55 доктори успяхме да изгоним от Русе само за 4 години. Другите да се готвят
Само за последните четири години отделенията на болницата и практиките на общопрактикуващите лекари в Русе са опустели с 55 доктори. Предпочитаната дестинация за тях е Германия, а напоследък все по-повече избират Обединеното кралство и Франция. От лекарите със специалност лидерство в емиграцията държат анестезиолозите, следвани от гинеколозите, общопрактикуващите и педиатрите. Тенденцията е с всяка изминала година броят на напусналите България да се увеличава в геометрична прогресия. Сухата статистика сочи, че само двама от гурбетчиите са се върнали и то по съвсем лични причини.
Защо бягат тези хора? Какво не им харесва тук? Нямат ли в сърцата си капка любов към Родината? Може ли пък да са чак толкова алчни за пари? Или са ги „изтеглили“, както се казваше през социализма по адрес на успелите специалисти, които изтегляха в София?
По техни думи само на запад от Калотина се чувстват уважавани и получават достойно възнаграждение за труда си. След поредната серия от съобщения за лекарски грешки човек остава с впечатлението, че безгрешните са забегнали в чужбина, а
тук са останали само некадърниците с по две леви ръце и отворена като на пеликан човка за пари
В Обединеното кралство, Германия и Франция правилата са като в България, само че с малки разлики в детайлите. В англо-саксонските държави също има болни, болници, отделения, доктори, каси, кеш, лимити, техника и … грешки, но за тях след малко.
Разликите като че ли започват от модела и мисленето, което онези граждани на Европа имат. Така например ако в добрата стара Англия доктор се разболее,
той няма право да се лекува в клиниката, в която работи
Ако негов близък пострада, лекарят е задължен да се оттегли от екипа. Обяснението е много просто – така се изключва възможността за вземане на емоционално решение, което в повечето случаи е различно от разумния риск и по неписано правило погрешно. Нормално е, ако майката на д-р Никълсън се превива от болки в корема, той да опита да я щади с хапове, при положение, че ако беше някоя непозната за него лейди, да я резне веднага и да й спаси живота. Малка разлика с българските традиции, нрави и обичаи, които повеляват за всяка болежка да се търси познат доктор, по възможност роднина или много близък приятел. Ако ги нямаш, умираш прав или легнал. Дори в русенската болница е цяло чудо да хванеш в почивен ден дежурен лекар в отделението, който да е наясно с конкретния случай. Той или ще е от друг етаж, или няма да ти е точно той лекуващ.
Русенски лекари, работещи от години в Скандинавските страни, споделят възхитата си от организацията на работа в отделенията на болниците. За пример посочват следната ситуация. Болен в критично състояние е приет в болница посреднощ, когато в здравното заведение на малко градче няма дежурен рентгенолог или изобщо специалист по образна диагностика. Обаче техниката си стои. Докторите приемат болния, настаняват го на скенера или рентгена, снимат го и
изпращат по интернет образите в … Австралия
Да, правилно е изписано и няма грешка с Австрия, примерно. Мениджърите на болницата са сключили договор с техни колеги на другия край на земното кълбо, където точно по тези нощни часове те пък пият сутрешното си кафе, отпочинали и готови за подвизи. Тамошният спец по рентгена, ехографа, скенера, ядрено-магнитния резонанс и прочее просто сяда пред компютъра, оглежда и в реално време пише какво е видял, насочва колегите си и те действат. Същата ситуация е валидна и когато в страната на кенгуруто мръкне. Всички знаем, че за такъв модел тук е фантастично да се мисли. То суматоха, то телефони, то линейки хвърчат да вземат екип, то докато стане работата, не е изключено и друго да стане.
Пак в онези държави лекарите имат неограничено право във всеки един момент да се обадят по телефона на колегата си, да съобщят, че нещо не се чувстват добре и да пропуснат един работен ден. Това при тях се нарича
self report, един вид докладват за себе си
Разбира се, и там има хитреци, които предпочитат да удължат уикенда си, но пък не се случва толкова често, че да ги мъмрят от ръководството. Интересно, че случаите на злоупотреба са единични за години назад. Като допълнение за правилата на почивките им е условието, че ако са били викани лекари по спешност през нощта, задължително в следващите 11 часа след приключване на дейността им, да си почиват вкъщи, независимо от предварителния график за дежурство. Също така при тях съществува възможност за платен отпуск в дни, когато се чувстват емоционално претоварени от тежки случаи. В България нощното повикване не се брои за извънреден труд и в 7,00 ч сутринта пак трябва да са на работа, независимо колко емоционално нестабилни са в момента.
С пристигането си в чужбина, русенските лекари се чувстват като в приказките. Предоставя им се напълно безплатно квартира, плодове и ваучери за храна в болницата. Много от лечебните заведения на Франция си имат свои хотелски части, в които се настаняват стажанти, специализанти или гостуващи водещи консултанти. В тях и българските доктори откарват повече от година, докато не си купят къща. Това с купуването на къщи си е съвсем реално -
на петата година вече са изплатили кредита си
като през това време не са се лишили нито от почивка в Майорка, нито от ски в Гармишпартенкирхен.
