Сайт на Ася Пенчева

Коледа

Грешно е само да се прекръстиш небрежно!

Това е полезно  интервю с отец Стефан от храма “Св.Николай Чудотворец” в Русе. Признавам си, че част от написаното и аз не знаех – научих го сега, от него. 

- Отче, с влизането в храма всеки бърза да се прекръсти. Какво означава това?

- Повечето хора за съжаление извършват движения, за които се предполага, че са кръст. Тези механични, неориентирани размахвания на ръцете много ми приличат по-скоро на разгонване на мухи, отколкото на осеняване с кръста.
- Защо има поверие, че трябва три пъти да се прекръсти човек?
- Това са пак народни необосновани традиции и предания. Повечето хора не се замислят защо правят каквото и да е във всички области на живота.
- Все пак първото нещо, на което учим децата си, е да се прекръстят.
- Учудвам се, че някои майки и баби хващат ръчичките им и ги карат да правят кръстния знак. Хубаво, но това трябва да бъде продължено, когато порасне детето и му се обясни защо изобщо прави тези движения.
- Има ли символика в подредбата на пръстите ни?
- В кръстното знамение се съдържа цялата догматика на християнството. Трите пръста, събрани в едно, означават Светата божествена троица – един Бог в три лица – Отец, Син и Дух свети. Тези три лица са неразделни, но и неслитни. Другите два пръста символично означават двете лица на Иисус Христос – истински Бог и истински човек след въплъщението.
- Поредността на движенията какво означава?
- С изобразяването на кръста ние един вид освещаваме цялото си тяло – разума, тялото и плещите.
- Защо православните спират на сърцето, а католиците вдясно?
- Има разлики действително, но те са маловажни и не си струва да се обръща внимание на тях. Единственият грешен начин е небрежният. Има деца, които пък се кръстят с лява ръка – явно са левичари и предпочитат да правят всичко с тази. Никой не им прави забележка, макар да е правилно с дясната. Причината е, че в религията дясната страна е по-почетна.
Ние всъщност говорим с жестовете си, както при пантомимата. С езика на тялото представяме идеята, че Христос ни благославя. Затова смятам, че протестантите и техните производни не са прави в упреците си към нас за прекръстването. Напротив – ние по този начин включваме тялото си в молитвата към Бога.
- Какво трябва да си казва християнинът, когато прави кръстния знак?
- “В името на Отца и Сина и Светия дух” – това е един вид адресиране на молитвата към триединния Бог. С тези мислени думи трябва да започва молитвата, а не да свършва. Иначе прилича на изпращане на празен плик – правилно адресиран, но няма никакво съдържание в него. Много хора просто палят свещ, прекръстват се и си тръгват. А то всъщност кръстът е началото на молитвата.
- Постът защо е толко важен?
- От най-древни апостолски времена постът е както телесен, така и духовен. Не е достатъчен нито само телесният, нито само духовният. Грехът най-лесно влиза в нас през плътта и така вредим и на духа. Затова не бива да пренебрегваме нито едната, нито другата част. За съжаление в нашата църква се набляга повече на храната и духовното се забравя. Ако постът се сведе само до храна, ще се превърне в обикновено суровоядство, вегетарианство или нещо друго. За да имаме духовна полза, трябва да постим и духовно. Много важен принцип също от апостолски времена е милосърдието. През постния период ние харчим по-малко пари за храна и забавления. Икономисаните от обичайното средства трябва да използваме за милосърдие и помощ към бедните и болни хора.
- Колко значим празник е Рождество Христово?
- Мисля, че не може да има степенуване на празниците, макар за православната църква Великден да е празник на празниците. Рождество Христово е един от основните празници, тъй като на този ден Бог се понижи да стане като всеки един от нас – Словото стана плът. Въплъщението е началото, а Възкресението – завършекът, и едното без другото не може. Рождество се появява в църковния календар значително по-късно и в ранните векове Богоявлението се е празнувало и като Рождество. Това е останало в традицията на Арменската апостолическа църква.
- Как се отнасяте вие към спора дали да се премести Коледа, или не?
- Тази еуфория да се върне старият календар според мен е безсмислица, защото една грешка не може да бъде поправяна с друга грешка. Безспорно преместването на календара през 1968 г. е грешка от страна на Светия синод, но условията тогава са били такива и са се поддали на натиск. Неслучайно руската и сръбската църква, които са много по-устойчиви от нашата и на много по-високо ниво са просветени духовно, не приемат новия стил и не са си преместили календара. Сега това е безумие. Нашата църква има много по-важни проблеми и този не е между тях. Евентуално решение би довело до ново разделение, противопоставяне и изяждане на енергията на християните без никакъв резултат. Най-важният проблем и болка в нашата църква е безпросветността сред клира и народа. Държим повече на ритуалите и показността, отколкото на духовния живот. Иисус Христос не умря на кръста, за да създаде професията свещеник.

