Ако човек си мечтае за такава работа, която да съчетава финансово удовлетворение, престиж, властова позиция, оптимистична и ведра среда, то изборът може да е… директор в малко училище. Може градско, може и селско /даже е за предпочитане/. Системата на финансиране в образованието така обърна нещата, че ако не работиш, получаваш повече пари. Това, разбира се, е факт, който обикновено се пропуска от специалистите и анализаторите. От самите учители и директори пък съвсем, за министерството да не говорим. Всъщност цялата каша в образованието идва от самото министерство. Там явно никой не си прави труд да мисли и да се грижи за парите на данъкоплатците така, както би се тревожил за собствения си семеен бюджет. Със сбъркани/объркани правила надолу по звената нещата стават наистина странни до абсудност.
В продължение на седмица в Русе специалисти обсъждаха прословутата формула, по която ще се разпределят милион и половина лева – малък процент от общата сума, която държавата /тоест, ние/ заделя за образованието на децата в общината. Заплатите и топлото са в друга сметка, не се броят тук. От една страна, държавата дава, но от друга – настойчиво препоръчва как да се харчат тези средства, като иначе заявява колко много свобода е дала на общините. Това става с постановление на Министерски съвет, което е напълно достъпно за всеки в интернет.
Още докато не са започнали да се разправят на кого по колко, директорите на всички училища трябва да получат
минимум по 27 000 лева за „условно-постоянни разходи“
Така е определила държавата, така се прави. Тези пари не зависят от нищо – нито дали имаш 30 ученици, нито дали са 3000. Ето ги хвръкнали 675 000 лева. Императивът носи само благини за пиар отделите на правителството и министерствата. Само с тази си крачка държавата вече е създала условие за дисбаланс в полза на малките селски/градски училища.
В Русе такъв дисбаланс между училищата съществува от години и не притеснява никого. На територията на града най-малкото училище е със 176 деца /“Братя Миладинови“/, а най-голямото с десет пъти повече – 1730 /“Васил Левски“/. Защо се допуска такова чудо, е неясно и никой от местната власт не може да даде смислен отговор.
Единствената промяна във формулата за финансиране настъпи тази година след тежки едноседмични битки в нарочно сформираната комисия. В състава й влизат представители на селско училище, на градско основно, гимназия, синдикалист и почти целият отдел „Образование“ в Общината. След силен натиск от страна на обществеността
за първи път бе въведен критерий за качеството на обучението
От всичките 1,6 милиона се разпределиха по-малко от 80 хил.лева. Критериите, по които комисията определи на кого по колко ще се даде, са ясни – държавните изпити след седми и след 12 клас. Единственото училище, което не участва в нито една от двете класации, е това в Хотанца, тъй като то е начално и за него няма обективен критерий – не изпраща нито седмокласници, нито абитуриенти.
Проблемът обаче е в това да се определи кой резултат се приема за отличен и кой за лош. Логично е, че в Регионалния инспекторат по образованието разполагат с данни за абсолютно всички оценки, точки и прочее данни за децата по училища и дори по ЕГН-та. Така се стига до решението да се вземе предвид средната обща оценка за общината на малките и големите матури и да се тегли чертата – който е над нея, е успешен, който е под – дърпа нивото на просветата надолу, затова няма място сред отличниците.
Девет училища изплуваха: Математическата, Дойче шуле, Английската, „Любен Каравелов“, „Иван Вазов“, „Олимпи Панов“, Европейските езици, „Отец Паисий“ и училището в Николово. Останалите – не. Странното в цялата работа е, че министерството задължава да се дават с лека ръка повече от половин милион, а
се разрази война заради няма и 80 хиляди в полза на успехите
на училището.
Пак по тази формула остана непроменен процентът, който получават училищата, в които има въведено целодневно обучение на децата. Там хвръкнаха други 157 800 лева. Защо, след като самата държава по отделна сметка осигурява допълнително по 520 лева на дете?! Нека да кажем, че тя буквално налива пари в малките училища /защото големите не могат да си позволят целодневно обучение поради липса на място/ с покриване на храната, на транспорта, за слети и маломерни паралелки и всичко това вън от таблиците, целево.
Също както всяко училище получава по 25 лева на глава от класна стая за ремонт на сградата директно от държавата. Дали министър Клисарова не знае, че съществуват сгради на по 40 години и такива на по 160? Не е едно и също да поддържаш „Христо Ботев“ и „Тома Кърджиев“, но за чиновниците такава разлика не съществува. Те дори явно не помнят, че на Училището за европейски езици вече отпускаха 1 милион за физкултурен салон.
Според същото постановление на Министерския съвет единният разходен стандарт за един ученик в община Русе е 1315 лева. Обаче има таблица, която би трябвало да вълнува всеки гражданин на общината, тъй като посочва къде колко струва обучението на едно дете.
Най-скъпо ни излиза просветата в Хотанца – 2818 лева на ученик
Редовете продължават в низходяща посока с „Отец Паисий“ /1965 лв./, училището в Тетово /1971 лв./ в Долапите /1911 лв./, „Братя Миладинови“ /1908 лв./ и т.н. В дъното, най на сметка за данъкоплатците, е в „Иван Вазов“ /1345 лв./, Европейските езици /1350 лв./ и „Христо Ботев“ /1365 лв./.
Такава таблица има, но й липсва графата за успеха. И по-добре, защото ще стане много неудобно да се види, че срещу инвестициите не получаваме очаквания резултат. В системата на просветата се налага принципът, че колкото повече не работиш, толкова повече пари ще вземеш. Абсурдно? – не, напълно законно при това. За децата, на които стремежът към знания не им е основен приоритет, същото министерство отпуска допълнителни средства за работа с изоставащи ученици. Това е по Националната програма „С грижа за всеки ученик“, която има два компонента – за отличници и за двойкаджии. Парите са еднакви, но не е едно и също да подготвяш за национална олимпиада и да работиш за по-доброто усвояване на българския език например. Всъщност
схемата за двойкаджиите е прекрасен начин да получаваш пари
като се стремиш да постигаш по-ниски резултати.
Ако детето Кирчо не вдява нищо от уравненията с едно неизвестно, учителката му Димитрова ще получи пари, с които тя ще бъде стимулирана да поработи допълнително с момченцето. При положение, че въпросният Кирчо дръпне много в науките, на следващата година Димитрова няма да получи нищо, защото вече ще си е свършила работата. Пита се от какъв зор учителката да се напъва, след като няма никакъв интерес от успеха на Кирчо? Ами няма да се старае толкова и догодина пак ще обясни колко е трудно да се работи с малцинствените групи и как им е лесно на колегите с „хубавия материал“.
А „хубавият материал“ изисква неимоверно много усилия от страна на учителите, разходи за командировки /олимпиадите са често в други градове и държави/, материали, допълнителни лектори и прочее. И защо? Заради едни медали и грамоти, които отварят широко вратите на световното образование за тези деца.
