Сайт на Ася Пенчева

СДС-Русе с чупки в кръста и момински свян

Депутатът д-р Михаил Михайлов трябвало да извърви пътя към русенската организация на СДС, а не обратното. Това каза общинският лидер на сините Юлиян Гарелов. То добре да го извърви, ама къде ще го отведе тая пътечка запита ли се някой от малцината с членска книжка на СДС?
Те сами вече се преброиха, че са един файтон хора и малко ще им е трудно да правят политика в този разширен състав. Обаче си знаят едно – ще предложат Румен Христов за национален лидер и толкоз! Това как да е, но що ще чинят когато съдът се произнесе неблагоприятно за областният им лидер Драгомир Дамянов Драганов, засега кмет на Две могили? Че нещо са плъзнали слухове по негов адрес…
Пък синята идея може да пожълтее с непрятен мирис, ама нейсе, съдът е мъдър!

Пак грешни прессъобщения в Русе

Наредбата за лавките се оказала с дефекти

Наредбата за здравословното хранене на учениците се оказала безполезна и създала нови проблеми. Това призна днес шефката на РИОКОЗ д-р Маргарита Николова и призова членовете на образователната комисия към областта да дадат свои предложения за промяната й. До 15 октомври са проверени всички училищни бюфети и са дадени 51 предписания за продажба на захарни изделия, сокове с под 100% натурално съдържание и газирани напитки.
Сетиха се, че тая работа така не става!
Не може да забранят пиците и вафлите в училище и да изюркат хлапетата да тичат по улиците за енергани. Освен всичко останало именно тази служба – бивша ХЕИ, а сега РИОКОЗ е ЗАБРАНИЛА междучасията да са по-големи от 30 мин.
Пореден парадокс, ама карай!
Само да кажа, че в братска Германия храненето на учениците е организирано с кейтъринг. Как точно – ще напиша първом в „Утро“

Прессъобщение щеше да развали дослука с дипломацията…

Заради една думичка завчера щеше да се заформи такъв дипломатически скандал, че нито един историк нямаше да му намери аналог в 130-годишната история на българо-руските отношения.

За какво става въпрос изобщо – в едно прессъобщение някой /допускам, че авторът му не би могъл!/, да речем секретарка или някой друг, написал, че БИВШИЯТ генерален консул  на Руската Федерация ще получи званието „Почетен член“ на Русенския университет. Никой от редакцията на „Утро“ не беше чувал уважаемият дипломат да е с изтекъл мандат. Кога пристигна Торшин, кога си отива, кой го сменя, какво става… А ние не знаем – ужас!

Веднага звъннах в консулството, където любезна служителка на чист руски език  десетократно обясни, че генконсулът им се казва Торшин, Михал Петрович. Лично аз не престанах да питам дали става дума за същия човек, ще бъде ли той в университета и ще получи ли това високо признание за работата си. Тя обаче продължаваше все така настоятелно и невъзмутимо да ми говори на руски, че името на генконсула е Торшин, Михал Петрович и с кратки „ДА“ потвърди всички въпроси около званията му. Дори отрече скоро да си е купувал билет за влака към Москва.

А кажете сега на кого да вярваме – на прессъобщението от авторитетна  институция като Русенския университет или на служителката, която би трябвало да знае името на началника си…Ами ако го бяхме анонсирали като БИВШ?

Е така стават белите!

Защо ви асфалтираха улицата?

Защо ви асфалтираха улицата? Ето този парадоксален въпрос зададох на приятели, след като видях гладката им като огледало малка уличка в „широкия център“ на Русе. Изпълни ме подозрение – или не се сещам кой от властта живее наблизо, или нещо  съм объркала датите и не се сещам да наближават избори. Защо, по дяволите, асфалтираха ул.“Тодор Каблешков“?!

Оказа се, че докато машините работели по улицата със знаменито име  на знаменит пълководец „Муткурова“, съседът Тошо съзрял кмета, отишъл до него и с подкрепата на млади майки с детски колички вдигнали такъв джангър, че нямало накъде и кметът обещал да оправи пътищата в района.