Календарь

Go get Adobe Flash Player!

В нашем городе холодно и Художник-Мороз
Окна поразрисовывал белой гладью из роз.
Ты мне пишешь, что, может быть, прилетишь к Рождеству
В нашем городе холодно, и я дальше живу.
Над рекою пасхальные слышу колокола
Ты мне пишешь, что может быть, к лету схлынут дела.
Зацветет потихонечку на окошке герань,
Облетит день и ночь за днем на стене календарь.
Тротуары багряные за завесой дождя,
Осень запахи пряные разлила, уходя.
Ты мне пишешь, что может быть, но я письма порву,
В нашем городе Новый Год и я снова живу.

Нина Стоянова: Концертите в Европа са истински спектакли

Нина Стоянова е родена в Русе през 1957 г. Завършила е Средното музикално училище “Проф.Веселин Стоянов” и Държавната консерватория. В продължение на 27 години е концерт майстор на Русенска филхармония, Софийска опера и сборния оркестър на “Teatro Lirico D’Europa”.

 
- Как така се получи, че една от най-добрите русенски цигуларки радва публиката в чужбина, а не тук, госпожо Стоянова?
- Действително от няколко години насам прекарвам повече време в САЩ и европейски турнета със състава на “Teatro Lirico D’Europa”. Собственик на тази формация е българин и бизнесът му се разраства все повече. Свирим опери, оперети и балет, като за балета задължително се канят руски диригенти и артисти. Хубавото е, че от акомпаниращ, при балета оркестърът става солистиращ фактор.
Аз напуснах Русе през 2004 г. не по собствено желание. Бях сред онези осмина, които уволни тогавашният директор Георги Димитров. Една част от колегите ми се върнаха в оркестъра след издържан конкурс, но за моето място на концертмайстор и досега не е обявяван конкурс.
- Това стечение на обстоятелствата отрази ли се зле на кариерата ви?
- Ако погледнем философски на нещата, може да се каже, че дори се е случило по-добре. Тогава аз заминах за София и работех в Музикалното училище и Националната опера, където пак бях концертмайстор. След това се включих в състава на “Teatro Lirico D’Europa” и започнаха пътуванията. Хубаво е човек да си сверява часовника, а за музикантите е от особена важност да видят как работят колегите им, какво търси публиката и да “препрочита” произведенията.
- Мислите ли за завръщане?
- Принципно Русе е моят град и изпитвам особено чувство на патриотизъм. Макар и на голямо разстояние, винаги се старая да следя концертния и обществен живот на родния си град. Благодарение на интернет вече това е постижимо без усилия. Впечатлението ми за оркестъра на ОФД-Русе е, че съставът направи такава метаморфоза, за каквато не съм и предполагала, че ще се случи. В момента колегите с духовите инструменти са на равнище със столичните. За жалост щрайхът не е на това ниво и се изгуби онази мекота, емоционалност и красота, с каквато бе характерна музиката на Русенска филхармония от миналото.
- Има ли според вас изобщо бъдеще за симфоничната музика?
- Категорично да. Ако тук, в България, има отлив на публика, то в другите европейски страни и в САЩ нещата не са така. Явно вече не е достатъчно само високото качество на музикантите, но и да се търсят нови форми на симфонични концерти. Те се превръщат в цели спектакли със светлинни ефекти и мултимедия, оркестрантите се обличат в различни от традиционните черни костюми, сцените са пълни с цветя, има движение и това доставя удоволствие на зрителите. Публиката в Русе е строга и заслужава да види такива представления. Не е без значение и програмата, която се съставя.
