Сайт на Ася Пенчева

Още един поглед

Какво се случи и защо ме осъдиха

На яхтеното пристанище в Монако съседи са ми Брендо, Маргините, Мургина, Ковачки, Лечков и част от момчетата, наричани от МВР „Наглите“. Вальо Топлото само ми гостува от време на време. Той предпочита джакузито да му е в съседния кабинет. Точно затова си помислих, че няма да имам проблем с праводъсната система и аз, също като тях, ще получа оправдателна присъда. Какво се обърка така и не разбрах, но се случи – осъдиха ме. Как пък само аз попаднах в другия списък на Дядо Коледа с лошите! А само след шест месеца е времето за подаръци…
Разбира се, че горното са пълни глупости. Даже фантазии не са. Единственото вярно е, че ме осъдиха съвсем насериозно, но също толкова невероятно.
Тъй като обещах да разкажа за какво става дума изобщо, го правя и ще се постарая да е кратко, ясно, по същество и изчерпателно :) Колегите от медиите ще ме разберат какво имам предвид.
Филмът, в който се вкарах, започна през юли 2011 г. Тогава при мен в редакцията дойде Милена Саха, добре позната ми с грижите си към сираци, напуснали институции. Винаги съм защитавала нейната кауза и съм й съдействала. Та тя ми донесе диск /CD/, на който имаше три видеоклипа с потресаващо съдържание – дечица от дом „Надежда“ в Русе разказват за насилие над тях от страна на персонала. Някой възрастен /глас зад кадър/ им задаваше въпроси, а те, миличките, отговаряха разпалено и емоционално. Няма нормален човек, който да остане равнодушен към такава сцена. Тъй като и аз минавам за нормален човек, при това грижовен родител, се ужасих. Едновременно с това обаче не можех да повярвам, че това е възможно. Защо пък да не е, ще попитате веднага и ще си спомните за Могилино, Бургас и Ямбол.
За мен беше невероятно, тъй като познавам работата и хората от този дом повече от 20 години. Да, честно! Всички красиви и добре запазени дрешки, които моите деца надрасваха, ги носех там. Отделно в качеството си на репортер пък за всяко събитие или просто така, посещавах точно този дом. Познавам и персонала. С това започна абсурдът.
Въпросната Милена Саха ми обясни старателно, че социалната работничка Ценка Благоева е готова да ми разкаже за насилията и безобразията в дом „Надежда“, при това не се страхува да застане пред фотоапарат и репортерски диктофон. Да не повярваш, нали! Обаче аз повярвах. Заради децата. Ако пък се е случило наистина такова безобразие, кой да защити мъниците, ако не аз! Един процент да беше вярно, си струва всички усилия, нали, нормални хора!
Рано сутринта отидох във въпросния дом и намерих смелата социална работничка в една от занималните. Впрочем не, вратата беше заключена, тъй като другарката в момента се къпеше и само едно единствено момиченце беше вътре и не можеше да отключи. Странно. Занималните няма за какво да бъдат заключвани. Включих диктофона си още тогава. Не го изключих до последната минута на престоя си в дом „Надежда“. Инстинктът ми подсказа, че работата не е съвсем читава и мислех /оказа се грешно!/, че записът ще ми помогне в следващ етап. За съд не ми дойде на ум, но пък за проверки от институции бях убедена.
Още с първите си думи социалната работничка Ценка Благоева започна да пълни сценария на абсурдния филм с реплики, които нямат нищо общо с истината. Въпреки това разказа в подробности как едно дете на 3 години е било малтретирано. Правя вметка, че точно родителите на този хлапак, социално изостанали, описвах месеци по-рано на страниците във вестника и лично съдействах личните им карти да бъдат предадени по служебен път в друга община и да не харчат излишни пари за път до Русе за получаването им. Няма ненаказано добро, но това стана ясно по време на съдебното дело. Та след като ми бяха съобщени всички зверства, потърсих другата гледна точка – на учителката, която бе обявена за побойник. Изслушах и нея. Да се чете „записах и нея“. Естествено, не минахме и без коментар от директорката. Съвсем нормално беше всеки да твърди своето. С целия този набор от информация аз написах материал. Заради онзи един процент вероятност с детето Габриел /в материала съм сменила името му на Сашко, тъй като такива са изискванията на ЗЗД/ да се е случило наистина такова зверство.
След публикацията за дом „Надежда“ в институцията влязоха всички възможни проверяващи органи – прокуратура, полиция, Агенция по храните, Отдел за закрила на детето, Агенция социално подпомагане барабар с общинските структури, Държавна агенция за закрила на детето, Регионална здравна инспекция, Инспекторат по образованието и т.н. В нашата държава дал Бог служби. Не установиха да има насилие. А може би прикриваха? А може би някой просто си беше измислил всичко? А онзи един процент вероятност Габриел действително да е бил насилван и удрян до кръв по главата с Библия /така твърди Благоева пред диктофона ми/?
Не съм нито институция, нито разследващ орган. Затова професионално започнах да следя развитието на нещата. Вярно, от полицията ми изискаха записа и аз го предоставих за нуждите на следствието. Процентът, процентът вероятност…!
Прокурорската проверка още не е приключила. 11 месеца от тогава. Това не е наша работа да коментираме. Само че през това време набедената за побойница учителка доказа пред съда, че не си е позволявала и шамар по дупето на детето да удари. Така Ценка Благоева беше осъдена за клевета. Трябваше да плати глоба от 3000 лева на държавата. Тъй като това е сериозна сума за повечето български граждани, тя заведе дело срещу мен. Седем месеца след интервюто, проведено на четири очи в двора на дом „Надежда“. Изведнъж се почувства обидена и оклеветена, а аз пък съм изопачила думите й.
През февруари, когато в редакцията бяха донесени призовката и тъжбата, смятах, че всичко ще приключи много бързо. Ценка Благоева искаше да се чуе този прословут запис и да стане ясно, че тя не е казвала нещата, които пък аз съм написала. Отлично!, помислих си, и аз това искам – да чуе съдът записа и да стане ясно, че тя е казала нещата, които съм написала.
Съдийката Ралица Русева обаче обяви, че не приема записа, тъй като той не е доказателствено средство, събрано по реда на НПК. Санким преди да прави каквото и да е интервю, всеки журналист трябва да тича първо при прокурор за бележка и след това да бяга към събитието и събеседника си. И аз увиснах. Почти като в парапланер в термика. Четири месеца, четири заседания и присъда – виновна.
Филмът продължава. Ако има нещо хубаво в цялата тая гадост, е подкрепата на колегите ми в Русе. Те дойдоха в залата, а конкурентният иначе вестник „Бряг“ писа нон стоп как върви делото. Не заради мен, а заради честта на репортерския диктофон. Четири месеца доказвах, че не съм камила и нямам гърбици.
Първият сезон приключи. Ще има втори, обещават сценаристите. Въпросът е обаче как да работят журналистите и струва ли си изобщо да зареждат батериите на касетофоните си?

