За музиката, шоуто и Русенска филхармония
Преди мнооого години свирех на цигулка. На това занимание посветих близо 10 години от живота си. Толкова беше активното свирене. След това отвреме навреме, колкото за поддържането на някаква форма и лично удоволствие. Бях в Музикалното училище, свирех в Младежкия оркестър /и той вече не съществува/, спечелих приятели за цял живот и получих музикална култура на добър слушател. Обичам много симфоничната музика и затова на 16 август ще бъда на концерт във виенската „Musikverein“. Купих си билет – цената не е за казване – има я в интернет.
Тези лични детайли споделям, за да обясня защо ми е болно, че в Русе и България изобщо симфоничните концерти не са това, което са по света. Няма го шоуто, а „музиктрегерите“ продължават да се изживяват като богове от Олимп и да представят изкуството си като свръхелитарно.
Завчера русенското Оперно-филхармонично дружество закри творческия си сезон с концерт на площада. А кога го откри? А как атрактивно уведоми публиката си за това? Впрочем не – тази публика няма нужда от атракция, тъй като средната й възраст е с долна граница 60 години до плюс безкрайност. Младите липсват и не защото няма да им хареса, ако я чуят, а няма кой да им покаже с техните маниери колко е красива. 
Нямам амбиция да съм мениджър на която и да е филхармония, но имам желанието Русе да си намери мениджър на филхармонията. Абсурдно е да установявам, че нашите музиканти ходят по чужбина само като куфари и нищо не прихващат от опита на домакините си. Директорът на ОФД-Русе Найден Тодоров излезе онази вечер през публиката и оркестъра, застана в странна поза със скръстени ръце и изговори едни патетични слова. Не познавам лицето Тодоров лично, но не му симпатизирам изобщо. В главата ми са останали непрекъснатото му мрънкане за пари и обвиненията към властта и града като цяло, че не разбират изкуството му и затова е редно да плащат. В същото време урежда документите на оркестъра за поредното турне с добра печалба за импресариото му. Знам го кой е, но не ми е работа да го коментирам и него.
Гадното в цялата работа около закриването на симфоничния оркестър и свиването му до оперен състав е, че се затриват усилията на едни страхотни ентусиасти от средата на миналия век – истински личности с авторитет, познания и желания да приложат видяното в Европа на родна земя. Ако се замисля прагматично и погледна от ъгъла на държавните чиновници, със сигурност и аз ще хлопна вратите на неработеща фабрика, с ниски резултати. Не казвам, че ОФД не свири – напротив. Но няма публика – млада, естетска, разбираща, критикуваща, изискваща, радваща се, рекламираща.
Изкуството винаги е било шоу. Когато отидеш на концерт, би трябвало да се освободиш от грижите през деня и сцената да те грабне така, че да те отведе на красиво място с други емоции. Ако искам да чуя някакво произведение просто за да се ограмотя, ще си го изтегля от интернет. Смисълът на концертите е друг – те трябва да носят друго изживяване, а не някой да ми размахва елитарния с пръст и така да ми втълпява колко съм некултурна – поредния простак с билет за 10 лева. Не, 
благодаря! Предпочитам билетът да има печат 79 евро, но да получа срещу парите си емоцията, от която имам потребност.
При нас шоуто е в чалгата. Ето защо тя успява, а качествената музика – не.
