Сайт на Ася Пенчева

Отец Стефан: Няма сила, която да ни забрани да се обичаме!

- Тази година отново съвпадат датите на Възкресение Христово за католици и православни. Какво ще правите в Русе, отче?
- Това, което правим всяка година – ще се поздравим. Не със съслужение, както някои злонамерени интерпретатори го казват, а с взаимна и братска прегръдка. Когато не съвпадат двата празника, ние пак се поздравяваме, но в години като настоящата, ще го направим в една нощ. Това да не се поздравим на най-светлия християнски празник, би било диво и човеконенавистно. Ние не можем да служим заедно, но можем да се поздравим и да се прегърнем. В църквата е настъпило разделение, но нямаме каноническа забрана да се обичаме. 
- Католическата църква е склонна православни свещеници да изнасят проповеди в нейни храмове, но православната не е. Защо?
- Като казваме това, трябва да имаме предвид Българската православна църква. При нас се наблюдава все по-голямо втвърдяване във формалните неща. Докато грамотните богослови от Вселенската православна църква присъстват на всички междуконфесионални срещи и диалози. Дори на последната в Равена, в Италия нямаше представител единствено на Българската православна църква. Диалозите между православни и католици текат без прекъсване, но за съжаление нас ни няма. Причината е, че у нас липсват изявени богослови, липсва голямо богословие. Тази липса е заместена от дребнаво

формално зацикляне в някакво ултраправославие, нещо като фундаментализъм

Мнозина считат, че подобни действия са едва ли не предателство към православието. За мен обаче това е чиста проба неграмотно тесногръдие. Това, че тези хора изповядват такова православие, не ги доближава до Бога, забравят, че основното във вярата е любовта, че вярваме в един Бог, в един Спасител, че нашите основи са общи и нещата, които ни събират, са повече от тези, които ни разделят. Все пак допреди 1000 години ние сме били една църква.
- Защо им е на католиците да протягат ръка към православните?
- Защото ако не подадеш ръка, това, което изповядваш, вече не е християнство. През голяма част от този 1000-годишен период на разделението католиците също изповядваха подобно християнство, че те са единствено правите и няма смисъл от диалог и той е вреден с еретици, които са отпаднали от църкавата. Те обаче направиха изключителен ход напред, особено след втория ватикански събор през 60-те години на миналия век. Връщането към апостолското и светоотеческо християнство промени тяхното отношение и богослужение. Папа Йоан Павел Втори има огромна заслуга, но тези процеси тръгнаха преди него със създаването на големи богословски трудове в тази област. 
Целият свят се измени. Имаме един милион млади българи зад граница, които живеят, обкръжени от католици и протестанти, и да бъдем капсуловани чисто практически е невъзможно.

Ежедневието ни налага да бъдем отворени и диалогични

В нашия случай с двете църкви на една улица е още едно доказателство. Ако католическата беше на километър разстояние, може би нямаше да правим тези срещи в полунощ на Възкресение. Самият факт на нашето съседство ни задължава да сме заедно. Ние с отец Валтер се срещаме всеки ден и както аз му казвам „добър ден!“, не може на Великден да не го поздравя с пасхалния поздрав. Ако не го направя, би било лицемерие, безумие, идиотско. Ние правим това, което е позволено от каноните. 
Преди два месеца отец Валтер ме покани да изнеса проповед в неговата църква по повод седмицата на християнското единение. След това в някои православни сайтове се появиха остро критични материали, че моята проповед е едва ли не предателство на православието. Аз ги разбирам тези хора, тъй като общувам с тях и знам причините те да мислят така, но категорично не го приемам, защото апостол Павел е изнесъл проповед пред езичници в атинския ареопаг. Аз също мога да проповядвам както пред езичници, така и пред мюсюлмани и в това няма нищо лошо. Напротив – това е изключително важно да се прави.

