Виц

Циганската  Червена шапчица отишла на гости при баба си. Седнали, поговорили си и по едно време момиченцето попитало:

- Бабо, защо ти е толкова гладка кожата?

- Защото съм на 17, бабиното!

а това?

Go get Adobe Flash Player!

Ленински съботник – 07.11.09

И аз с новия Seajak…

Марко Тодоров: Свободата я постигнахме, демокрацията още не

- Доцент Тодоров, какво се случи през есента на 1989 г. в Русе?
- Ако трябва да отбележим важна дата, това е създаването на СДС в Русе на 20 декември 1989 г. Разбира се, всичко започна по-рано, на 10 ноември. Тогава бях преподавател в университета и много ясно си спомням този ден. Хората от нашата катедра се бяха събрали в барчето на Съюза на математиците. Точно тогава аз закъснях и имах шанса да чуя по радиото съобщението за подадената оставка на Тодор Живков. Много се зарадвах и веднага съобщих на другите. Нямаше никакъв страх от радостта, която беше изразена.
- Защо? Личността на Първия ли беше кошмарът ви?
- Не съвсем точно, но ако един човек стои на такава позиция толкова дълго време, той омръзва. Освен това вятърът на промяната беше започнал да се усеща и тук. Всичките ни надежди бяха България да тръгне по нов път. Истината е, че не очаквахме да се случи точно по този начин. Лично аз смятах, че ще се свика конгрес на партията и ще започнат лека полека промените. Не съм бил член на БКП и ми е малко трудно да боравя с тази партийна терминология, но наистина стана внезапно сдаването на властта. Това си беше вътрешнопартиен преврат, а аз не вярвах, че има сили в партията, които могат да се противопоставят на ръководството. Явно изненадата е била правилният ход.
Междувременно трябва да отбележа, че и партийните членове в университета се радваха на събитието. Не вярвах обаче, че това, което ще дойде, ще бъде толкова радикално и социалистическата система ще се разпадне. Надявах се, че ще се получи нещо като китайската система в момента.
- Какво се случи на 11 ноември 1989 г.?
- Няколко дена след 10-и в университета се основа Клуб за гласност и демокрация от партийни членове-бунтари. Моделът бе взет от софийската организация и аз веднага се включих като човек с дясно мислене. В него бяха доц.Иван Неделчев, доц.Варамезов и други колеги, които искахме да променим нещата. Постепенно започна да става ясно, че това, което се е отприщило, няма да спре. Тогава започнаха първите разграничения на хората в клуба. В началото на декември се заговори за учредяване на Съюз на демократичните сили, след като в Русе вече имаше възстановени организации на социалдемократи, силна беше структурата около Любомир Собаджиев с неговото движение за гражданска инициатива, николапетковисти, радикалдемократи. Изненадаващо беше колко бързо се създадоха ядрата на старите политически сили, съществували в миналото. След като се учреди СДС на 7 декември в София, възникна идеята да се направи и в Русе. Информацията течеше много бързо и вече не си спомням кой предложи да се съберем в Клуба на културните дейци.
- Как ставаше връзката между вас?
- Нямаше мобилни телефони и общо взето се търсехме по работните места и домовете.
- Каква беше вашата роля в учредяването на СДС-Русе?
- Аз имах за задача да съставя декларация. Бях единственият с компютър – „Правец 16″ и иглен принтер. Така написах декларацията за учредяване на СДС. Бяхме около двайсетина души. След това трябваше да уточним органите за управление. КДК беше зает и се събрахме в едно помещение на отсрещната страна на улицата. Започнаха едни спорове за лидерство и настана хаос. Аз стоях отстрани, тъй като нашият клуб не беше в ядрото, а и аз нямах абсолютно никакъв политически опит. Настана невъобразим хаос, който аз като организиран човек просто не издържах. Намесих се и се опитах да вкарам някакъв ред. Нещата протръгнаха и изведнъж някой каза, че предлага Марко Тодоров да оглави СДС. Лично аз се стреснах много и в първия момент реагирах отрицателно. След това ми обясниха, че ще имам чисто организационна работа по сбирките и няма да съм партиен лидер.
Важно за историята на демокрацията е едно събиране в зала „Дунав“, където Свободка Стефанова направи изказване, с което показа, че няма страх. Ескизът й беше много остър и тя се осмели да каже нещо от типа „Смърт на комунизма!“ или „Смърт на комунистите!“, което втрещи всички, но пък им показа, че няма от какво да се страхуват, тъй като на нея нищо не й се случи. Изказването й беше твърде крайно, но тогава това беше нужно. Имаше страхотен психологически ефект.
- От София диктуваха ли ви какво да правите?
- На мен това ми беше най-големият проблем като председател на СДС-Русе. От една страна беше хубаво, а от друга – лошо. Комуникацията беше лоша, а и ние политически не бяхме в час. Като хора, които искат да се утвърждават като опозиция, искахме да имаме визия какво ще правим на национално ниво. Не можеше да има различни послания от различните градове. Казваха примерно „утре да се направи митинг“. Как да се направи за един ден такова сериозно мероприятие, при положение, че и няма нагласа. От друга страна пък се чувствахме свободни да си решаваме въпросите сами. Това продължи доста време, включително и във Великото народно събрание.
- Къде се събирахте?