Virtuoso di tutti virtuosi
памфлет от вестник Култура
Рядък мармалад с неприятен вкус потече от екрана миналата седмица, когато гост на шоумена Слави Трифонов бе „диригентът-виртуоз“ Найден Тодоров (определението е на водещия). Днешният главен диригент на Пловдивската филхармония (впрочем той действително се записа в историята на българските оркестри като най-младия шеф на оркестър) бе решил очевидно да разкрие на публиката някои истини за музиката, за диригентското изкуство, за /не/традициите на класическата музика у нас и за себе си (дори!). Вследствие на което от екрана заваля дъжд от „открития“. Такива, че по едно време си помислих как милионната аудитория на шоуто слуша момчето и приема всичко, което то съобщава, като „информация от първа ръка“. Защото „как да не е така, след като Слави го кани. Та той кани не кой да е.“ А и Найден Тодоров не е главен диригент на валсовия оркестър във Виена или на фестивалния оркестър в Лос Анжелис, или на… други подобни суперформации. Той ръководи оркестъра на Добрин Петков (по аборигенски). Е, пожертвал се, така да се каже, човекът, въпреки че за него (както ни съобщи) се борят най-големите оркестри в света. Но Тодоров като Чапаев от прочутия виц е обърнал гръб на всеки един от тях и… пловдивчани рипат от радост пред този несравним талант!… И музиканти, и публика. И не само те. И ние също – зрители, слушатели. Защото толкова щастливо невежество и безразборно дърдорене трудно може да се чуе на един път. Че то не бяха констатации („диригент частично е трудно да се направи, от една страна – не от всяко дърво свирка става“), че то не бяха информации (всички най-големи диригенти в днешно време са учили при Карл Йостеррайхер, например…?), че то не бе самоотвержен ентусиазъм (дори да има грешки, гафове, технически проблеми, всичко това е без значение – когато се получава музиката) или пък прозрението, че да се различава рокмузиката от класическата е като да отделяш Бах от Барток. Страхотно! И Слави почти цъка с език, като че ли никога не е търкал виолата и не е виждал симфоничен оркестър… Като че не знае що е то диригент и какви такива са имали почва у нас, пък и комай до ден днешен има няколко… Пардон, спомена Васил Казанджиев в контекста на своето уважение към него. Но (о, сладък миг!) май и на него му дойде много, когато гостът му изтресе, че в България класическата музика няма никакви традиции. (Майтап бе, Уили!) И изпълнение имаше (в такива случаи Вивалди винаги спасява положението) – изпълнение, което плуваше между музиката на шоуто и шоуто на музиката.
Така на границата между инфантилното самохвалство и потупването по рамото си вървеше всичко като моабет в кафене. А зрителите какво? Мислят си: действително е гОлям талант човекът, щом с 500 думи, такъв словоред и едната само ръка осъществява комуникация с оркестъра. Пък макар и само за „един Вивалди или един Битовен“. Стига да го „пожилае“. В едно му повярвах: наистина ще напише в биографията си, че е дирижирал вече и Куку-бенд.
Но това няма нищо общо с професията на диригента. Не да си пред Куку-бенд, а така да правиш биография. Иска се наръч от специфични сръчности. И малко фантазия в сферата на ординерното И празно самохвалство.
ЕКАТЕРИНА ДОЧЕВА,музиковед
МУЗИКАЛЕН НАБЛЮДАТЕЛ НА ВЕСТНИК „КУЛТУРА“, СОФИЯ и музикален редактор в Българското национална радио
ИЗ РУБРИКАТА НА ВЕСТНИК К У Л Т У Р А, София
Кресчендо,
декресчендо
Instead we get hideosities like the CD considered. For some obscure reason the Sofia National Opera Orchestra has recorded Minkus’ „Don Quixote“ (a ballet from Marius Petipa dating from 1869 and still performed by theatres around the world) for the second time in less than ten years. After Boris Spassov (on Capriccio) it is now Nayden Todorov on Naxos who tries to make something of a score which in the right hands is a sunny joy from start to end. In Todorov’s hands, though, it becomes a frightfully boring listening experience. Already after a few minutes maestro Todorov finishes off the score with his slow, inane tempi and some of the most unimaginative conducting I heard in ages. Strangely enough, the non-dancing passages which represent some of Minkus’ most inspired music, suffer the most, as if Nayden Todorov has no idea what he is conducting.
The liner notes for this Naxos issue are sloppily written, fail to point out the non-Minkus sections in the score (the Capriccio release at least managed to do that) and even the numbers are sometimes wrongly identified (e.g. #3 on CD2 is not a „Sailor’s Dance“ but a Spanish dance, added by Anton Simon). The recording is about as pale and uninteresting as all the rest.
A very disappoint ing issue, adding nothing of value to the ballet music catalogue
MARK HEGEEMANN -Belgium
ПРЕВОД – само на оценката за работата на НАЙДЕН ТОДОРОВ:
По някаква неясна причина Софийската национална филхармония е записала „Дон Кихот” на Минкус, постановка на Мариус Петипа от 1869 година и все още изпълнявана в световните театри, за втори път през последните 10 години. След Борис Спасов сега Найден Тодоров е този, който се опитва да постигне някакъв резултат, който в подходящи ръце би било слънчево и радостно събитие от началото до края.