Държавата налива пари и в програми, на които целта е да задържат или върнат децата в училището. Каква е причината да не се спазва законът, в който пише: „Чл. 7. Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.“ Не е ли възможно да се контролира тази работа и да се налагат санкции, вместо да се дават грешни пари в нови /евро/проекти. В същия закон това задължение за контрол е вменено на общините.
При това щедро раздаване на пари в образованието, е малко странно, че
в много от училищата се събират пари от родителите
Най-често за охрана и за да е съвсем законно, тези пари минават през настоятелствата. За всеки е ясно, че това е обикновена спекулация с най-важното за родителите – сигурността за живота и здравето на децата им. Ако им се каже, че трябват нови епруветки и колби за кабинета по химия, едва ли ще се навият семействата да дават масово по 2 лева на месец. Средно охраната на едно училище струва по 1000 лева на месец. С бюджет от средно 700 000 на година явно не е възможно да се изпълни основното задължение по закон „да опазват живота и здравето на децата“. И тази схема е на принципа „ако мине“ и след като минава, няма лошо училището да спести от бюджета си, като натовари родителите напълно незаконно.
Когато става дума за пари, разговорът винаги е груб. В този смисъл идва въпросът какво става с остатъците от средства, непохарчени през годината. Държавата е дала възможност за преходен остатък и една част от сумата се прехвърля автоматично към следващата година, без да се взема предвид при новия бюджет. Общото правило е директорите да правят, да струват, но до края на годината да си похарчат парите. Какво си купуват? – всичко. Миналата година бе наложено
ограничението това да не са автомобили и луксозни телефони
Но нищо не пречи колективът да се почерпи и да си раздаде премии. Директорите на училища и детски градини в Русе, а и не само тук, по същото неписано правило всяка година си пишат едни суми над заплатите. Те обаче са пълна тайна за обществото. Никой не ги пита за нищо, а така, между другото, се харчат нашите пари.
Когато следващия път в новинарските емисии се появи синдикалистката Янка Такева и настоява за повече пари в образованието, вероятно не е нужно да въздъхваме с тревога и да се ядосваме на бедната си държава. Пари има, действайте!
Posted 10 years, 7 months ago at 10:21. Add a comment
Вече е ясно, че социалните мрежи не са за пренебрегване. Факт е, че много от протестите на потребителите се ограничават само в мрежата, но е вярно и друго – Орлов мост се случи, при това само с призиви, подобни на позивите от съпротивата. Пак там, в интернет, където споделянето на мнения прераства в дискусии и анкети, дни след смъртта на патрирах Максим започна залагането за наследника му. Завъртат се различни имена, но това на Русенският митрополит Неофит присъства неизменно и нещо повече – радва се на доста поддръжници.
Все пак изборите ще решат кой да сложи бялото було,
но кой ще избира патриарх?
Повод за такъв поглед даде интервюто на проф.Калин Янакиев, публикувано във в.“Труд“ на 16 януари. Още с първите си думи преподавателят в Софийския университет загатва, че „в огромна част от епархиите от квотата на миряните за патриаршеския избирателен събор бяха избрани хора, които са служители на митрополиите – или секретари, или счетоводители – изобщо хора, които са на заплата към митрополита. А в устава на БПЦ изрично е казано, че щатни служители в църковната институция не биха могли да представляват БПЦ на събора“. Наистина ли? Оказва се – да.
В чл.142 от Устава на Българската православна църква е записано, че член на църковно настоятелство не може да е „съпруг или роднина по права линия без ограничения в степените, по съребрена линия или по сватовство до трета степен с председателя, с друг член на църковното настоятелство, с касиера, свещопродавачите или лице, назначено на щатна длъжност в църквата“. Още по-силни и стриктни би трябвало да са тези изисквания към избирателите за патриарх.
В Русенска епархия обаче дори в официалния митрополитски сайт са изнесени имената на следните трима клирици и двама миряни – протойерей Валентин Лазаров от Попово, иконом Георги Георгиев от Разград, ставрофорен иконом Илия Тонков от Тутракан, Ангел Младенов и Даниел Николов. Е,
двамата миряни са на заплати при владиката
Единият като секретар на митрополията, а другият като нейн счетоводител. Отделен е въпросът, че нито един от тези хора не е роден и израснал в Русе. Дори владиката. Толкова ли няма поне един истински русенец, който да има отношение към църковните дела и да е показал честност и принципност в живота си! Явно няма.
В същия този Устав на БПЦ пише, че за избора на патриарх „Светият Синод разпорежда всеки епархийски митрополит да определи и двама представители на епархийските си манастири – един монах и една монахиня“. От Русе към София ще пътуват архимандрит Виктор Мутафов и игуменът на Басарбовския манастир йеромонах Емилиян. А монахини има в Каран Върбовка и Копривец.
Въпреки тези пропуски по отношение на спазването на църковния устав, делегатите от Русе и хора от цялата страна ще направят своя избор за патриарх на 24 февруари. Според анализатори най-вероятно начело на църквата ще застане не друг, а именно митрополит Неофит. Фактите, както и пътищата, които водят към Рим, доказват точно това. Останалите две спрягани имена за избор са на
варненския митрополит Кирил и на ловчанския Гавриил
Пловдивският митрополит Николай обеща да говори, след като изтече даденият от него 40-дневен скръбен обет за мълчание. Той обаче не се обажда, противно на очакванията към него, свързани с невъздържания му характер. Владиката Николай е вън от състезанието за патриаршеския пост, тъй като не му достигат възраст и управленски стаж като митрополит. Неговата най-голяма цел е да не бъде избран варненският митрополит Кирил. Личната вражда и непоносимост един към друг пролича още след избирането на Кирил за наместник-председател на Светия синод. Сливенската и Старозагорската епархия вероятно ще се вслушат в гласа на младия Николай и ще са на негова страна. Запознати твърдят, че между старозагорския владика Галактион и варненския Кирил съществува отколешна вражда, и то заради това, че
единият е привърженик на футболния ЦСКА, а другият на „Левски“
Доказателство е, че докато Галактион бе председател на храма „Св.Александър Невски“ в София, Томас Лафчис бе в църковното му настоятелство. Сливенският митрополит Йоаникий пък не веднъж е показвал подкрепата си към пловдивския си колега Николай.
Митрополитите, които бойкотираха заседанието на Светия синод за избор на председател – плевенският Игнатий, врачанският Калиник, търновският Григорий, вероятно ще продължат да бъдат единни и ще съберат гласовете си на изборите срещу кандидата Кирил. Благоевграският Натанаил също не е сред симпатизантите на Кирил Варненски, а силистренският Дометиян няма начин да не се отблагодари на владиката Неофит за това, че има самостоятелна епархия.
