Сайт на Ася Пенчева

Още един поглед

От любов актрисата Елена става математичката Кунчева

Клишето „Зад всеки успял мъж стои една силна жена“ може и да е втръснало, но пък е вярно за половинката на най-успешния училищен директор в Русе -  шефа в Математическата гимназия „Баба Тонка“ Митко Кунчев. Вече 34 години до него е съпругата му Елена – също учител, но в Английската гимназия.
Да си половинката на Кунчев със сигурност не е лесна работа. Неговата отдаденост го завръща вкъщи часове след приключването на графика. Дори през август той пак е впрегнал усилията си в организирането на поредното математическо състезание за децата. „Не само физически отсъства от дома – на него умът и сърцето му са в Математическата гимназия. Аз винаги съм казвала, че той има първо за рожба Математическата, а след това две свои деца“, казва съпругата Елена.
Преди няколко години решили да си купят празно дворно място в един от кварталите на Русе и там да си спретнат малка къща с дворче колкото един панелен хол. „Това беше моето желание поне малко да се откъсне от работата си. Иначе животът му щеше да мине само с мисълта за Математическата и образованието в Русе“, обобщава половинката на именития школски директор.

Двамата се познават точно от 40 години

На 15 септември 1971 г. попадат в един и същи клас на Математическата гимназия. Още в първата година се заформя приятелска компания от три момчета и две девойки. Митко е един от тях. Той е пленителен със страхотното си чувство за хумор, запазено и досега. Истинските окови за момичешките сърца обаче са китарата и песните. В последния клас на гимназията Митко се насочва към физиката, а Елена продължава да се колебае между актьорското майсторство и архитектурата. Финото и елегантно момиче съчетава театралните уроци при Константин /Диди/ Димчев и рисуването, с което е известна сред приятелите си още от ранното детство.
Самата Елена признава, че винаги е била с някаква особена хуманитарна нагласа. Учителката й по български език в гимназията Вяра Петрова е безкрайно изумена от решението на талантливата си ученичка да загърби литературата. Още повече, че по това време Елена заедно с Мариан Савов, Таня Цветкова и известния на малки и големи бате Енчо се подготвят за изпити във ВИТИЗ. Четиримата са в основата на Младежкия театър в Русе – правят празници със сценки и скечове, водят тържества и се отдават изцяло на театралното изкуство.
Родителите й обаче не са твърде съгласни

с дилемата на Елена архитектура или актьорство

„Те имаха своите притеснения как ще ме издържат като учителско семейство да уча в София и да се откъсна напълно от тях. По тяхно давление отидох да уча в Шумен математика. Тогава и Митко се записа математика“, връща се в тийнейджърските години Кунчева и признава, че все пак сърцето на Митко било в точните науки.
Всъщност математиката за Митко и Елена е това, което за сегашните юноши са боулингът, билярдът и чата във Фейсбук. Това било ухажването – в събота на кино заедно с компанията, а в неделя решават задачи само двамата.
Решението на семейния съвет Елена да продължи образованието си в Шумен, и то с математика, се оказва съдбовно. В града на Васил Друмев отиват първо Кунчеви и намират квартира за сина си Митко. Седмица след тях тръгват Дочеви, за да настанят дъщеря си Елена, като се оглеждат за стая близо до квартирата на съученика й. Това е същото, както сега родителите на познати деца да искат поне градът им в чужбина да съвпада, че да си помагат, анализира тогавашното 18-годишно момиче.
През първата година в университета на нея и през ум не й минава, че ще свъже живота си до гроб с младежа, с когото иначе сутрин отиват заедно на лекции, на обяд се връщат към квартирите, а вечер хапват на студентския стол. Връзката й с безспорния лидер в курса по математиката обаче я кара да погледне по-сериозно на тази наука. Благодарение на него аз станах отличничка, признава Елена. Конкуренция между тях никога не е имало, тъй като все пак той е абсолютно признат. Съвсем очаквано за всички Митко завършва със златен медал, а амбициозната Елена се нарежда сред отличниците на випуска.