В ръцете на Найден Тодоров, обаче, се получавава ужасно скучно слухово преживяване. След няколко минути вече, маестро Тодоров завършва с неговите бавни и кухи темпа по най-лишено от въобръжение дирижиране, каквото не съм слушал от години. Странно е, че нетанцувалните пасажи, които представляват най-вдъхновената част от музиката на Минкус, страдат най-много, като че ли г-н Найден Тодоров няма никаква представа какво дирижира.
ИЗ РЕЦЕНЗИЯ НА БЕЛГИЙСКИЯ МУЗИКАЛЕН КРИТИК МАРК ХЕГEМАН – ЗА ЗАПИСА НА БАЛЕТА „ДОН КИХОТ“ ОТ МИНКУС НА ВИЕНСКАТА ФИРМА „НАКСОС“ С ДИРИГЕНТ НАЙДЕН ТОДОРОВ
Instead we get hideosities like the CD considered. For some obscure reason the Sofia National Opera Orchestra has recorded Minkus’ „Don Quixote“ (a ballet from Marius Petipa dating from 1869 and still performed by theatres around the world) for the second time in less than ten years. After Boris Spassov (on Capriccio) it is now Nayden Todorov on Naxos who tries to make something of a score which in the right hands is a sunny joy from start to end. In Todorov’s hands, though, it becomes a frightfully boring listening experience. Already after a few minutes maestro Todorov finishes off the score with his slow, inane tempi and some of the most unimaginative conducting I heard in ages. Strangely enough, the non-dancing passages which represent some of Minkus’ most inspired music, suffer the most, as if Nayden Todorov has no idea what he is conducting.
The liner notes for this Naxos issue are sloppily written, fail to point out the non-Minkus sections in the score (the Capriccio release at least managed to do that) and even the numbers are sometimes wrongly identified (e.g. #3 on CD2 is not a „Sailor’s Dance“ but a Spanish dance, added by Anton Simon). The recording is about as pale and uninteresting as all the rest.
A very disappoint ing issue, adding nothing of value to the ballet music catalogue
MARK HEGEEMANN -Belgium
ПРЕВОД – само на оценката за работата на НАЙДЕН ТОДОРОВ:
По някаква неясна причина Софийската национална филхармония е записала „Дон Кихот” на Минкус, постановка на Мариус Петипа от 1869 година и все още изпълнявана в световните театри, за втори път през последните 10 години. След Борис Спасов сега Найден Тодоров е този, който се опитва да постигне някакъв резултат, който в подходящи ръце би било слънчево и радостно събитие от началото до края.
В ръцете на Найден Тодоров, обаче, се получавава ужасно скучно слухово преживяване. След няколко минути вече, маестро Тодоров завършва с неговите бавни и кухи темпа по най-лишено от въобръжение дирижиране, каквото не съм слушал от години. Странно е, че нетанцувалните пасажи, които представляват най-вдъхновената част от музиката на Минкус, страдат най-много, като че ли г-н Найден Тодоров няма никаква представа какво дирижира.
ИЗ РЕЦЕНЗИЯ НА БЕЛГИЙСКИЯ МУЗИКАЛЕН КРИТИК МАРК ХЕГEМАН – ЗА ЗАПИСА НА БАЛЕТА „ДОН КИХОТ“ ОТ МИНКУС НА ВИЕНСКАТА ФИРМА „НАКСОС“ С ДИРИГЕНТ НАЙДЕН ТОДОРОВ
Найден Тодоров е една карикатура, пародия на диригент, с купена диплома от частния НБУ, съсипа чудесната Русенска опера само за няколко години и скоро ще бъде изгонен от Русе
Найден Тодоров скоро ще бъде изритан от нашия град, направи страшно много поразии в музикален Русе, подкрепян от мафиоти и масони като Володя Кенарев, Иван Токаджиев, Петър Данаилов, Сашо Малчев и „червената жар птица“ другарката Невяна Малчева, това вредно и зло джудже!
You can always tell an expert! Thanks for corntibutnig.
В чийто възвишен диалог трудно се намесваше диригентът НАЙДЕН ТОДОРОВ.
За него раздвижването на музикалния текст е май все още трудна за постигане цел, да не говорим за други неща. Въпреки това оркестърът следеше доста внимателно ?разговора? между солистите – и по-чувствителната част от него се включи в създаването на общия музикален порядък.
Фантастичната симфония на Берлиоз бе творбата на втората част от концерта. Дори и тази композиция с ефектността си, с естествената оркестрова виртуозност, с релефа на образите и, най-вече, пределно ясна с програмата си (тук има само да се живописва) се оказа концептуално трудна за НАЙДЕН ТОДОРОВ.