Ловчанският митрополит Гавриил е добре познат на църковните хора с неговата душевна доброта и активна дейност в епархията си. Той е човекът, който преведе 21 000 евро след продажбата на свой наследствен апартамент в София за новостроящ се храм в Ловеч. За него се знае, че обгрижва редовно лишените от свобода в местния затвор, като се опитва да ги вкара в правия път с подходящи беседи. Митрополитът е известен също и като радетел на религиозното възпитание в училищата. Но най-голямата му лична победа в това отношение навярно е канонизацията на
загиналите по време на Априлското въстание монахини и свещеници
в Новоселския манастир „Света Троица“ в Априлци. На него бе възложено и да изработи културно-просветната стратегия на БПЦ. Владиката трогна зрителите на предаването на Росе Петров, когато се разплака в ефир след история с македонци, които той венчал. Общата му свързаност с Москва, както и на Кирил обаче едва ли ще повлияе върху решението му.
За варненския митрополит Кирил вече се знае достатъчно. За линкълна му – също. За връзките му с Москва е пределно ясно.
Русенският митрополит Неофит е на служба в Русе от 1994 г. Той е роден в София на 15 октомври 1945 г. със светското име Симеон Николов Димитров. Завършил е Софийската духовна семинария, когато е преместена на гара Черепиш, а след това продължава образованието си в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София. неговият изключителен певчески талант го изпраща през 70-те години в Москва на специализация по църковно пение. Това и преподава после на студентите в академията, като е и диригент на студентския хор.
На 3 август 1975 г. е постриган за монах с името Неофит
от патриарх Максим. Няколко дни по-късно, на Голяма Богодорица, пак патриархът го ръкополага в иеродяконски чин. През същата година става диригент на Софийския свещенически хор. В продъложение на почти три години епископ Неофит е ректор на Духовната академия, а след това е избран и за пръв декан на възстановения Богословски факултет при Софийския университет. Този пост той заема до януари 1992 г., когато е назначен за главен секретар на Светия синод и председател на Църковното настоятелство при катедралния храм „Св. Александър Невски“. На 3 април 1994 г. е канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. Когато бяха извадени досиетата на владиците, реакцията на Неофит бе по-скоро сдържана. Запознати с документите твърдят, че в общи линии той не е бил оперативно интересен, затова и папката му е твърде малка в сравнение с други негови колеги. Избирателите ще преценят как да тълкуват тези факти.
В същото интервю на проф.Калин Янакиев във в.“Труд“ се казва, че патриархът не бива да е деспот. По времето на комунизма покойният вече патриарх Максим е председателствал заседанията на Светия синод, но силните личности около него – врачанският владика Калиник и старозагорският Панкратий, са оказвали голямо влияние върху решенията му.
Дали патриархът ще е силна и обединяваща фигура
зависи само от личността му. По устав няма подобно задължение. Българската църква в момента не воюва с никого, за да се очаква, че първият духовник ще поведе народа. Битките обаче са вътре в самата църква. Всяка епархия си разполага със собствени средства и имоти, като има пълната свобода да прави каквото си поиска с тях. Няма обща хазна и това създава огромен дисбаланс между бедните и богатите епархии. Това може да бъде променено. Вярата на хората в Бога също, особено ако това е целта на нейния глава. Ако Господ е рекъл точно русенският владика да е следващият патриарх, остава ние тук, край Дунава, горещо да се молим наследникът му да е добър човек, деен и духовен водач.
Posted 11 years, 8 months ago at 14:36. 4 comments
Д-р Красимир Гайтанджиев е роден в Русе на 17 март 1959 г. Завършил е медицина във ВМИ-Плевен и е специалист по вътрешни болести, гастроентерология и диететика. Той е единственият диетолог за Русенска област и е началник на Трето вътрешно отделение на МБАЛ-Русе.
Д-р Гайтанджиев преглежда безплатно всеки първи вторник на месеца след преварително записване на пациенти на тел. 082/887 300. 
- Д-р Гайтанджиев, очаквахте ли такъв интерес към безплатните прегледи и успяхте ли да запишете всички желаещи пациенти?
- Трябва да призная, че това беше изненадващо и за мен. Само за два дни всички часове за този и следващия месец бяха заети и дори се стигна до конфликтни ситуации със секретарката ми. Хората си мислеха, че вероятно има нещо скрито, нещо запазено, но не – всички са нуждаещи се от преглед при специалист хора. Отделно, че това ще им бъде абсолютно безплатно. Системата на здравеопазването направи така, че да затруднява достъпа до специалисти. Лично аз не съм привърженик на онези приказки, че в Западна Европа или САЩ се чака поне три-шест месеца за специализиран преглед. Да, така е там, но тук има достатъчно много специалисти, а и населението е намаляло с повече от милион. При нас този принцип не е приложим.
Крайно време е болницата да се отвори към хората от Русе и съседните области, за да видят те, че разполагаме както със специалисти, така и с най-съвременна техника. Ще покажем, че макар да не сме университетски център, работим по световни стандарти.
- Вашето Трето вътрешно отделение никога не е страдало от липса на пациенти, нали?
- Липса?! Та ние сме вечно препълнени и претрупани от работа. Това се получава, тъй като работим с много разнообразни вътрешни болести. Въпреки всичко ще покажем на хората, че можем да им помогнем.
- Вероятно имате някакви очаквания за вида заболявания, които ще срещнете в кабинета за безплатни прегледи. Какви са те?
- Най-масовите заболявания са на стомашно-чревния тракт, т.е. стомах, тънки черва, дебело черво.
Алкохолната злоупотреба в България, която се разви с бурни темпове в годините на демокрацията, не очаквам да е най-масова. Все пак да уточним, че и тази алкохолна болест претърпя промени. В началото, когато процъфтяваше производството на фалшив алкохол, хората страдаха точно от ментетата. Пиеха малко, но некачествено. Сега се промениха нещата и пият качествени питиета, но в големи количества. Не говоря за най-скъпите бутилки, а за това, че дори малките фабрики се научиха да спазват правила в производството и направиха твърдите напитки по-безопасни като съдържание. От количеството никой не може да опази пиячите.
- Кое заболяване можете да определите като социално значимо, извън алкохолните зависимости?
- Абревиатурата му е ГЕРБ, но няма нищо общо с политическата партия, управляваща в момента. Това е термин, който се наложи в гастроентерологията преди повече от 10 години, когато никой нямаше и идея, че ще се появи в България такава партия. Правя тези уточнения, за да няма някаква спекулация на друга, освен медицинската, основа.
Гастроезофагеалната рефлуксна болест /ГЕРБ/ е социално значима, тъй като стресът и нарушенията в психо-емоционалната сфера са водещи.
- Какво представлява?
- Тази болест се изразява в много области, но дразни ежедневно хората и им пречи да изпълняват преките си трудови ангажименти. Става дума за киселини, парене зад гръдната кост, оригване, подуване на стомаха и изобщо голям дискомфорт.
