Владиката Неофит – вероятният партиарх

Posted 12 years ago at 14:36. 4 comments
Киселините в стомаха са симптом на ГЕРБ
Д-р Красимир Гайтанджиев е роден в Русе на 17 март 1959 г. Завършил е медицина във ВМИ-Плевен и е специалист по вътрешни болести, гастроентерология и диететика. Той е единственият диетолог за Русенска област и е началник на Трето вътрешно отделение на МБАЛ-Русе.
Д-р Гайтанджиев преглежда безплатно всеки първи вторник на месеца след преварително записване на пациенти на тел. 082/887 300.
- Д-р Гайтанджиев, очаквахте ли такъв интерес към безплатните прегледи и успяхте ли да запишете всички желаещи пациенти?
- Трябва да призная, че това беше изненадващо и за мен. Само за два дни всички часове за този и следващия месец бяха заети и дори се стигна до конфликтни ситуации със секретарката ми. Хората си мислеха, че вероятно има нещо скрито, нещо запазено, но не – всички са нуждаещи се от преглед при специалист хора. Отделно, че това ще им бъде абсолютно безплатно. Системата на здравеопазването направи така, че да затруднява достъпа до специалисти. Лично аз не съм привърженик на онези приказки, че в Западна Европа или САЩ се чака поне три-шест месеца за специализиран преглед. Да, така е там, но тук има достатъчно много специалисти, а и населението е намаляло с повече от милион. При нас този принцип не е приложим.
Крайно време е болницата да се отвори към хората от Русе и съседните области, за да видят те, че разполагаме както със специалисти, така и с най-съвременна техника. Ще покажем, че макар да не сме университетски център, работим по световни стандарти.
- Вашето Трето вътрешно отделение никога не е страдало от липса на пациенти, нали?
- Липса?! Та ние сме вечно препълнени и претрупани от работа. Това се получава, тъй като работим с много разнообразни вътрешни болести. Въпреки всичко ще покажем на хората, че можем да им помогнем.
- Вероятно имате някакви очаквания за вида заболявания, които ще срещнете в кабинета за безплатни прегледи. Какви са те?
- Най-масовите заболявания са на стомашно-чревния тракт, т.е. стомах, тънки черва, дебело черво.
Алкохолната злоупотреба в България, която се разви с бурни темпове в годините на демокрацията, не очаквам да е най-масова. Все пак да уточним, че и тази алкохолна болест претърпя промени. В началото, когато процъфтяваше производството на фалшив алкохол, хората страдаха точно от ментетата. Пиеха малко, но некачествено. Сега се промениха нещата и пият качествени питиета, но в големи количества. Не говоря за най-скъпите бутилки, а за това, че дори малките фабрики се научиха да спазват правила в производството и направиха твърдите напитки по-безопасни като съдържание. От количеството никой не може да опази пиячите.
- Кое заболяване можете да определите като социално значимо, извън алкохолните зависимости?
- Абревиатурата му е ГЕРБ, но няма нищо общо с политическата партия, управляваща в момента. Това е термин, който се наложи в гастроентерологията преди повече от 10 години, когато никой нямаше и идея, че ще се появи в България такава партия. Правя тези уточнения, за да няма някаква спекулация на друга, освен медицинската, основа.
Гастроезофагеалната рефлуксна болест /ГЕРБ/ е социално значима, тъй като стресът и нарушенията в психо-емоционалната сфера са водещи.
- Какво представлява?
- Тази болест се изразява в много области, но дразни ежедневно хората и им пречи да изпълняват преките си трудови ангажименти. Става дума за киселини, парене зад гръдната кост, оригване, подуване на стомаха и изобщо голям дискомфорт.
На всички такива пациенти ще направим нужните изследвания, за да знаем каква е болестта им и ще лекуваме по правилата. Медицината на 21 век е медицина на доказателствата. Затова, за да знаеш какво лекуваш, първо трябва да го видиш. Разсъждения и реплики от типа „струва ми се“, „вероятно става дума за…“ и т.н. са недопустими.
