Докторе, какво правиш, когато кашляш?
Докторе, какво правиш, когато кашляш, попитал габровец, който решил да спести пари от преглед. Ами кашлям, казал лекарят. Този стар виц беше рефрешнат в началото на седмицата с обявяването на минимална цена за преглед при доктор от 24 лева.
И тъй както всяка монета си има две страни, така и този нагрят до артериално червено въпрос си има две напълно различни страни. Защо лекарите поискаха да има под на цената на труда им? А защо хората скочиха срещу това?
Ясно е, че медицинската професия изисква много труд, учене до края на живота, отговорността е смазваща, а след грешките им идват траурните агенции. Няма как заради всичко това и заради инвестицията в себе си да лекарите да не поискат достойно заплащане. От тяхната камбанария и тези 24 лева са жълти стотинки – да речем 3 бутилки ракия или 5 кутии цигари.
Всъщност кой трябва да плаща тези минимум 24 лева? Тези, които нямат здравни осигуровки – тарикатите, които не внасят в държавата и вярват, че когато им се наложи, ще си платят колкото трябва и пак ще им излезе по-евтино.
Но ще трябва да плащат и стриктните към държавата и обществото, на които всеки лев им е на светло, но нямат време да висят на опашка първо пред кабинета на личния лекар за направление, след това да чакат час при специалист и да рискуват работното си място. Системата с пътеките и засадите в джунглата на здравеопазването отнема правото на редовния гражданин да бъде обгрижен и лекуван. Заради сбъркания модел сега лекари и пациенти винаги се гледат под вежди. Едните мислят, че вземат малко, а другите – че дават много. Но понеже са неравнопоставени, го отнася по-слабият. Сигурно сте чували „рецептата“, че болен на легло се гласи, но как да нагласим здравеопазването така, че да работи добре и за медиците, и за търсещите помощта им? Какво да кажем например за рекета на докторите преди операция. Хилядарки хвърчат под масите, но за тях никой не казва нищо. Там няма ни под, ни таван. Няма касови бележки, няма данъци, няма просрочен лизинг на новия автомобил или пропусната почивка в скъп хотел. Това е един от истинските проблем в отношенията лекар-болен, а не онези 24 лева.
Ето още малко проблеми. Точно в тази Страстна седмица стана ясно, че в страната липсват пластмасови сакове за съхранение на кръв и се връщат кръводарители. От Спешна помощ пък не се надигнали да идат и да помогнат на кървящо дете, а в Приемно отделение на болницата вземат по 20 лева на изваден кърлеж. Но в циганския квартал показно ваксинираха хлапета с лекарства от вносител, чиято шефка била сестра на голям държавен здравен началник…
В центъра на Русе има площад, който носи името на д-р Георги Мустаков. Бил е велик лекар, образован, богат и възпитан. Останал е в градската памет с изключителния си професионализъм и с човечността си. Той не само че не е вземал пари от бедните, а им е купувал лекарствата. Площадът затова носи неговото име, а не защото е карал чисто нов буик.
При днешната ситуация д-р Мустаков щеше да бъде смятан за странен наивник. Ама както казала камилата, когато изпадналата в едно деликатно затруднение – „то кое ли ми е наред, че и…“.
Абе, здраве да е!