- Фестивалите все още ли се радват на интерес?
- В годината на кризата в Букурещ направиха превъзходен феестивал “Енеску” – невероятен! Той беше предизвикателство и е като подхвърлена ръкавица към ръководството на русенския “Мартенски музикални дни”. Русе се превръща в музикалната столица на България и това съвсем не са празни думи. Имам един интересен случай – в САЩ свирим заедно с руски музиканти и се оказа, че един от контрабасистите им е бил в големия оркестър на Юрий Башмет. Той се появи с прекрасно кожено яке, на което завидяха всички. А колегата обясни, че си го е купил от град Русе, България, където гостувал на фестивала и били изключително топло посрещнати с невероятен успех на концертите. Когато разбра, че аз и съпругът ми сме от Русе, се учуди как сме оставили такъв чудесен град.
- Как се отнасяте към предложението “Мартенски музикални дни” да се съкрати като продължителност?
- Категорично съм против, дори ще се радвам да се удължи. Чух, че някакви общински съветници го предлагат, но това е безумие. Този фестивал е създаден в годините, когато те вероятно са били в детската градина и е кощунство да се посяга на такава традиция. Не е вярно, че по света са по-кратки. В Букурещ беше цял месец и не досади на никого. Дори беше чудесно, че имаше диригетнски курсове с конкурсен характер. На мен ми се ще в Русе да има повече интрига в добрия смисъл на думата, за да се събуди интереса на музиканти от съседните държави поне. За тези 50 години, откакто има фестивал в Русе, не успяха да построят една качествена зала, а сега искат и да съсипят фестивала. Надявам се директорката Ива Чавдарова да успее да го защити по достойнство. Лошото е, че децата от Училището по изкуствата вече не свирят в свой оркестър и няма как да се научат на първите стъпки в тази музика.
Аз съм оптимист, че българската музикална култура ще оцелее и ще се радва на добро бъдеще.
- Как са заплатени музикантите в чужбина?
- Разбира се, че много добре. Преди години, когато Людмила Живкова беше председател на Комитета по култура, българската култура преживя истински възход. Имаше пари и нещата ставаха. Надявам се отново да има такъв успех след закона за спонсорството. Мога да кажа, че ако в продължение на 15 години си концерт майстор на западен оркестър, имаш право да се пенсионираш с пълна пенсия или да избереш да свириш на по-заден пулт при желание. Хубаво е, че сега младите музиканти завършват консерватория и си търсят място в български оркестри.
- Как американската публика възприема европейската класика?
- На мен продължава да ми е интересна реакцията на американците за някои сцени. Нашата европейска психология им се вижда чужда и странна, но не я отричат. Така например в “Селска чест” за тях е необяснимо защо главният герой, който обява дуел, започва да плаче пред майка си за младия си живот и любовта. На тях им е странно как така един мъж, който има любов с най-красивата девойка в селото, отрича пред жена си и не се интересува от мнението на хората, всъщност се разплаква. На американците им идва много като емоция и в залата настъпва тишина за разлика от европейската сцена, където тук са най-големите аплодисменти. В “Кармен” пък са разочаровани от убийството й.
- Все пак кога ще ви чуем отново в Русе?
- Планираме заедно с колеги да гостуваме на русенска сцена. Създадохме един камерен състав, с който ще представим интересни произведения. Но това ще бъде следващата година.

Die for you!