Въпреки че думата „киселини“ често се използва за описване на различни оплаквания от страна на храносмилателната система, от медицинска гледна точка това е симптом на ГЕРБ. При това състояние има рефлукс или връщане на киселина от стомаха в хранопровода. Киселините се усещат като грубо парещо чувство в гърдите или точно под шията. Много хора изпитват това неприятно чувство поне веднъж месечно. Други симптоми са повръщане, трудно преглъщане, хронична кашлица или свиркане в гърдите.
- От какво се причинява ГЕРБ?
- Когато се храните, храната преминава от устата в стомаха през хранопровода. На долния му край има пръстен от мускули, наречен долен езофагеален сфинктер /ДЕС/. Той действа като еднопосочна клапа, позволявайки храната да преминава в стомаха. Нормално се затваря веднага след преглъщане, за да предотврати връщането на богатите на киселина стомашни сокове към хранопровода. ГЕРБ се появява, когато тази клапа не работи правилно и позволява на киселината да изтече обратно и да изгори долната част на хранопровода. Това води до дразнене и възпаление, което се усеща като киселини и може да увреди хранопровода.
- Какво може да провокира появата на ГЕРБ?
- Някои хора се раждат със слабост на сфинктера, но мазна или лютива храна, някои лекарствени средства, тясно облекло, тютюнопушене, консумация на алкохол, тежко физичско натоварване или промяна в положението на тялото може също да доведе до отпускане на клапата, което причинява рефлукс. При много пациенти с ГЕРБ се намира хиатална херния дори и без да има усещане за киселини.
- Какво препоръчват лекарите?
- На всички пациенти с ГЕРБ се препоръчва промяна в начина на живот и диета. Трябва да се избягват храни и напитки, които дразнят увредената лигавица на хранопровода, като например цитрусовите плодове и сокове, доматени продукти, черен пипер, лютиви храни.
При всички положения лекар трябва да прецени как ще се действа при такова състояние. Понякога болестта води до сериозни усложнения, затова не бива да се подценява.
Posted 12 years, 6 months ago at 16:41. 2 comments
Осъждат журналистка за клевета, понеже не е записала интервюто по реда на НПК
Това е коментар от сайта http://www.advocati.org/index.php?menu=1&podmenu=1
(22.06.2012) Журналистката от русенския в. „Утро“ Ася Пенчева беше осъдена на 5′000 лв. глоба, обществено порицание, 1′000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди и 317,80 лв. съдебни разноски по дело за клевета. Първоинстанционният съд отказа да приеме като доказателство направения от подсъдимата запис с диктофон на интервюто, отпечатано от нея в броевете в. „Утро“ от 12.07.2012 г. и 17.08.2012 г., за което се посочва, че съдържа изопачени от нея и клеветнически по своя характер твърдения. В записаното интервю социален работник Ценка Благоева от местния дом за деца „Надежда“ обвинява своята колега Стоянка Петрова в извършването на системни безобразия, злоупотреби с имущество и упражняване на насилие спрямо настанени в дома деца. Журналистката Пенчева интервюира и набедената служителка Петрова, и директора на дома, като всеки път прави запис със своя служебен диктофон и отразява след това разговорите в отпечатания материал. Въпреки всичко съдът отказва да прослуша направените записи, като се мотивира, че същите не са изготвени по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)!
След публикацията във вестника изобличената като насилник служителка Петрова завежда тъжба и образува наказателно дело от частен характер срещу своята колега Благоева, която е изнесла неблагоприятните твърдения в интервюто. Седем месеца след провеждане на интервюто Благоева е осъдена за клевета на глоба от 3′000 лв. Тогава тя на свой ред завежда тъжба за клевета, вече срещу журналистката Пенчева, с обвинението, че е изопачила думите й. Делото срещу Пенчева тръгва през месец март.2012 г. и се гледа от състав на Русенския районен съд с председател районен съдия Ралица Русева.
