тъй като в родния си град също преминала през такава сушилня и за кратко време я оценяват и издигат в длъжност ОТК. Малко след брака се ражда синът й Петър и след година отново е бременна с дъщеря си Галя. Заради неприятности със свекъра и свекървата Стоянка е принудена да се изнесе от къщата заедно с децата и да се разведе с първия си съпруг. Решава, че е по-добре сама да отгледа двете си деца, но парите не й стигат доникъде.
Хваща се през нощта да разнася мляко по магазините
и дълго време е на седалката до шофьорите, като не спира да се възмущава от занемарените коли и мръсотията в кабините. „Като ги гледах какви са мърлячи, реших да стана шофьор“, казва Стоянка. Записва се на курсове в тогавашната ДАШ /Държавна автомобилна школа/ и след изпитите, които взема отраз, постъпва в Трето автостопанство – товарни превози.
Започнах с ГАЗ 51 /Молотовка/ и останах на нея 7 години. Предлагаха ми ЖУК – отказах, защото за мен това беше малка кола. Запознах се с втория си съпруг и забременях. В осмия месец бях и с ГАЗ-ката отидох в родилното. За съжаление се роди мъртво. След тази случка отидох в автобусните превози и изкарах там до пенсионирането си през 1992 г. Слязох на 50 години от „Икарус 262″, накратко разказва дамата с мъжка професия. Децата си отглежда по кабините, като Петър и Галя често се хвалели в детската градина с ГАЗ-ката и автобуса на мама.
В автобусните превози я разпределят първо на стар „Чавдар“, след това, по заслуги след година и половина, й дават нов. Години наред Стоянка е сочена за пример и
снимката й е окачена на някогашната Стъклена будка
с пояснението, че „работи при висока култура на обслужване“.
За годините зад волана няма никакво нарушение, произшествие, оплакване от пътници, нито една глоба. През 80-те в Русе донасят първите икаруси, сглобени в Ботевград с унгарски двигатели и румънски каросерии. Стоянка Близнакова е водачът, когото канят да поеме първия икарус и да слезе завинаги от чавдара.
По това време по автобусите бяхме три жени – аз, Радка и Данчето, но само аз бях на икарус, горда е Стоянка. Автобусът е дълъг 18 метра, с три врати, но шофьорката твърди, че е много приятно да се кара. Нямала проблеми нито с движението и маневрите, нито с пътниците, които понякога надхвърляли 150. Икарусът имал 84 седящи места, но в пиковите часове по 20 се събирали само в „хармониката“ по средата. Въпреки уменията й обаче никак не й е било лесно по тесните улички около „Борисова“. Сама сменяла гумите на голямата машина, на път й се е случвало дори да отваря скоростна кутия, но не е било да изгуби линия.
Колегите, предимно мъже, настояват да работят с нея
на кола след първите няколко месеца стаж. Първо се дърпаха, щото съм жена, но после се доказах и ги убедих, че няма мъжки и женски професии – важното е какъв е човекът, разказва Стоянка Близнакова. Тя все още с умиление си спомня колегата си Данчо от Кошарна, когото избрала за тандема.
Сега говоря силно, но няма как след толкова години провикване „Освободете вратите!“, „Моля, направете място да слязат пътниците!“, признава Стоянка и допълва, че се е случвало от автобуса да сваля тарикати. Имах един случай, когато полицай се качи заедно с трима свои приятели. Те са с мене, ми вика. Ти си имаш служебна карта, ама те нямат – плащайте си глобите! И си платиха, спомня си шофьорката. През всички години зад волана капка алкохол не е близвала преди или по време на работа. Като единствена жена в автобусите по 8 март редовно се налагало да превозва колегите си от ресторантите до домовете им, макар празникът да е предимно женски.
Всичко е било на игра, а шофьорлъкът ми е голяма любов, казва Стоянка и допълва, че заради тази й страст и трите й деца преминали през ДАШ. От тях само най-големият, Петър, продължава професията на майка си и е добре познат на русенци с автошколата си „Саваков“. Бойката дама все още кара старата си лада, но с удоволствие би натиснала газта на нов, лъскав и мощен автомобил.