Днес чух отново тази песничка на гръцкия дует от Швеция и… хубава е, нали

Loving you the way I do
and all this things that we’ve been through
make me sad
make me mad

Finally the fear of heart
There is only sorrow in my heart
Hard to say im ok

‘Cause I would die for you
look into my eyes and see me true
really I could never lie to you
just to make you see
that no one else could ever love you like the way I do

Now that you are here no more
the nights are longer then before
hard to say that I’m ok

‘Cause I would die for you
look into my eyes and see me true
really I could never lie to you
just to make you see
that no one else could ever love you like the way I do

‘Cause I would die for you!

Пред Бъкингамския дворец /Buckingham Palace/

Тази пазителка на реда имаше много фенове,  но само един от тях се осмели да я докосне по ръката. Разбира се, това беше кон, но пред Бъкингамския дворец такива подробности показват повече от дребнавост

Вдъхновявам се да напиша химн на ГЕРБ!

Бойко е единствен демократ и честен по дух, казва поетесата, възпяла премиера в мерена реч

Петата стихосбирка на русенската поетеса Венета Бакалова й донесе слава благодарение на строфите, посветени на премиера Бойко Борисов. Авторката е родена в Мартен през 1937 г. и има филологическо и музикално образование. В първите дни след като одата за Генерала бе публикувана, във всички социални мрежи на интернет се сформираха групи от нейни фенове, които се амбицираха да преведат на всички езици творческите открития на Венета Бакалова.
 
