Д-р Кожухаров: Някой ден Русе може да осъмне и без болница
Д-р Пламен Кожухаров е роден на 17 септември 1965 г. във Варна. Завършил е медицина във ВМИ-Варна и „Здравен мениджмънт“ във Великотърновския университет. Има призната специалност по „Обща хирургия“ и „Детска хирургия“. От 2004 до 2009 г. той оглавяваше отделението по детска хирургия в МБАЛ-Русе. От януари д-р Кожухаров е част от екипа на хирургична болница „Здравец“.
- Защото положението там стана нетърпимо за мен. Русе беше един от малкото градове, в които имаше отделение по детска хирургия. В цяла България сме само 47 специалисти и много малко болници могат да имат поне един от нас. В София са концентрирани – над 20 са само там, в Пловдив са десетина и във Варна са петима. Останалите сме пръснати по страната. На фона на тази картина Русе беше направо оазис – бяхме допреди няколко години двама с д-р Милена Павлова, но и тя замина. Според стандартите за едно такова отделение се изисква да се правят 100 операции на година и за нас това беше напълно изпълнимо. Двамата правехме по 400, а аз след това сам успях да задържа това темпо в продължение на три години. Друг е въпросът защо директорът на болницата д-р Минчо Вичев отказваше да назначи втори човек в екипа.
Сега оценявам, че съм направил голяма грешка с това претоварване. Поемал съм такива рискове, а съм бил сам. Има правило в медицината, че отговорността винаги трябва да е споделена, а аз бях сам. За щастие нямахме никакъв инцидент, но и голяма заслуга за това имаше и екипът от сестри, които бяха много добре обучени.
През 2009 г., когато д-р Вичев реши да затваря отделението по детска хирургия и да направи Обща хирургия, нещата се промениха много. Хубавото беше, че началникът д-р Петко Боянов – опитен хирург и разумен лекар – остави съществуването на детската хирургия като сектор и не се намеси в работата ни. Той постоянно изтъкваше заслугата на доц.Михаил Михайлов за създаването изобщо на детска хирургия в Русе.
От 2011 г. обаче нещата коренно се промениха, след като д-р Боянов се пенсионира и дойде новият началник д-р Симеон Симеонов. Той затвори отделението, взе сестрите, породиха се конфликти и аз предпочетох да се махна от болницата.
През миналата година твърде много се вдигна процентът на смъртност в хирургичното отделение и това влияе върху авторитета на всеки от нас. При нас в детската хирургия сме имали почти нулева смъртност – 1 дете да почине, и то от вродена малформация или изключително тежко заболяване. Никога не сме изтървавали деца. Имали сме притеснения, но въпреки това сме успявали. Ние сме консултирали и винаги сме били на разположение на педиатрите, инфекционистите, неонатолозите, на колегите от бившия дом „Майка и дете“. Русенци можеха да са спокойни за децата си, тъй като звената бяха изключително добре стиковани и в чудесни партньорски отношения.
- Вие оперирахте дори 500-грамовото бебе Жаклин на 62-годишната Красимира Димитрова, нали?
- Да и то преживя операцията. Тъй като беше твърде малко и недоносено, не успя да се справи с белодробните проблеми, но това вече е друга работа.
Заради липса на далновидност русенската болница, която се конкурираше успешно и с университетски клиники, сега е паднала на ниво Бяла и Тутракан. Всъщност не – преди няколко дни консултирах пет бебета, като четири от тях бяха родени в Тутракан и само едно в Русе. Решението да се премахне спешното звено в болницата, е едно от най-безумните. Преди, когато ASB поддържаха звеното, беше направо приятно да дежуриш в Спешното и аз съм го правил по желание. Колегите ни подаваха направо готови обработени пациенти. Сега са само викове и крясъци, насажда се омраза към пациентите, води се постоянна война и отделението приема поведението на началника си. Най-голямото неуважение в практиката си съм изтърпял от ръководството на болницата.