На всички такива пациенти ще направим нужните изследвания, за да знаем каква е болестта им и ще лекуваме по правилата. Медицината на 21 век е медицина на доказателствата. Затова, за да знаеш какво лекуваш, първо трябва да го видиш. Разсъждения и реплики от типа „струва ми се“, „вероятно става дума за…“ и т.н. са недопустими.
Въпреки че думата „киселини“ често се използва за описване на различни оплаквания от страна на храносмилателната система, от медицинска гледна точка това е симптом на ГЕРБ. При това състояние има рефлукс или връщане на киселина от стомаха в хранопровода. Киселините се усещат като грубо парещо чувство в гърдите или точно под шията. Много хора изпитват това неприятно чувство поне веднъж месечно. Други симптоми са повръщане, трудно преглъщане, хронична кашлица или свиркане в гърдите.
- От какво се причинява ГЕРБ?
- Когато се храните, храната преминава от устата в стомаха през хранопровода. На долния му край има пръстен от мускули, наречен долен езофагеален сфинктер /ДЕС/. Той действа като еднопосочна клапа, позволявайки храната да преминава в стомаха. Нормално се затваря веднага след преглъщане, за да предотврати връщането на богатите на киселина стомашни сокове към хранопровода. ГЕРБ се появява, когато тази клапа не работи правилно и позволява на киселината да изтече обратно и да изгори долната част на хранопровода. Това води до дразнене и възпаление, което се усеща като киселини и може да увреди хранопровода.
- Какво може да провокира появата на ГЕРБ?
- Някои хора се раждат със слабост на сфинктера, но мазна или лютива храна, някои лекарствени средства, тясно облекло, тютюнопушене, консумация на алкохол, тежко физичско натоварване или промяна в положението на тялото може също да доведе до отпускане на клапата, което причинява рефлукс. При много пациенти с ГЕРБ се намира хиатална херния дори и без да има усещане за киселини.
- Какво препоръчват лекарите?
- На всички пациенти с ГЕРБ се препоръчва промяна в начина на живот и диета. Трябва да се избягват храни и напитки, които дразнят увредената лигавица на хранопровода, като например цитрусовите плодове и сокове, доматени продукти, черен пипер, лютиви храни.
При всички положения лекар трябва да прецени как ще се действа при такова състояние. Понякога болестта води до сериозни усложнения, затова не бива да се подценява.
Posted 12 years, 2 months ago at 16:41. 2 comments
Това е коментар от сайта http://www.advocati.org/index.php?menu=1&podmenu=1
(22.06.2012) Журналистката от русенския в. „Утро“ Ася Пенчева беше осъдена на 5′000 лв. глоба, обществено порицание, 1′000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди и 317,80 лв. съдебни разноски по дело за клевета. Първоинстанционният съд отказа да приеме като доказателство направения от подсъдимата запис с диктофон на интервюто, отпечатано от нея в броевете в. „Утро“ от 12.07.2012 г. и 17.08.2012 г., за което се посочва, че съдържа изопачени от нея и клеветнически по своя характер твърдения. В записаното интервю социален работник Ценка Благоева от местния дом за деца „Надежда“ обвинява своята колега Стоянка Петрова в извършването на системни безобразия, злоупотреби с имущество и упражняване на насилие спрямо настанени в дома деца. Журналистката Пенчева интервюира и набедената служителка Петрова, и директора на дома, като всеки път прави запис със своя служебен диктофон и отразява след това разговорите в отпечатания материал. Въпреки всичко съдът отказва да прослуша направените записи, като се мотивира, че същите не са изготвени по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)!
След публикацията във вестника изобличената като насилник служителка Петрова завежда тъжба и образува наказателно дело от частен характер срещу своята колега Благоева, която е изнесла неблагоприятните твърдения в интервюто. Седем месеца след провеждане на интервюто Благоева е осъдена за клевета на глоба от 3′000 лв. Тогава тя на свой ред завежда тъжба за клевета, вече срещу журналистката Пенчева, с обвинението, че е изопачила думите й. Делото срещу Пенчева тръгва през месец март.2012 г. и се гледа от състав на Русенския районен съд с председател районен съдия Ралица Русева.
Подсъдимата журналистка разкрива от страниците на своя блог, че очаквала делото да приключи бързо и в нейна полза, тъй като е убедена в точното и обективно представяне на събраните чрез записаните интервюта сведения от социалните работници. Последното може да се установи лесно, ако съдът изслуша направените записи и провери при необходимост тяхната автентичност чрез назначаването на фоноскопска експертиза. Нещо повече – вече осъдената служителка Благоева сама настоява записът да бъде прослушан и да се установи, че е набедена несправедливо от колегата Петрова. Съдът обаче отказва да приеме записа като годно доказателствено средство, с мотива, че същият не е изготвен по реда на НПК. Съдът остава безразличен към обстоятелството, че записът е направен правомерно от журналистката и отказва да прибегне към възможностите на фоноскопската експертиза, която позволява да се установи категорично дали записът е подправен и дали на него са записани гласовете на лицата, посочени по делото. Това лишава подсъдимата от възможността да бъде приложена ал. 2 на чл. 147 от Наказателния кодекс (НК), според която „деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления“. Съдът отказва да съобрази и обстоятелството, че подсъдимата журналистка не е осъждана до момента и това позволява – дори да е извършила престъплението „клевета“ – да бъде освободена от наказателна отговорност, като се наложи административно наказание „Глоба“ по реда на чл. 78а от НК. В резултат на това по наказателно дело от частен характер (НЧХД) №256/2012 е произнесена осъдителна присъда от 20.06.2012 г. , с която подсъдимата журналистка е призната за „виновна в това, че на 12.07.2012 г. и 17.08.2012 г., в гр. Русе на два пъти при условията на продължавано престъпление, чрез печатно произведение е разгласила позорни обстоятелства и приписала престъпление (клевета), на Ценка Г. К.-Благоева, състоящо се в това, че последната е казала, че „съучастник в жестокостта спрямо детето С. била и жена от помощния персонал, че всички от персонала на дома ежедневно тормозят и насилват децата, че има съмнения за сериозни злоупотреби в дома с даренията от спонсорите, че всички нейни колеги са престъпници“.
Адвокатът на подсъдимата подчертава, че записът „няма как да бъде изготвен по реда на НПК – той не е изготвен за целите на някое производство“. Ако се придържаме към позицията на съда, излиза, че журналистите трябва да искат съдебно разрешение за всеки запис, който правят в работата си, за да могат след това да доказват правата си. Нещо повече – записи по реда на НПК се извършват само от оторизирани лица, с точно определена апаратура и при спазване на стриктно установени от закона изисквания, което е невъзможно и неуместно да се следва при журналистическата работа. Подсъдимата Пенчева е изумена от решението на съда: „Не очаквах тази присъда. Мислех, че ще приключим през март, когато бе първото заседание в съда, когато тъжителката искаше съдът да чуе записа. Аз бях щастлива и доволна, че тя иска точно този запис от моя репортерски касетофон. След като съдът каза, че не желае да го чуе, аз останах безпомощна. Нямаше начин да намеря свидетел на този разговор – това беше интервю очи в очи и няма как да докажа какво е казала Ценка Благоева и какво си е измислила“.