Posted in Ново 6 years, 1 month ago at 11:51.

36 comments

36 Replies

  1. Иво Минчев юни 21st 2012

    Ася, подкрепям те и ти се възхищавам. След около 15 години работа в БМЧК също съм виждал неприятни гледки в точно в същия дом, но се чувствах безсилен да направя нещо повече, от това да се опитам да направя така, че децата да забравят поне за малко нехуманното отношение на персонала там.
    Дано да има по-висша институция, която да погледне нещата с правилните очи. За съжаление и и фактите са си факти. Службите не желаят да установят наличието на насилие, защото проверките се правят неадекватно, а и защото ако кажат „Да, има насилие.“ ще трябва да изпишат още две кофи мастило. То не е проблема в мастилото, а в това че ги мързи да пишат и да обясняват.

  2. Иво Минчев юни 21st 2012

    Ася, подкрепям те и ти се възхищавам. След около 15 години работа в БМЧК също съм виждал неприятни гледки в точно в същия дом, но се чувствах безсилен да направя нещо повече, от това да се опитам да направя така, че децата да забравят поне за малко нехуманното отношение на персонала там.
    Дано да има по-висша институция, която да погледне нещата с правилните очи. За съжаление и и фактите са си факти. Службите не желаят да установят наличието на насилие, защото проверките се правят неадекватно, а и защото ако кажат „Да, има насилие.“ ще трябва да изпишат още две кофи мастило. То не е проблема в мастилото, а в това че ги мързи да пишат и да обясняват.

  3. Венцислав Великов юни 21st 2012

    Горе главата, Ася!
    Правата в този казус очевидно си ти и съм убеден, че справедливостта ще възтържествува. Не се кахъри, че тази съдийка е забравила (ако изобщо го е знаела), че правото не е мухлясал набор от алинеи и папки, а ИЗКУСТВО НА СПРАВЕДЛИВОСТТА И ДОБРОТО.
    С теб съм, до теб сме всички радетели на свободното слово и нормалността!