Ега ти рекета! Някъде му казват „гражданско общество“, но в нашия случай не ми изглежда нито гражданско, нито обществено. Да не издребняваме обаче Значи изводът е следния: Всеки, който има нужда от нещо, причаква кмета и здраво атакува до постигане на целта си! И нема прошка, батка!

Цветовете на гръцкото лято

Родопите, ските, механите…

Andante

Go get Adobe Flash Player!

и текстът си заслужава

Четете „УТРО“

„Добър момент е животът“

Възгледите на един патолог

Събота сутрин. Жега. Смразяващ хлад в приземния етаж на болницата. Тръпки побиват тялото, но само на живите. Особено когато се срещат с мъртъвци. Поредната аутопсия започва и докторът моли асистента си да подготви тялото. Взема ръкавиците, слага маската, еднократната престилка и се започва…
Това съботно четиво няма да е подробен разказ за анатомията, нито за детайлите в аутопсията, но някак е невъзможно да избягаш от нея когато се срещаш с патоанатома д-р Иван Стоянов, при това на работното му място.

Всички сме еднакви, но и много различни

Като органи и системи принципно нещата са еднакви за всички хора, но все пак не сме под индиго. Разликите са в контактите в мозъка, във връзките, които той е изградил. Това разказва докторът, докато отваря поредния череп. В него той, въпреки рутинния случай, търси други причини за смъртта – нетипични отоци, следи от удар или нещо друго. Оглежда всичко, а асистентът му заснема с фотоапарат това, което е преценил. Продължава към гръкляна, за да види дали подезичната кост е цяла. И коментира на глас „Счупването й говори за удушаване – спомняте си случая с говорителката Татяна Титянова, която беше паднала отвисоко, а след това, при аутопсията, се установи счупване точно на тази костица, която прилича на малка подкова“.
Работата продължава с оглед на белите дробове. В това тяло те са осеяни с черни петна. Не било от цигарите, а от въздуха. Дробовете ни са като въздушния филтър на колата – там се трупа мръсотията само от вдишванията, пояснява патологът и продължава с черния дроб. Намира го за много хубав, въпреки че в листите е записано как приживе човекът е обичал да си пийва. Ние използваме едва 1/8 част от капацитета на дроба си – много можем да носим, стига да не прекаляваме, благосклонен е към пороците докторът. Следва задължителната проверка на стомаха – пак следи от алкохол и много ензими. Сърцето? – добре е, макар да е спряло. Него го оглежда от всички страни. Показва аортата – толкова е здрава, че за да я скъсаш, трябва да има много силен удар и счупен гръбнак. Това се получава при катастрофи, но не и при побой. Случая „Чората“ е странен – аутопсията установила, че аортата е била скъсана, казва докторът, но не продължава с анализ.

Има трупове, които не ти се иска да ги пипнеш

Макар такова твърдение да звучи почти перверзно, д-р Стоянов си има своето обяснение. Казва, че не полът има значение, нито възрастта на тялото за аутопсия. Някои имали излъчване, предавали позитивни емоции. Така в съзнанието му останал трупа на една 87-годишна старица. Това се случило преди години в Русе. Заедно с полицаи отишли на оглед в една схлупена барака на края на града. Било януари, снегът затрупал здраво и температурите паднали много под нулата. Посрещнал ги старец, който едва се движел. Макар да била бедна къщната уредба, всичко било чисто и уютно. Чаршафите с дупки, позакърпени, но чисти. Бабата лежала преди година в болницата след инсулт, но я изписали. Той се грижел за нея, макар да не били семейство. Така се случило, че все пак починала и то в студен януарски ден. Мъжът се погрижил за всичко – измил я, наложил я с напоени в оцет и вино кърпи и сам тръгнал да търси помощ за погребението й от полицията. Докторът, който е и съдебен лекар, започнал огледа внимателно. Бил поразен от липсата на рани от залежаването й. Такова нещо рядко му се случвало, дори и с тела от болнични отделения, където грижите са професионални. Старецът сам разказал как купувал ракия и мехлеми, грижовно я масажирал всеки ден и не я оставил да почувства неудобство. Каква може да е мотивацията на човек, който е на 86 години да прави всички тези неща? Отговор на този въпрос и до днес търси съдебният лекар Стоянов. Още по-озадачен бил когато разбрал след време, че тези двама старци си имали роман, били съученици в първия смесен клас на гимназията, но родителите им не одобрили връзката и така всеки поел по пътя си. Тя се омъжила за „подходящ“, който пък се пропил и я оставил с две деца, а те изхвръкнали от къщи и тя заживяла с първата си и голяма любов. На 87 години. Та нейното тяло имало излъчване.