- Подозирала ли сте, че ще станете толкова известна с поезията си, госпожо Бакалова?
- Първо да ви кажа, че много държа на титлите си. Аз съм доктор по филология и съм защитила доктората си в Германия. Всъщност аз там съм много по-известна. Дори сега от 13 до 19 септември представях България на международна славистична конференция в Лондон по предложение на германския ми рецензент Петер Фишер. Англия направо е простовата да ви кажа, а англичаните се оказаха много затъпели хора – те не знаят чужди езици и само икономиката им е на ниво.
- Все пак в интернет за този час в мрежата Facebook имате над 140 почитатели.
- Понеже не знам изобщо какво представлява интернет, не мога да преценя това добре ли е. Предполагам, че това са симпатизанти на ПП “ГЕРБ” и Бойко Борисов. Аз също съм член на ГЕРБ, и то много преди изборите. От момента, в който Бойко Борисов дойде в Русе и го чух как говори, реших, че тук ще бъда и аз.
- Усещате ли, че някои хора се отнасят иронично към вас и творчеството ви?
- О, да, разбира се. По време на интервюто за БНТ водещият ми задаваше много провокационни въпроси, но аз смятам, че достойно му отговарях. Не му позволих да ме подведе и накрая дори той се ядоса, че не казах нищо против Станишев. Явно е симпатизант на БСП-то, а не на ГЕРБ. И ме пита защо съм посочила като врагове ДПС, но всички знаят защо. Яд ме е, че не съобщиха пълното заглавие на книгата ми “Звезда над Витлеем”.
- Бихте ли могла да направите анализ на произведението, с което станахте така популярна?
- В началото давам сведения за генерал Бойко Борисов
“Израснал и възпитан
в недрата на народа,
сред прелестната българска природа.”
След това продължавам с описани е на духа му -
“Със борбен дух, във трудности изпитан!” – той не е бил началник, а охрана на Тодор Живков и след това на царя. Той има една къща и една стара кола в гаража. Жена му е богата, но той лично има само това. Къде по-богати от него фирмаджии има!
“В теб, Генерал Борисов, е вродено
чувство за справедливост, строгост.” – показвам достойнствата, заради които трябва да бъде уважаван.
“Достоен си да бъдеш премиер.
Народът те избра и те обича,
естествен и без царствен маниер,
“наш Генерал Борисов” те нарича!” – вие не го ли виждате по телевизията как върви сред народа и прегръща този, гушне онзи, съвсем демократично. Следва показ на дейността му за София -
“София имаше късмет,
че беше нейн грижовен кмет!
Метро, детски градини, булеварди
ти обнови и съгради,
нови прощадки детски, сгради,
във столицата ти откри!”.
Сега вече застъпвам националната тема и описвам какво е положението в страната:
“Двайсет години нашата родина
е разграден и безстопанствен двор,
способната младеж замина за чужбина;
корупция, мафия, убийства – без надзор.
Във горните етажи на властта
проникнали са мафиоти и престъпност,
а те предопределят участта
на хората с терор и недостъпност!”. Това са тежки думи, но са истински. Лъжа ли нещо?
“Разчитаме и вярваме на тебе, Генерале,
със твоя нов и дръзновен екип
от управлението с хирургична точност
да отстраните всеки корумпиран тип”. Нали така трябва да бъде и вярвам, че той ще успее. Само се страхувам да не го провалят. Ако някои мафиоти решат да стрелят и неговите да не усетят… Страх ме е да не го ликвидират физически.
“Да се избави нашият народ
от крайна бедност, болести и глад, просия,
самоубийства – прекратен живот
и нечовешки форми на мизерия!”.
Сега вече следва финалът, който го знаят повечето -
“О, достолепни Генерале, поведи ни!” – обръщам се към него, след като вече съм посочила, че е справедлив и достолепна личност.
“Ний вярваме във твоя свят обет!” – това е без тълкувание, тъй като той се закле в служба на родината.
“От враговете – Де Пе Се /ДПС/ пази ни!” – разбира се, тъй като те искат да установят своя хегемония над България.
“Проправяй бъдния ни път напред,
за да застане нашата България
във Европейския съюз със чест,
да заблести като нечесна лъчезария
да я приветстват всички! Светла чест!” – тук е един вид пожелание да ни премахнат санкциите и да ни отпуснат фондовете по програмите на Европа. След това се обръщам към най-великия във вселената -
“Премъдри Господи Иисусе, благослови Ти
Генерала и България!”.
- Това е написано ден след изборите за парламент. Какво ви вдъхнови?
- Тогава написах и стихотворението “Човечност”, посветено на депутата Пламен Нунев.
- Знаете, че има стихове, посветени на Ленин, Сталин, Димитров. Вашите обаче са първите, посветени на действащ български държавен глава. Защо не написахте за Петър Стоянов, Иван Костов или Андрей Луканов?
- Не бих написала за друг политик. Откъде накъде ще пиша за другите – само за Бойко. Той е единствен демократ и честен по дух. С него можеш да говориш така, без фалш, не се прави на много интелигентен.
- В интерент вече има преводи на финала на стихотворението за Борисов на немски, френски, ангийски, руски, норвежки и фински.
- Ама те защо само финала са избрали, не мога да разбера. Дали не може да преведат и останалата част? Трябва да се изпрати на преводачите. Давам право и не им искам пари.
- Като композитор бихте ли направили песен по тези стихове?
- Няма как да се получи, тъй като не са в строга мерена реч. Вие обаче ми давате страхотна идея. Учила съм при Панчо Владигеров композиция и имам написани 34 песни за четиригласен хор. Аз съм универсален автор и чакам вдъхновение. Сега се сещам, че ГЕРБ нямат още химн. Ако Бог бъде с мен, може да се справя.
- Какъв хонорар получихте за книгата си?
- О, аз исках само една книжка да имам – повече не ми трябват. Нищо не съм получила като хонорар. Приех да предоставя тиража, за да може да излезе книгата. Аз така го реших, не ГЕРБ.

Да изкупим Британия и да им изпием бирата!

London

Не веднъж съм казвала със съжаление, че интернет уби откривателското ми чувство. Особено след Google Earth, където можеш да видиш частните басейни в Мелбърн и пирамидите в Гиза. Дори Лондон като че ли не беше толкова интересен – кралско семейство, замъци, история, красоти. Освен всичко останало съм и републиканец по убеждения, така че нямаше как да приема евентуална покана за следобеден чай с кралица Елизабет.
След първите часове на английска земя обаче бях убедена, че географското им положение е много хубаво. Тази естествена изолация на острова
е полезна за цялото прогресивно човечество