Съдът явно не е кредитирал и показанията на свидетели от дома, които са слушали записа и потвърждават, че отпечатаният материал с цитати от служителката Благоева отговаря на това, което се чува в аудио-записа. Адвокатът на подсъдимата е категоричен, че „това е грубо нарушение на конституционните права на всеки журналист, на всеки гражданин. Не виждам кой ще бъде този съдия, който ще потвърди тази несправедлива и незаконна присъда“. От журналистите нито се изисква, нито е възможно да се очаква да спазват правилата на НПК. Диктофонът е помощно средство в работата на журналиста, а според утвърдената съдебна практика журналистическите записи са т.нар. „случайно доказателство“, което се преценява заедно с всички останали доказателства по делото, но не се игнорира по начина, по който е постъпил съставът на съдия Ралица Русева. Подходящ актуален пример е делото за клевета, заведено срещу министъра на вътрешните работи Цветанов от съдия Мирослава Тодорова, председател на Съюза на съдиите в България (ССБ) за това, че същият я обвини от телевизионния ефир в „обвързаности с организираната престъпност“. По делото срещу Цветанов защитата представи като доказателство оптичен диск със записа на телевизионното предаване, който е предаден за извършването на съдебна фоноскопска експертиза и установяване автентичността на записа. От това следва да се установи безспорно дали министър Цветанов е извършил престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК.
Произнесената присъда намери широк отглас в журналистическите среди на гр. Русе и се явява опасен прецедент за българската съдебна система. Дружеството на русенските журналисти към Съюза на българските журналисти (СБЖ) застава категорично със своя Декларация от 21.06.2012 г. зад колегата Ася Пенчева – журналист с над 10 години стаж, носител на наградата „Черноризец храбър“ за 2010 г. в раздел „Регионални медии“. Първоинстанционната присъда на Русенския районен съд подлежи на обжалване по общия ред пред втората въззивна инстанция на Русенския окръжен съд, в 15-дневен срок.
Копие от направения по време на интервютата запис може да се прослуша от блога на журналист Ася Пенчева на следния адрес:
http://pencheva.com/?p=749
Posted 12 years, 3 months ago at 14:35. 2 comments
http://m.soundcloud.com/#/utroruse/tdw66p5oqhr9
Posted 12 years, 3 months ago at 23:51. Add a comment
Това са записите, които съдия Ралица Русева не пожела да приеме като доказателство за невинността ми. Ще пусна и двата варианта – пълен и съкратен. Съкратеният бе направен с помощта на тонрежисьора от БНТ 2 Елена Джелепова след работно време. Монтажът се наложи, за да се спести време и нерви на слушателите.
001_A_011_Pencheva_2011_07_08_EDIT
Ето и части от тъжбата срещу мен:
„Моите думи са умишлено преиначени… По време на разговора ми изрично помолих г-жа Пенчева да ми предостави да прегледам статията с цел отстраняване на неточности. Това не се случи. Нещо повече статията излезе на 12.07.2011, като съдържаше невярна информация, чийто източник съм аз.
На първо място съм била казала, че „съучастник в жестокостта била и жената от помощния персонал“. Никога не съм заявявала подобно нещо.
На второ място в статията ми се приписва изявлението, че всички от персонала на дома ежедневно тормозят и насилват децата. Такова нещо не съм казвала.
На трето място, според статията съм била заявила, че съм имала съмнения за сериозни злоупотреби в дома с даренията на спонсорите. Това също не отговаря на истината.
На четвърто място в статията от 12.07.2011 на в.“Утро“ се твърди, че детето на име Сашко имал кръвоизливи по главата и за спирането им били използвани поне три кърпички. Това не отговаря на истината.“
Posted 12 years, 3 months ago at 16:34. 5 comments
На яхтеното пристанище в Монако съседи са ми Брендо, Маргините, Мургина, Ковачки, Лечков и част от момчетата, наричани от МВР „Наглите“. Вальо Топлото само ми гостува от време на време. Той предпочита джакузито да му е в съседния кабинет. Точно затова си помислих, че няма да имам проблем с праводъсната система и аз, също като тях, ще получа оправдателна присъда. Какво се обърка така и не разбрах, но се случи – осъдиха ме. Как пък само аз попаднах в другия списък на Дядо Коледа с лошите! А само след шест месеца е времето за подаръци…
Разбира се, че горното са пълни глупости. Даже фантазии не са. Единственото вярно е, че ме осъдиха съвсем насериозно, но също толкова невероятно.
Тъй като обещах да разкажа за какво става дума изобщо, го правя и ще се постарая да е кратко, ясно, по същество и изчерпателно 
Колегите от медиите ще ме разберат какво имам предвид.
Филмът, в който се вкарах, започна през юли 2011 г. Тогава при мен в редакцията дойде Милена Саха, добре позната ми с грижите си към сираци, напуснали институции. Винаги съм защитавала нейната кауза и съм й съдействала. Та тя ми донесе диск /CD/, на който имаше три видеоклипа с потресаващо съдържание – дечица от дом „Надежда“ в Русе разказват за насилие над тях от страна на персонала. Някой възрастен /глас зад кадър/ им задаваше въпроси, а те, миличките, отговаряха разпалено и емоционално. Няма нормален човек, който да остане равнодушен към такава сцена. Тъй като и аз минавам за нормален човек, при това грижовен родител, се ужасих. Едновременно с това обаче не можех да повярвам, че това е възможно. Защо пък да не е, ще попитате веднага и ще си спомните за Могилино, Бургас и Ямбол.
За мен беше невероятно, тъй като познавам работата и хората от този дом повече от 20 години. Да, честно! Всички красиви и добре запазени дрешки, които моите деца надрасваха, ги носех там. Отделно в качеството си на репортер пък за всяко събитие или просто така, посещавах точно този дом. Познавам и персонала. С това започна абсурдът.
Въпросната Милена Саха ми обясни старателно, че социалната работничка Ценка Благоева е готова да ми разкаже за насилията и безобразията в дом „Надежда“, при това не се страхува да застане пред фотоапарат и репортерски диктофон. Да не повярваш, нали! Обаче аз повярвах. Заради децата. Ако пък се е случило наистина такова безобразие, кой да защити мъниците, ако не аз! Един процент да беше вярно, си струва всички усилия, нали, нормални хора!
