Сайт на Ася Пенчева

Още един поглед

Адреналинови приказки или една нощ в Спешна помощ

На пулта Бечева и д-р Митов приемат сигнали

Виелица като в „Снежната кралица“. Пораснали сестри на „Малката кибритопродавачка“. Вълшебства, подобни на „Цветята на малката Ида“. Истина като „Новите дрехи на краля“. Със смелостта на „Храбрия оловен войник“. Всички тези сюжети от Андерсеновите приказки се преживяват само в едно 12-часово нощно дежурство в Спешна помощ. За хората в червени дрехи със светлоотразители обаче в часовете на работа няма никаква приказност. Там става дума за адреналин. За Адреналинови приказки. Винаги тъжни, а често и страшни.

Дано имаш късмет и да изкараме спокойно дежурство, казва първият смелчага, преглътнал факта, че цяла нощ в компанията им ще има репортер на „Утро“. Дано пък тебе да не те чуе Господ, че аз не съм дошла тук да карам спокойно дежурство, мислено му отговаря гостът. Минути по-късно разговорът с Мишо, Милко, Елина, Лидия, Ангел, Боян потръгва. Докато те са в общата стая, на пулта около безброй телефони, половин дузина монитори и стар книжен журнал са Боца, д-р Митов и д-р Татаров. Всичките тези единайсет мъже и жени точно в 19,30 ч

сложиха ръката си на пулса на града

Много искаха всичко да им е в ритъм, но не им се получи. Както всяка нощ.

Първият сигнал идва още в 20 ч и става дума за мъж на 55 години с хипертонична криза. Начинът, по който пристигат въпросните сигнали пък, е изключително сложна технически система, която минава или през прекия телефон 150, или през Спешния 112.

Още с подаването на адреса на монитор се локализира улицата и подходите към нея като най-вероятно място за изпращане на екип. В същата минута по вътрешна мрежа дежурният от пулта определя кой от екипите ще отлети. Вариантите са четири – един реанимационен или три спешни. Разлика има и в автомобилите. Все пак не е едно и също дали ще отидеш за болки в корема, или за тежка катастрофа, обяснява спокойно д-р Красимир Митов. Затова и оборудването в линейките е различно.

Към мъжа с високото кръвно тръгват шофьорът Ангел Иванов и фелдшерът Боян Българинов. Близки на болния чакат пред блока линейката и както казват в Бърза помощ, „осигуряват достъп“. Човекът повръщал цял ден, кръвното му стигнало 230 и не може да си стои на краката. Преглед, вълшебна инжекция с два медикамента, съвет за сварен картоф след половин час и екипът тръгва обратно към центъра. През това време са приети сигнали за млада жена с нервна криза и за 58-годишен мъж със световъртеж.

Обработвали сме по 1000 сигнала за денонощие

преди години във време на грипна епидемия, разказва фелдшер Боянка Бечева. Тази жена работи в Бърза помощ от 1975 г. Видяла е толкова много, че нищо не е в състояние да я изненада или обърка. Когато било социалистическо време, спешните медици имали по два куфара. В единия носели медикаментите, а в другия бланки за документация. Сред бумагите били и болнични листи, каквито имали право да издават на прегледаните хора. Най-много боледуваха в сряда и неделя, съобщава уж статистически Бечева, но не скрива, че всички са знаели за тарикатлъците на тружениците да удължат уикенда си.

Разказът й за веселата част на няколко пъти е прекъснат от нови позвънявания с конферентни връзки. Към полунощ системата отчита нужда от помощ за 43-годишен мъж, хипертоник, който от два дни си спрял лекарствата за кръвното. Не му помагали и ги отсвирил. Звъни на Спешна помощ, за да му дадем хапчетата ли, коментира някой, докато докторът пише адреса на листче и го подава към екипа.

Младият лекар е толкова уравновесен и спокоен, че изобщо не се вписва в екшън образа от филмите. Взел е специалност, може да лекува по график в кабинет или отделение, но стои в Спешна помощ.

- Опитах да работя една година в ХЕИ, но се върнах пак тука.

- Защо?

- Заради адреналина, като наркотик е, харесва ми, казва д-р Митов и само отвреме на време се присеща, че го боли зъб.

В пауза за една цигара време пушачите се тревожат, че навън януарската виелица се е развихрила яко, липсват машини да чистят улиците, а в залата десетина пъти компютрите се рестартират след токови удари. Кафетата се редят едно след друго. Като сигналите. За болни и не съвсем.

