Сайт на Ася Пенчева

„През тези три месеца живяхме основно с Чарли“. Това обявява вече напълно спокойно русенският детски хирург д-рМилена Павлова след завръщането си от мисия в Афганистан. Кой е Чарли и защо съпругът й се притеснява? Не, не е ревност, а защото Чарли /С/ е висока опасност с голяма вероятност за нападение според степените, които войските на НАТО използват за опасност. Другите са Алфа /А/ – спокойно, Браво /В/ – тревожно.

Да си част от екипа на мултинационалните полеви болници на Коалиционните сили на НАТО в Афганистан, е не просто приключение, а изпитание на личностните качества и професионализма. На 17 октомври миналата година от София към Югозападна Азия отлетяха поредните три военномедицински екипа, включващи 21 лекари и медицински сестри. На всеки три месеца медици сменят колегите си в Кабул, Херат и Кандахар. Целта им е да помагат както на пострадалите военни и цивилни, така и да обучават афганистанските си колеги. Въпреки че докато са там, медиците разполагат по час с телефон и интернет връзка, им е абсолютно забранено да изпращат снимки и каквато и да е информация на роднини и приятели. Тези в Херат пък не напускат базата по никакъв повод. Все пак отвън е война. На 6 февруари обаче бариерите са вдигнати, нашите хора са си вкъщи и някак с разкази и спомени преживяват отново всичко.

Почти няма ден без взривени военни

патрулиращи в района – местните ислямски бунтовници залагат мини или самоделни взривни устройства по пътя на натовските войски. Още в първите дни камикадзе с кола-бомба атакува входната врата на италианската база в Херат и я разрушава заедно със спалните помещения в близост. Слава Богу, нито един от българските медици не е пострадал при тези нападения! А те са точно десет човека – началникът подполк.д-р Светлин Николов, хирургът подполк.д-р Милена Павлова, анестезиолозите майор д-р Димитър Желязков и майор д-р Галин Галев, хирургът майор д-р Нина Петрова и травматологът майор д-р Вили Аврамов, медицинските сестри Сълза Тонкова, Красимира Ангелова, Гергана Генева и Иваничка Колева.

След като командването е подало сигнал „Чарли“, често идва нова заповед – екипите да се изнесат в бомбоубежището или да не напускат спалните си помещения /дори преходите до тоалетната са забранени/, като са в пълна защитна екипировка. Аз съм едра жена, но и на мен ми тежеше бронежилетката от 15 килограма, каската от 5 кг и всички останали абсолютно задължителни атрибути, обяснява д-р Павлова. Впрочем тя е вторият русенски лекар, който участва във военни мисии през този век след зам.-началника на ВМА полк.д-р Александър Парашкевов.

Докато са в бомбоубежището, ситуацията не е по-лека. Там медиците са наредени на дървени пейки един до друг, без възможност да се разпростират, камо ли да си полегнат в часовете на атака отгоре.

Един ден имахме предупреждение,

че се готви нападение отвътре

разказва д-р Павлова. Разузнаването доложило, че местен човек вероятно ще постави взрив вътре, в самата база и ще е въоръжен. Достъп до военната територия имат поне 50 афганистанци, които работят там. Не знаеш нито кой, нито защо ще напада, но заповедта е да се стои в стаята без никакъв шум и светлина. Дори компютърен екран би могъл да издаде присъствието на хора в помещението. И така свити и скрити до следваща заповед – за отмяна на Чарли или  мобилизация със скалпелите.

В база „Арена“ на Херат двата български медицински екипа работят заедно с американци, италианци, испанци, словенци, албанци и косовари. Езикови бариери няма, тъй като официалният език за общуване е английският. На него се водят както неформалните разговори, така и специализираните лекции и обсъждания на медицинска тема. Местните хора пък говорят диалекта дари. Българите с интерес установили, че

има твърде много общи думи между нашия и техния език

Вероятно имат право историците, когато твърдят, че прабългарите всъщност идват точно от тези земи, коментира д-р Милена Павлова и посочва като пример думата „перде“, която и на двата езика означава едно и също.

Херат е богат и древен град, построен на пътя на коприната от Александър Македонски. В центъра му се намира една от най-известните сгради в мюсюлманския свят – Синята джамия. Нейният строеж е започнал още в началото на 13 век и е петият по големина в света мюсюлмански храм. Десетилетната война обаче е разрушила много от архитектурните забележителности, останали от древността. Впрочем по тези земи Херат е известен като Градът на поетите. Сега в него има университет, в който младите афганци се подготвят да изградят новата си държава.

Испанската военнополева болница, в която работят и нашите медици, е оборудвана с най-съвременна техника и свръхмодерни консумативи, каквито българските лечебни заведения не могат да си позволят. Техниката обаче няма да е нищо без перфектно стикованата човешка машина. Нормално е когато става дума за военна болница да се подразбира, че

там цари ред, дисциплина и строга йерархия

Всеки от екипа знае точно какво прави, къде застава, какво подава, на кого, защо и какво следва от това. За нас беше много любопитно да научим десетките съкращения на инструментариум, на анатомични понятия и процедури, които американските колеги използват в работата си, обяснява д-р Павлова. Това обаче се оказва полезно, тъй като никой не губи време в излишно писане на документация и обяснения.