за което отдалечеността от Англия е въпрос на оцеляване. Честна дума дясното движение по пътищата е истински кошмар, особено за континентален човек, който не слиза от колата си. Докато застанеш на тротоара и инстинктивно погледнеш наляво, отдясно машините профучават в опасна близост.
Друга неприемлива особеност на англичание е да монтират на мивките си два крана с два чучура – един за топла и друг за студена вода. Как е възможно да са толкова закостенели, след като от поне 50 години в света се произвеждат масово смесителни батерии! Невъзможно е да се измиеш с нормална топла вода – или се щавиш, или се вледеняваш. Средно положение няма. Но, както вече казах, хубаво е, че са отделени на остров и не ни се налага да възприемаме техните битови традиции.
Макар че всичко дотук е пълно с другарска критика и констатации, Лондон е прекрасен град. Не, не става дума за Бъкингамския дворец, за Тауър бридж, Гринуичкия меридиан или Биг Бен – те са в интернет. Просто на мен Лондон ми допадна заради онези неща, които отсъстват от туристическите справочници.
Спокойствието, сигурността, атмосферата, магазините и пъбовете – това липсва в Google Earth. Няма го в Лондон хаосът на космополитните градове, макар че навсякъде е пълно с народ. Само едно случайно докосване при разминаване обаче е последвано от задължителното sorry. Изобщо не ме интересува наистина ли съжалява гражданинът, че ме е бутнал по ръката. Важното е, че е любезен. По магазините и пъбовете
от please да ти писне, но пък е приятно

За шопинга обаче после.
Има нещо, което напоследък е особен критерий дали един град ми харесва или не. Той е мой, но пък след като го споделих с приятели, се оказа точен. Та ако децата ми поискат да учат в Лондон, не само че няма да ги спра, но и ще ги изпратя лично до летището. Така прецених и за Женева, но не и за други иначе авторитетни университетски центрове в Европа. Какво ме кара да заложа така уверено на Лондон и Великобритания? Сигурността и спокойствието. Навсякъде има видеонаблюдение и никой не мрънка, че са му нарушени гражданските права. Това “навсякъде” е наистина повсемество – улици, магазини, пъбове, музеи, клубове, метро, автобуси – отвътре и отвън. Перфектно уредената транспортна схема гарантира, че по всяко време на денонощието можеш да се прибереш вкъщи. А традициите в образованието няма никакъв смисъл да се обсъждат.
Вероятно прави впечатление, че след всеки десетина изречения споменавам думата “пъб”. И как да е иначе, след като
това е мястото, откъдето не ми се излизаше

Нямам предвид стресираща сметка, от която ти се подкосяват краката – напротив, обяд или вечеря за двама трудно преминава 12-15 паунда.
Истина е, че да имаш готвач англичанин е по-скоро наказание, отколкото добра храна. Те явно си знаят, затова и не се напъват да съставят поне 10 страници меню като в родните кръчми, пълни с кулинарни шедьоври. Във всеки пъб има редовните пиле с картофи и риба с картофи – богатство и разнообразие. Тези гастрономически съчетания се допълват от печени наденички върху картофено пюре с кофти зелена салата. Впрочем във всяка чиния не пропускат да сложат по нещо зеленко, та затова и около картофките с пиле и риба обикновено мърдат задушени грахчета. Иначе на цвят го докарват, но откъм вкус – жалко. Важното е, че има бира – десетки видове и скоч – също толкова. От написаното дотук може да се добие грешна представа, че авторът е алкохолизирана личност. Не, не се оправдавам, но
бирата си струва всяко пени