В началото на тази седмица районната колегия на БЛС свика журналистите на среща, за да им каже, че не им е лесно и ако може да не палят още фитила на народната ненавист към съсловието им. Тогава уважаваният д-р Антон Въжаров, настоящ председател на съсловието в Русе, обясни, че от страх да не допуснат грешка и след това да се обясняват пред вестници, камери и съдии, колегите му не поемали разумните рискове, окито са просто наложителни. Други направо разказват как докато подготвят болния за манипулация, пред очите им са репликите във форумите за публично линчуване, доживотен затвор или поне отнемане на правата им.
На всеки болен вече гледаме като на враг
с който утре може и да се гледаме през адвокатите си. А как пациентите гледат на тях? Все по-често като на „късата клечка“, която ще ги размотава, ще им се прави на велик, ще им иска пари, ще ги вкара в отделение, защото така изисква пътеката и накрая даже няма да каже „Бог да го прости!“.
Грешки стават и по света, разбира се. Ето тук има още една малка разлика, която обръща нещата. В България често съсловието в стремежа си да запази в анонимност откровената некадърност на едни, обяснява пълната му невежест с „настъпили усложнения“. Върви, че докажи дали Господ си е дърпал пациента или докторът го е подтикнал към светлината в тунела. В онези държави на запад от Калотина всеки лекар си носи в джобчето едни листчета, които те нежно наричат протоколи.
Ако правиш всичко по протокола, нямаш никакви проблеми
казват русенски доктори. Дори и да умре пациентът, направил ли си всичко по протокола, гащите ти са вързани. На тези листчета са синтезирани във формулировки стандартите за определена специалност. Такива имаме и в България, но не се събират в джобчетата на белите престилки. Когато близките на починал пациент решат да съдят болницата, лекарят дори не разбира за това, ако е спазил протоколчето. Не го влачат по съдилища, не го унижават публично, не го наричат убиец и не го лишават от права. За всичко това грижа има юридическият отдел на болницата. В България докторите напоследък се скатават да свършат някоя по-рискова част, като знаят, че това може да се обърне срещу тях точно след седмица или година – зависи кой кога ще се сети.
За заплатите някак е срамно да се говори. Преглед при специалист с научна степен в частния му кабинет в Обединеното кралство
струва 200 паунда. Касова бележка не дава
Такива супер специалисти вече си имат за колеги на работа българи – усърдни, стриктни, образовани – точно каквито са били и преди да заминат. Преди да започнат да се разписват месечно за 5-10 000 евро на месец – точно 5-10 пъти повече от предишната си заплата в отделението на българската болница.
Правило в пазарната икономиката е, че малката заплата винаги е заслужена. Вероятно и тя е
твърде щедра за онези типични простаци
които с високомерие поставят пред името си съкращението „д-р“, за изнудвачите, които не склоняват да оперират преди да си получат през секретарката парите, за мошениците, които уж прилагат нови методи, а всъщност източват Здравната каса, за безделниците, за мързеливците, за некадърниците – всички тези, на които дори имената в Русе се знаят.
Кой остана в България? Само най-големите енсусиасти, бизнесмените или тези, на които воденичните семейни камъни са им твърде тежки, за да махнат с ръка и да стегнат куфарите. Всъщност изобщо не е сигурно, че личният ви доктор утре няма да ви прати sms, че практиката му е прехвърлена на друг, а той щастливо замята престилката си в Германия, Франция, Скандинавието или Острова.
За съжаление към Запад гледат тези, на които не им харесва тук нито организацията на работата, нито условията, нито убийствените графици. Не могат да понасят лудостите на началниците и управниците си, не са добили навика да рекетират пациентите и не понасят да виждат как техни колеги се облагодетелстват лично и семейно с псевдомедицина. Фантастично би било не да пращаме снимки от скенери в Австралия, а да успеем да задържим качествените като изгоним некадърниците.
Posted in Ново 12 years, 8 months ago at 14:40. 8 comments
Previous Post: За отец Стефан от нашата църква! Next Post: Д-р Кожухаров: Някой ден Русе може да осъмне и без болница
Браво,Ася!
Нали се стремим да избягаме точно от това – всички лекари в България да бъдат „пенкелери“ ? Но на Вас,пациентите,пак не Ви изнася.
P.S. Поне изучи дъщерите си за лекари,за да си спокойна,че си в сигурни ръце.
Л.Лефтерова, тъй като не сте оставили email за кореспонденция, се налага тук да попитам кой иска от лекарите да бъдат „пенкилери“ и на кого точно не му изнася?
И Вие ли се почувствахте засегнати? А от какво?
P.S. Децата ми сами избират какво да правят – нещо, което явно много родители не са направили и зорлем са изучили дъщерите си за лекари – така да им личи, че се мъчат…!