- Каква пътека ще извървяват семействата сега, ако детето им пострада и има нужда от хирург?
- Вече има случай на върнато 4-годишно дете от болницата. По закон ако колегите не могат да се справят, трябва с транспорт на болницата пациентът да бъде откаран до най-близкото консултативно звено, като в случая за нас това е Варна.
- Не е ли абсурдно, докато дете страда, болницата да няма детски хирург и да търси транспорт до Варна или София, а вие да сте си вкъщи пред телевизора примерно?
- Общо взето дотук я докарахме. В частната болница “Здравец“ можем да поемаме някои случаи, но не всички. Нямаме добра реанимация и няма да поемаме излишни рискове. Ако имаме договорка с МБАЛ за следоперативна грижа, е друго, но засега такава липсва. Що се отнася до спешни случаи, със сигурност колегите не биха върнали дете и ще го оперират и в болницата.
- Не е ли още по-нелепо да оперирате в една болница, а след това да местите пациента в друга?
- Че ние години наред го правехме, като оперирахме в голямата болница и след това местим децата в Неонатология или ДМСГД. Благодарение на д-р Нина Радкова, която настояваше пред д-р Вичев да оперираме бебетата в АГ-комплекса, се отрази добре както на работата на екипа, така и на състоянието на децата. Разстоянието е 4 километра, но те бяха ужасно много за пренасянето на току-що оперирано бебе. Имахме един случай на недоносено, което точно два часа оперирахме, а след това три часа не можахме да пренесем към Родилно – докато го свалим от масата и го сложим в транспортния кувьоз, то посиняваше и отново се реанимираше. Заслуга за това има и д-р Димитрина Методиева, която подбра екип от анестезиолози, които не се страхуват да работят с толкова рискови пациенти.
Педиатрията в Русе е едно от най-качествените звена на здравеопазването. Всички колеги са отлично подготвени и знаят как да се грижат за децата. Досега с тях правехме консулти и решавахме дали едно дете е за операция, или не. Работата на хирурга е 50% от случаите да оперира и другите 50% да спасява от операция. Така сме били спокойни, че има кой да мисли в различните посоки на хипотезите – за педиатрично отделение ли е детето, или за хирургия. Парадоксално в случая е, че аз съм бил глобяван с 45 лева за това, че са ме извикали през нощта, консултирал съм и не съм направил операция. Въпреки това аз винаги съм лекувал така, както бих искал колегите да лекуват мен или децата ми.
- Кой точно процент на смъртност споменахте, че се е увеличил в хирургията?
- Точно за този – в хирургичното отделение за 6-7 месеца много рязко се вдигна смъртността и това мен много ме притесни. Сред тези са и двама-трима загинали от апендицит. Такива показатели вредят на имиджа на всеки от нас, а в отделението има прекрасни лекари, но за жалост твърде подтиснати и без никакво желание за работа. Стоят и търпят. В много от отделенията на болницата е подобно положението – качествени колеги са принудени да търпят арогантни и деспотични началници. Аз винаги съм имал предложения за работа в трите университетски града – София, Пловдив и Варна, но все още си мисля, че има какво да дам на Русе като лекар.
- А с детската смъртност как стои въпросът?
- Досега беше повече от отлично – имаме от години твърдо 7 на 1000, докато в страната този показател е 10-12 на 1000. На последния конгрес по детска хирургия колеги от Стара Загора представиха своя опит в операциите на дванайсетопръсника – втора по честота малформация, и съобщиха за смъртност от 30-40%. При нас тя е нулева! Нито едно дете нямаме загинало от това заболяване. За съжаление детското здравеопазване не е на вниманието на обществото и болничното ръководство.
- Защо не станахте вие началник на хирургичното отделение?