  4. Деница Желязкова юни 21st 2012

    Ася, възхищавам Ви се! Искрено се радвам, че има съвестни журналисти като Вас. Сигурна съм, че правдата ще възтържествува въпреки всичко.

  5. boby1945 юни 21st 2012

    Ами сърдете се сама на себе си, драга, Милена Саха,просто ви е подвела ….. женските номера край нямат….
    Вероятно е имала зъб на някоя от „лелките“ или на директорката…

  6. Г-жо Пенчева, имате подкрепата и на софийските си колеги. Моралната победа е на ваша страна. Тя е тежката, тя е важната.

    Другото не струва и колкото хартията, на което е отпечатано. Ще се радвам да отразявам случая ви, стига да получа копие или препис на официалните мотиви на съда да ви дари с тази присъда.

  7. Александра Иванова юни 21st 2012

    Ася,
    първо една голяма десятка за статията!
    Мисля, че България има огромна нужда от хора, като вас, които да напомнят на управляващите, че са се самозабравили.
    Пожелавам всичко да си дойде на мястото и истината да излезе на яве. Успех!

  8. Владислав Статев юни 21st 2012

    УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПЕНЧЕВА,

    След запознаване с Вашия случай бих искал да изкажа своето възхищение и подкрепа в усилията Ви да търсите единствено и само обективната истина – един рефлекс, който за жалост много липсва в обществото ни.

    В тежката обстановка на тотален дефицит на гражданско самосъзнание, елементарната грижа в защита на най-важните ни права, делата Ви задават модел, който е правилният, търсещият истината и отговорността.

    Не се отчайвайте, а вижте възможността в подобен вид несгоди. Обществото ни има крещяща нужда от истинска журналистика от истината…

    Не се отказвайте! Желая Ви много сила в посрещането на всяко изпитание!

    С уважение,

    Владислав Статев

  9. Привет, Ася. За жалост у нас такива абсурди колкото щеш. Не знам как по друг начин да определя случилото се с теб. И в Кърджали имахме подобен случай преди години. Колежка от местната телевизия отрази протест на родители заради насилие над децата им в детска градина. Снима протестиращите, взе интервю и от обвиняваната за това учителка. Всеки си каза мнението, а репортажът се появи във всички вестници и в централни медии. Но учителката реши, че са накърнени правата й и заведе дело срещу колежката. Мотивът – уронен й бил престижът и тя такива неща не била казвала. Отново касетата с репортажа не беше доказателство?! Осъдиха момичето да й плати 6 000 лева. Тогава бяхме с нея, сега сме с теб, въпреки всичко. Може да разчиташ на подкрепата на колегите си от Кърджали и винаги, когато имаш нужда, да знаеш, че ни има. Бъди здрава, все така борбена и прави нещата както ти знаеш и можеш, пък да става каквото ще. С най-добри чувства.

  10. Ами добре сме хванали България – вие от Кърджали, аз от Русе – еднакво далеч от София. Благодаря, Валя Апостолова, че ми напомнихте за този случай, който бях забравила

  11. Ася Кулева юни 21st 2012

    И как да не се сетя веднага за „Българския модел“ на Стратиев, особено за тази част:
    „Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора. У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев.
    Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето.
    У нас те са на ръководни места.
    Там, когато стреляш по някого, той умира.
    Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов.“
    С теб съм, защото винаги си ми била мерило за чест и честност.

  12. Искрени възхищения и от мен. Далеч е Русе, но съм с вас.

  13. irena moneva юни 21st 2012

    mila, Asia /ne6t0 mi izbiaga kirilitsata/
    Kuraj! Viara, nadejda i liubov!
    za6toto, misliaq 4e imenno tova sa tvoite motivi- dori 1 %da e istina-vsi4ki usilia si zasluzavat-pone drugite detsa da budat predpazeni i za6titeni
    Po otno6enie prisadata-dano “bude6teto“ *07=12 /08=12/ e umi6leno s ogled obiaviavaneto i za ni6tojna , a ne prosto “tehni4eska gre6ka“
    Za6toto vapreki Zakona – Nk i NPK – reda za subirane i dopuskane na dokazatelstva silno viarvam, 4e zakonodateliat ne bi mogul da ostane ravnodu6en kam podobni kazusi -Sudbi no vseizvesten fact e 4e zakonodatelstvoto ne e tolkova dinami4no i ne moje da navaksa i obhvane vsi4ki vazmojni hipotezi!
    Az viarvam v spravedlivostta i v sadebnata sistema,
    za6toto e prizvana da vazdade Spravedlivost /vapreki 4lenove i alinei!
    Uspeh i viara! Za6toto detsata sa bezza6titni

  14. Христо Грозев юни 21st 2012

    Ася,

    гордеем се, че сме свързани с Вас чрез в-к „Утро“. Ще направим всичко възможно европейските институции да наблюдават следващата съдебна фаза в този процес, напомнящ нещо от
    Кафка.

