Д-р Събев съживява стари джаджи, свири на тромпет и вае мускули
Д-р Никола Събев е роден на 15 април 1962 г. в Русе. Завършил е медицина със специалност „Вътрешни болести“ и „Здравен мениджмънт“, а в момента подготвя докторат за рисковите фактори за сърдечно-съдовите заболявания. Проучване като неговото се прави за първи път в България. В продължение на 12 години е дирекор на поликлиниката в Борово. Бил е на служба в Министерството на здравеопазването, където оглавява отдел „Здравна регулация, национални и международни здравни програми“.
Точно в 15 ч от кабинета на шефа на Районния център по здравеопазване се чува мелодичният звън на няколко часовника, а финалът на тази хармония поставя кукувичка. Това впечатлява, но само този, който не знае за всички страсти на д-р Никола Събев – часовници, фотография, радиопарати, тромпет, спорт и сериозна медицина.
Фотографията
Преди година направих първата си самостоятелна изложба във фоайето на Доходното здание. На снимките тогава посетителите видяха както съвършената красота на природата, така и образите на Чудомирови герои от Борово. Тази есен ще е следващата.
Корита, паламарки, сърпове, чакръци – това не ми е интересно. Харесвам старата техника. Най-старият ми фотоапарат е от 1920 г. „Краус Ролет“- едно момченце ми го подари. Ще ти донеса нещо от село, каза и донесе една ръждясала кутия. Като го отворих, онемях. Произведен е 1920 г., работи, но за него филми вече няма. Другият е от баща ми „Цайс Икон“, произведен 1930 г. С него са ми правени детските снимки. Работи перфектно и досега – за него ленти има. На този свят фотоапарати правят три нации – германците, японците и руснаците. Подобно е и с часовниците – Швейцария, Япония и Русия. Сега обаче снимам с дигитален – Фуджи s6500 fd – отлично съотношение между качество и цена.
Не снимам събития и приятелски празненства – уморен съм вече. Подвикват ми „ела да ни снимаш с братовчеда, докато пием ракията“ – е няма как да стане хубава снимка, защото нито обектите са обекти, нито действието им е за запечатване.
За фотогрфията са важни обектът, фотографът и между тях е апаратът. Човек, който вижда красотата, може да снима наистина прекрасни неща. Вярно е, че няма как да се получи хубава снимка с калпав апарат, но той не е всичко. Старите имат по две скорости и две бленди, а са брилянтни.
Баща ми обичаше да снима, а аз като ученик харесвах да се занимавам с оптика. Ходих на кръжок по фотодело. В колекцията има и „Болтика“ – следвоенна, евтина алтернатива на „Лайка“ и „Зоркий“ – руското име на произведението, направено от окупирания немския завод на „Лайка“. У дома имам „ФЕД 2″, последната „Практика“, „Смена2″ и още други двайсетина уникати.
Тромпетът
Баща ми, д-р Емил Събев, гастроентеролог, свиреше на тромпет и цигулка. Цигулката изисква съвсем други качества, макар аз да бях музикален още от дете. Бързо се научих да свиря на тромпет и това ми доставя голямо удоволствие. Имам едно клипче, на което свиря със сурдинка „Есенни листа“ на Йосиф Козма заедно с Пламен Павлов, мой приятел и диригент на оркестъра на ФТТ „Найден Киров“.
Когато се занимаваш с такива стари вещи, се връщаш в миналото, когато животът е бил друг и хората са били други. Инженерството за мене беше алтернативен вариант, но семейните традиции надделяха. Но като че ли е по-добре да съм лекар с хоби техника, отколкото техник с хоби медицина. Роден съм с Леонардо да Винчи на една дата – общите неща се изчерпват с това – не мога да рисувам и много съжалявам за това.
Радиоапаратите
Имахме на времето един стар „Филипс“ у дома от 1938 г. Купен от дядо ми и баба ми във Вишовград, Великотърновско. Слагали го на акумулатори. Нямало е телевизии, далекопроводи, GSM-и, компютри – нищо и звукът бил прекрасен – чист и силен. Опъвали антената и на дълги, средни и къси вълни слушало цялото село. Хубаво, даскалице, ама къде са хората? Това радио го подари баща ми на един свой приятел. Само че мой приятел пък ми подари „Олимпия“ от 1956 г. – пращят потенциометри, лампа не работеше, но отвън светеше. Двамата с един техник го почнахме и сега работи. В момента имам „Филипс“ от 1937 г., „Кьортинг“ от 1939 г., АЕГ-1941 г., военно производство. В руските сайтове има схеми за всичко.
То вътре мъртвило, мирише на мухъл и мишки, но като го пипнеш, го съживяваш. Също като пациент. И се пренасяш в онези военни времена – надежда, прозорец към света, ВВС, Левитан… За съжаление заемат много място и сега ми се наложи да направя специална пристройка за тях. Имам дори вариант на грамофон „Куче марка“, който сам съм възстановил, но имам само една плоча за него. Той ми е подарък от д-р Бакърджиев, на когото пък аз възстанових един джобен позлатен швейцарски часовник „Сигма“.