Различна е от нашата, тъй като не е толкова газирана, има леко сладникав вкус и е с по-ниско алкохолно съдържание. Гражданите здраво поръчват както традиционните за тях марки, така и европейски. Скочът върви с много, много лед или с нещо газирано в чашата според предпочитанията. Интересна и изключително приятна е обстановката вътре в пъба. Има хора, които предпочитат да стоят прави. Гледах ги и се чудя още защо го правят. Пак стил явно. В пъбовете задължително има телевизори, а от екрана постоянно предават някакви футболни мачове. Феновете се вълнуват, подвикват, но никой не им прави забележка и не ги гледа накриво след всеки възглас. Разбира се, има и маси със столове. Ето пак ще говорим за традиции – имах чувството, че тия маси, столове и канапета са от времето поне на Хенри Осми. Няма покривки, салфетки, пепелници /никъде, ама никъде не се пуши на обществено място!/, столовете са в различни стилове, оцелели през годините, масите са дървени и вероятно не са лакирани от датата им на производство. По стените – библиотеки с книги. Кой би могъл да чете, като е влязъл в кръчма, нямам идея, но ги има. Може би пак някаква традиция. Впрочем има и руски издания – Пушкин, “Дъщерята на капитана”. Класика в литературата. Сервитьорите имат ангажимента само да ти донесат ястието, ако изобщо си поръчал такова. Пиенето си е на бара – плащаш и получаваш. Няма да ме наобикалят, пък да ме питат ще поръчвам ли още, или ще си ходя, да ме гледат колко бакшиш ще оставя или да ми се мръщят, ако си поискам оливерника.
Не може материалистично общество като нашето да не даде отрежение върху иначе толкова духовен човек като мен. В следващите редове ще споделя радостта от … шопинга в Лондон. Един от призивите на русенска куриерска компания е “Да изкупим Британия!”. Изцяло поддържам идеята и се придъединявам смело и енергично.
Рай за очите и разумно допустима липса в джобовете

 
Може да се достигне скорост от 100-200 паунда в час, но това зависи от други възможности и не важи за повечето българи. Всъщност наши сънародници има във всеки по-голям магазин от веригите на “TK Maxx”, “Primark”, “Next” и “Mothercare”. Причината е ясна – качество на ниска цена.
Първите – “TK Maxx”, са претъпкани с маркови дрехи и аксесоари, изостанали от актуалните колекции в представителните им магазини. Лошото там е, че няма номерация и е въпрос на късмет да си намериш по мярка. Получава се обаче, стига да си упорит и редовен, каквито качества не липсват на българите по природа. Идеята им е “Big labels, small prises” – големи етикети с малки цени. Точно така е и качествената стока излиза в пъти по-евтино от България.
Друга работа е “Primark” – там пък политиката им е да залагат на оборота, при това отново с високо качество на продукцията. Идея нямам как им излиза сметката за блузки по 2 паунда, но е факт. Важно е да се свикне с номерацията.
Англичаните и тук са отделно от света

детските дрешки са по години, а след това започват някакви странни номера от осмица. Това обаче лесно се преодолява след първата проба – оттам нататък няма мърдане – можеш и с вързани очи да си следиш номерчето и смело да купуваш.
Една от ползите на интернет все пак е, че вече и българските майки обличат рожбите си от “Mothercare”. Така всичко, което го има в каталога на електронната страница, може още след седмица да е в гардеробчето на малките госпожици и господа. В самия магазин е истинско море от чудни дрешки и аксесоари за малчуганите до 12-годишна възраст. За по-големите – “Next”! И те са в нета със същите условия и същите цени.
Това, което наистина ме впечатли и разсмя от сърце, беше случка в един от тези магазини, където реших вместо с карта, да платя в брой. Сметката беше 6,80 паунда и типично по български подадох десетачка и още 1,80 на монети с идеята да получа като ресто 5 паунда на цяла банкнота. Девойката, която явно беше индийка или пакистанка по произход, не разбра защо правя всичко това и погледът й подсказваше пълно недоумение. За да излезем от неловката ситуация, й казах – “Give me 5″ /дай ми 5/. А тя вдигна ръка за забивка в поздрав. Е точно тогава пък аз погледнах с нейния недоумяващ поглед.
Коледната украса на Лондон е още една гледка, която се връща в съзнанието с чувството за Рождество. И много ми се иска Русе да заблести така със светещи чадърчета и кокетни подаръчета както на Оксфорд стрийт. Ясно ми е, че не можем да се мерим с англичаните, но много ми се иска поне малко да им подражаваме.
Все пак не спирам да се чудя какво искаше да каже великият Тодор Колев с онзи рефрен “София, София, мой малък Лондон…”.

Go get Adobe Flash Player!