Подсъдимата журналистка разкрива от страниците на своя блог, че очаквала делото да приключи бързо и в нейна полза, тъй като е убедена в точното и обективно представяне на събраните чрез записаните интервюта сведения от социалните работници. Последното може да се установи лесно, ако съдът изслуша направените записи и провери при необходимост тяхната автентичност чрез назначаването на фоноскопска експертиза. Нещо повече – вече осъдената служителка Благоева сама настоява записът да бъде прослушан и да се установи, че е набедена несправедливо от колегата Петрова. Съдът обаче отказва да приеме записа като годно доказателствено средство, с мотива, че същият не е изготвен по реда на НПК. Съдът остава безразличен към обстоятелството, че записът е направен правомерно от журналистката и отказва да прибегне към възможностите на фоноскопската експертиза, която позволява да се установи категорично дали записът е подправен и дали на него са записани гласовете на лицата, посочени по делото. Това лишава подсъдимата от възможността да бъде приложена ал. 2 на чл. 147 от Наказателния кодекс (НК), според която „деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления“. Съдът отказва да съобрази и обстоятелството, че подсъдимата журналистка не е осъждана до момента и това позволява – дори да е извършила престъплението „клевета“ – да бъде освободена от наказателна отговорност, като се наложи административно наказание „Глоба“ по реда на чл. 78а от НК. В резултат на това по наказателно дело от частен характер (НЧХД) №256/2012 е произнесена осъдителна присъда от 20.06.2012 г. , с която подсъдимата журналистка е призната за „виновна в това, че на 12.07.2012 г. и 17.08.2012 г., в гр. Русе на два пъти при условията на продължавано престъпление, чрез печатно произведение е разгласила позорни обстоятелства и приписала престъпление (клевета), на Ценка Г. К.-Благоева, състоящо се в това, че последната е казала, че „съучастник в жестокостта спрямо детето С. била и жена от помощния персонал, че всички от персонала на дома ежедневно тормозят и насилват децата, че има съмнения за сериозни злоупотреби в дома с даренията от спонсорите, че всички нейни колеги са престъпници“.
Адвокатът на подсъдимата подчертава, че записът „няма как да бъде изготвен по реда на НПК – той не е изготвен за целите на някое производство“. Ако се придържаме към позицията на съда, излиза, че журналистите трябва да искат съдебно разрешение за всеки запис, който правят в работата си, за да могат след това да доказват правата си. Нещо повече – записи по реда на НПК се извършват само от оторизирани лица, с точно определена апаратура и при спазване на стриктно установени от закона изисквания, което е невъзможно и неуместно да се следва при журналистическата работа. Подсъдимата Пенчева е изумена от решението на съда: „Не очаквах тази присъда. Мислех, че ще приключим през март, когато бе първото заседание в съда, когато тъжителката искаше съдът да чуе записа. Аз бях щастлива и доволна, че тя иска точно този запис от моя репортерски касетофон. След като съдът каза, че не желае да го чуе, аз останах безпомощна. Нямаше начин да намеря свидетел на този разговор – това беше интервю очи в очи и няма как да докажа какво е казала Ценка Благоева и какво си е измислила“.
Съдът явно не е кредитирал и показанията на свидетели от дома, които са слушали записа и потвърждават, че отпечатаният материал с цитати от служителката Благоева отговаря на това, което се чува в аудио-записа. Адвокатът на подсъдимата е категоричен, че „това е грубо нарушение на конституционните права на всеки журналист, на всеки гражданин. Не виждам кой ще бъде този съдия, който ще потвърди тази несправедлива и незаконна присъда“. От журналистите нито се изисква, нито е възможно да се очаква да спазват правилата на НПК. Диктофонът е помощно средство в работата на журналиста, а според утвърдената съдебна практика журналистическите записи са т.нар. „случайно доказателство“, което се преценява заедно с всички останали доказателства по делото, но не се игнорира по начина, по който е постъпил съставът на съдия Ралица Русева. Подходящ актуален пример е делото за клевета, заведено срещу министъра на вътрешните работи Цветанов от съдия Мирослава Тодорова, председател на Съюза на съдиите в България (ССБ) за това, че същият я обвини от телевизионния ефир в „обвързаности с организираната престъпност“. По делото срещу Цветанов защитата представи като доказателство оптичен диск със записа на телевизионното предаване, който е предаден за извършването на съдебна фоноскопска експертиза и установяване автентичността на записа. От това следва да се установи безспорно дали министър Цветанов е извършил престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК.