Рано сутринта отидох във въпросния дом и намерих смелата социална работничка в една от занималните. Впрочем не, вратата беше заключена, тъй като другарката в момента се къпеше и само едно единствено момиченце беше вътре и не можеше да отключи. Странно. Занималните няма за какво да бъдат заключвани. Включих диктофона си още тогава. Не го изключих до последната минута на престоя си в дом „Надежда“. Инстинктът ми подсказа, че работата не е съвсем читава и мислех /оказа се грешно!/, че записът ще ми помогне в следващ етап. За съд не ми дойде на ум, но пък за проверки от институции бях убедена.
Още с първите си думи социалната работничка Ценка Благоева започна да пълни сценария на абсурдния филм с реплики, които нямат нищо общо с истината. Въпреки това разказа в подробности как едно дете на 3 години е било малтретирано. Правя вметка, че точно родителите на този хлапак, социално изостанали, описвах месеци по-рано на страниците във вестника и лично съдействах личните им карти да бъдат предадени по служебен път в друга община и да не харчат излишни пари за път до Русе за получаването им. Няма ненаказано добро, но това стана ясно по време на съдебното дело. Та след като ми бяха съобщени всички зверства, потърсих другата гледна точка – на учителката, която бе обявена за побойник. Изслушах и нея. Да се чете „записах и нея“. Естествено, не минахме и без коментар от директорката. Съвсем нормално беше всеки да твърди своето. С целия този набор от информация аз написах материал. Заради онзи един процент вероятност с детето Габриел /в материала съм сменила името му на Сашко, тъй като такива са изискванията на ЗЗД/ да се е случило наистина такова зверство.
След публикацията за дом „Надежда“ в институцията влязоха всички възможни проверяващи органи – прокуратура, полиция, Агенция по храните, Отдел за закрила на детето, Агенция социално подпомагане барабар с общинските структури, Държавна агенция за закрила на детето, Регионална здравна инспекция, Инспекторат по образованието и т.н. В нашата държава дал Бог служби. Не установиха да има насилие. А може би прикриваха? А може би някой просто си беше измислил всичко? А онзи един процент вероятност Габриел действително да е бил насилван и удрян до кръв по главата с Библия /така твърди Благоева пред диктофона ми/?
Не съм нито институция, нито разследващ орган. Затова професионално започнах да следя развитието на нещата. Вярно, от полицията ми изискаха записа и аз го предоставих за нуждите на следствието. Процентът, процентът вероятност…!
Прокурорската проверка още не е приключила. 11 месеца от тогава. Това не е наша работа да коментираме. Само че през това време набедената за побойница учителка доказа пред съда, че не си е позволявала и шамар по дупето на детето да удари. Така Ценка Благоева беше осъдена за клевета. Трябваше да плати глоба от 3000 лева на държавата. Тъй като това е сериозна сума за повечето български граждани, тя заведе дело срещу мен. Седем месеца след интервюто, проведено на четири очи в двора на дом „Надежда“. Изведнъж се почувства обидена и оклеветена, а аз пък съм изопачила думите й.
През февруари, когато в редакцията бяха донесени призовката и тъжбата, смятах, че всичко ще приключи много бързо. Ценка Благоева искаше да се чуе този прословут запис и да стане ясно, че тя не е казвала нещата, които пък аз съм написала. Отлично!, помислих си, и аз това искам – да чуе съдът записа и да стане ясно, че тя е казала нещата, които съм написала.
Съдийката Ралица Русева обаче обяви, че не приема записа, тъй като той не е доказателствено средство, събрано по реда на НПК. Санким преди да прави каквото и да е интервю, всеки журналист трябва да тича първо при прокурор за бележка и след това да бяга към събитието и събеседника си. И аз увиснах. Почти като в парапланер в термика. Четири месеца, четири заседания и присъда – виновна.
Филмът продължава. Ако има нещо хубаво в цялата тая гадост, е подкрепата на колегите ми в Русе. Те дойдоха в залата, а конкурентният иначе вестник „Бряг“ писа нон стоп как върви делото. Не заради мен, а заради честта на репортерския диктофон. Четири месеца доказвах, че не съм камила и нямам гърбици.
Първият сезон приключи. Ще има втори, обещават сценаристите. Въпросът е обаче как да работят журналистите и струва ли си изобщо да зареждат батериите на касетофоните си?
Posted 12 years, 3 months ago at 11:51. 36 comments
„А, Руми! Ти си била оперирана – къде ти е белегът, как е раната?“ Това попитал семейният лекар д-р Ивелин Димитров отдавнашната си пациентка Румяна Иванова и останал учуден от отговора й, че не са й правили операция, а само са й слагали озон в гръбнака. Тези реплики накарали жената да се вгледа по-подробно в епикризата си и да установи, че е преживяла сериозна операция, за която Здравната каса плаща, но
реално е изтърпяла петминутен дискомфорт за озонотерапия
„По професия съм шивачка и не мога да седя дълго време на стола си от болки и трябва постоянно да съм в движение. Така съм от години, но вече не се издържаше и реших да се лекувам както трябва. Инжекциите не ми помагаха и в продължение на седмица имах поредица от схващания и адски болки. Първо лежах в Обща неврология, там ми направиха пълни изследвания и установиха, че имам дискова херния. Това се случи през март месец. Д-р Вачева ме изпрати в Неврохирургия при д-р Нешев. Той ми предложи озонотерапия“, разказва пред „Утро“ Румяна Иванова. Препоръчвам ви озон, за да не правим операция, казал началникът на Неврохирургията в Русе. „Всеки нормален човек ще се съгласи на всичко от страх. Болката и цялата интервенция трая около 5-10 минути. Епикризата трябваше да представя на личния си лекар. Той ме погледна и попита дали съм оперирана и как е минало. Д-р Димитров ми обясни, че
това е интервенция, която временно облекчава болката
Така и стана – след няколко седмици ме почнаха отново болките. Факт е, че бях още по-зле. Започнах обаче работа и на петия ден изобщо не можех да си стоя на краката“, разказва пациентката, която дори няма разрез. Озонотерапията е измислена преди почти 100 години и в последните 40-50 години се прилага предимно от италианците, обяснява д-р Димитър Нешев, началник на отледелението по неврохирургия в МБАЛ-Русе. Озонът е триатомен кислород, който подобрява храненето на тъканите. „Това, което ние конкретно правим, е да лекуваме дискови хернии. Мястото се убожда под рентгенов контрол с игла и се атакува болният диск с еднократно апликиране. Така се вкарва директно озон в диска“, разяснява методиката д-р Нешев. Миналата година
през тази процедура са преминали над 200 пациенти