Към 2 ч през нощта съобщават за бездомна жена, която стои до колоните на входа на Централна гара. При нея има и полицейски патрул. Случаят е разпределен на фелдшера Цветан Първанов и шофьора Анатоли Ценов. Докато линейката пори снежната мъгла и

чистачките едва смогват да открият очертанията на пътя

ентусиаст профучава с висока скорост. Е, тоя навръщане май ще го вземаме и него, подхвърля Анатоли и се възмущава на безразсъдството на колегата шофьор. Всъщност напоследък все повече били случаите дори при включени светлини и сирена никой на пътя да не дава предимство на специалния автомобил.

Трябва да си пълен идиот, за да сечеш пътя на линейка или да й откраднеш GPS-а, докато хората от колата спасяват нечий живот. И това случило преди време. Откраднали GPS-а, който струвал 700 лева и няма как да бъде използван за обикновена навигация. Явно крадците не са подозирали тези ограничения.

Във фоайето на гарата вече чакат двама униформени и клетницата без къща. Жената разказва, че преди дни я изгонили от някакво жилище в Русе, а нямало къде да се прибере в родното си село. За краткия си престой по улиците успяла да изяде и един бой от клошари за остатъци от храна. Будни граждани подали сигнал за нея на 112 и оттам реагирали според правилата – полиция и Спешна помощ. Медиците я поеха към съвсем пресния приют за бездомни в сградата на бившия Техникум по жп транспорт. Снежната стихия обаче е превзела всички улици, като най-мощна е била в заледяването на наклонените. Точно такава е тази към приюта. Линейката не е с двойно предаване, затова остава на паркинга пред Кожния диспансер, а фелдшерът Първанов тръгва пеша с жената надолу през преспите с ледена основа. Чувствам се като в онази поредица по Дискавъри за

оцеляване на границите на възможното

шегува се медикът и си мечтае за къща на брега на Дунава. Всичко, слава Богу!, с приюта е наред и бездомницата е настанена на топло. Поне за тази нощ.

След като затворили отрезвителя, на медиците все по-често им се налага да ходят по сигнали за пияници. Какво можем да направим с тях, освен да ги заведем у дома им, но някои не могат и адреса си да кажат, обясняват дежурните от Спешна помощ. В други страни има социални хосписи за такива случаи. Лошото било когато буйстват. Всъщност зачестили и домашните побои. Мъжете останали без работа, хванали бутилката и станали други хора – пият и бият.

Бият и циганите. В Спешна помощ избягват детайлите около инцидента преди Нова година, когато 20 озверели роми нападнаха линейките и принуждаваха фелдшерката да реанимира напълно умрял човек. Не им се говори и за нападенията в сградите на центровете. За кварталите пък било обичайно шофьорите да заобикалят улиците и да търсят път през горите – да си пазят линейките и колегите. Преди имаха страх от милицията и властта, а сега нямат спирка, единодушни са по-опитните в колектива.

Под мониторите и системите за оповестяване са сложени на видно място инструкции как да провеждат разговори с пациентите и как да реагират. За тяхно съжаление рядко хората дават точни отговори, което при всички случаи бави реакцията. Какво да направиш и какъв екип точно да изпратиш, ако отсреща някой повтаря непрекъснато само

„Голяма беля стана, докторе, голяма беля стана!“

дават пример от пулта. Ако в курсовете за бъдещи шофьори по първа помощ на БЧК тези неща се обясняват, то останалите нямат и понятие какво да кажат и как да обяснят критичната ситуация. Отделно повечето хора изпадат в паника и съвсем блокират. Тогава просто към адреса тръгва линейка.

На сутринта, когато смяната свършва, четирите стройно подредени под навес линейки чакат новите си екипи. Виелицата беше затрупала изхода към улицата, а снегорин добавил още сняг и блокирал съвсем подстъпа към града. Затова пък има лопати и здрави мъже. Направиха си снежния фитнес заради нас. Да могат да дойдат, когато имаме нужда от помощ, да ни сложат вълшебна инжекция или направо да ни спасят живота. А все ще се намери кой да ги напсува, набие и потроши линейката.

Posted in Ново 6 years, 5 months ago at 15:33.

5 comments

5 Replies

  1. Ambulance яну 28th 2012

    Абсолютно точно,само е пропуснато че във филиалите до като линейката е на 50км.на адрес се оголва района,и да не забравяме носенето на 120,130кг.пациенти по 30 метра или от 8 етаж без асансйор!!!Браво за статията!!!

  2. alseisha яну 28th 2012

    Най-после един български журналист да иде да види това, за което пише, та да знае за какво става въпрос! Та дори това да е нашата, българска Спешна помощ. На фона на всички слепци с очи – един непрдубеден поглед е цяло чудо!

  3. Bahchevanova яну 29th 2012

    Благодаря за статията!

  4. yovasilev яну 29th 2012

    ЕДНА ЧУДЕСНА СТАТИЯ С ГОРЧИВА ИСТИНА!

  5. Самата реалност Винаги не знаем къде отиваме какво ще установим Има само заплахи и унижения


Вашия коментар