Да … така е! Много истини са казани в статията. … и какво? Как точно да се справим със ситуацията. Лично аз нямам отговор. Със сигурност обаче знам, че не друг ни е виновен.
… а Лефтерова се е засегнала, защото истината винаги боли. Аз също се почувствах зле докато четях, защото знам че нещата са точно така… за съжаление!
За съжаление всичко в статията е болезнено вярно. За съжаление, обаче, мерките които се предприемат са палиативни. Аз искам да поставя следните въпроси: докога на болния човек ще се гледа като на клинична пътека? Докога ще се игнорират чувствата и преживяванията му? Докога лекарите ще се приемат като „perpetum mobili“? А отчита ли се, че те също са хора, и при това имат чувства, съмнения, страхове и също страдат? Да сте чули да се предлага психологическа помощ на медицински специалисти? Да сте чували за BURN-OUT синдром? Сигурно, но не и у нас! А понякога не е толкова трудно да се направят малки крачки …И всичко започва с образованието!
Mnogo hubav web page i mnogo istina vav nego za bg health za sajalenie.
Kakvo stava ako sgreshish:
1.izviniavash se i kazvash che prichinata ste bade razledvana
2.tova ne e blame game, a razledvane za da ne se sluchi /otnovo/sistemna greshka/ na drug.
3.Napisvahs critical incident form za da zapochne razledvane ot risk departmenta na bolnicata.
I tova, e chakash dokato poluchish kakak e izhodat.
Patienta;
ima pravo da napravi
1. oficialen complain; pak doctora pishe obesnenia kakvo se e sluchilo; samo facti ne mnenia
2. ako ne e dovolen ot otgovora se sezira po visha nationalna comissia koiato pak razsledva- tia niama nikakava vrazka sas lekarski sauzi ili drugi organisatii na lekarite.
Patienta Ima pravo da
zavede sadeben isk koito da dokaje che doctora e bil nevnimatelen, toest ne e polojil vsichki isilia da predotvrati nesto losho da se sluchi
/ sega kato si spomniam kak rabotehme po na dve zali… a kolega ot sofia koito skoro pristigna kaza che vse oste se raboti taka-niama anesthesiolozi a mnogo bolni/
ako se dokaje che ima negligence triabva da ima i realno uvrejdane.
Zastrahovatelni organizacii se grijat da zastitavat doctora vkluchitelno i advokatska zastita
Patienta moje da sadi bolnicata za uvred, i da naistina doctora e pod crown protection samo se izvestiava kakvo se sluchva
Patientat moje da se oplache na general medical council nai nepriatnoto;
tova e organisacia na koiato doctorite plastat/ kato zdrujenie na glidiite/ i tia se griji vsichki doctori/zadaljitelna registratia za da practikuvash/ da sa dobre podgotveni prefessionalno i medicinski. Bez tia organisatia pravitelstvoto moje da poeme directno upravlenieto na doctorite i te da zagubiat svoboda kato professionalna grupa. Ako patienta se oplache na tiah i te reshat che ne si goden da practikuvash te mahat ot spisaka i tova e nai loshoto koeto moje da se sluchi na edin doctor zastoto cial jivot si uchil i treniral samo za tova i ima statistika dokazvasta che e po lesno da prevkluchish kam lekar ot drugi professi otkolkoto obratno.
Na tazi organisacia se docladva ot policiata ako doctora naprimer e pil i karal kola, sbil se e i tn, vsichko koeto moje da uroni preestija na professiata se gleda pod lupa i se otnemat prava.
Kolkoto za protocolite ; taka e schita se che te sa zazdadeni na osnovata na nai dobrite prouchvania/Cochrane library/ koito otdelnite disciplini ; kato xirurzi, anesthesiolozi, pediatri sa razgledali obsadili i sa pusnali ukasania. Ba basata na tezi ukasania/guidelines/ se izgotviat protocolite saobrazeni sas konretnite mestni uslovia, no vinagi osnovnite nesta ostavat i vsichko e opisano stapka po stapka. Az biah izument ot tova kato pochnah edva li ne vseki moje da go varshi; istinata e che vseki patient e razlichen ot drugia no ako p[ravish nesto koeto e otrecheno otdavna ili niama dokazatelstvo che pomaga , triabva da imash mnogo solidni dokazatelstav che si prav.
Bravo Asia/ ne te poznavam/ mnogo hubav blog.
Pozdravi Dancho
ABSOLUTNO VERNO E VSI4KO.triabva generalna reforma v zdraveopazvaneto.promiana i na otnochenieto kam nas ot medii i obchtestvo. drugia variant e kogato po4ti vsi4ki specialisti iz4eznat na zapad,no togava chte e kasno
skorosta na iz4ezvane se uveli4ava geometri4na progresia.ochte 2-3 godini i chte se useti lipsata na specialisti. i otkade chte doidat novi neznam