Сайт на Ася Пенчева

Децата на мутренското време не могат да четат? To be continued…

Българските ученици са на образователно ниво като на тези в банановите републики. Това констатира международно оценяване, направено през 2009 г. в 179 български училища. Положението е зле, но следва продължение. Ще става още по-зле. Причините не са единствено в учебните програми и учителите – цялата ни работа е сбъркана. Няма как най-бедната държава в Европа да няма най-лошото здравеопазване, най-калпавото образование, най-странната подредба изобщо. Всъщност резултатите на тези 15-16-годишни ученици са напълно реални и не би трябвало да учудват никого. Това са децата, родени в мутренските времена, когато, спомнете си, други хора наложиха другите правила.
В зората на демокрацията на всички гимназисти стана ясно, че няма много ползи от ученето. Примерите бяха напълно достатъчни – пред очите им съкращаваха родителите им инженери, учители, икономисти, офицери от армията, лекари… Всички те зорлем станаха търговци или караха вечер таксита, за да изхранят семействата си. През това време възпитаниците на паралелките от силовите спортове

забогатяваха с космическа скорост

Още си спомням как майката на моя приятелка, инженер-електрончик, отвори магазин за бикини и се страхуваше дали някой няма да й отлепи стикера на „ВИС 2″ и така да й разбият витрината за пореден път от „СИК“. Мутрите изнудваха наред и наложиха нови правила, нов ред в хаоса.
Оттогава в тази държава няма никакво значение какво си учил и какво можеш. Важно е да хванеш правилния партиен асансьор и с него да потеглиш към висините на кариерата и властта. Друг вариант е чистата случайност и късмет, благодарение на които тихо и кротко ще си вземаш заплатката /малка, но твоя/ и ще чакаш годините до пенсия, ръчен часовник и плат за костюм от колегите на изпращане от службата.
Ето и няколко примера в тази посока – министърът на спорта Васил Иванов-Лучано в правителството на царя, бивш боксьор, без образование зае изключително висок пост в държавата. Заради него парламентът наложи поправката „Лучано“ и сега всеки може да си е всякакъв, стига да е на правилното място в точното време сред подходящите хора. Защо да спестим името на настоящия министър на културата Вежди Рашидов, който през 2001 г. беше арестуван за побой над полицай, а на следващата година получи орден „Стара планина“. А бившата външна министърка и провалена кандидатка за еврокомисар – учителката Румяна Желева?

В коя нормална държава може да се случи подобно нещо?

България е страната на неограничените възможности, но хората й са с ограничени способности и това ще става все по-голям проблем.
През 90-те, когато се раждаха тези деца, за които светът твърди, че имат проблеми с четенето и разбирането на текстове, ценностите се смениха. Още по сергиите с антикварни книги има остатъци от онзи период, когато заради пакет цигари, кило захар и бутилка олио хората се разделяха с томчетата. Всъщност помните ли онези вече исторически времена, в които да имаш познат книжар бе по-ценно от това да имаш вуйчо владика? Но това вече е минало.
Еспертите от просветното министерство /да се върнем на темата все пак/ с учудване установили, че имало твърде голяма разлика между много знаещите и нищо не знаещите. „Ножицата“ била твърде разтворена, което показвало, че има много малък процент ученици, амбицирани много да учат и знаят. На кое се учудват? Че са останали и такива?

Не, те са временно тук

В момента стягат багажа – умствен и конкретен, за да избягат от България. Тези деца са наясно, че тук няма нито заслужени пари, нито изява, нито нормален живот, нито закони, нито морал… В България образованието е нищо. То не е капитал. От него не се печели. Парадоксално е, че сме на първо място в света по брой висши учебни заведения на глава от населението, а сме неграмотници. Как да обясня на децата си кога се използва пълен и кратък член в българския език, като всяка вечер на телевизора излиза надпис „Чаромата който сближава“. Две грешки в изречение от три думи.
Този малък процент умни младежи със златните медали от международни олимпиади са онези, които ще изпращаме на самолетите веднага след завършването им. Успехите на русенеца Момчил Молнар по физика и астрономия са на светлинни години от нивото на обучение в страната по физика и астрономия. Отличията в математиката на Яница Пехова и Велина Вълова изобщо не са показателни за знанията на гимназистите повсеместно. Постиженията по информатика на Светослав Колев са несравними с геймърските мераци на връстниците му.
Да имаш посредническа агенция за обучение в чужбина е доходен, но и убийствен бизнес. Пари се печелят, но от държавата се изнася най-ценният капитал – умните млади хора. Няма как да е иначе, след като състоянието на висшето образование у нас е все по-трагично, нивото спада с всяка година и

университети никнат под път и над път

Освен това родителите са значително по-спокойни за децата си, ако са студенти в Англия, отколкото в столичния Студентски град и всяка вечер ги мислят дали ще се приберат живи от легендарната дискотека на Цецо Спасов и няма ли да ги нападне глутница кучета. Да не споменаваме, че половината дипломи за т.н. „висше образование“ са си направо напазарувани.
Матурите за зрелостниците ясно показаха, че положението не е никак розово. Учителите обаче също имат вина за това. По-голямата част от тях ходят на работа на принципа „за толкова пари – толкова“ и хич не ги интересува Иво и Камелия дали са в час. Не, не всички са такива, но колко е трудно да намериш съвестен колега, който да остава и след учебни занятия за занимания с децата и да ги готви за състезания знаят само няколко директори в Русе. Не всички. Заради делегираните бюджети в училищата търпят всички капризи на Иво и Камелия, извиняват им всички възможни отсъствия, пишат им по една тройка и така изтикват средното. Лошото е, че Иво и Камелия знаят всичко това и се възползват максимално от ситуацията.
Да погледнем на нещата от друг ъгъл. Ако някой предприемач от Западна Европа или САЩ реши да изнесе част от производството си в нашата родина, съвсем нормално е да се поинтересува с какви хора ще си има работа на Балканите. Ами ако погледне тези резултати от това проучване? България, Румъния и Сърбия са почти на едно дередже. Учениците не могат да разбират и анализират текстове, а познанията им по науки са под средното ниво. Какво ще прави този човек при такъв висок процент необразовани хора или

по друг начин казано – тъпаци

които първо няма да му построят сградата както трябва, второ няма да му разберат чертежите за машините, трето ще произвеждат некачествено, четвърто ще го окрадат, пето ще го рекетират?… Ще се изнесе максимум след година.
Тъжно е, но тези неща са така. Тука е така. Преди не беше, но стана с мълчаливото съгласие на всички българи и политическата подкрепа на правителствата след 1989 г. Образованието – средно и висше, се нуждае от промяна, от реформа, от ясна стратегия за постигане на определена цел. Ако е вярно, че има конспирация срещу България и всички са се наговорили точно нас да прецакат, са постигнали неочаквано добри резултати – сами си се прецакахме. Остава да видим след две години дали няма да сме на почетното предпоследно място в класацията на PISA.
Докато четем тези редове, Сашко вече попълва документите си за кандидатстване в Шотландия, а Жорко се чуди по кого да мята яйца и кисело мляко, за да иска по-голяма зимна ваканция.