Всъщност историята на тази „Куче марка“ е много интересна и не знам защо изразът е добил популярност като синоним на нещо некачествено. „His MasterТs Voice“ /“Гласът на неговия господар“/, днес съкратено HMV, е известна марка в музикалния бизнес, а дълги години е име на голяма звукозаписна компания. Името идва от една картина, нарисувана през 1899 г. от британския художник Франсис Бароуд. Не нея е изобразено кучето на неговия брат Марк, фокстериер на име Нипър. Когато Марк починал, Франсис прибрал Нипър заедно с фонографа на брат си и колекция от записи с неговия глас. Тогавашните фонографи с цилиндър са можели да правят и записи, за разлика от по-късните дискови грамофони. Франсис забелязал, че кучето се заслушвало във фунията винаги, когато пуснел някой от записите на Марк. Така се родила идеята да нарисува кучето с грамофона на картина.
В началото на 1900 г. Франсис опитва да продаде картината заедно с авторските права за използването й в реклами на няколко фирми, произвеждащи фонографи, но те не проявили интерес. Малко по-късно същата година, нова компания на име „The Gramophone Company“" все пак сключва сделка, при условие Франсис да промени цилиндър-фонографа на картината с една от техните нови дискови машини. За пръв път изображението е използвано от компанията в нейни рекламни материали през 1900 г., а на художника са поръчани разнообразни вариации на картината.
По-късно, по искане на изобретателя на грамофона Емил Берлинер, авторските права върху изображението за американския пазар стават собственост на Victor Talking Machine Company, които използват емблемата доста по-агресивно от английските си партньори, и от 1902 г. всички техни записи носят опростен вариант на оригиналната рисунка на Франсис. Списанията призовават купувачите на грамофонни плочи „Търсете кучето!“. Дори в разказ на Чудомир има такава реплика на търговец на грамофони – „Имам и „Куче марка“, но трябва да почакате“.
Часовниците
Този „Сигма“, който беше на д-р Бакърджиев, му останал от дядо му и някаква негова братовчедка в Швейцария го занесла на ремонт и там й поискали над 500 франка. Той решил да ми се довери и ако стане – стане, ако не – само спомен от дядо му. Страхувах се само да няма нещо счупено вътре, което не мога да поправя. Отворих го, почистих го, направих му реглаж и часовникът тръгна. Много му се радвах и аз.
В старите механизми виждаш откривателския дух, да проследиш как са се сменяли техническите решения – по-голямата част е механика във всичко.
Фитнесът
Винаги съм спортувал като ученик – бягал съм, скачал съм, играл съм футбол и хандбал в гимназията. Докато работех в София и преподавах в НСА, поднових активните си занимания със спорт. Бях в осми клас, когато за пръв път чух за културизъм и не в смисъла на културен туризъм, а за него като спорт. Имаше по него време две книжки всичко на всичко издадени в България и си ги купих и двете. В СССР се казваше атлетическа гимнастика и там работеха в друга насока. Целта на културизма е да развие всички мускулни групи в определени пропорции. Дълги години се смяташе, че за културиста идеалните пропорции са равенство в обиколките на шията, бицепса и прасеца. В съвременността е друго и затова хората остават с впечатлението, че културистите не изглеждат добре. В миналото помпенето на мускули е ставало по съвсем естествен начин, а сега е нещо като тъпченето с химия на бройлерите. Има и друго твърдение – че културистите не са силни физически хора, но това не е съвсем така. Аз, както спортувам за удоволствие и съм на почти 50 години, изтласквам 130 килограма от лег. Елитните културисти изглеждат по този начин от снимките максимум две седмици около състезание. Те трудно си намират и дрехи – аз доскоро само по поръчка си шиех сака например.
Имам почетен диплом – УС на Българската федерация по културизъм и фитнес удостоява д-р Никола Събев със званието „почетен член“. За мен това е голямо признание за труда и ентусиазма. Не съм участвал в състезания никога, тъй като съм нямал амбиция и желание за това. 70% от резултатите при културизма се дължи на храненето. Основно белтъчна храна, което е 20-30 яйца и 3 килограма месо на ден. Аз не мога да издържа на това повече от седмица.
Медицината
Специализирах вътрешни болести, след това „Здравен мениджмънт“, а сега съм пред защита на докторат за рисковите фактори за сърдечно-съдовите заболявания. Говори се в нашите среди, че това проучване, което аз съм направил, досега в България не е правено. Изследвах по утвърдена методика 1600 човека от община Борово и резултатите са изключително интересни. Не съм намерил причините за високото кръвно налягане, затова и не кандидатствам за Нобелова награда, но поне имаме приблизителна представа за начина на живот, на храненето, на приема на алкохол и т.н. А в Борово бях директор на поликлиниката и няма нещо от медицината, което да не съм правил – от водене на раждане до старчески болести.
В кариерата си съм бил и в Министерството на здравеопазването, но реших да се върна при семейството си – пътуването ме убиваше.
Въпреки че д-р Събев поправя стари часовници, притежава антикварен фотоапарат, възстановил е грамофон с фуния, на ръката си той никога не носи часовник, снима с цифров апарат, слуша музика от компютъра си и провежда държавната здравна политика в Русе.