- От сегашна гледна точка е било незаконно, но обикновено се събирахме в университета – там имаше зали и след работа правехме заседанията до решението на Кръглата маса партиите да излязат от държавните структури и предприятията. Поставихме въпроса за помещение на СДС в Русе и ни дадоха една бивша бръснарница срещу хотел „Дунав“. Беше в окаяно състояние, но всички помогнаха да го направим прилично. Освен това беше в центъра и хората можеха да ни видят, да усетят присъствието ни, да видят, че няма нищо страшно. Въпреки това имаше такива, които ни заобикаляха отдалеч от страх.
- Постигнахте ли идеалите си?
- Нашите идеали бяха свобода и демокрация. Свободата я постигнахме, а демокрацията не сме все още. Демокрацията означава демократично вземане на решенията и строго спазване на правилата. Сега имаме демократично вземане на решения, но никой не спазва правилата. Държавата я няма и това не е демокрация.
- Вие кога напуснахте СДС?
- Аз не напуснах, а ме отлюспиха. Причината беше в подписването на Конституцията и аз отказах да напусна парламента. Позицията ми беше, че ако тогава не приемем нова, още десетки години ще си останем с Живковата. А спомняте си, че на нея първият член беше за ръководната роля на партията и беше недемократична. Според мен тя пречеше за развитието на страната. Другите ми колеги от СДС смятаха, че няма да приемат Конституцията, а ще изчакат да вземем изцяло властта, да си назначим Велико народно събрание и тогава да постигнем целта си. Аз все още мисля, че дори комунистите имаха нужда от защита в позициите, в които са прави. Това беше основната разделителна линия. Аз вече се бях „опарил“, бях видял организацията отвътре и това не ми харесваше.
СДС работеше трудно, тъй като беше конгломерат от крайно десни партии, центристи и клонящи към ляво. Да се води хомогенна политика просто не се случи. Освен това нямаше експерти, не разбирахме много от политика. С влизането ни в парламента започна една караница за постове и личности, което не беше приемливо за мен. Имахме амбицията да се борим с една изключително тежка и мощна система, а подходихме като лаици с твърде ограничен потенциал. Бяхме бедни, нямахме медийна подкрепа, липсваше ни опит. А БСП в това време разпределяше капиталите и плануваше да продължи тази своя икономическа власт. Вместо нещата да се концентрират, се изнасяха на еднодневна плоскост да назначават този или онзи на отделна служба. Всичко това даде възможност на БСП да оцелее и да има такова влияние и до днес. Българската опозиция винаги е била слаба, лошо организирана и неподготвена за управление.
- Къде сбъркахте, след като два пъти демократични правителства имаха пълна власт?
- Спомням си заглавието от в.“Демокрация“ през 1991 г. „Спечелихме с малко, но завинаги“. Това не може да бъде вярно в едно демократично общество и никоя партия не бива да има такива претенции за вечно управление. Това е комунистически начин на мислене. Идването на БСП на власт от време на време е полезно и оздравително за държавата. Ето защо в някои постове има мандатност – човек се изхабява, липсва му идейност и енергия. Всички партии се поизцапаха от властта. Когато опозицията беше на власт, правителствата не успяха да покажат, че държавата има механизми за налагане на правила. Това е грешката на управленията.
- Мръсна работа ли е политиката?
- По-скоро е опасна, тъй като изкушенията са много големи и човек лесно може да се подхлъзне и да залитне към мръсната страна на политиката. Трябва да имаш големи морални устои, за да издържиш на власт и пари. Важно е да имаш мярка за компрамиси, тъй като политика не може да се прави „с рогата напред“. Голяма част от българските политици се поддадоха на дявола. Аз лично не съжалявам, макар че с облекчение се отдръпнах от тази работа. В България с това високо ниво на шуро-баджанащина и модела „Батко-братко“ нещата няма да се променят скоро. Тази черта на българина се проявява често, тъй като в държавата няма контрол и спазване на правила. Преди 1944 г. в България е имало далеч по-голям ред и дисциплина по законен начин.
- Какво е мнението ви за днешното управление?
- Аз от непоправим оптимист станах реалист. Загубих вярата, че политическа сила може да наложи нов модел, но не съм престанал да се надявам.
- СДС има ли бъдеще?
- Съмнявам се. Мъчно ми е и не ми харесва сегашното състояние на СДС. Смятам, че Мартин Димитров не е подходящ, тъй като нищо ново не показва и си служи с едни и същи изтъркани фрази. Мога да кажа, че Иван Костов е един от политиците с много голям потенциал, но и той не успя да го насочи в правилна посока. Други не виждам.
- Царят излъга ли надеждите ви?
- Той е най-голямото ми разочарование. Мислех, че един човек като него, който идва отвън и има добро образование и възпитание, може да наложи нов модел. Очаквах, че ще покаже силни морални устои да се пребори с реалността и манталитета на българина. Уви, не стана. Аз се бях оттеглил от политиката и проявих глупостта да се съглася да участвам в учредяването на НДСВ. Наистина мислех, че ще бъде полезен за България. Действително той промени радикално политическата картина, като сложи край на безсмислената конфронтация между ляво и дясно. За съжаление обаче не отговори на моя критерий за политически лидер. Тогава получих най-големия удар като политик, като ми извадиха картонче от Държавна сигурност. Омаскариха ме като доносник. А се оказа, че в регистъра на ДС има 6 страници с мое досие – биография и данни за роднини. Събирали са данни за мен и са ме следели, но аз никога не съм доносничал или подавал информация на службите. След това получих извинение лично от Симеон Втори, но лошото чувство остана.