а тази година са 50, допълва неврохирургът. В специалния сайт www.ozonoterapia-ruse.com, създаден от русенския специалист, се обяснява, че процедурата се поема от Здравната каса и пациентите не заплащат нищо за нея. Това обаче не е така. В описанието на клиничната пътека с номер 205 специалистите в Здравната каса са написали, че „НЗОК не заплаща клиничната пътека в случаите, при които с някоя от основните процедури се отчита основна процедура, състояща се в озонотерапия със или без стероиден блок, тъй като процедурата е неоперативна“. Касата умишлено изключи озона и причината е в това, че колегите в София не искаха да си нарушат оперативната работа, а озонотерапията точно това спестява, коментира д-р Нешев. Според него
процедурата спокойно може да се нарече оперативна
тъй като се прави в операционна зала, а не в манипулационен кабинет, например. Това е микрометод на операция и никой не казва, че има 100% успеваемост, казва неврохирургът. По конкретния случай на Румяна Иванова д-р Нешев е категоричен, че състоянието й е сложно и наистина е за операция. Все пак озонът не е загуба за нея, смята лекарят. Въвеждането на озонотерапията в русенската болница става през декември 2010 г. Д-р Минчо Вичев беше един от хората, които искаха да се въведе този метод и той питаше дали няма да го направим, разказва д-р Нешев. Апаратът не е собственост на болницата, а е взет по договор за наем и от клиничните пътеки се правят отчисления за наем. Д-р Нешев обясни, че по въпроса за отчитането на процедурата по Здравна каса се е консултирал с главния лекар д-р Вичев и е получил разрешението му да попълва документи точно по пътека 205. Самият д-р Вичев, сега зам.-министър на здравеопазването, обясни пред „Утро“, че ако касата реши,
болницата ще върне парите, но и пациентите ще трябва да си платят
направената им манипулация. Според него озонотерапията е тип лечение и не противоречи на разбиранията за операция. „МБАЛ-Русе за миналата година е отчела 209 случая по тази пътека, а от началото на 2012 год. досега са 69. Платили сме по 1819 лева за всяка от тях. Ако установим, че в тези случаи става дума за озон, а не за операции, щетата ще възлезе на над 500 000 лева“, коментира директорът на РЗОК-Русе Калоян Копчев. След сигнала на пациентката Румяна Иванова той е разпоредил проверка, която да установи как точно са лекувани всички тези хора. „Не искам да коментирам редно ли е да се прилага озон или не при дискови хернии, тъй като не съм лекар, но ако една такава процедура струва 100 лева, то
касата е плащала по близо 2000 лева
заради документалното оформление и отчетност“, допълни Копчев. Проблемът в прилагането на озонотерапия всъщност е в това, че не става дума за лечение, а за облекчаваща моментното състояние процедура, коментираха светилата в неврохирургията проф.Кирил Романски и доц.Николай Габровски, консултант на НЗОК в областта на неврохирургията. Те не влязоха в детайли, но лаконично обясниха, че ако е операция, нямаше да се напише изричната забележка в тазгодишния НРД, че озонотерапията всъщност е неоперативна намеса.
При конвенционалната операция се отстранява диск
и се освобождават притиснатите нерви, което е невъзможно да се направи с обикновена игла и инжектиран озон в гръбнака или около него, сочи науката. От такова облекчаване на състоянието се е възползвал и Севдалин Романов. През август миналата година той се съгласява на озонотерапия при д-р Нешев от страх от операция. В епикризата му също е написано, че е преживял операция. Такава обаче реално се извършва през декември, когато състоянието му вече е нетърпимо болезнено. В годините, преди да бъде въведена озонотерапията, в отделението по неврохирургия на МБАЛ-Русе са се правели средно по 50 операции на дискови хернии, а след това е отчетен четирикратен скок.
Posted 12 years, 4 months ago at 21:31. 5 comments
Уникална за България операция направиха лекарите от Ортопедичното отделение на русенската болница и спасиха крачетата на 9-годишния Калоян Арнаудов. Детето страда от вроденото заболяване остеогенезис имперфекта /стъклени кости/ и първото счупване на бедрата е преживял още с раждането си. Досега са му правени четири големи операции, а на 29 март в продължение на четири часа и половина лекарите правят още две намеси с една упойка.
В операционната са работили ортопедите д-р Боян Валентинов, д-р Севдалин Ангелов, д-р Стоян Граматиков, д-р Владимир Цонев, анестезиологът д-р Владин Петров, фелдшерът Георги Ганев и сестрата Маргарита Митева. На малкия Калоян са поставени импланти, които са телескопиращи и растат заедно с детето. Металните пластини са фиксирани в двете растящи зони и така отпада необходимостта да се правят постоянно операции за стабилизиране, когато момчето расте, обяснява детският ортопед д-р Валентинов. Специалните пирони са произведени от канадската фирма „Пега Медикъл“ и са доставени от „Джи Ес Еуро-България“. Тъй като това са особено скъпи консумативи, финансовата страна на операцията е подсигурена от Фонда за лечение на деца, който е отпуснал 16 000 лева за крачетата на Калоян.
В продължение на месеци екипите от лекари, производители и дистрибутори са организирали доставянето на инструментариума и имплантите от Германия в Русе. Още преди три месеца уговорихме точната дата и час на операцията, затова и стиковката на процедурата беше особено важна, допълва д-р Валентинов.
Благодарение на тези импланти Калоян ще може самостоятелно да ходи и да има пълноценно детство. Сега момчето е ученик в трети клас и майка му Цветанка Андреева е до него във всяко междучасие. Заради чупливите му кости е особено опасен всеки сблъсък в коридора или подхлъзване в стаите на училището, обяснява майката. Макар да има трудности с придвижването, Калоян е отличен ученик и вече има всички шансове да сбъдне мечтата си да стане космонавт.
Лекарят д-р Боян Валентинов, който направи уникалната операция, е ученик на покойния вече д-р Пенчо Чобанов. През 2005 г. д-р Чобанов за първи път на Балканите постави такъв вид пирон в крачето на друго дате – Елвин, и с това записа името си сред новаторите в детската ортопедия. Сега неговият последовател д-р Валентинов продължава традицията на елитната русенска ортопедична школа.
Posted 12 years, 6 months ago at 10:12. 3 comments
Че българското образование затъва все повече, няма нужда да бъде коментирано. Висшето се докара дотам, че дори Софийският университет стои с празни банки. Единствената ни надежда и гордост бяха няколко наистина елитни гимназии в страната, които с новия закон за просветата ще запеят тъжната песен на стотиците им събратя.
Зам.-министърката на образованието Милена Дамянова ще запише името си в историята като основен двигател на предстоящите реформи. Самата тя пък била харесана от премиера заради образованието й по унгарски език. Нейните предложения, каквито и да са те, със сигурност ще бъдат подкрепени в парламента от мнозинството на партията й. За българското образование ще започне цикъл от унгарски танци, каквито и Брамс не е могъл да композира.
