Сайт на Ася Пенчева

Книгите не са за всеки! – доказано от 300 ученика в Русе

„Далчев не трябва да се оплаква така, а да види как да излезе от депресията – с писане и четене явно не става“. Това е сътворил неизвестен гений на матурата по български език тази година по темата „Животът и книгите“ върху стихотворението „Книгите“ на Атанас Далчев. Но пред 300 русенски гимназисти такъв проблем не стои – те са загърбили тотално писането и четенето в името на борбата с психиатричните заболявания, към които се причислява и депресията. Нещо повече – голяма част от младежите дори не преминават психологическата бариера от 5 прочетени книги през целия курс на средното си образование. Нека го кажем иначе – 300 младежи в Русенска област няма да получат дипломи, тъй като не са преминали границата до заветната тройка на матурите. Защо са търкали гащи в чиновете толкова години и защо са харчили парите на родителите си за учебници и тетрадки, щом не могат да вържат тройката, ще трябва да си обясняват вкъщи. Друг е въпросът, че ние, гражданите на републиката, сме плащали също за тяхното обучение средно по около 1500 лева на година за калпазанин.
Вече втора година от просветното министерство засекретяват всякаква информация за матурите. По времето на министър Даниел Вълчев това не беше така и всеки можеше да види как са се справили децата, в кои училища се е учило и в кои не твърде.

Обществото май изобщо не се интересува къде му отиват парите

колко заплата вземат учителите за свободните от посещения часове, за лъжливите СИП-ове и ЗИП-ове, за извънкласните форми, за класно ръководство, за платен годишен отпуск от 56 работни дни. Вероятно това е причината да не се знае, за да не се пита. Впрочем питанките могат да продължат и към директорите, че и към просветните инспекторати, които би трябвало по презумпция да оказват методическа подкрепа на колегията си, за да се постигнат максимални резултати в обучението. Глупости, в общи линии, ненужни неща.
След като са абсолютно неизвестни резултатите от матурите, а експертите нехаят, журналистите са принудени да ровят, да търсят, да пазят източниците си, да молят, да смятат и анализират резултатите от най-важните изпити – държавните зрелостни, за които плащаме всички ние. На специална пресконференция в София министър Сергей Игнатов оповести в стройни таблички процентите за успех, за неуспех, за трудности, за постижения, за средно ниво, за висша класа и т.н. Според тази обобщена справка Русенска област си е в златната среда – добър 4,26 по български език и като среден успех. Малко тъжно е, че на сайта за матурите в десетката за най-успешни училища няма нито едно от Русе. Там седем са от София и по едно от Варна, Пловдив и Кърджали. Жалко.

Картинката в Русенска област е толкова безинтересна

вече, че тенденцията отива към идеалната права. С най-висок среден успех отново са в Математическата гимназия – 5,48, следвани от Английската с 5,45, СОУ за европейски езици с 5,25 и Дойче шуле с 5,05. По същите учебници са учили и другите, с най-нисък успех – СОУ в Сливо поле с 3,07, Машиностроене с щастливото число 3,33, ДАШ-а с 3,49 и т.н.
Контрастите могат да продължат с броя на шестиците и двойките. Най-много, съвсем без никаква изненада, са шестиците в Математическата гимназия „Баба Тонка“ – 17 и в Английската гимназия „Гео Милев“ с 12. Това са в едното 13,38%, а в другото 11,32% от явилите се ученици. Не е нужно изобщо да се смятат проценти в другата категория, при двойкаджиите, където непробиваемото лидерство държи бившият Техникум по машиностроене с 49 оценки под тройката – новият Хайделберг на Балканите. Те ще лишат 25% от гимназистите от удоволствието да получат диплома за средно образование. С малка разлика след тях са учениците от Облеклото с 43 двойки. Нещата са трагични и за техникума в Две могили с 35 и Дървото в Русе с 33. Въпросът е

кой пусна тези младежи изобщо да ходят на матура

след като на тях явно нищо не им е влязло в главите за толкова години в училище.
Седмица преди провеждането на първия зрелостен изпит един баща се оплака от учителя Х в едно русенско училище. Родителят беше бесен, че „онзи“ написал поголовно двойки за срока и годината на младежите от 12 клас и ги лишил от възможността да се явят на матура. Той осакатил бъдещето на децата, те не могат да продължат образованието си, нямали шанс да започнат работа в профилна фирма, обричал ги… Даскалът обаче беше железен „Толкова знаят, толкова съм им писал. На матура отиват тези, които заслужават“. В критериите за качество на обучението в гимназиите не се допуска отклонение от средния успех по даден предмет в училище спрямо същия резултат от зрелостните изпити да надвишава 0,5-0,8%. С две думи – ако имаш 6 в бележника, толкова трябва да изкараш и на матурата, най-малко 5,50, но все пак отличен. Същото е и за тройките, четворките и петиците – трябва да са защитени. Ако не са, значи спокойно може да се говори, че

училището работи на принципа „тройка-бройка“

А нека не забравяме, че ние плащаме. Нещо повече – ще продължим да плащаме за грешките на онези некадърници, които някак са започнали работа по специалността си, поставят ни гърмящи газови уредби по къщите, строят язовири, на които стените се късат, разглобяват ни двигателите на колите, когато проблемът е в ауспуха, бъркат в техниката изводите за In и Aut…
След като темата на матурата беше върху стиховете на Далчев, абитуриентите трябваше да си спомнят на кого е посветено „Книгите“ – на Константин Гълъбов, езиковед, литературовед, философ, един от основателите на клуба на интелектуалците „Стрелец“. Тези хора следват екзистенциализма на Сартр и Камю, идеите им кореспондират със сенките от пещерата на Платон, опредметяват света в опит да надникнат оттатък видимото. Да, основана мисъл на Далчев в „Книгите“ е, че човек, обрекъл се на книгите, може да не изпита сладостите на живота, но да постигне целите си. Въпросът е какви са целите на абитуриентите.