    С искрено възхищение,

    Христо Грозев и Карл Хабсбург
    Виена, Австрия

  15. Магдалена Желязкова юни 21st 2012

    Възхищавам Ви се и стискам палци – бих помогнала, ако е възможно. За мен Вашата присъда е израз на страх от за съжаление рядко срещаната у нас честна и независима журналистика. Успех на следващото ниво!

  16. Maya Tomova юни 22nd 2012

    Браво Ася,
    Като родител те подкрелям …….и има господ! Вчера бях на протестите в София/не анти/ и се почувствах супер всред мзладите хора! И не знам защо все искам да се извиня, че 22 тодини не съм била в състояние да направя за тях, въпреки моята лична тражданска позиция, коато съм изявявала публично и продължавам! След два месеца ще имам второ внуче и се радвам, че моята дъщеря има гражданска позиция, като мен! Повярвай ми, държавната машина се цепи! Пръска се по шевовете вече! времето изисква хора като теб да тъгнат и да поведат нещо – но не за лично обрагодетестване! Иначе е крах! От пръв поглед на делото – ти си го спечелила по-нагоре! Кураж!

  17. Ася, жалко, че колегите са прочели НПК като дявола Евангелието. Не можа ли да намериш кой да преразкаже на съда факта на записа и съдържанието му?

  18. Диана, двама свидетели разказаха записа. Съдия Русева не им обърна внимание.

  19. Здравейте! С интерес проследих, това, което Ви се случва. Направо нямам думи. Към днешна дата съм в подобна ситуация, макар и по различен казус. Съди ме местен депутат и иска 10 000 лв. за нанесени морални щети. На първа инстанция за моя радост спечелих. Но следващата седмица ме очаква Окръжният съд. Имам тъжното усещане, че може би няма да се произнесе в моя полза и донякъде то се появи след като се запознах с вашия случай. Пожелавам и на вас и на себе си кураж!

  20. ВАЛЕНТИН АЛАХВЕРДЖИЕВ юни 22nd 2012

    АСЯ, РАЗСЪЖДАВАЙКИ ПО КАЗУСА СИ МИСЛЯ, ЧЕ МОЖЕ ДА ПОДАДЕШ ИСК СРЕЩУ ДИКТОФОНА СИ. МОЖЕ ПЪК ДА Е МАНИПУЛИРАЛ ЗАПИСА. АКО ПОПАДНЕШ НА „СВЕСТЕН“ СЪДЕБЕН СЪСТАВ СИГУРНА ЩЕ ГО ОСЪДЯТ – ДА ЗАПИСВА БЕЗУМНИ СЪДЕНИ РЕШЕНИЯ ИЛИ ДА ГО ЛИШАТ ОТ ЧАСТ ОТ БАТЕРИИТЕ ИЛИ НЕЩО ТАКОВА, ДЕ НЕ СЕ МЕСИМ В РАБОТАТА НА СЪДА.
    ДИКТОФОНЪТ – ВРАГ НА ЖУРНАЛИСТА.
    НЕ ГУБИ НАСТРОЕНИЕ. МОЖЕ ДА ПОДПИСВАШ МАТЕРИАЛИТЕ СИ оп АСЯ ПЕНЧЕВА /ОП – ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНА/ СИГУРНО ЩЕ ИМА КОЛЕГИ, КОИТО ЩЕ ЗАВИЖДАТ.

  21. Добромир... юни 22nd 2012

    То излиза, че всеки журналист „произвежда“ негодни за съдебната система материали…Ето как се убива разследващата журналистика!!!