Първата част на нейния
своеобразен чардаш в просветата
ще е премахването на онези паралелки петокласници в математическите гимназии, които от години стоят като трън в очите на колегите им от езиковите училища. Според Дамянова компромис не може да има – малките аут от гимназиите и да заповядат, когато пораснат. Единственият плюс на това предложение е, че държавата, дори и Русе в частност, ще спести много пари. Ще отпаднат ангажиментите по събиране на средства за разни международни олимпиади просто защото няма да има кой да участва. Е, няма да имаме повече световни медали от Хонг Конг, Индонезия, Филипините, Австралия и разни други екзотични дестинации, но това изобщо не е болка за умиране.
Честно казано, Русе наистина ще изгуби. Преди около 25 години, когато в града е имало силна математическа школа и извънкласна дейност, резултатите са били наистина впечатляващи – страхотни първенци и олимпийци. В момента нещата са доста видоизменени. Две са местата, в които сериозно се занимават с точните науки – Математическата гимназия и кръжоците в Центъра за ученическо техническо и научно творчество. В ЦУТНТ обаче ходят предимно децата пак от МГ, „Любен Каравелов“, „Иван Вазов“ и „Христо Ботев“. Единственият начин хлапетата, които наистина имат умения в задачите, да бъдат подбрани и да се работи с тях като за състезание,
е точно този пети клас в Математическата
Трудът, който полагат учителите им и те самите, дава резултат и повод Русе да се гордее. За да има и доказателствена част, е нужно да се види какво се случва през годините с тези селектирани ученици. През май от МГ ще излязат Момчил Молнар, Ивелин Пенчев, Велина Вълова, Яница Пехова, Стефани Шарбанова – всички те достатъчно известни с постиженията си. След тях идват Елица Петкова, Теодора Сигалова, Яна Асенова, Ина Иванова, Христиан Христов, Веселина Неделчева, Даниел Исов, Калина Китова, Стилян Гаджев, Дона-Мария Иванова, Пресиана Маринова, Радослав Димитров, Станимир Халаджов. И това са само учениците, които през последната година са имали победи на национални и международни състезания. За капак на всичко на националното външно оценяване през 2011 г. учениците от същия този започнал като вече незаконен пети клас, комплексно от петте изпита след седми клас са на второ място в страната. Нищо от това няма да се случи, ако сериозните занимания с наука започнат чак в 8 клас, както вероятно ще стане. Защо все пак забраняват петите класове в математическите гимназии? Е, досега няма нито един смислен отговор на този толкова прост въпрос. Всичко се ограничава до „ами не може“ и толкова. Какво като това е най-резултатният учебен процес – голяма работа! А става дума за 26 деца на година за цял Русе.
Следващите с енергични стъпки ще бъдат
училищата в малките населени места
Там ще могат да задържат децата до 10 клас, за да ги дообразоват и да не се налага родителите да харчат грешни пари, като ги изпращат в града. Това се случва във време, непосредствено след като тази същата държава няколко години по-рано затвори стотици малки училища в градчета и села. Грешката беше, че не оставиха началните класове да си съществуват, пък било то и по взаимнообучителна метода, в стая с кюмбе и един даскал за цяло село. Тогава правителството инвестира милиони в ремонти, компютри, автобуси… Сега пък обратно – не до 8 клас, а до 10-ти ще учат в някакъв нов вид обединени училища. Реално липсват учители. Колегата по математика ще бъде принуден да води и физиката, а защо не и химия, и трудово, то дали ще успее всеки ден да подготвя нови теми и уроци за всеки час с различно ниво? Дори и при добро желание не би издържал. За какво качество на образованието ще говорим след две петилетки!
Ясно е, че в България никой няма нужда от качествено образование. Поредно доказателство е
премахването на оценките в началните класове
/този филм вече сме го гледали и видяхме, че не е добър/ и отмяната на външното оценяване. Тази прекрасна идея на министър Даниел Вълчев в неговия мандат не успя да удържи на лобито от мързеливци, за които е по-добре безметежно да си вървят дните в училище. Преди пет години Вълчев директно попита: като наливаме милиарди за образование, какъв е резултатът. Въведеното национално външно оценяване просъществува само две години във вида, в който беше създадено. На голяма част от директорите и редовите учители не им беше приятно, когато лъснаха резултатите от работата им. Затова победиха – такова нещо вече няма да има.
Единственото, което остана от онази наистина голяма и смислена реформа на Вълчев, е матурата. Друг е въпросът защо задължителна е само тази по български език, а не и по математика. Нали точно само тези два предмета се учат от първия до последния ден в българското училище. Никой ли не се интересува какво са правили 12 години по чиновете тези деца и за какво са харчени парите на родителите им. Много просто – математиката е трудна, гадна, иска постоянство като леката атлетика, ужасна работа, която е по-добре за всички да я няма. В другите европейски страни и САЩ матури има по всички предмети. Странно им изглежда, че при нас не е така, но с радост приемат умниците ни за техни студенти.
Единствената промяна, която ще доведе до финансова полза, е
субсидията за децата и в частните училища
Вярно, бюджетът ще олекне с още около 10 милиона, но пък ползата ще е за собствениците на такива образователни структури. Въведението от една страна не разделя децата, които по презумпция са равни, а от друга има за цел да създаде конкуренция межу държавните и частни училища. Ако първото е донякъде вярно, то за второто подобно твърдение е абсурдно. Опитът с делегираните бюджети го доказа. Никой не се напъва да работи, а основната му цел е да събира ученици. Друг е въпросът как в едни професионални гимназии трудно може да се намерят деца за един клас даже от всички випуски – те просто не ходят на училище. Вместо някой да ги провери и да им тропне по масата, че в стремежа си да си осигурят заплати, всъщност са извън закона и лъжат децата, че им дават образование.
В новата ситуация ще трябва да се играе с извънкласни форми, с атрактивност, с резултати или с обикновен снобизъм. Ако целта на частното училище е да дава пълна газ и да създаде елита на нацията – окей. Ще наеме най-добрите учители в града, ще им даде двойно по-големи заплати и ще ги изцеди от работа с хлапетата. Опитът обаче досега показва, че по-голямата част просто печелят пари.
Преди две години, когато излязоха резултатите от международното изследване за нивото на обучение PISA, не беше много приятно. Детайлите не са важни, но изводът бе, че е „тревожна разликата между най-добре представилите се и средното ниво“. Природо-математическите гимназии
тогава отсрамиха българската просвета
С ударите по тях обаче със сигурност ще се снижи горната граница, всичко ще е равно като тепсия и ще си спомним мъжките реплики от казармата, че „влизаме различно умни и излизаме еднакво затъпели“.
Българското образование, клетото, е преживяло безумия като УПК /учебно-производствен комплекс/, ЕСПУ /единно средно професионално училище/, шестгодишни първолаци, станали известни като „сендовчета“ на името на идеолога акад.Благовест Сендов, поголовни матури, без матури, освобождаване, сливане… Дано преживее и тази унгарска рапсодия!
Posted 12 years, 7 months ago at 18:45. 1 comment
