Сайт на Ася Пенчева

Още един поглед

Доц.Радев: Не дипломи, а свидетелства за юнаци трябва да даваме на гимназистите!

Радослав Радев е роден на 5 октомври 1954 г. Завършил е българска филология във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, където сега е доцент по методика на литературното обучение.  Редактор е на алманах „Света гора“, а сам е автор на литературоведските книги „Алеко Константинов. Лице и опако“, „Иван Вазов и българското предвечерие“, „Енциклопедия на българската възрожденска литература“, „История и култура на България в дати. Възраждане“, „Размисли за иконата и стенописа в българската литература“, „Сбъднати пътувания на духа чрез словото и пластиката“, „От калпака до цървулите“. Той бе в Русе по покана на методическото обединение на учителите по български език и литература в Математическата гимназия, за да участва в традиционната ученическа литературна конференция.
- Доц.Радев, вие сте един от обучителите на учители, които оценяваха матурите на зрелостниците и участвахте в проверката на работите на учениците. Какво е впечатлението ви от „Силата на словото“ на учениците?
- Първо трябва да се каже, че голяма част от учениците не са писали съчинение. Тази година имаше изискване зрелостниците да отбележат какъв вид ще пишат – есе или съчинение. Някои писаха просто за силата на словото и получиха добри оценки.
Истината е, че голям процент от учениците са неграмотни и им е трудно да съставят смислен текст, по-голям от 5-6 изречения. Ние не поставяме въпроса за творчество в държавните зрелостни изпити, тъй като това ще измести цялата идея. Матурата е стандарт за знания, а не изискване да се проверява артистичност. Скоро разговаряхме с колеги от Полша, където нещата са още по-сериозни и трудни. Те казват, че дори тяхната най-известна писателка и носителка на Нобелова награда Вислава Шимборска не е успяла да си вземе матурата. Възможно е, тъй като това е стандарт и не е мерило за литературния талант.
- Говори се, че професионалните гимназии може и да бъдат освободени от матура по български език. Вие съгласен ли сте с такова предложение?
- Не, разбира се, тъй като зрелостният изпит е мерило за знанията на ученика със средно образование. Всъщност не е задължително да се явяват всички ученици на матура, но е добре да я има. Ще ви дам пример с Франция, където през 60-те години има два вида училища – държавни и църковни. В един момент се оказало, че те имат две различни представи за Франция заради различните си образователни програми. Единният стандарт регламентира това, което е важно за гражданите на съответната държава. Лошото е, че държавните зрелостни изпити формират начин на мислене и учениците учат толкова, колкото им е необходимо за матурата.
- Значи пропускат автори и произведения само защото няма да им трябват?
- Точно така. В българската система има голям обем от съдържание, а обемът на матурата е малък и така се редуцират някои неща. Има известно противоречие, заради което Западно-европейската литература, Руската и Възрожденската не влизат в съдържанието на уроците и преминават между другото покрай учениците. Матурата трябва да е сериозна, да задържа вниманието на зрелостниците и да е гаранция за усвоен образователен стандарт.
- Как си обяснявате факта, че учениците на природо-математическите гимназии в България се справят най-добре, а имат най-малко часове по български по програма?
- Това е тенденция наистина и доказва, че тези училища успяха да запазят лидерските си позиции. Където се води нормално обучение, децата успяват. Матурата вече определя рейтинга на училищата и става критерий в избора на училище.
- Какво гарантира успех на матурата по български?
- Много е просто – добра правописна култура, въпроси от граматиката, заглавия и герои от литературни произведения, автори и основни понятия. Трябва да се намери баланс между учебното съдържание и матурата. Той обаче трябва да е така премерен, за да не се възбужда обществена реакция, както това се случи по отношение на Вапцаров. Когато преди години поискахме този автор да бъде изваден от учебното съдържание, имаше протест. А той трябва да си „почине“ известно време заради огромната му идеологическа обремененост. Опитайте се да го преподавате без да премълчавате истината. Не е редно да караме учениците да разрешават проблеми, каквито обществото все още не може да разреши.
- А каква е ганацията, че след 50 години отново ще се изучава точно Вапцаров?
- Никаква и нищо няма да загубим. Това, че Александър Вутимски или Чудомир не са в учебната програма означава ли, че не се четат от българите? Учебната програма се прави на йерархичен принцип и ниска хумористична литература не влиза в нея. Цялата литература е на принципа героично и трагично, затова си мисля, че ние на зрелостниците трябва да им даваме дипломи за юнаци. В програмата няма абсолютно никакъв хумор и нищо смешно не се изучава. Дори Алеко Константинов се изучава от гледна точка на сатирата, а не на хумора.
- Това не депресира ли?
- От една страна депресира, а от друга създава грешна представа у младите хора за литературата.
- Вие за кой автор бихте настоявали да бъде включен за изучаване?
- Не бих посмял никого да предложа, тъй като и той ще бъде разглеждан едностранно. Всичко е строго индивидуално, тъй като става дума за читателска култура. Лично аз харесвам много Райко Алексиев и неговата творба „Приключенията на Гуньо Гъсков“. Недостатък в нашата култура и образование е, че историческите обстоятелства не са ни позволили да бъдем наивнци и да правим наивно изкуство. През 30-те години това, което е направил Райко Алексиев с „Гуньо Гъсков“, е пример за липсващия наивизъм. Тази книга е най-четената по това време, като е излизала във вестник „Щурец“ в отделна колонка. Прочетете я, ще се забавлявате и ще се запитате защо не е в учебното съдържание в българското училище.

Posted in Ново and Хората 8 years, 5 months ago at 11:41.

4 comments

4 Replies

  1. Ивалин май 25th 2012

    Не разбрах кой е публикувал тука в този сайт тази статия, но това е недопустимо – „А каква е ганацията, че след 50 години отново ще се изучава точно Вапцаров?“ Аз лично познавам доц. Радев от 20 г. и съм възхитен от неговата личност! Той е преди бсичко Човек и велик педагог от истинските преподаватели! Такива като него във ВТУ се броят на пръстите на едната ръка, но като се замисля и те са много, освен, ако този дето брои не е някой пострадал дърводелец при трудова злополука

  2. аз съм си публикувала интервюто, което съм направила в служебната си стая на редакцията във вестник „Утро“. Защо пък да е недопустим въпросът? Какво странно има в него? Все пак следва и отговор, нали.

  3. Прекрасно интервю!

  4. Проф. Радослав Радев действително е прекрасен Човек и Педагог. И винаги е имал свежо и определо НЕ наивно мнение за нещата, кото се случват около него.
    Да, след 2002 „внедриха“ в учебното съдържание много западноевропейска литература, „смъкнаха“ Пайсий в VІ клас, а космогоничните митове в V, има много обреден фолклор, но в матурата влизат само класиците, които ако не са революционери, трябва да пишат за българското село.
    А Българското възраждане, западноевропейската литература и Руската класическа разказват за едно и също време. А българи са шетали и в трите посоки. Защо не са включени в матурата?
    В матуритетните въпроси има много граматични, стилистични и т.н. правила, но от опит знам, че никой знаещ правилата не е проговорил или прописал правилно на съответния език. Знаещите правилта често имат проблеми с комуникацията!


Вашия коментар