Човекът е рационално създаден – в малко място е събрано всичко необходимо

Интересно е за производителите на каквото и да е, че един продукт като човека не се е променил толкова години и въпреки това буди интерес, търсен е, развива се и не се изчерпва като възможности и потенциал. А не е станал с три ръце или пет крака. Така разсъждава лекарят, който познава всяки нерв от анатомията на човека също както автомонтьорът разпознава винтовете и кабелите. Съвсем естествено е да попитаме кой е „производителят“ – Бог?
Вярвам в природната закономерност. Религията е схема за управление на обществото. Все още се спори кой ни е създал, затова не смея да конкретизирам. Може и да сме мутация или експеримент – кой знае.
А душата? – когато гледаш едно тяло, този потенциал, който влиза в квалификацията „душа“, вече я няма. Тя е, както казва Ванга, вид енергия, която остава след човека да съществува, запазвайки всичко преживяно от него. Да видим нанотехнологиите, които изобетиха роботи да се разхождат из организма, да следят количествата хормони… Днешната фантастика е утрешното бъдеще.

Защо човек става патоанатом?

Когато се съберем с приятели, казват „измий си ръцете и не пипай хляба!“. Професията ми не се приема много радушно, но аз съм свикнал. При мен изборът стана случайно. След института имаше място в русенската болница само в патологията. Назначиха ме, а след това започнах специализациите по Съдебна медицина и патология. Работата е изключително интересна. Научамаш много неща за себе си постоянно – като тяло, като заболявания, като психика. Настройва ме философски, гледам по-широко на нещата, не издребнявам. Моргата е пълна с бързащи хора. Питам се често кое е най-важното в живота? Защо изобщо живеем? Мисля си, че е хубаво да сме различни. Нека има лоши хора, защото нямаше да оценим добрите. Тъжно ми е като гледам как постоянно се караме, имаме желание да унищожаваме природата, но въпреки всичко животът е интересен. Хората са добри и лоши, красиви и грозни. Изглупяват после. Мозъкът е еднакъв на всички, но е въпрос на вътрешни връзки и външни условия дали ще си умен или глупав.
Аз бях в шести клас, когато отидох за една нощ да спя на гробището. Не, не съм некрофил. Изпитвах страх и така реших да изпробвам психиката си. Исках да видя дали ще се случи нещо по-различно, ще бъда ли аз по-различен след нощ на такова необичайно мяст. Оказа се нищо особено. Въпрос на нагласа.

Разкритите случаи са най-хубави

твърди съдебният лекар Стоянов. Подчертава, че сам не би могъл да се справи и успехът зависи от екипа, който работи – криминалисти, следователи, полицаи, колеги. Опитва се да не пренася работата вкъщи, но признава, че сън не го лови при тежък случай с убийство. Не мога да напусна болницата и да не мисля за работата си. Вземам си твърдия диск със снимки и ги мисля вкъщи, вечер, на спокойствие.
Твърдението, че удавниците изглеждат най-зловещо, не било вярно. Всъщност видът на трупа изобщо не му правел впечатление докато търси причината за смъртта. А понякога загадките се разплитат като на филм. Всъщност харесвам сериалите за съдебни лекари, особено тези, които са построени по действителни случаи. Винаги има какво да се научи, признава лекарят с най-голям стаж в съдебната медицина в Русе. Той също бил изкушен да опише на лист някои твърде трудни за разкриване случаи. И го правел, вкъщи, с неизменната цигара в ръката. Не се притеснява, че някой ден би учудил колегите си с вида на белите си дробове. Пуша от последния курс на института. Стигам до 2-3 кутии на ден, но както казва един руски професор, „ще оцелеят мутантите“. Животът се е приспособил към външните промени. Който не е успял, е изчезнал.

