Щурецът Валди засвири от скалите на Писанец
Звучи като виц, но е самата истина. Получих квитанция от
Готин пред камината в Писанец
“Мюзикаутор“, че са ми преведени 118 лева от БСП, която използвала песента „Вдигни очи“ на свои предизборни митинги, и така разбрах, че съм станал част от червената агитация, разказва чаровният „щурец“ Валди Тотев.
Няколко години по-рано песента по текст на Александър Петров беше един от сините химни с популярността на „Последен валс“, „Развод“, „Времето е наше“ и „Утре започва от днес“. Това не е нито първият, нито последният куриоз в пълноводната кариера на един от най-обичаните български музиканти. Днес клавирът на „Щурците“, автор на някои от най-известните им песни „Огнен знак“, „Помниш ли“, „Среща с деня“, „Навечерие“ е намерил любов и домашeн уют в Писанец, на 30 километра от Русе заедно с Дими – цигуларка в Русенска държавна опера и нежната струна в дуетите с Валди.
Писанец е едно от красивите селца в Русенско. Къщите са наредени сякаш като публика в амфитеатър, която гледа вековното представление, в което течащият между величествени скали Бели Лом е изваял приказни красоти. Селото е предпочитано от много русенци за вилни имоти и доскоро най-известният му летен обитател бе доскорошният ректор на Русенския универстет доц.Марко Тодоров. Сега вече ВИП селянин номер 1 е Валди Тотев. В началото повечето от хората там, отраснали с музиката на Ибро Лолов, оркестър „Хоро“ и сестри Кушлеви не разпознавали в изтънчения, усмихнат и благороден мъж рокзвездата от „Щурците“, но скоро по-младите се усетили, че в селото има човек, който хем е важен, хем не се големее.
Както най-често става, и този обрат в живота на Валди, довел го от столичната Борисова градина в селце край Русе, е плод на любовта. Преместването в Поломието не е ексцентрична звездна прищевка, а следване на сърдечния ритъм.
Господарят на нежните думи и романтичната музика
идва тук, за да бъде заедно с Дими. И ако е вярно, че късната любов е изпълнена със сладост, спокойствие и особени сантименти плод, клавиристът и цигуларката са имали щастието да го открият.
Не, нашата къща не е като тези палати, които данъчните показват от хеликоптера. Малка и кокетна е и дори ние си й викаме хижичка. Тя и като изглед си е точно такава – уютна хижа, обяснява „щурецът“ Валди докато катери страмнината по скалистите улици на живописното село.
Тук дошли благодарение на Дими, която много искала да си има дом на село, в който да се спасява от градската глъчка.
И двамата имаме, така да се каже, „шумни“ професии, апартаментът ни в Русе е на оживено кръстовище и няма друг рай сега за нас от селската тишина, казва Валди. Дима била толкова навита, че обиколила целия регион в търсене на имот и го открила в едно от най-красивите села. Сделката станала бързо и по световен интернет стандарт – собствениците си живеели в Ню Йорк и дори не са се виждали с новите стопани на имота им.
Има две легенди за произхода на името на Писанец, обяснява присаденият Валди, който с любопитство се запознава с местните забележителности. Според едната точно заради красотата на природата наоколо, която била като изписаната, нарекли така селото. Другата пък се свързва с юначното минало и Апостола на свободата, който, както разказва легендата, записвал тук момчета за четници. Та от „пиша“ станало Писанец.
Но не само „щурецът“ се интересува от селото. То също е любопитно за неговата история. Фактът, че Валди е внук на героя от Сръбско-българската и Балканската война полковник Владимир Серафимов и носи неговото име, се знае и в Писанец.
Хората са чели, учили са, интересували са се от миналото на страната и това е истински патриотизъм, коментира Владимир Тотев.
Малката къща с балконче и изглед към скалите и долината на Поломието засега не е постоянно жилище за Валди и Дими. Причината е, че няма достатъчно добра изолация и отоплението й е трудно. Сега в едната стая гори камина, за която Валди с вещина се грижи, но в другата – импровизираната репетиционна зала, трудно се сгрява с малка духалка.
Двете ъглови легла там са изпълнени с партитури. На едното са клавирите на Валди, а на другото – солата за цигулката на Дими. Двамата са подготвили репертоар за почти два часа музика нон стоп и често гастролират в русенски заведения, където неизменно препълват масите до дупка и правят фурор, а клиентите пеят с тях българските и чужди евъргрийни.
Хората си мислят, че човек като е отишъл на село, е напуснал цивилизацията, но в днешно време това изобщо не е така, твърди щурецът. Носталгия към София не изпитва, но пък е донесъл цял куфар със снимки и спомени от историята на фамилията си.
Най-отгоре на лавицата са фотографиите на майка му, дъщеря му Лили и първородната внучка Мария. Насреща им са важните снимки на Дими – покойният й съпруг Вежен с тогава малкия им син Борислав. Впрочем Боби е един от най-талантливите младия актьори в трупата на Русенския театър „Сава Огнянов“.