Интригата около тяхната романтична връзка

се заформя като по сценарий на английски сериал – бавно, с уважение и изключително практично. Елена тогава дели една квартира с приятелката си и съученичка от гимназията Стефка, която обаче в края на първи курс се омъжва за друг техен приятел Вальо. Във втори курс сменят квартирите и избират апартаменти на съседни етажи – Елена на първия, Митко на втория – всеки със свой колега. Само след месец Митко остава сам, а дружката на Елена се тресе от емоционални депресии. Така двамата само тичат по стъпалата, за да се спасяват и готвят за изпити.
„По Коледа отивахме на стол една вечер и Митко предложи вместо да бягаме по стълбището, да вземем да се оженим. Решението ни беше чисто практично и го съобщихме на родителите си по телефона. Какво е било – не знам. Сега като си помисля, че дъщеря ни на 32 сключи брак, а ние сме били на по 19, просто не мога да повярвам“, разказва Елена Кунчева, чиито ученици в гимназията са на същата възраст. На 20 март 1977 г. седмици след голямото земетресение вдигат сватба. След като завършват семестриално, изчислени като деца на математици, се появяват на бял свят първо Христина, а след нея и Димитър.
След завършването младите Кунчеви се връщат в Русе и търсят работа. Със златния медал от университета Митко веднага е грабнат в Математическата гимназия, а

за отличничката Елена остава СПТУ по текстил

Когато дъщеря им навършва 3 години, младата учителка започва с невиждан ентусиазъм работа в най-добрия колектив, за който е мечтала. Едновременно с уроците в техникума обаче й се налага да води две гупи ПУЦ /Професионален учебен център/ от „Юта“ и „Дунавска коприна“. Напористата учителка намира даже шрайбпроектор, за да обяснява нагледно Питагоровата теорема. Хората идваха след работа изморени, а аз, хлапе на 23, им разправям за теореми – сега чак разбирам колко излишно е било това впрягане от моя страна, казва Елена. Впрочем, още когато постъпва в училището, директорът Петър Петров я поглежда над очилата, изобщо не разпознава в нея колежка и кимва към заместничката си: „Гинева, я го виж това, в А, Б или В ще го запишем“. После уточняват, че това слабичко момиченце с плетена бяла рокличка и метър и половина ръст е другарката по математика.
За трите години, през които е в СПТУ по текстил, Елена не губи ентусиазма си да научи учениците на математика. Оттогава са и най-веселите случки в професионалната й кариера. Още първия срок другарката яко ошарва бележниците и на почти всички пише двойки. „Тогава директорът ме повика и каза:

„Кунчева, те за двойка знаят и без тебе. Какво ще направиш ти?“

Това беше много важен житейски урок за мене. Втория срок ги научих за три“, смее се Кунчева.
Друг такъв урок получава в ситуация, която звучи като виц. „Тогава имаше матури и сме се наредили аз и колегата по химия, а отсреща ученикът от ПУЦ-а. Показвам му аз правоъгълен триъгълник и го питам как се наричат тези две страни. Той гледа, мисли над този толкова труден въпрос и нищо не му идва на ума. Колегата се опитва да подскаже с „кааааа“ и в това време ученикът скача с радост и казва „катиони“. Браво! Три по математика, че и три по химия ще пишем!“.
Докато преподава в техникума, на проверки в часовете й влизат инспекторите Даньо Михайлов и Трифон Семков. На тях явно също им прави впечатление желанието за работа на младата колежка и решават да я преместят в някое друго училище, в което учениците ще имат желание да знаят не само Питагоровата теорема, а и някоя лема.
По време на второто й майчинство със сина й Димитър Елена се запознава и стават приятелки с Мария Айзнер, учителка в Електротехникума. От нея Кунчева чува най-големите суперлативи за Електрото и колектива там. Това я навива да смени работата. Подава документи и забравя, тъй като детето в този период нещо заболява. Докато се разхождат по площада с количката обаче, я среща колежка и я поздравява радостно с „Честито! В Английската гимназия си!“.
Как така?! Какво ще правя аз там, след като съм подала молба за друго, но беше истина – на таблото пред инспектората на списъка пишеше Елена Кунчева – Английска гимназия, разказва учителката. Възраженията й пред инспекторите не се приемат и тя е назначена. Затова и решава да удари контра – ще изчака синът й да навърши три години, а след това ще кандидатства пак за супер Електрото. До такава степен не исках и да чуя за Английската, че даже изпратих свекърва си да ми вземе майчинските от училището, спомня си Елена.
Тогавашната директорка Румяна Тодорова обаче помолила все пак Елена да отскочи до гимназията, да поговорят и тогава да решава. След разговора нещата са ясни – на 15 септември 1987 г. Кунчева е назначена и не е напуснала и досега. И там я посрещат сърдечно. „Заварих старата школа с много известни имена в педагогиката изобщо. Викаха ми „бебето на колектива“.