В.”Пари” опита да си вдигне тиража…:)

Публикувам тази статия от в.”Пари”, тъй като приятел на този сайт е една от онези АКУЛИ, от които се плаши бившият зам.-министър Милен Керемедчиев – царски човек, на когото най-после намериха място
Чакам коментари на безумието. То да е едно, ама все пак е едно от тях
Всъщност като се замисли човек с такава уж скандална информация може вестникът да си вдигне тиража поне до още 2000 бройки допълнително – горе-долу толкова са работещите в “акулските” фирми

Куриерските фирми още чакат покана за пощите

Водещите куриерски компании все още се въздържат да коментират идеята да влязат ли в стратегическо партньорство с Български пощи АД, показа проучване на в. Пари.
Преди две седмици транспортният министър Александър Цветков обяви, че Български пощи ще се раздели на пет отделни дъщерни дружества, в които държавата ще запази мажоритарния дял от 51%, а за останалите 49% ще се търси частен инвеститор, който ще бъде избран чрез конкурс.

Схема
Целта е в пощите да се влеят свежи капитали, очакваме около 40 млн. лв. да дойдат от частни инвеститори в новите дружества, обясни Цветков. Той уточни, че бъдещите инвеститори няма да притежават активи в съвместните дружества, а само ще участват в разпределянето на дивиденти от печалбата.
На първо време ще бъдат обособени три дружества – Хибрид пост, което ще доставя пратки на големи компании до крайни клиенти, Бул пост, което ще развива куриерски услуги, и Инфо пост, което предлага електронни услуги за граждани и за бизнеса.

Очаквания
В момента стратегията за преструктуриране на Български пощи е предоставена за обществено обсъждане, след което ще трябва да бъде одобрена от правителството и от парламента.
Според новия изпълнителен директор на пощите Милен Керемедчиев стратегическите партньори в съвместните дружества ще трябва да осигурят ноу-хау.
Обособяването на отделните дружества ще позволи повишаването на пазарния дял на всяка от услугите, предлагана от Български пощи, спрямо конкурентите от частните компании. Това важи и за дружеството Бул пост, коментира Керемедчиев.
Въпреки че транспортният министър обеща тази схема да заработи до месец, Милен Керемедчиев смята, че още е рано да се каже кой от големите играчи на пазара на куриерски услуги ще прояви интерес да участва с 49% в съвместното дружество Бул пост.

Интереси
Досега не сме получили официална покана от Български пощи да участваме в съвместното дружество Бул пост, но ако получим такава, сериозно ще обмислим идеята, заяви за
в. Пари Иван Василев, управител на българския офис на холандската корпорация TNT.
От друга водеща компания с клон у нас – DHL, казаха, че вече си партнират с Български пощи и също ще обсъдят варианта дали да инвестират в съвместно дружество за куриерски услуги с държавната фирма.
Преди година от компанията майка DHL имаха намерение да участват в приватизацията на Български пощи, която се предвиждаше да е през 2009 г. Сега за приватизация обаче ще може да се говори след 2011 г. По подобен начин DHL вече създаде заедно с Deutcshe Post съвместна фирма за авиопревози на куриерски пратки.
Единствено In Time, българският партньор на американския транспортно-логистичен гигант UPS, са категорични, че нямат интерес да участват в съвместно дружество с Български пощи. Според управителя Жени Белопитова двете компании се развиват в съвсем различни посоки и между тях няма допирни точки за подобно сътрудничество.

Ефективност
40 млн. лв. не стигат за модернизация

Схемата за разделянето на Български пощи на пет отделни дружества беше подготвена от предишния екип на транспортното ведомство.
Според бившия транспортен министър Петър Мутафчиев не е ясно дали тези 40 млн. лв., които се предвиждат да дойдат от частни инвеститори, ще се достатъчни за модернизацията на Български пощи.
Възможни са още няколко печеливши варианта за оцеляване на държавната фирма, твърди Мутафчиев.
Един от тях предвижда правителството да тегли кредит, за да осигури по-качествени пощенски услуги.