- Аз си подадох документите за конкурса и идеята ми беше не толкова да оглавявам отделението, колкото да дам сигнал, че детската хирургия трябва да бъде запазена. И така по закон само аз отговарях на изискванията, тъй като съм с две специалности – обща и детска хирургия. Шефът на което и да е отделение трябва да бъде най-компетентият, да застане зад гърба на всеки, а не да разчита на ординаторите си те да му спасяват кожата. Изборът обаче беше предрешен и с други критерии.
- Каква е картината на здравеопазването конкретно в Русе?
- Още когато стартира здравната реформа, ръководството на болницата тръгна на нож срещу джипита и специалисти в извънболничната помощ, макар че никой не може да гарантира, че утре и ти няма да си в поликлиниката. Така колегите започнаха да насочват пациенти към други градове и нас да ни прескачат – напълно оправдано след такова отношение. Следващите бяха от ЦСМП на д-р Бахчеванова, които още не могат да си оправят отношенията с д-р Вичев. Да не споменавам, че русенци, които са оперирани онкологично в МБАЛ, трябва да ходят на онкокомитет в Шумен или оттам да идват колеги, вместо на 20 метра в отсрещната сграда на Онкодиспансера. Този комитет определя лечението на хората и методите. Това си е чисто задоволяване на личните прищявки на директора – няма друго обяснение.
Друго – в началото на декември откриха нов център за ин витро на доц.Щерев. Макар да имаха покани, никой от ръководството на болницата не отиде на официалната церемония. Защо? Какво лошо има в конкуренцията? Защо е тази неприязън към хората, които се опитват да правят нещо ново в града.
Ако всичко това не се промени, Русе някой ден може да осъмне и без болница.
Posted in Ново and Хората 12 years, 10 months ago at 13:15. 6 comments
Previous Post: 55 доктори успяхме да изгоним от Русе само за 4 години. Другите да се готвят   Next Post: Скандалът с митрополитите – изгубената сол в душите ни
Porednoto bezumie,da go e strah ve4e 4ovek da stupi v rusenska bolnica,pazi ni Boje ot tam …
D-r Kojuharov, pozdraviavam te za smeloto ti mnenie, koeto az znam otdavna, no iavno sega e doshal momenta da go kajesh publichno!!! Kuraj, decata na Ruse naistina imat nujda ot teb!!!
Много тъжна статия,с още по-тъжни изводи за нас-пациентите.
Едно голямо,,БЛАГОДАРЯ“ на доктор П.Кожухаров,който спаси детето ми от безумни изследвания,диагнози и оперативна намеса от некомпетентни лекари!Днес Ели е едно живо и здраво дете!А можеше да я няма днес….Бог да дава здраве и търпение на тези добри хора като д-р Кожухаров!
Типично по русенски, български и т.н.
В духа на конспирацията – този град отдавна е набелязан да бъде занулен. Въпреки това гъмжи от кадърни и талантливи хора, на които умишлено не се дава шанс. Говоря не само за хората с медицинско образование, а по принцип.
Докато се назначават такива индивиди на високи постове, нищо няма да се промени към добро.
BRAVO PLAMENE TRABVASE DA SE KAJE TOVA NA RUSENSI DA SIJIV IZDRAV DALGI GODINI ITVOETO SEMEISTVO
Едно голямо БЛАГОДАРЯ на д-р. Пл. Кожухаров, който спаси живота на 19 годишната ми дъщеря преди 6 години и нейното все още тогава неродено дете! Невероятно сложна операция от апандисит на дъщеря ми , която беше бременна. Ако не бяхте Вие, д-р. Кожухаров, дъщеря ми едва ли щеше да оцелее, а заедно с нея и нейното първо детенце. БЛАГОДАРЯ ВИ, за огромните грижи, които положихте тогава да спасите 2 човешки живота, за да се радваме сега на Инна и Мария!!! НЕВЕРОЯТЕН ЛЕКАР и НЕВЕРОЯТЕН ЧОВЕК!!!
Жалко, че така са постъпили така с вас!!!
БЪДЕТЕ ЖИВ И ЗДРАВ!!!