СЛУШАХМЕ ЕДНО СЪВСЕМ ПЪРВОСИГНАЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, ДОСТА ЧЕСТО ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА ТЕЖКО ЧУВАЩИ ХОРА!
Защото Найден Тодоров още не е наясно с фразиране, с динамики, с темпови колебания. И с балансиране на оркестъра според фактурата на произведението.
Доста безгрижен човек, можеш и да се усмихнеш. Но изведнъж си даваш сметка, че тъкмо такава ?диригентска визия и естетика? в момента се шири из милата ни родина и възпитава публиката с подобен комиксов възглед за музиката.
Найден Тодоров управлявал повече от шест години Русенската опера без диплома
Директори калинки, назначени без конкурси от ГЕРБ все още управляват българските театри, опери и оркестри. Наскоро една новина скандализира българската културна общественост. Директорът- диригент на Русенската опера, една от водещите у нас, Найден Тодоров нямал легитимна диплома за висше образование – бакалавър от Виена, но въпреки това се сдобил с такава /предполага се срещу добро заплащане/ за по-високата магистърска степен в Нов български университет. В биографията му, публикувана в електронната Уикипедия, можем да прочетем, че от 1993 година е бил студент на проф. Карл Йостерайхер и проф. Урош Лайович във Виенската академия, която бил завършил през 1996 година. През 2001 година пък бил станал магистър в НБУ, София. Но никъде в регистрите на това учебно заведение не фигурира въпросната бакалавърска диплома на Найден Тодоров. Сериозната музикална критика у нас, а и в чужбина не приема творческите качества на Тодоров като диригент, но за съжаление, определени кръгове у нас му оказват щедра финансова и морална подкрепа.
Преди около две години в подобна конфузна ситуация се оказа директорът на операта в Стара Загора, иначе талантливият млад певец Веселин Стойков, съобщи агенция „Телеграф“. Когато поел високия пост Стойков представил само магистърска диплома от НБУ, но в последствие се оказало, че и той няма завършена бакалавърска степен. Заради измамата Веселин Стойков беше уволнен начаса. Но солидно подкрепеният от някои „фактори”, в това число и от чиновници от културното министерство, Найден Тодоров не беше уволнен заради лъжата си! Дори наскоро получи награда. Продължи да съсипва музикален Русе с ниското качество на набързо направените постановки и концерти, както и да печели и богатее на гърба на нашите бедни музиканти с турнетата на Операта и оркестъра в чужбина.
Всъщност, явлението съвсем не е изолирано. През последните три години в редица културни институти: театри, опери, оркестри – ГЕРБ назначи без конкурс голям брой свои некадърни протежета, както се случи и в Русенския театър, където беше натрапен активистът на тази партия бившия артист, а сега извяващ се като режисьор без диплома и необходимите качества за това, Орлин Дяков.
Според законите в българското образование всеки, който придобие образователна степен в чужбина и получи документ за това, е длъжен веднага да го легализира. Това се извършва в Националния център за информация и документация към Министерството на образованието. Резултатът от тази проверка се архивира и съхранява завинаги в архива на ведомството и при нужда може да се провери.
По данни на служителите от Центъра при тях изобщо не е постъпвала диплома за бакалавърска степен на диригента- директор Найден Тодоров от Виена, което на практика означава, че у нас той няма необходимия за длъжността ценз. Потърсен за коментар, шефът на Русенската опера призна, че действително не разполага с диплома от чужбина за бакалавър. По думите му – у нас подобен документ за диригент не се признава и тази специалност се учи само в квалификационната степен магистър.
Тя обаче не е записана в държавно регулираните специалности, които задължително са по 5 години и за тях се дава директно магистърска степен.
„Впоследствие кандидатствах в НБУ и учих 2 години за бакалавър и 1 за магистър“, твърди още Найден Тодоров.
На въпроса защо е учил толкова кратко, при положение че продължителността на бакалавърския курс е поне четири години, а на магистърския – две, Найден Тодоров отговори, че бил представил „легализирана и призната академична справка от Виена“. Но за наличието на подобен редовен документ от просветното министерство обаче не
потвърдиха.
Интересното е, че Найден Тодоров вече се е кандидатирал отново – за трети път! – за директор на Русенската опера, въпреки че в условията за конкурса се изисква нормална, истинска диплома.