Ако бяха днешните фундаменталисти, сигурно биха развенчали и апостол Павел

че проповядва пред поклонници на Зевс, но именно благодарение на такива проповеди за няколко години християнството завладява света. Една от основните слабости на Българската православна църква днес е липсата на мисия и несъзнаването на нуждата от мисия. 
- Каква трябва да е тя?
- Да се изнася християнството и вярата извън храма, на всяко възможно място. Нашата мисия днес не е да ходим и да проповядваме сред дивите племена на Африка – това вече са го свършили протестантски мисионери, а да проповядваме в нашето общество, което става все по-езическо. В самото християнство навлизат все повече магьоснически елементи. Чух, че ако някой не се чувствал добре, щяло да му помогне, ако стане сутринта рано и иде да отвори църквата. Това си е чиста проба магизъм. А това настървено и неистово грабене на върба какво е? Как може да се вярва във върбата, че това клонче ще ти донесе благодат цяла година, до следващата Цветница. Тъй като това е доходно за свещениците, се насърчава. Повечето от тези хора, които идват само за върба, не знаят „Отче наш“, не знаят даже кои са трите лица на Светата Троица. Ние трябва да използваме техния стремеж на Цветница да дойдат в църквата за мисията си, а ние дори и това не правим. Оставете, че ние не отиваме при тях. Въпросът е когато те дойдат на голям празник,

ние да им кажем смислени думи за любов, за утеха, за надежда

Христос именно това казва „Вземете моето иго върху себе си, защото игото ми е благо и бремето ми е леко“. Времето ни е непоносимо за живеене и ние не използваме моментите, когато хората идват при нас. Задоволяваме се само с това да им продадем едно клонче върба.
- Какво правят руската, гръцката и сръбската църква?
- Проповядват. Църквата може да прави само това. Те имат изключително модерни и богати с истинско богословие сайтове в интернет. На достъпен и много грамотен език говорят на хората. Нашето богословие е застинало на едно семинарско равнище, много е изсушено и елементарно. Аз съм слушал проповеди в централни столични храмове, които са направо срамни и глупави, от четири изречения. Няма как да очакваме, че хората, които са внимавали в тези думи, ще се върнат втори път.
- Какво очаквате да се случи на Великден?
- Една част от хората ще дойдат, само за да обиколят църквата и да си вземат благодатен огън, който да отнесат вкъщи. Огънят не е най-важното и вече имах възможността да кажа пред „Утро“, че

най-важното за Възкресение Христово е Христовото Възкресение

Ако преместим акцента върху огъня, значи омаловажаваме Възкресението. Лошо няма да се носи от Йерусалим, но не бива да е с тези атракции, с тази показност по телевизиите, с онези самолети и коли, които хвърчат с висока скорост към всички краища на държавата. Цялата работа се превръща в един екшън, който е централно събитие за деня. За Възкресението нито дума. Получава се някаква вяра в огъня, все едно сме огнепоклонници.
За повечето хора всичко приключва с обикалянето на храма, а то точно след това започва. Влиза се в храма, започва Пасхалната утреня, след това Пасхалната литургия. Ако я няма литургията, всичко би било езически ритуал. Това, което отличава християнството от всички други религии е, че

Бог стана плът, че Богочовекът Исус Христос умря на кръста и възкръсна

и именно заради това апостол Павел категорично и недвусмислено казва „Ако Христос не е възкръснал, празна е нашата проповед, празна е вашата вяра“. Това трябва да се повтаря най-напред на самите свещеници, а те да го повтарят на народа. 
Преди няколко дни говорих с мой приятел, изключително интелигентен човек, който ми каза, че не вярва във Възкресението, макар да е дълбоко вярващ. Той ми обяснява как Исус Христос е бил политик и как е променил света – всичко това е вярно. Говорихме дълго, той се опитваше да ме убеждава, че това е внесено за ефект от апостол Павел. Такова твърдение съществува в много социологически анкети, направени сред християни. Между другото апостол Павел именно затова пише тези думи, защото и тогава е имало такива, които не вярват във Възкресението. Опитах се да обясня, че ако Христос не беше възкръснал, апостолите, които дотогава са рибари и са завършили живота си като мъченици, нямаше да тръгнат с риск за живота си да проповядват, че Той е възкръснал, ако това не беше истина.

Няма как в името на една измислица да рискуват живота си

Те са били поставяни в ситуация да избират дали да се спасят или да продължат да проповядват. Никой от тях не си е и помислял да се отрече.
- Чудеса стават ли в днешно време, или са привилегия на миналото?
- Чудеса стават в живота на човека ежедневно. В моя живот са ставали безброй чудеса. Аз самият не съм ходил по вода, а и не съм виждал някой да го прави, не съм премествал планини и не съм виждал някой да го прави, но Бог ми говори и се намесва лично в живота ми по един изключително конкретен, ненатрапчив и красив начин. Това прави живота приказка. Без вярата не могат да се носят тегобите на света. Красотата на чудесата осмисля дните ни.