За да е всичко достоверно, задължително е да се спомене, че и нашите лекари е имало на какво да научат колегите си отвъд океана. Самата д-р Павлова показва как точно се прави операция на херния без платно /това само специалистите го разбират/. Става дума за работа, при която се възстановява коремната стена със собствени тъкани, без да се поставя изкуствена материя.

Едно от най-силните впечатления, останали у д-р Павлова от мисията й в Афганистан, е активното участие на католическата църква в живота на армията и на самите войници. Целият културен живот в базата

е организиран от италианския свещеник Марио

и испанския му брат Анхело. Така на православния Игнажден те организират шествие във възхвала на Дева Мария, която ги закриля и в далечната афганистанска земя. И ако това укрепва вярата на бойците, то благотворителната акция, която организира църквата им, дава надежда и на афганските деца. За Коледа всички военни в „Арена“ даряват собствени средства, с които от командването осигуряват подаръци за 60 местни дечица. Малчуганите получават дрехи, одеяла за семействата им, трайни хранителни продукти и задължителните за всяко дете сладкиши. Нашите медици също участват в дарителската акция както със средства, така и с личен контакт. Една от целите на тези междунационални части е да укрепят доверието у силите за сигурност и да вдъхнат още надежда на местното население, че ние не сме им врагове, а хора, които им помагат да изградят държавата си и да живеят по-добре, обяснява подполковник Павлова. Това е и една от причините във военните болници да бъдат лекувани и цивилни граждани, които обаче се пропускат по специален ред.

Въпреки супер техниката и невероятната организация, все пак животът на русенската лекарка през последните три месеца е на полеви условия. Дори водата, която тече от кранчетата, е химическа и съвсем не е годна даже за миене на зъби.

Пейзажът през прозореца на стаята се ограничава до едно възвишение /Дънки хил/ и рева на безброй непрестанно отлитащи и кацащи самолети и хеликоптери. Странно е, че точно този шум те кара да се чувстваш сигурен, жив. Когато спре,

тишината е наистина смущаваща

и си мислиш, че нещо някъде се е случило, разказва военният лекар.

Животът в Афганистан за европейци и американци започва и свършва с една сериозна битка – с прахоляка, който е навсякъде и е превзел тотално въздуха. Единственото спасение е в шаловете, които служат като филтър пред устата и носа.

Влажността на въздуха е 10-12% целогодишно. Това пък прави някои заболявания видоизменени, което изисква друг подход на военнополевото лечение. С всичко това се съобразяват българи, испанци, италианци, американци, словенци, албанци, словаци, латвийци, салвадорци, молдовци, македонци – всички те под флага на НАТО и хуманитарната мисия в страната с непрестанни граждански войни.

За русенската лекарка изключително впечатляващи били колегите й „медеваци“ /съкращение от „медицинска евакуация“/, на които

работното „помещение“ е хеликоптер

Това са хората, които отлитат първи при инциденти и имат грижата за спасяването на хора и транспортирането им до болницата. Най-странно беше, че тези иначе дребни на ръст колеги, нарочно подбрани заради ограниченото пространство в машината, имат пълно снаражение от защитни средства, тежащо поне 20 килограма и въпреки това те са изключително мобилни и успяват да си вършат работата, обяснява д-р Павлова и допълва, че е възхитена от професионализма на тази военномедицинска част.

Във военен Афганистан всичко е различно. Дори линейките не са бяло-червени автомобилчета със синя лампа и сирена, а истински бойни бронирани машини. Макар по външната им част да са поставени отличителни знаци за медицинска техника, често се случва да бъдат нападнати и те от талибаните.

Суровият климат, гладът и мизерията влияят и върху хората на Афганистан. Те са ниски, сухи и мургави, децата изглеждат по-малки от реалното, а възрастните бързо се състаряват, споделя наблюденията си д-р Павлова. Основната им храна е оризът, месото и изпеченият в специални пещи тънък хрупкав хляб. Въпреки това животът в Афганистан, както и във всяка азиатска страна, е екзотичен за европейците и пълният му колорит оставя незаличими спомени.

Невероятните пазари с пъстри копринени тъкани

вълнени шалове, тъканите килими, женските бурки с кройка отпреди 10 века, безбройните скъпоценни камъни, сувенирите от мрамор, нефрит и лазурит, хилядите чайници, подредени като синци по горните етажи на тарабите… И цялата тази пъстрота е заобиколена от война.

Началото на българските мисии в Афганистан е поставено през 2005 г. В началото те са за по 6 месеца, но престоят е съкратен на 3, тъй като според специалисти това е срокът за психическа стабилност в тези условия на живот и работа. През всичките месеци в Афганистан участниците в мисията са 24 часа в пълна концентрация на силите. Освен че защитаваме собствения си професионализъм, все пак представяме и България, която вече има авторитет сред останалите съюзници от НАТО, обяснява д-р Павлова.

Повече от сто години български военни медици участват

в различни хуманитарни и мироопазващи мисии зад граница. Военните лекари са първите български участници в мисии още от началото на 20-ти век. През 1904 г. по време на Руско-японската война в далечна Манджурия наши военни медици участват в първата хуманитарна мисия не само в историята на българската войска, но и на родното здравеопазване.

За последните 50 години Военномедицинска академия е изпратила над шест хиляди свои медици в помощ на населението в най-различни горещи точки на света. И днес военни хирурзи, травматолози, анестезиолози, гинеколози, лабораторни лекари, стоматолози и медицински сестри са на работа в мултинационалните полеви болници на Коалиционните сили на НАТО в Афганистан.