Сайт на Ася Пенчева

Спасителят Христос казва тези думи от планината и  се обръща към хората да знаят, че силата на солта е тази, която пази от развала. Мисията на духовниците пък е да са солта на вярата и да укрепват душите на християните. Скандалните 11 митрополити-агенти не са нищо повече от огледало на собствения ни народ. Ако не ни харесва образът, който виждаме сутрин, не посягаме да строшpencheva.comEгледалото на парченца. Или отмятаме глава настрани, или променяме нещата. Лошото е, че в случая ще е по-добре да загасим лампата, защото за промяната, която ни е нужна, няма измислени нито грим, нито фитнес.

Ден след като Комисията по досиетата извади имената на висши духовници, сътрудничили на Държавна сигурност,

коментар, становище или просто изречение по този повод. В същото време нямаше вестник в държавата, който да не е подхванал темата от първата си страница. Светият синод отдавна е загасил лампата в стаята с огледалото и изобщо не му се гледа отражението в него. Нещо повече – в случая даже си е нарисувал картинка, която да си харесва. Под съобщенията в сайта как ще бъде празнуван именният ден на патриарха, е поставена уникална новина – честване на Антоновден в русенския храм „Св.Николай Чудотворец“, придружена със снимков материал. Абсолютен парадокс е, че под текста „Вярващи от целия град се бяха стекли в храма да почетат паметта на св. Антоний – основателя на общежитийното монашество“ /цитатът е copy/paste/ има снимка, която показва, че в църквата има точно шестима миряни.

Въпросът не е в бройката, а в службата, показното и съществуването на клира заради самите себе си, без силата на солта.

Историята показва, че

комунистическият режим е успял да се справи с всичките си врагове

а най-добре му се е получило с църквата. В сборника на Веселин Ангелов с разсекретени документи на ДС ясно е описано, че до 1960 г. 40% от всички разработки са свързани с православната църква. След това техният брой рязко пада до единични случаи.

Изводът се налага от само себе си – властта е успяла да подчини духовенството, няма съпротива, вече не е интересно и работата става рутинна.

Точно така явно се е случило и с Русенския митрополит Неофит. Нямаме причина да не му вярваме, че

и срещите му с офицерите от ДС са имали по-скоро контролен характер преди пътуване в чужбина. Макар и епископ, той е трябвало да знае, че властта контролира всичко и не е добре да се коментира каквото и да било срещу комунистическата партия.

Не сме виждали архивите с очите си, но журналистката от бТВ Рада Домусчиева в четвъртък заяви в ефир, че Неофит в папките има само един доклад след посещение в чужбина, който звучи като отчет пред Комитета по вероизповеданията и е много вероятно авторът му да не е знаел в коя точно служба ще бъде четен и анализиран. Това само потвърждава, че дори и с архиерейско достойнство той добре е знаел кой е шефът, добре са му го показали.

Борбата на комунистическата партия с църквата е безмилостна и целта й е да принизи духовенството. Не може да й се отрече, че успява.

лишени са от възможности да се развиват като духовници и да просвещават народа, а в градовете църковните служби са приравнени до ритуали. Лошото е, че 20 години по-късно промяна кажи-речи няма.

Когато през учебната 1945/1946 г. Партията /тогава вече се налага твърдо с главно П/ решава да премахне вероучението от училищата, дава възможност да се направят църковни класове към храмовете. Само в Доростоло-Червенска епархия те са били 139. До края на същата учебна година оцеляват едва двайсетина. Църквата просто не е издържала на напрежението да образова. Сега един свещеник ходи в пет-десет села и дейността му се състои главно от погребения. Каква духовност, каква проповед, каква литургия, каква просвета, какво богословие!

За да получи един митрополит сана си, е трябвало да измине пътя от Семинарията през Трудови войски /задължително там като не съвсем благонадежден/, през манастира при духовен наставник и чак тогава да се надява на ръкополагане за епископ при малко по-голяма будност и смирение. Точно когато са ставали епископи,

тези духовни мъже са били проверявани детайлно

от Държавна сигурност и само с нейно благоволение са продължавали нагоре по йерархичната стълбица. Такива са били правилата на играта.

Ако тези досиета и картончета бяха извадени в началото на демокрацията, със сигурност нямаше да има разкол, а някои владици нямаше да се държат като олигарси със скъпи коли и поведение на мутри от 90-те. Уставът на църквата не предвижда митрополит да подава оставка. Няма значение, че преди време точно Варненският владика Кирил размахваше някаква – той много добре знае всички правила в бизнеса. Ако все пак някой от осветените сега 11 владици реши да се махне и да се скрие в манастир, перспективата за българското православие никак не е добра. Всъщност точно както седят нещата в държавата,

В българските манастири едва ли има 60-70 монаси, които трудно ще сменят повсеместно епископите с картончета.

Политически коректната църковна администрация в годините на социализма е успяла да наложи онзи образ на църквата, който се харесва на Партията. За жалост не е направена и крачка към каквато и да е промяна. Въвеждането на обучение по религия в училищата е поредната самоцелна дейност, с която се отчитат управници, духовници, педагози и министри. В Русе от 10 години съществуват такива групи, а в неделя или на празник няма нито едно хлапе от тях в църква на служба. Целта на часовете била да се възпитат морални личности и да се пребори агресията сред децата. Вероятно преподаването във вид на приказки не е достатъчно. Още повече да се говори за страх от Бога, а да се

Любов, не страх! А какво да мислим за децата, родени по метода ин витро и влезли в групите по религия по желание на родителите си, които чуват от тяхната църква, че нещо не е съгласна с техния път към белия свят. Проблемът е, че Българската православна църква отдавна не говори с хората, а на хората. Тя не ги утешава, а ги поучава, при това на неразбираем за тях църковно-славянски език.

В понеделник и вторник ще има заседание на Светия синод. След него неминуемо ще се роди някакво обръщение или становище, в което с витиевати фрази висшият клир

Русенският митрополит Неофит бе един от малкото владици, които казаха нещо по темата. Всеки един от тях обаче дължи обяснение на църковния народ и някакво публично разкаяние. На въпроса на учениците си „до седем пъти ли трябва да прощаваме на онези, които са ни оскърбили“, Исус Христос казва „Не до 7, а до 70 пъти по 7″. Но за да се получи прошка, тя трябва да бъде поискана искрено, смирено и без никакво увъртане.