Произнесената присъда намери широк отглас в журналистическите среди на гр. Русе и се явява опасен прецедент за българската съдебна система. Дружеството на русенските журналисти към Съюза на българските журналисти (СБЖ) застава категорично със своя Декларация от 21.06.2012 г. зад колегата Ася Пенчева – журналист с над 10 години стаж, носител на наградата „Черноризец храбър“ за 2010 г. в раздел „Регионални медии“. Първоинстанционната присъда на Русенския районен съд подлежи на обжалване по общия ред пред втората въззивна инстанция на Русенския окръжен съд, в 15-дневен срок.
Копие от направения по време на интервютата запис може да се прослуша от блога на журналист Ася Пенчева на следния адрес:
http://pencheva.com/?p=749
Posted 12 years, 7 months ago at 14:35. 2 comments
Всичко, но с линк
http://m.soundcloud.com/#/utroruse/tdw66p5oqhr9
Posted 12 years, 7 months ago at 23:51. Add a comment
Доказателството ми
Това са записите, които съдия Ралица Русева не пожела да приеме като доказателство за невинността ми. Ще пусна и двата варианта – пълен и съкратен. Съкратеният бе направен с помощта на тонрежисьора от БНТ 2 Елена Джелепова след работно време. Монтажът се наложи, за да се спести време и нерви на слушателите.
001_A_011_Pencheva_2011_07_08_EDIT
Ето и части от тъжбата срещу мен:
„Моите думи са умишлено преиначени… По време на разговора ми изрично помолих г-жа Пенчева да ми предостави да прегледам статията с цел отстраняване на неточности. Това не се случи. Нещо повече статията излезе на 12.07.2011, като съдържаше невярна информация, чийто източник съм аз.
На първо място съм била казала, че „съучастник в жестокостта била и жената от помощния персонал“. Никога не съм заявявала подобно нещо.
На второ място в статията ми се приписва изявлението, че всички от персонала на дома ежедневно тормозят и насилват децата. Такова нещо не съм казвала.
На трето място, според статията съм била заявила, че съм имала съмнения за сериозни злоупотреби в дома с даренията на спонсорите. Това също не отговаря на истината.
На четвърто място в статията от 12.07.2011 на в.“Утро“ се твърди, че детето на име Сашко имал кръвоизливи по главата и за спирането им били използвани поне три кърпички. Това не отговаря на истината.“
Posted 12 years, 8 months ago at 16:34. 5 comments
Какво се случи и защо ме осъдиха
На яхтеното пристанище в Монако съседи са ми Брендо, Маргините, Мургина, Ковачки, Лечков и част от момчетата, наричани от МВР „Наглите“. Вальо Топлото само ми гостува от време на време. Той предпочита джакузито да му е в съседния кабинет. Точно затова си помислих, че няма да имам проблем с праводъсната система и аз, също като тях, ще получа оправдателна присъда. Какво се обърка така и не разбрах, но се случи – осъдиха ме. Как пък само аз попаднах в другия списък на Дядо Коледа с лошите! А само след шест месеца е времето за подаръци…
Разбира се, че горното са пълни глупости. Даже фантазии не са. Единственото вярно е, че ме осъдиха съвсем насериозно, но също толкова невероятно.
Тъй като обещах да разкажа за какво става дума изобщо, го правя и ще се постарая да е кратко, ясно, по същество и изчерпателно Колегите от медиите ще ме разберат какво имам предвид.