Есенни слънца

Вече е време да поспорим!

След като вече близо две седмици този сайт съществува и явно има своето място в мрежата, време е да поспорим. Айде, да не е точно спорене, но нека всеки, който има мнение по зададената тема, да го изкаже – абсолютно анонимно е, вервайте ми

Започваме с

КАКЪВ ПАСТИР Е ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА?

В този сайт вече има достатъчно материали, които показват моето мнение. Нека чуем и вашето

Църквата в Табачка стана бойно поле за кмета, попа и миряните

това е кметът Николай Градев от ГЕРБ

Епархийският съвет ще отсъди кой е крив и кой е прав в споровете около заключения храм

Преди много години, още през Възраждането, табачени останали без свещеник за храма си. Младият учител Иван Ненов бил окумуш, грамотен, сладкодумен и умен, затова и изборът им паднал на него. Събрали пари от цялото село и го изпратили да се учи в Бачковския манастир за поп. Върнал се даскалът в Табачка и станал свещеник. Той служил вярно на Бога и съселяните си до 112-тата си година и през 1914 г. починал.
Тази история е умилителна и истинска. Днес обаче, сто години след онова време, хората от Табачка пак имат църковен проблем, макар и далеч по-сложен. Храмът е заключен, попът е обиден, кметът не отстъпва и висш духовник ги заплашва.
През 2012 г. църквата „Св.Успение Богородично“ ще чества своя 150-ти рожден ден. Табачка е село с традиции и въпреки 45-годишния атеизъм храмът ни не е станал нито склад, нито обор, казва Мария Кънчева от църковното настоятелство. Тя не пропуска да отбележи, че

дори при комунизма са правени ремонти на Божия дом

Като благословия за селото си табачени определят заселването при тях на вече покойния Росен Минев.
Останали сме по-малко от 100 човека и както навремето са търсили цар на България, така и ние търсехме кмет на Табачка. Харесахме си Росен Минев, който обикна селото и селото обикна него. Оказахме се прави в избора. Църквата е в това състояние благодарение на него. Затова и името му ще бъде записано и от игуменката на Калоферския манастир в историята на българското православие, казват хората в китното село в Поломието.
Традицията в Табачка е населението да уважава както светската, така и духовната власт. Заради изключително дългите служения и високия си авторитет имената на свещениците се помнят и до днес. Нещата се променят и през последните 10 години се извървяват 8 попа. Въпреки всичко с никого нямат конфликт.
До момента, в който в Табачка е изпратен отец Веселин – отскоро сложил расото, но с преданост служи и в русенския храм „Св.Петка“.