  22. Как ще коментирате твърдението си
    „След публикацията за дом „Надежда“ в институцията влязоха всички възможни проверяващи органи – прокуратура, полиция, Агенция по храните, Отдел за закрила на детето, Агенция социално подпомагане барабар с общинските структури, Държавна агенция за закрила на детето, Регионална здравна инспекция, Инспекторат по образованието и т.н… Не установиха да има насилие.“

    на фона на това, че след извършената проверка в дома ДАЗД потвърждава сигнала за насилие, дава 11 предписания, както и налага глоба 1 000 лв. на директорката за това, че не е съобщила за този и други инциденти и не е взела мерки да ги предотврати.

    http://sacp.government.bg/novini/2011/08/11/dazd-nalozhi-administrativna-sankciya-na-direktora/

  23. Ася, прочетох историята и коментарите. Явно е намерена пътечката в закона, по която да бият журналистите тези, които са „опозорени“ от даването на гласност, а не от това, което са направили и правят! Това, разбира се, не трябва да се допуска!
    Съдия Русева е сгрешила времето: до преди няколко години подобни „законни“ номера минаваха, защото хората все още имаха какво да губят и някак не се интересуваха как ще заживеят утре… Днес не е така! Днес нямаме какво да губим след всички икономически репресии, на които ни подложиха. Днес сме чувствителни и чуваме всеки глас, който упорито като Касандра (онази от древността, не сериалната) говори истини. Имаш и моята подкрепа и подкрепата на нашето сдружение. Адмирации за колегите от „Бряг“!
    Искрено се надявам да успееш да излезеш от личното. Ставащото с теб, не е частен случай, не е „съдебен абсурд“, то е начин, похват, да бъде затворена устата на малкото останали на работа журналисти, които не са си наложили автоцензура или, които още не са се продали. Срещу това трябва да се протестира и то не на регионално ниво, а на национално!
    Мога да си представя какво й е на душата на колежката от ТВ в Кърджали – да е НАКАЗАНА да плаща 6000 лв, защото си е свършила работата! Мога да си представя как отива на работа след подобно решение… И къде са били гражданите на Кърджали? Когато утре им потрябва журналист, който да преведе техните проблеми на езика, разбираем за повечето хора, откъде ще си го доставят? От водното огледало, сигурно.
    Не трябва да се гледа на подобни събития като на частни случаи – те не са такива! И имат силно разрушителна сила!
    Моля те, нека помислим заедно и конструктивно КАК най-правилно, най-бързо и най-категорично да отрежем възможностите за подобно преследване на свободата на информацията, на свободата на мисленето, на свободата да живееш с чест и достойнство!
    Моля и за връзка с колежката от Кърджали.
    Ако някой знае и за други подобни случаи, да пише!!!
    Прегръщам!

  24. Благодаря за подкрепата, но видяхте ли какво стана – собствеността на вестника определи позицията на колегията. Не, на началниците им. Не редакторите, по-нагоре. Дай, бабо, огънче!

  25. огнян стамболиев юни 22nd 2012

    УВАЖАЕМА АСЯ ПЕНЧЕВА, ПРИЕМЕТЕ И МОЯТА МОРАЛНА ПОДКРЕПА В БОРБАТА СИ ЗА ИСТИНАТА У НАС! ЗА СЪЖАЛЕНИЕ, НЕ ВСИЧКИ НАШИ ЖУРНАЛИСТИ СА СМЕЛИ И ПОЧТЕНИ, МНОГО ОТ ТЯХ СА КУПЕНИ, ОСОБЕНО ОНЕЗИ, КОИТО СА ОТ „МЕДИЙНИЯ КАТУН НА БЪЛГАРОФОБА ДОГАН“.

  26. Красимира Иванова юни 22nd 2012

    БРАВО АСЯ! ТИ СИ ДОСТОЕН ЧОВЕК И ИСТИНСКИ ЖУРНАЛИСТ!!!!!!!!

  27. Йорданка Забунова юни 22nd 2012

    Привет от мен и поздрав от Бяла!:)))

  28. Здравейте,г-жо Пенчева!Желая ви успех в доказването на невинността ви!Работила съм в дом за сираци преди години и зная много добре за какво става въпрос.Затова и напуснах,не можах да се преборя с навиците там,нито да се примиря с унижението и малтретирането на децата в неравностойно положение.Бях превърнала собствения си дом в убежище за децата,поради което си спечелих омразата на колеги и обслужващ персонал.
    Радвам се,че има хора като вас,които имат куража да застанат срещу всички многобройни институции и да се борят за каузата си!
    Написах си и-мейла,ако искате,можем да се свържем лично.Още веднъж,желая ви успех!.

  29. Все пак, благодарение на хора като теб има шанс за българската журналистика…

  30. Следим Вашия случай с внимание и се надяваме второинстанционният съд да поправи категорично попарата на съдия Ралица Русева.

    http://advocati.org/index.php?menu=2&podmenu=3#120622

  31. Изразявам подкрепата си също. Понякога този тип дела се решават далече от истината, но всичко е въпрос на доказване.