Филмът, в който се вкарах, започна през юли 2011 г. Тогава при мен в редакцията дойде Милена Саха, добре позната ми с грижите си към сираци, напуснали институции. Винаги съм защитавала нейната кауза и съм й съдействала. Та тя ми донесе диск /CD/, на който имаше три видеоклипа с потресаващо съдържание – дечица от дом „Надежда“ в Русе разказват за насилие над тях от страна на персонала. Някой възрастен /глас зад кадър/ им задаваше въпроси, а те, миличките, отговаряха разпалено и емоционално. Няма нормален човек, който да остане равнодушен към такава сцена. Тъй като и аз минавам за нормален човек, при това грижовен родител, се ужасих. Едновременно с това обаче не можех да повярвам, че това е възможно. Защо пък да не е, ще попитате веднага и ще си спомните за Могилино, Бургас и Ямбол.
За мен беше невероятно, тъй като познавам работата и хората от този дом повече от 20 години. Да, честно! Всички красиви и добре запазени дрешки, които моите деца надрасваха, ги носех там. Отделно в качеството си на репортер пък за всяко събитие или просто така, посещавах точно този дом. Познавам и персонала. С това започна абсурдът.
Въпросната Милена Саха ми обясни старателно, че социалната работничка Ценка Благоева е готова да ми разкаже за насилията и безобразията в дом „Надежда“, при това не се страхува да застане пред фотоапарат и репортерски диктофон. Да не повярваш, нали! Обаче аз повярвах. Заради децата. Ако пък се е случило наистина такова безобразие, кой да защити мъниците, ако не аз! Един процент да беше вярно, си струва всички усилия, нали, нормални хора!
Рано сутринта отидох във въпросния дом и намерих смелата социална работничка в една от занималните. Впрочем не, вратата беше заключена, тъй като другарката в момента се къпеше и само едно единствено момиченце беше вътре и не можеше да отключи. Странно. Занималните няма за какво да бъдат заключвани. Включих диктофона си още тогава. Не го изключих до последната минута на престоя си в дом „Надежда“. Инстинктът ми подсказа, че работата не е съвсем читава и мислех /оказа се грешно!/, че записът ще ми помогне в следващ етап. За съд не ми дойде на ум, но пък за проверки от институции бях убедена.
Още с първите си думи социалната работничка Ценка Благоева започна да пълни сценария на абсурдния филм с реплики, които нямат нищо общо с истината. Въпреки това разказа в подробности как едно дете на 3 години е било малтретирано. Правя вметка, че точно родителите на този хлапак, социално изостанали, описвах месеци по-рано на страниците във вестника и лично съдействах личните им карти да бъдат предадени по служебен път в друга община и да не харчат излишни пари за път до Русе за получаването им. Няма ненаказано добро, но това стана ясно по време на съдебното дело. Та след като ми бяха съобщени всички зверства, потърсих другата гледна точка – на учителката, която бе обявена за побойник. Изслушах и нея. Да се чете „записах и нея“. Естествено, не минахме и без коментар от директорката. Съвсем нормално беше всеки да твърди своето. С целия този набор от информация аз написах материал. Заради онзи един процент вероятност с детето Габриел /в материала съм сменила името му на Сашко, тъй като такива са изискванията на ЗЗД/ да се е случило наистина такова зверство.
След публикацията за дом „Надежда“ в институцията влязоха всички възможни проверяващи органи – прокуратура, полиция, Агенция по храните, Отдел за закрила на детето, Агенция социално подпомагане барабар с общинските структури, Държавна агенция за закрила на детето, Регионална здравна инспекция, Инспекторат по образованието и т.н. В нашата държава дал Бог служби. Не установиха да има насилие. А може би прикриваха? А може би някой просто си беше измислил всичко? А онзи един процент вероятност Габриел действително да е бил насилван и удрян до кръв по главата с Библия /така твърди Благоева пред диктофона ми/?
Не съм нито институция, нито разследващ орган. Затова професионално започнах да следя развитието на нещата. Вярно, от полицията ми изискаха записа и аз го предоставих за нуждите на следствието. Процентът, процентът вероятност…!