Табачени го поглеждат накриво

в момента, в който отецът си поискал ключ за църквата.
На мен всичко в храма ми се води, аз отговарям за имуществото и ако изчезне нещо, аз ще съм виновен, обяснява свещеникът и допълва, че за две години не се е намерила дори стаичка за пренощуване и почивка в цяло село.
Нито един поп не е имал ключ, а отец Веселин като си поиска, не ни хареса. Не му дадохме, но тогавашният кмет Росен Минев парира положението. Направихме си музей в църквата и имаме 12 богослужебни книги с дървена подвързия, подарени от императорското семейство на Александър Втори. Тези книги ги намерихме във въглищата под стъпалата. Сега ги пазим като зеницата на очите си, сложили сме ги под стъкло в музея, разказват хората от Табачка.
Спокойствието обаче е привидно и временно. С кметските избори през 2007 г. за наместник в селото е назначен Николай Градев, сега член на ГЕРБ. Макар и млад на години,

Градев всъщност е стар кмет за Табачка

след като изкарва четири мандата преди избора на Росен Минев.
Абе, управлявал ни е преди, не сме доволни от него, но кметицата на Иваново Данка Матеева гледа да угоди на ГЕРБ. Минев беше всеотдаен, Бог да го прости! Кметството ни беше руина, читалището също, направи спирки – всичко това направи сам. Градев не е направил нищо и сме го търпели. Сега жена му пое читалището, а той иска да обсеби и църквата, коментират обществено-политическата обстановка хората, които по закон нямат право на глас в избора на кмет, защото в селото живеят под 100 души.
Истинските конфликти се проявяват още миналата година, когато изтича мандатът на църковното настоятелство. Изборът е трябвало да бъде по бърза процедура и на неизвестна дата, твърдят недоволните миряни, но за лош късмет молби подават само трима човека при изискване да бъдат 6. Вотът е провален и случката се разчува из селото.
Заподозряхме, че може да бъде злоупотребено с ценните икони и книги, обясняват активността си по църковните дела табачени.
На вторият избор пристигнаха 38 човека.

Изборите минаха, но на служби няма хора

Само една баба Тодорка идва редовно да се причестява и толкова. Лошото е, че на политическа основа бойкотират църквата, спомня си началото на конфронтацията отец Веселин.
Втория път се взехме в ръце и 11 човека подадоха молби. Открито гласувахме и нито един от предишните не беше избран. Кметът побесня. Попът започна да влиза с кавга в църквата – тоя защо бил такъв, това къде било, кой къде застанал… Съюзиха се с кмета и направиха проблема, разказват за същата случка миряните.
Тъй като още от началото не си паснали с попа, табачени не скриват отношението си и нещата прерастват в конфликт, а шумът от него стига до митрополията в Русе. През август в Табачка отива ревизионна комисия, която потвърждава, че свещеникът трябва да държи ключа от касата за дарения в храма, както и за самата църква. Тогава митрополитската делегация се води от месемврийския епископ Яков, наместник в Русе на митрополит Неофит.
Години наред въпросният ключ за църквата се държи от клисарката Гинка и тази новост внася допълнителен смут в селото. От настоятелството продължават с борбата си и

подават жалба до владиката Неофит

още преди Великден с молба да им смени свещеника.
Макар всеки да има право да протестира и да бъде недоволен в демократична страна като България, това става повод за ново височайше посещение в Табачка от митрополията. Абсолютно безрезултатно и без всякакви промени. Но наследниците на балканджийски родове не се спират и продължават да търсят съдействието на митрополит Неофит, въпреки неговата изключителна заетост по национални дела.
Членовете на църковното настоятелство все пак се вдигат и идват в Русе.
Такава гюрултия стана… Същият този Яков така ни се накара, че накрая не издържа и каза, че всички миряни са длъжни да се съобразяват със свещеника си. После ни прокълна да имаме десет циганина да ни тормозят. Заплаши ни, че ще закрие енорията и ще назначи служебно църковно настоятелство, разказват Георги Кънев и Мария Кънчева от Табачка, които са сред унижените в залата на митрополията.
Така бавно и полека се стига до момента, в който клисарката Гинка е принудена да извади всичките си вещи от църквата, да ги стовари на площада, тъй като няма как да ги прибере у дома си, и да чака помощ. В селото са категорични, че жената и принадлежностите й, сред които и касети с църковни песнопения, всъщност са изхвърлени на улицата от свещеника и кмета. Те пожелали да заключват храма не просто с два катинара,