  32. Побоят на деца е напълно недопустим!!!
    Знам как ще реагирам ако видя такова нещо…И едва ли ще има значение, че има „полиция“ или „съд“…
    Бих искал всички журналисти да са като Вас.
    Успех и подкрепа!

  33. Васил Василев юни 26th 2012

    Здравей Ася,
    Не се познаваме, но участта ни прави приятели. Прави ми впечатление, че който отразява обективността в България пострадва от съдебната система и става герой. Следват стотици поздравления. И после всичко се забравя до следващия герой. Но с абсурдните си решения българския съд създава практика, макар и противоречаща на закона, която се ползва в бъдещи процеси. Това е начин съдът да прескача закона. А имунитета се ползва именно с такава цел, да пази съдиите от отговорност за постановени незаконосъобразни решения. Не бих се учудил и въззивната инстанция да потвърди първоинстанционното решение. Надеждата е единствено в наблюдателите от европейската комисия. Както се вижда хората от вън искат да ни оправят съда, но ние само поздравяваме появили се герои, които както споменах бързо забравяме и продължаваме да страдаме.
    Аз не съм журналист, но съм търсил многократно съдействие от журналисти за да представя ужаса на който съм подложен от администрацията и съдебната система.
    Като знаем, че Мафия е връзка на престъпността с властта, за мен е възникнал въпросът: Как се нарича връзката на властта с престъпността?
    В теорията като че ли не съм го срещал. Защо не в България да се създават предпоставки за нови теории?!
    Комунизма си създаде една система, която да пази „потомците на идеята“ и вкара в управлението на държавата предатели които манипулира. Съдиите се назначават за да изпълняват. Законът е създаден така, че да ги пази.
    Факта, че съда не обича журналистите, красноречиво е тъждествен на идеята на комунистите, „щом не е с нас е против нас“. Каквото сме виждали от комунизма, това виждаме от съда — изборност и несправедливост.
    Подставените лица избиха, а извършителите не разкриха. Престъпниците, които осъдиха, избягаха.
    Булото постепенно се вдига.
    Европа иска българите да живеят, като европейци.
    Доказателство е многократните критики на съдебната ни система.
    Четвъртата власт може да помогне на Европа да ни приеме, като пълноправни граждани.
    Макар и наличие на журналисти на отсрещната барикада, мисля че болшенството са за европейски стандарти на живот и справедливост.
    Необходим е специален сайт на който да се публикуват абсурдните съдебни решения и журналистите да разследват по възможност максимален брой от тях за да се изобличи персонално съда.
    Грешка е когато бездействаме и съдебната система като хамелион се опитва да създава впечатление за реформи. Тези им номера не минават пред Европа.
    Фактите трябва да се показват на обществото. Тези факти ще генерират нови и нови, и ще се види действителността в системата. На това не би издържала. Показност и Масовост е силата извършваща промяна.
    Администрацията лесно съди гражданите, но гражданите трудно се преборват в съда с администрацията, т.е. съд и администрация си взаимодействат.
    Гражданите плащат данъци за да бъдат обслужвани от администрацията и съда да защитава законните им интереси, а не се случва нито едното нито другото.

    Успех
    P.S. Това което се случва на отделни хора, като отделни случаи, ми се е случило в комбинация. Ако приемете или ми съдействате пред Ваш колега, материалът е доста обемист и разнообразен, отнасящ се за работата на местна власт, МВР, прокуратура, съд в разновидностите му, инспекторат към ВСС, ДНСК, инспекторат към МРРБ.
    Местна власт и МВР бездействат по отношение защита неприкосновенността на собствеността. Съдейки местна власт съда прекратява делата.
    Съдейки МВР съда отново прекратява делата.
    И по Конституция и по закон за МВР и ЗМСМА, т.е. Държавата чрез органите си трябва да защитава законните интереси на гражданите.
    Прекратявайки делата гражданите нямат защита от Държавата. И понеже съм един от редките случаи нямам вариант на защита, а съда създава практика противоречаща на закона. От това ще страда обществото. Това може да се случи с всеки гражданин. Процесът е бавен, но запазвайки властта си системата променя правилата. Системата успее ли да променени правилата, обществото няма да е в състояние да се противопоставя. Показателни са изборите и кандидатите за тях.
    На това трябва да се противодейства, чрез показност!!!

  34. „жить сталь лучше, жить стяль весеелае…“…!?…


Вашия коментар