Прокурорската проверка още не е приключила. 11 месеца от тогава. Това не е наша работа да коментираме. Само че през това време набедената за побойница учителка доказа пред съда, че не си е позволявала и шамар по дупето на детето да удари. Така Ценка Благоева беше осъдена за клевета. Трябваше да плати глоба от 3000 лева на държавата. Тъй като това е сериозна сума за повечето български граждани, тя заведе дело срещу мен. Седем месеца след интервюто, проведено на четири очи в двора на дом „Надежда“. Изведнъж се почувства обидена и оклеветена, а аз пък съм изопачила думите й.
През февруари, когато в редакцията бяха донесени призовката и тъжбата, смятах, че всичко ще приключи много бързо. Ценка Благоева искаше да се чуе този прословут запис и да стане ясно, че тя не е казвала нещата, които пък аз съм написала. Отлично!, помислих си, и аз това искам – да чуе съдът записа и да стане ясно, че тя е казала нещата, които съм написала.
Съдийката Ралица Русева обаче обяви, че не приема записа, тъй като той не е доказателствено средство, събрано по реда на НПК. Санким преди да прави каквото и да е интервю, всеки журналист трябва да тича първо при прокурор за бележка и след това да бяга към събитието и събеседника си. И аз увиснах. Почти като в парапланер в термика. Четири месеца, четири заседания и присъда – виновна.
Филмът продължава. Ако има нещо хубаво в цялата тая гадост, е подкрепата на колегите ми в Русе. Те дойдоха в залата, а конкурентният иначе вестник „Бряг“ писа нон стоп как върви делото. Не заради мен, а заради честта на репортерския диктофон. Четири месеца доказвах, че не съм камила и нямам гърбици.
Първият сезон приключи. Ще има втори, обещават сценаристите. Въпросът е обаче как да работят журналистите и струва ли си изобщо да зареждат батериите на касетофоните си?
Posted 12 years, 8 months ago at 11:51. 36 comments
Пациентка оперирана само по документи
„А, Руми! Ти си била оперирана – къде ти е белегът, как е раната?“ Това попитал семейният лекар д-р Ивелин Димитров отдавнашната си пациентка Румяна Иванова и останал учуден от отговора й, че не са й правили операция, а само са й слагали озон в гръбнака. Тези реплики накарали жената да се вгледа по-подробно в епикризата си и да установи, че е преживяла сериозна операция, за която Здравната каса плаща, но
реално е изтърпяла петминутен дискомфорт за озонотерапия
„По професия съм шивачка и не мога да седя дълго време на стола си от болки и трябва постоянно да съм в движение. Така съм от години, но вече не се издържаше и реших да се лекувам както трябва. Инжекциите не ми помагаха и в продължение на седмица имах поредица от схващания и адски болки. Първо лежах в Обща неврология, там ми направиха пълни изследвания и установиха, че имам дискова херния. Това се случи през март месец. Д-р Вачева ме изпрати в Неврохирургия при д-р Нешев. Той ми предложи озонотерапия“, разказва пред „Утро“ Румяна Иванова. Препоръчвам ви озон, за да не правим операция, казал началникът на Неврохирургията в Русе. „Всеки нормален човек ще се съгласи на всичко от страх. Болката и цялата интервенция трая около 5-10 минути. Епикризата трябваше да представя на личния си лекар. Той ме погледна и попита дали съм оперирана и как е минало. Д-р Димитров ми обясни, че
това е интервенция, която временно облекчава болката
Така и стана – след няколко седмици ме почнаха отново болките. Факт е, че бях още по-зле. Започнах обаче работа и на петия ден изобщо не можех да си стоя на краката“, разказва пациентката, която дори няма разрез. Озонотерапията е измислена преди почти 100 години и в последните 40-50 години се прилага предимно от италианците, обяснява д-р Димитър Нешев, началник на отледелението по неврохирургия в МБАЛ-Русе. Озонът е триатомен кислород, който подобрява храненето на тъканите. „Това, което ние конкретно правим, е да лекуваме дискови хернии. Мястото се убожда под рентгенов контрол с игла и се атакува болният диск с еднократно апликиране. Така се вкарва директно озон в диска“, разяснява методиката д-р Нешев. Миналата година