а с две метални скоби и секретен ключ

Свещеникът идва да служи в събота, а ние не сме съботяни и си държим на традицията църквата да е в неделя. То и никой не ходи вече на църква заради него. Досега сами си отваряхме храма в неделя и на празник, а сега – когато си поиска попът, тогава. За нас църквата е вяра, а за тях е интерес!, разделят с думи и категорично лагерите в Табачка.
От едната страна са християните с тяхното право на свобода на вероизповеданието и духовен живот. От другата – кметът Градев с амбицията да изгради авторитета на властта и свещеникът отец Веселин.
Как на някой не му проумя главата на кмета, че на Димитровден трябва да можеш поне свещ да си запалиш! Защо трябва да ходим и да се молим да ни отвори храма! Кражби ли има в село, хайдутлук ли, че трябва да ни заключваш църквата! Николайчо, гледай си кметството и си управлявай селото, но не се меси в църковните дела. Нито един президент, министър или друг не го прави, само ти се намери да заключваш църква. Ама ти от дума не поемаш и като си навиеш на пръста, може вечно да безобразничиш. Не ти е в задължението изобщо да се разправяш с хората в църквата. То преди, докато беше кмет Минев, един път не сме те видели на литургия, а сега стана набожен и защитаваш устави, говорят почти едновременно и с различни гласове табачени на кмета си Николай Градев.
В присъствието на репортерт на „Утро“ той не успя да отговори на съселяните си

защо все пак заключва храма

и това негово правомощие ли е. Разправията в двора на църквата започна от секретната скоба и продължи в изчистване на стари вражди – кой крал царевица, кой дървен материал за кошери, кой не си платил преди 15 години агнетата и т.н.
Разказът за свещеника продължава с упреците към него за грубо отношение към миряните си. Какъв е този поп, дето се кара на възрастни хора с инсулт защо не стояли прави. Неговата работа е да учи хората и да ги приобщава, а той само ни гълчи и мърмори „като дойде владиката, ще се изложим!“. Ние му казваме кротко „отче, не се карай така на жените, днес е голям празник“, а той отговаря „както си искам, така ще говоря в мойта църква“. Ама това не е негов храм, а наш. Клисарката сама години наред слиза от другия край на селото да удря камбаната за смърт или за празник, а сега? Преди Голяма Богородица няколко жени се бяхме събрали да изперем чергите, да изчистим, а попът като ни видя, започна пак да се кара и да пита какво правим без негово разрешение в църквата. Че той ли ще е имал намерение да чисти, не разбрахме, единодушни са жените от храма.
Жалка работа стана и се получи така, че

политиката влезе в църквата

По времето на Росен Минев хората дори организирано идваха в църквата. Как ги убеждаваше, не знам, разказва отец Веселин. Самият той се оплаква от големите харчове за пътни и почти никаквото възнаграждение за службата му. Свещеникът продължава с тъга да си спомня как Табачка е завладяна от партийни междуособици. На политическа основа бойкотират църквата, категоричен е той и допълва „срамно ми е, че съм там изобщо“.
Какъв ще е изходът от конфликта ще реши Епархийският съвет. Той има право да решава църковни въпроси и да предлага смяна на свещеник. Богослови в Русе обаче коментираха, че е добре, преди да протестират, миряните да имат точен критерий какво харесват и какво не харесват у попа си. За да се избегне сегашната война, при която победители и победени няма да има. Ще загубят всички – свещеникът най-вероятно ще си тръгне огорчен; миряните дълго ще живеят със спомена за конфликта и смътната тревога, че свято място като храма не трябва да е дом на кавги между паството и пастира; кметът ще изпие до дъно почти като в Библията чашата с горчилки заради неразбориите и публичните скандали със съселяните му…
Що се отнася до закриването на енорията им, както ги е плашил наместникът на дядо Неофит – Яков, това по Устава на Българската православна църква не може да се случи.

Скалите с цветовете

Есен в Поломието

По пътя…