Домашното насилие – доказателство за нерешителност

Жени с тъмни очила и дрехи с дълги ръкави са сред най-честите посетители на кабинета по Съдебна медицина. Всички искат да имат документ, отразяващ болката им – само физическата от побоя вкъщи. По правило пострадалите искат да се засили положението им, а виновните омаловажават травмите, обобщава д-р Стоянов. Въпреки че случаите на домашен тормоз са от години пред очите му, все още не може да си обясни защо жените търпят. Веднага си спомня парадоксален случай от преди демокрацията. В младо студентско семейство мъжът бил толкова ревнив, че не позволявал на съпругата си дори да вдигне поглед. А били красива двойка – стройни, поотделно чудесни събеседници, един за друг. Побоищата обаче станали неизменна част от живота им. Бащата на момичето пристигнал в Русе и си я отвел вкъщи. Ревнивият съпруг не страдал дълго и намерил любовта в лицето на една сервитьорка. Въпреки че в онези години моралът имаше по-високи стойности, тя си беше от жените със свободни разбирания. Какво се е случило между тях двамата никой не знае, но до ден днешен мъжът-насилник я гледа в очите и е готов да хукне веднага да изпълнява желанията й, разказва докторът и обобщава, че когато нещата между двама в семейство не вървят, не бива да се насилват.
Човек не бива да живее по начин, който не приема. Винаги има и друга възможност. Аз съм се смаял с тях. Затова си мисля, че жените, които са подложени на тормоз, са съгласни с това. Бити са по 15-20 години, вземат си документи да плашат някого си, но не предприемат нищо. Остават си обекти на насилие и като че ли държат да са такива. Такава обстановка дори не е добра за децата да гледат постоянни скандали. Едва ли ще живеят по-зле материално, след като мъжът вече ги тормози по този начин. Финансовият терор също съществува. Страхуват се да предприемат нещо различно, неизвестно за тях, нежелание да действаш. Готови са да живеят и понасят крайно лошия свят, защото нямат идеята за промяна. Човек трябва да търси равновесието в живота си, категоричен е съдебният медик.

Парапланер, ролери и сноуборд –
страхът доказва, че си жив

Макар животът на патоанатома да минава сред смъртта, той умее да се радва на живота. В багажника на колата му ролерите са винаги в готовност. Всъщност се старае всяка сутрин да ги кара на скейт площадката и да избягва кучетата в парка. Другата му лятна страст е парапланерът. Има си собствено оборудване и скача от хъмовете край Русе. През зимата предпочита сноуборда. Тогава във всеки свободен ден е на Узана – харесва самотните писти. Твърди, че заради дежурствата не му остава много време за сън и сънища, затова разтоварва активно със спорт. Екстремните преживявания отново обяснява с чувството за страх, което изпитва. Болката и страхът са защитна реакция – човек без болка и страх не е нормален. Това е чувство за самосъхранение. Аз също се страхувам. Дори и от високо някой път, признава лекарят, за който екшънът е начин на живот.

Добър момент е животът

обобщава патологът. Да, момент, какво друго да е – толкова е кратък. Тъжно е, че ние не го оценяваме или ако го правим, то е частично. Когато нищо не те боли и не си болен, не мислиш за живота. На едни им трябва много малко, за да са щастливи, а на други алчността е взела всичко човешко, но те са изкривени.
За д-р Стоянов най-съсипващите заполявания са онкологичните. Те разяждат всички органи, а болните „носят смъртта в себе си“. Въпреки малкия процент надежда за избавление, всички приживе се надяват на печеливш билет. Може би затова е добре да живеем в хармония със себе си, да обичаме и да казваме когато обичаме, споделя философията си лекарят, за който смъртта е делник.