Макар да се радва на селския дух, все още не е усвоил типичните умения в градината и сред животните. В двора на Валди и Дими има само няколко кайсиеви дървета. Те са в онази част, в която има достатъчно почва. Другото е скала и има само педя пръст, обяснява с разбиране стопаниинът. Въпреки оскъдната земя за корените им овошките се отблагордаряват за грижите с изобилен плод, но от него още не е варена прочутата местна ракия. Като изтънчени ценители Валди и Дими предпочитат по чаша мерло, за което пианистът пее в баладата си „Петък полунощ“.
Вече трета година двойката ще прекара четири месеца през зимата в един от хотелите в Банско и ще свирят за гостите му. В кръчмата в Писанец все още не са ги канили, но пък само преди дни поздравили с именния му ден комшията си дядо Деньо. Човекът чува тежко, но се зарадва на „Бяла тишина“ и „Бира, секс и рок енд рол“, разказва Валди.
Той е един от най-прекрасните хора, които съм срещал изобщо в живота си. Когато дойдох и се установихме в тази къща, Дими обяснила на стареца, че ще ме вижда често и не съм от гостите й. Той попитал веднага кой е тоя и се позачудил, като разбрал, че съм популярно лице. Дими му подарила плакат на „Щурците“ от концерта за 40-годишнината на групата и той го окачил на видно място в къщата. В следващ разговор обаче попитал „Ами що никъде не виждам Димитранка?“. Той очаквал да сме двамата на плаката, тъй като знае, че сме музиканти. Дядо Деньо идва често у дома да си поговорим, всъщност да си повикаме, тъй като той е на 88 години и почти не чува. В четвъртък и неделя с него „вардим“ тотото – какви числа ще излязат и ще спечели ли някой лев за добавка към пенсията. Понякога задрямва, но е спокоен, защото знае, че аз му записвам числата. Много ни е мил и дори сега Дими, като беше на турне във Франция, му донесе нов каскет – супер му стои.
В тази почти идилична атмосфера дошла новината че „Щурците“ получават орден „Св.св.Кирил и Методий“.
Все още не можем да открием причината точно в тази година да ни наградят с държавно отличие. Очаквахме това да стане за 40-годишнината на групата, но не и за 43-тата. Между нас се шегувахме, че наградата можеше да дойде и на 45-годишнината, ние да изпеем „45 години стигат“ и да се пенсионираме, прям е Валди.
Но най-голямата изненада дошла след церемонията в Гербовата зала на Президентството.
Направо щях да падна, като видях снимката на групата от награждаването във вестник „24 часа“ над тази на премиера Бойко Борисов. Кога преди години ще ни сложат точно нас над Тодор Живков – никога!, разказва Валди.
Новополучениото отличие веднага намерило приложение в Писанец.
Аз заради дядо Деньо донесох ордена от президента в Писанец. Той получи медал за 65-годишнината от края на Втората световна война като ветеран. Сега в Писанец на една улица живеят двама орденоносци – Валди и Деньо.
Не му харесва днешната ситуация в страната, не е съгласен балерините и балетистите да се пенсионират на 62 години и директно пита колко всъщност са тези танцьори и те ли точно ще съборят пенсионната система.
Въпреки извоюваната демокрация и свобода, цензурата същестува
твърди Валди и разказва за едно от последните издания на конкурса „Бургас и морето“. Написал песен, която била одобрена от журито и пусната сред селектираните 12.
Стефан Диомов ми се обади да изпратя готовата версия, но някой бил възмутен, че осмивала българо-съветската дружба. Ето текстът, а вие преценете дали е така:
Маша и Наташа
Маша ли беше или Наташа
от Украйна или Москва.
Беше млада, красива, изящна,
със широка славянска душа.
Седем дни я отбивах от групата
в „Кореком“ я заведох дори.
Дотежаха ми малко покупките,
но в квартирата всичко простих.
А сега тази моя Наташа
или Маша – не помня това
бизнес-дама очень прекрасная
пак на Солнечний берег пришла.
Вярно, днес нещата са други,
няма вече дори „Кореком“,
но в мен стари чувства събуди
отпускарският летен сезон.
И отново се любихме тайно
както някога, както преди
под луната блестяща, омайно
и милион черноморски звезди.
Пуста руско-болгарская дружба
или българо-руска – не знам,
по сме свои някак задружни
в този свят, в който всеки е сам.
Това е просто една история, която се е случила, случва се и ще продължи да се случва, но беше цензурирана песента и спряна от Диомов по други съображения, не идеологически. Някой като ми каже, че иска да се върнат старите времена, направо подскачам, казва „щурецът“, който „разцепи тишината“ и е уверен, че „животът днес върви напред, а не назад“.
Но не политиката е голямата страст на автора на „Футуролог“, който напълно се вписва в „…един античен израз – „готин“…“. Неговата голяма любов си остава нежната, мелодична, съдържателна и сърдечна музика, а голямото му щастие – че има Дими, с която да я споделя. И няма значение дали това става в Писанец, или на Боровец, защото обичта няма адрес и е само огнен знак в бялата тишина, в която снегът на спомена оставя две следи в този свят студен и е истинският вкус на времето.