Там усетих сладостта да работиш с добри деца“

Тази сладост и нейната амбиция заслужено й носят почетното отличие „Неофит Рилски“.
Конкуренцията между двете училища – Английска и Математическа, Кунчева я носи досега на гърба си. Тази надпревара не ми е приятна, но няма как да я избегна. Митко е директор на МГ от 1989 г. и тогава бях помолила моята директорка Румяна Тодорова да ме възприема не като съпругата на Митко Кунчев, а като Елена Кунчева, учител в повереното й училище.
В продължение на няколко години, само на 35, тя е и зам.-директор на Английската, но се отказва от този пост, за да има вече време за собствените си деца. Удовлетворение от работата й носи фактът, че 75% от нейните ученици кандидатстват с математика и успешно издържат изпитите си за университети.
В семейството на двете конкурентни училища съвсем естествено стои въпросът къде да запишат собствените си рожби. Всеки дърпа към себе си, но все пак решават напълно разумно. Ина, която е хуманитарен тип като мама, отива в Английската, а техничарят Димитър в Математическата.
Докато решава задачи, подготвя уроци и гледа деца,

Елена разпуска с ръкоделие и кулинарни шедьоври

Плетките са запазена марка за Кунчева. Намира си от списания модели, шие и плете, а след това произведенията предлага на дъщеря си. Тя вече отказва да ги носи, затова се кича аз, признава майсторката. Последната й страст е градинката й с три корена тиквички, цветя и готварска леха с подправки. А за нашите читатели тя разказва как се прави много вкусната баница с тиквички в другата ни нова рубрика „Големият ресторант“ на стр.10.
Да се чуди човек как такъв творец като Елена е намерила красота и в математиката. Тя обаче обяснява, че това е невероятна наука, в която, ако знаеш правилата, винаги стигаш до вярното решение. Все пак в ученическите години има две двойки, като едната е по история, а другата по математика – тригонометрия при Цаньо Цанев, брат на поета и драматурга Стефан Цанев. Впрочем на въпросното контролно само Митко и Енцислав Харманджиев, бившият директор на „Български пощи“, получават шестици. Та аз обикнах математиката вече пораснала, с Митко и с друг ум, казва съпругата на шефа на Математическата Елена Кунчева.

Posted in Ново 6 years, 11 months ago at 9:01.

2 comments

2 Replies

  1. Елена Радева авг 7th 2011

    Радвам се,че сте написала тази прекрасна статия за учителя,педагога и човека Елена Кунчева.Тя преобърна отношението ми ,моето и на дъщеря ми,към математикта и към тези ,които я преподават.Стои на светлинни години от повечето от колегите си в Английската гимназия,която съм завършила и аз.За нея всяко дете носи своята индивидуалност и заслужва уважение.Артистичната гилдия загуби еди талант,но много български,русенски,деца спечелиха умението да мислят и разсъждават логично.

  2. Поздравления за хубавата статия! Елена Кунчева е учителката,която промени отношението ми към математиката ,а бях от учениците, който не харесват този предмет. Беше пълна мъгла в главата ми, когато г-жа Кунчева буквално успя да „изиграе” всякакви уравнения, неравенства, катети и допълнителни построения! Завърших Английската гимназия миналата година и няма да крия, че тя ми бе любим учител . Тя е единственият човек, който може да ме накара да решавам задачи 2-3 часа, при това с голямо удоволствие! Надявам се да има повече личности като Елена Кунчева, които знаят, че черната дъска е като сцената, а ние сме само публика!


Вашия коментар