през тази процедура са преминали над 200 пациенти
а тази година са 50, допълва неврохирургът. В специалния сайт www.ozonoterapia-ruse.com, създаден от русенския специалист, се обяснява, че процедурата се поема от Здравната каса и пациентите не заплащат нищо за нея. Това обаче не е така. В описанието на клиничната пътека с номер 205 специалистите в Здравната каса са написали, че „НЗОК не заплаща клиничната пътека в случаите, при които с някоя от основните процедури се отчита основна процедура, състояща се в озонотерапия със или без стероиден блок, тъй като процедурата е неоперативна“. Касата умишлено изключи озона и причината е в това, че колегите в София не искаха да си нарушат оперативната работа, а озонотерапията точно това спестява, коментира д-р Нешев. Според него
процедурата спокойно може да се нарече оперативна
тъй като се прави в операционна зала, а не в манипулационен кабинет, например. Това е микрометод на операция и никой не казва, че има 100% успеваемост, казва неврохирургът. По конкретния случай на Румяна Иванова д-р Нешев е категоричен, че състоянието й е сложно и наистина е за операция. Все пак озонът не е загуба за нея, смята лекарят. Въвеждането на озонотерапията в русенската болница става през декември 2010 г. Д-р Минчо Вичев беше един от хората, които искаха да се въведе този метод и той питаше дали няма да го направим, разказва д-р Нешев. Апаратът не е собственост на болницата, а е взет по договор за наем и от клиничните пътеки се правят отчисления за наем. Д-р Нешев обясни, че по въпроса за отчитането на процедурата по Здравна каса се е консултирал с главния лекар д-р Вичев и е получил разрешението му да попълва документи точно по пътека 205. Самият д-р Вичев, сега зам.-министър на здравеопазването, обясни пред „Утро“, че ако касата реши,
болницата ще върне парите, но и пациентите ще трябва да си платят
направената им манипулация. Според него озонотерапията е тип лечение и не противоречи на разбиранията за операция. „МБАЛ-Русе за миналата година е отчела 209 случая по тази пътека, а от началото на 2012 год. досега са 69. Платили сме по 1819 лева за всяка от тях. Ако установим, че в тези случаи става дума за озон, а не за операции, щетата ще възлезе на над 500 000 лева“, коментира директорът на РЗОК-Русе Калоян Копчев. След сигнала на пациентката Румяна Иванова той е разпоредил проверка, която да установи как точно са лекувани всички тези хора. „Не искам да коментирам редно ли е да се прилага озон или не при дискови хернии, тъй като не съм лекар, но ако една такава процедура струва 100 лева, то
касата е плащала по близо 2000 лева
заради документалното оформление и отчетност“, допълни Копчев. Проблемът в прилагането на озонотерапия всъщност е в това, че не става дума за лечение, а за облекчаваща моментното състояние процедура, коментираха светилата в неврохирургията проф.Кирил Романски и доц.Николай Габровски, консултант на НЗОК в областта на неврохирургията. Те не влязоха в детайли, но лаконично обясниха, че ако е операция, нямаше да се напише изричната забележка в тазгодишния НРД, че озонотерапията всъщност е неоперативна намеса.
При конвенционалната операция се отстранява диск
и се освобождават притиснатите нерви, което е невъзможно да се направи с обикновена игла и инжектиран озон в гръбнака или около него, сочи науката. От такова облекчаване на състоянието се е възползвал и Севдалин Романов. През август миналата година той се съгласява на озонотерапия при д-р Нешев от страх от операция. В епикризата му също е написано, че е преживял операция. Такава обаче реално се извършва през декември, когато състоянието му вече е нетърпимо болезнено. В годините, преди да бъде въведена озонотерапията, в отделението по неврохирургия на МБАЛ-Русе са се правели средно по 50 операции на дискови хернии, а след това е отчетен четирикратен скок.
Posted 12 years, 9 months ago at 21:31. 5 comments
Ортопеди оперираха едновременно двата крака на „стъклено“ дете
